№ 805
гр. Перник, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101455 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.
439 ГПК подадена от И. В. Г., ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „***** ******* № ** / * ,
в качеството му на наследник на ½ ид.ч. от наследството на починалия наследодател В.К.
Г.а чрез адв. Н. Ц. срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.439
ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не
дължи на ответника сумата от 393,24 лв., представляваща неплатената част от главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата от 76,25 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 08.07.2013 г. до 15.09.2015 г., както и
направените разноски в размер на 62,50 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от
08.01.2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №8864 от 27.11.2015 г. по
ч.г.д.№8814/2015г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№616/2016 г. по описа на
ЧСИ Ст. Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност. Твърди, че последното валидно
изпълнително действие по това дело е било извършено на 16.06.2017 г., когато по реда на
чл. 47 ГПК е било залепено уведомление на длъжника да си получи запорното съобщение от
31.03.2016 г., като със същото се е бил налагал запор върху пенсията на длъжника и имало
характера на ПДИ. Това изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК на 26.08.2021 г. и взискателят въз основа на същият изпълнителен лист е образувал на
15.02.2022 г. второ изп.д. № 459/2022 г. описа на ЧСИ А. В.а, като същото е било
образувано с длъжник починало лице и после са били конституирани неговите наследници.
Претендира разноски
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който
е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна
практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно
прекъсването на давността.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
1
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. С определението си по чл.
140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от настоящото
дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице новонастъпило
обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на
изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява
изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в
исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по чл. 140
ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и се представлява от процесуален
представител по пълномощие адв. Ц.. Същият заявява, че поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира сторените по
делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие юрисконсулт
Софрониева, която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаването на исковата молба на 03.04.2023 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 459/2022 г. на ЧСИ А.В.а, поради което и следва да
се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 08.01.2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 8864 от 27.11.2015 по ч.гр.д. №08814 /2015 г. по описа на
Пернишкия РС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който
наследодателя на ищеца В.К. Г.а била осъдена да заплати на ответника главница в размер
на сумата от 786,77 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата от 152,48 лева – обезщетение за
забава за периода от 08.07.2013 г. до 15.09.2015 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2015 г. до окончателното й плащане, сумата от 25 лв.,
съставляваща държавна такса и сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско
възнаграждение, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. №
616/2016 г. на ЧСИ Б. и изп.д. № 459 /2022 г. и двете на ЧСИ В.а.
По делото се установи от приетите доказателства, че по изп.д. № 616/2016 г. на ЧСИ Б.,
образувано по молба на взискателя на 22.03.2016 г. е бил наложен запор върху пенсията на
наследодателката на ищеца на 31.03.2016 г. На 26.08.2021 г. взискателят е депозирал молба
да бъде прекратено производството по отношение на длъжника В.К. Г.а, тъй като същата
била починала и да бъдат конституирани на нейно място нейните наследници. ЧСИ Б. е
прекратил с постановление от 03.10.2021 г. изп.д. № 616/2016 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист е било образувано второто изп.д. №
459/2022 г. на ЧСИ В.а срещу починалото лице В.К. Г.а. Взискателят на 21.02.2022 г. е
депозирал молба да бъдат конституирани наследниците на починалото лице. Представено е
било удостоверение за наследници на същото, от което е видно, че е починало на 26.06.2019
г. и е оставило като свои наследници двама сина- ищеца и неговия брат В. В. Г.. ЧСИ А. В.а
на основание чл. 429 ГПК е изпратила на основание чл. 429 ГПК съобщения до двамата
наследници на 05.04.2022 г., с което им се указва на основание чл. 51 ЗН, че имат
2
двуседмичен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството на техния
наследодател В.К. Г.а.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. №
2091/2014 г. е било образувано на 09.12.2014 г. или преди постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него
се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 09.12.2014 г. преди постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по
същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
от 18.12.2014 г., когато е бил наложен запор върху пенсията на ищеца. С разрешенията
дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени
изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 31.03.2016 г., в
продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 31.03.2018
г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на
нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно
разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо
следва да се приеме, че изп. д. № 616/2016 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от
3
ГПК към 31.03.2018 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност
за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, какъвто не е настоящия случай. Изп. д. № 616/2016 г. е било образувано на
22.03.2016 г.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто не е настоящия, случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият
случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. не намира приложение, тъй като процесното
изпълнително производство изп. д. № 616/2016 г. е било образувано на 22.03.2016 г. след
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е
започнала да тече на 31.03.2016 г. , на която дата е било извършено последното валидно
изпълнително действие, а именно запор върху пенсията на наследодателката на ищеца и е
изтекла в този случай на 31.03.2021 г., а исковата молба е подадена на 03.04.2023 г. Предвид
горното към 31.03.2021 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна погасителна
давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен лист вземания
на ответното дружество са погасени по давност. На 26.08.2021 г. взискателят е депозирал
молба да бъде прекратено производството по отношение на длъжника В.К. Г.а, тъй като
същата била починала и да бъдат конституирани на нейно място нейните наследници. Това
изпълнително действие е било извършено след погасяването на вземанията по давност на
31.03.2021 г. ЧСИ Стилиян Б. е прекратил с постановление от 03.10.2021 г. изп.д. №
616/2016 г. Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е било
образувано на 15.02.2022 г. ново изп.д. № 459/2022 г. на ЧСИ В.а. По това изпълнително
дело взискателят на 21.02.2022 г. е депозирал молба да бъдат конституирани наследниците
на починалото лице. Представено е било удостоверение за наследници на същото, от което е
видно, че е починало на 26.06.2019 г. и е оставило като свои наследници двама сина- ищеца
и неговия брат В. В. Г.. ЧСИ А. В.а на основание чл. 429 ГПК е изпратила на основание чл.
429 ГПК съобщения до двамата наследници на 05.04.2022 г., с което им се указва на
основание чл. 51 ЗН, че имат двуседмичен срок, в който да заявят дали приемат или се
отказват от наследството на техния наследодател В.К. Г.а. Същото изпълнително дело обаче
е образувано след 31.03.2021 г., когато вече е изтекла петгодишната погасителна давност по
отношение на процесните вземания.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца, не дължи на
ответника своята наследствена ½ ид.ч. от обективираното в процесния изпълнителен лист
вземане срещу неговия наследодател, поради погасяването му по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът в случая не е направил признание на иска
по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 450 лв. Съдът счита за
основателно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото с оглед на
фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определен в минималния размер
предвиден в чл. 7, ал. 2, т.1 от НМРАВ равняващ се на 400 лв.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Перник, ж.к.
“Мошино“, ТЕЦ „Република“, че И. В. Г., ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „*****
******* № ** / * , в качеството му на наследник на ½ ид.ч. от наследството на починалия
наследодател В.К. Г.а, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес
на управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 393,24 лв.,
представляваща неплатената част от главницата за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата от 76,25 лв., съставляваща мораторна лихва за периода
от 08.07.2013 г. до 15.09.2015 г., както и направените разноски в размер на 62,50 лв., за
която сума е издаден изпълнителен лист от 08.01.2016 г. въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение №8864 от 27.11.2015 г. по ч.г.д.№8814/2015г. на ПРС, въз основа на който е
образувано изп.д.№616/2016 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. и изп.д. № 459/2022 г. на ЧСИ В.а
като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********,
адрес на управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, ТЕЦ „Република“, да заплати на И. В. Г.,
ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „***** ******* № ** / * сумата от 450 лева,
представляваща общ размер на сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5