№ 33201
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110113787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответниците Т. Ц. и Ц. Ц., с искане
постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ищцовото дружество, с
което се навеждат доводи за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248
ГПК.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата е депозирана в срок, доколкото видно от приложените на л. 82 и л. 83
съобщения, копие от решението е връчено на ответниците на 26.10.2022г., като в срока
за обжалването му, а именно на 09.11.2022г., е депозирана молбата, инициирала
производството по чл. 248 ГПК.
Съдът намира, че липсата на списък по чл. 80 ГПК представен от страна на
ответниците не обуславя извода за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, поради
следните съображения: В т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2013г. е прието, че
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Настоящият съдебен
състав намира, че в хипотезата, при която се иска изменение на решението в частта за
разноските, присъдени в полза на ответната страна, списъкът по чл. 80 ГПК не е
предпоставка за допустимост на молбата за изменение. В Определение № 60312 от
23.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1617/2021 г., I т. о., ТК е пояснено, че съдът по
искане на страните, направено в законоустановените срокове, може да допълни или
измени постановеното решение в частта му за разноските /чл. 248, ал. 1 ГПК/.
Представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за правото по чл. 248, ал. 1 ГПК само в хипотезата, когато страната
претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените й разноски за
съответната инстанция, т. е. когато счита, че неправилно е определен размерът на
разноските, на които тя има право. Именно за тези разноски, които е поискала да й
бъдат присъдени, страната- молител по чл. 248, ал. 1 ГПК е била длъжна да подаде
списък в срока и по реда, регламентиран в чл. 80 ГПК. В хипотезата, когато се
оспорват като неправилно изчислени разноските, присъдени на ответната страна,
1
представянето на списък по чл. 80 ГПК не представлява процесуална
предпоставка за допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. Напълно е
възможно една от страните изобщо да не претендира присъждане на разноски по
делото, респ. да не е направила такива, което изключва и представянето на списък по
чл. 80 ГПК. Това обстоятелство по никакъв начин не може да изключи правото на тази
страна да оспорва претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, респ. да
иска изменение на решението в частта, с която е осъдена да плати на ответната страна
разноски по делото.
Разгледана по същество молбата според настоящия съдебен състав е
неоснователна.
В процесуалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1 ГПК е законоустановено, че
за предявени с една молба искове в защита на един интерес, се събира една държавна
такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
В ал. 2 на цитираната норма е прието, че за предявени с една молба искове в
защита на различни интереси, минимална такса се събира от всички интереси.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищцовото дружество
искови претенции срещу ответниците, представляват такива в защита на различни
интереси по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, доколкото са предявени различни по
характера си вземания / главница и мораторна лихва/, т. е. налице са различни
интереси, поради което се дължи отделна държавна такса по всеки един от
предявените обективно кумулативно субективно съединени искове / в този смисъл
Решение № 262162 от 1.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4569/2020 г., Решение №
264533 от 7.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10320/2020 г., Решение № 264505 от
7.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 332/2021 г., Определение № 3969 от 14.02.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 2075/2019 г. /.
В тази връзка с разпореждане от 18.03.2022г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е дал указния на ищеца да довнесе, дължимата се държавна такса в размер
на 375.00лв., съобразявайки размера на внесената такса в заповедното производство,
която е в размер на 2% върху общия сбор на сумите.
В случая са предявени осем обективно кумулативно субективно съединени
искови претенции, по всеки един от които по аргумент от т. 1 от ТДТ се дължи
държавна такса в размер на 50.00лв. или общият размер на дължимите се такси е
400.00лв.
Видно от платежното нареждане л. 11 в кориците на заповедното производство е
внесена държавна такса от 25.00лв. След оставяне на исковата молба без движение, в
хода на исковото производство, видно от платежното нареждане е внесена и
останалата част от дължимата се държавна такса в размер на 375.00лв.
Съдебно-счетоводната експертиза е назначена във връзка с релевираното от
ответниците възражение за погасяване на част от претендираните от ищеца вземания
по давност, доколкото същото е частично основателно и са необходими специална
знания, за установяване размера на дължимите се суми. Съдът съобразявайки
направеното от ответниците признание не е допуснал исканата от ищеца съдебно-
техническа експертиза, нито е допуснал съдебно-счетоводна такава във връзка с
въпросите формулирани в исковата молба. Неоснователни са твърденията в молбата, че
е допусната експертиза, със задачи формулирани от ищеца. Поставените задачи на
вещото лице са формулирани от съда, във връзка с възражението за погасяване по
давност на част от претенциите на ищеца.
С оглед изложеното както е посочил и в решението си настоящият съдебен
състав намира, че в полза на ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на
800.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса в заповедното производство,
375.00лв. – държавна такса в исковото производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
2
възнаграждение в исковото производство и 250.00лв. – депозит за вещо лице.
Неоснователно е възражението, че съдът произволно е достигнал до размера на
присъдените с решението разноски. Размерът на дължимите се от ответниците такива е
съобразен с размера на уважената част /800.00лв. – разноски : 245.30лв. – размера на
предявените искове = 3.26131268 умножено по уважената част х 149.29лв. =
486.88лв. общо разноски за двамата ответници или за всяка една от тях по 243.44лв ./
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. В. Ц., ЕГН ********** и Ц. В. Ц.,
ЕГН **********, молба вх. № 242831/09.11.2022г., с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК, за изменение на Решение № 10973/10.10.2022г., постановено по настоящото гр.д.
№ 13787/2022г., по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3