Р Е Ш Е Н И Е
№ 260133/1.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева,
след като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 4469 по описа за 2020 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ООД срещу
Наказателно постановление № 03-011574 от 17.07.2019 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 152 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени бланкетни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение
на материалния закон и допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. Отправено е искане
за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от адв. Ж.Г., който излага доводи
за допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция
«Инспекция по труда» - Варна се представлява от началник отдел АИПО в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна Д.О., която излага доводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
03.07.2019 г. представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, измежду
които и св. Н.Й.З., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
в обект – ресторант „Чинар“, находящ се на адрес гр. Бяла, ул. „Черноморка“ №
16.
На
дружеството била връчена призовка за представяне на документи в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна. В хода на проверката били представени графици за
работа и отчетни форми, включително за месец юли 2019 г., трудов договор между
„С.“ ООД и П.Г.П. и правилник за вътрешния трудов ред, от които документи се
установило, че работникът П.Г.П. е работила втора смяна на 06.04.2019 г. – до
22,00 часа, а на 07.07.2019 г. – първа смяна от 08,00
часа.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 152 КТ, на 11.07.2019 г. св.
З. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството, който бил връчен на управителя В.Х.Ч..
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено възражение, в което
е посочено, че служителите не са взели предвид изявлението на лицето, за което
в АУАН се твърди, че е с нарушени трудови права. На следващо място е изразено
становище за маловажност на случая.
На 17.07.2019 г. директорът
на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Н.Й.З. и св. П.Г.П., и писмени
доказателства и доказателствено средство: трудов договор; 2 бр. работни
графици; 2 бр. отчетни форми; правилник за вътрешния трудов ред; протокол за
извършена проверка; идентификационна карта; призовка; заповед на управителя на
„Спирито“ ЕООД; заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и АУАН.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Н.Й.З. и св. П.Г.П. като обективни и достоверни, доколкото
същите са последователни, логични и непротиворечиви, а освен това съответстват
на представените по делото писмени доказателства. От показанията на св. З. се
установява, че при извършената проверка в проверявания обект на контролните
органи са представени график за работа и отчетна форма, от които се е
установило, че св. П. е работила втора смяна на 06.07.2019 г. до 22,00 часа, а
на 07.07.2019 г. е работила първа смяна от 08,00
часа. Показанията на св. З. се подкрепят и от показанията на св. П., която
сочи, че е работила само втора смяна, но е имало случаи, в които е замествала
друг служител на въззивното дружество и се е налагало
да работи първа смяна, както и от представения правилник за вътрешния трудов
ред, съгласно който първа работна смяна в проверявания обект е за времето от
08,00 часа до 17,00 часа, а втора работна смяна е за времето от 13,00 часа до
22,00 часа.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив гласните доказателствени средства и писмените доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда
на чл. 416, ал. 3 КТ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 152 КТ, съгласно
която работникът
или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че св. П.Г.П. е работила по
трудово правоотношение с „С.“ ООД в обект – ресторант „Чинар“, находящ се в гр.
Бяла, ул. „Черноморка“ № 16, в работна смяна до 22,00 часа на 07.07.2019 г. и в работна смяна от 08,00 часа на 07.07.2019 г., без да й е осигурена междудневна
почивка от 12 часа.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество за
нарушение на чл. 152 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Процесуалният
представител на въззивната страна сочи, че от нарушението не са настъпили
вредни последици, като в тази връзка съдът намира, че наличието на вредни
последици не е съставомерно обстоятелство, поради което липсата им не води до
освобождаване от отговорност на въззивното дружество.
Неоснователно
е възражението, че не следва да бъде кредитиран графикът за работа, представен
от управителя на въззивното дружество, а съдът следва
да изгради фактическите си изводи само въз основа на свидетелските показания на
св. П.П.. Съображенията за това са следните: на първо
място графикът за явяване на работа за м. юли 2019 г. в ресторант „Чинар, гр.
Бяла, ул. „Черноморка“ е заверен от управителя на въззивното
дружество; на второ място графикът съответства напълно на отчетната форма за
явяване/неявяване на работа за м. юли 2019 г. в същия обект; на трето място
свидетелските показания на св. П. не опровергават съдържанието на представените
график и отчетна форма. Поради това, че всички доказателства по делото затвърждават, а не опровергават представените частни
свидетелстващи документи (график и отчетна форма), съдът намира същите за
достоверен източник на информация за работното време на св. П. през отделните
работни дни през м. юли 2019 г.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част,
като наложената имуществена санкция в размер на 1600 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за всяка от страните съобразно уважената, респ. отхвърлена част от
оспорването.
Искане за присъждане на разноски е направено
само от въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 100,00 лв. предвид
провеждането на две съдебни заседания, от което има право на 93,75 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, което предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва
да бъде присъдено в полза на юридическото лице, а не на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, която е териториално поделение на специализираната
администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" -
Главна дирекция "Инспектиране на труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011574 от
17.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „СПИРИТО“ ООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 152 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 1600
(хиляда и шестстотин) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „СПИРИТО“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, със седалище ***
сумата от 93,75 лв. (деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща направени във въззивното производство
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл.
27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: