Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ….....2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 12267 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.05.2019г., постановено
по гр.д. № 1011/2018г. на СРС, II ГО, 72 състав, са
отхвърлени предявените от "Ф. " ЕООД срещу "А. " ООД искове
с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати сумата от 528 лева, представляваща дължимо,
но неизплатено възнаграждение по договор за счетоводни услуги за месец август
2017г., за която сума ищецът е издал фактура № 8011/04.09.2017г., от която
неплатени са 480 лева с ДДС, и фактура № 8012/04.09.2017г. на стойност 48 лева
с ДДС, както и лихви за забава: върху сумата по фактура № 8011/04.09.2017г. на
стойност 900 лева с ДДС – в размер на 26.86 лева за периода от 18.09.2017г. до
28.12.2017г., върху остатъка от 480 лева – в размер на 1,20 лева за периода от
28.12.2017г. до 05.01.2018г. и върху сумата по фактура № 8012/04.09.2017г. на
стойност 48 лева в размер на 1,47 лева за периода от 18.09.2017г. до
05.01.2018г.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Ф."
ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен
акт, постановен в нарушение на материалния закон и неотговарящ на
действителното фактическо положение между страните. Сочи, че между страните по
делото съществува облигационно правоотношение по договор за счетоводно
обслужване, по който ищецът е престирал съобразно уговореното. Поддържа, че
представените по делото фактури следва да бъдат приети като доказателство за
възникнало договорно правоотношение, изразяващи както предмета, така и
договореното възнаграждение. Навежда съображения, че неосчетоводяването на
фактурите от страна на ответника единствено доказва недобросъвестността му с
цел отказ от заплащане на извършеното, но не доказване неизпълнение от страна
на ищеца. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на нов съдебен
акт, с който предявените искове да се уважат изцяло. В съдебно заседание
процесуалният представител на "Ф." ЕООД изразява становище за
доказаност на приемане на работата с конклудентни действия, поради което моли
въззивната жалба да бъде уважена. Претендира
разноски по представен по чл.80 ГПК списък. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна във въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се
оспорва като неоснователна. В съдебно заседание процесуалният представител на
"А." ООД изразява становище, че издадената фактура за месец август
2017г. представлява документ, едностранно издаден от ищеца, като липсват
доказателства за реално договорено възнаграждение, като единствено платената
сума е реално договорена. Моли съдът са остави въззивната жалба без уважение,
като потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направите в
настоящото производство разноски.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено съдържанието на
правоотношението между страните във връзка с извършени през месец август
счетоводни услуги, като липсват доказателства относно това какви услуги са
възложени за извършване през този месец и срещу какво възнаграждение. В
мотивите са обсъдени писмените доказателствени средства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което издадените от ищеца фактури за
дължимото възнаграждение не са осчетоводени от ответното дружество. Тези
обстоятелства били преценени като липса на приемане на изработеното от ответника,
което съвкупно с липсата на доказано съгласие по отношение на предмет и цена,
не установява сключена сделка за извършване на счетоводни услуги през м.август
2017г., респективно е налице недължимост на претенцията на предявеното
договорно основание.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните по договор за изработка,
изпълнение на задължението на ищеца, както и настъпване на изискуемостта на
вземането.
Ответникът следва да ангажира
доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи
възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му.
Процесната искова претенция се основава
на твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане
стойността на предоставени от ищеца услуги по неформален договор за извършване
на счетоводни услуги за
месец август 2017г., за която сума ищецът е издал фактура № 8011/04.09.2017г.,
от която неплатени са 480 лева с ДДС, и фактура № 8012/04.09.2017г. на стойност
48 лева с ДДС.
Предвид предмета на спорното материално
право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било до докаже три
главни обстоятелства: 1) наличието на сключен между страните договор за
изработка, с който му е възложено предоставянето на услуги с предмет счетоводно
обслужване за определена уговорена цена, 2) фактическото изпълнение на същите
услуги, и 3) приемане на изработеното от ответника.
Процесният договор за услуга с предмет
счетоводно обслужване на ответното дружество има правните характеристики на
договора за изработка, уреден в чл.258 и следващите от ЗЗД. В правната доктрина
и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и
консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на
съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението,
което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на
договора за изработка.
Договорът за изработка по своята правна
същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за
изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните
услуги и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме
/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на
изпълнителя - арг. чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява
1). фактическо получаване на изработеното и 2). признанието, че то съответства
на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Приемане означава
одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряване,
законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.264, ал.2 ЗЗД. И ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както
разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. Следователно,
едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за изработка, като правното задължение на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо.
Установяването на съществуването на
договорно правоотношение, както и изпълнената и приета работа може да се
извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства,
съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай по
делото е представена фактура № 8011/04.09.2017г., издадена от "Ф."
ЕООД, удостоверяваща задължение за плащане от получателя "А." ООД в
размер на 900 лева за предоставена услуга счетоводно обслужване за месец
08.2017г. Фактурата не е подписана от представител на дружеството-получател.
Представена е и фактура № 8012/04.09.2017г., издадена от "Ф." ЕООД,
удостоверяваща задължение за плащане от получателя "А." ООД в размер
на 48 лева за ТРЗ за месец 08.2017г.
Приложена и приета по делото е покана за
изпълнение от 11.12.2017г., получена на ответника на същата дата, с която
ищецът поканил ответника да му заплати сума в размер на 948 лева,
представляваща задължение по фактура № 8011/04.09.2017г. и фактура № 8012/04.09.2017г.
Като писмено доказателство е прието по
делото писмо – отговор на покана за изпълнение от 11.12.2017г. от „А.“ ООД, с
която ответникът е оспорил дължимостта на сумите с твърдението, че отношенията
между двете дружества били преустановени през месец август 2017г., както и че
ще изплати окончателно дължимите суми за извършени услуги в размер на 420 лева
с ДДС, същата сума наредена по сметка на ищеца на 28.12.2017г.
Според заключението на назначената и
приета по делото от първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза, същата
неоспорена от страните, в счетоводството на дружеството ответник не се намират
данни процесните фактури да са осчетоводени и да са включени в дневниците за
покупки по ДДС. Посочено е, че: 1. Във връзка с извършени счетоводни услуги за
м.август 2017г. от ищеца към ответника са издадени процесните фактури от
04.09.2017г., същите осчетоводени надлежно и своевременно в счетоводството на
ищеца, с коректна счетоводна операция в м.септември 2017г., в който са
издадени, като същевременно е счетоводството на дружеството ответник не се
намират данни процесните фактури да са осчетоводени, нито да са включени в
Дневниците за покупки по ДДС; 2. За периода 01.07.2017г. – 30.08.2017г. ищецът
е издал към ответника следните фактури във връзка с извършени счетоводни услуги
и ТРЗ – фактура № 7831/18.07.2017г. на обща стойност с ДДС 1 200 лева за
счетоводно обслужване за .април. май и юни 2017г.; фактура № 7832/18.07.2017г.
на обща стойност с ДДС 48 лева за ТРЗ; фактура № 7926/01.08.2017г. на обща
стойност с ДДС 900 лева за счетоводно обслужване за м.юли 2017г. и фактура № 7927/01.08.2017г.
на обща стойност с ДДС 48 лева за ТРЗ, същите осчетоводени и в двете дружества
и изцяло заплатени, 3.Мораторната лихва, според иска на ищеца върху главница от
48,00 лева, представляваща дължима сума по фактура № 8012 от 04.09.2017г. – ТРЗ
услуги за месец 08.2017г., с лихвен период от 18.09.2017г. до 05.01.2018г. и
изчислена по реда на ч.86 ЗДД, е в общ размер на 1,43 лева, а мораторната
лихва, според иска на ищеца върху главница от 900,00 лева, представляваща
дължима сума по фактура № 8011 от 04.09.2017г. – счетоводни услуги за
м.08.2017г., с лихвен период от 18.09.2017г. до 18.12.2017г. и при отчитане на
частичното плащане върху главницата от 480,00 лева с лихвен период от
29.12.2017г. до 05.01.2018г., изчислена по реда на чл.86 ЗЗД, е в общ размер на
26,57 лева; 4. Документите по ЗЗД на „А.“ ООД са предадени както следва:
справка - декларация, дневници за
покупки и продажби за данъчен период м.юли 2017г. са подадени с Уведомление
вх.№ 2217 – 1436848/07.08.2017г., чрез КЕП (квалифициран електронен подпис) на Б.С.П.;
справка - декларация, дневници за
покупки и продажби за данъчен период м.август 2017г. са подадени с Уведомление
вх.№ 2217 – 1446702/08.09.2017г., чрез КЕП (квалифициран електронен подпис) на Б.С.П.;
справка - декларация, дневници за
покупки и продажби за данъчен период м.септември 2017г. са подадени с
Уведомление вх.№ 2217 – 1463008/16.10.2017г., чрез КЕП (квалифициран електронен
подпис) на Ц.А.З.. Посочено е, че във връзка с дейности по труд и работна
заплата за осигурените лица от дружеството „А.“ ООД са предавани данни до ТД на
НАП, както следва: 1. С протокол за предаване на данни за Декл. Обр.1 и 6 за
месец юли 2017г. с изх.№ 22000174007238/24.08.2017г. чрез КЕП (квалифициран
електронен подпис) на Б.С.П.; 2. С протокол за предаване на данни за
Декл. Обр.1 и 6 за месец август 2017г. с изх.№ 22000174044193/08.09.2017г. чрез
КЕП (квалифициран електронен подпис) на Б.С.П..
По спорното между страните обстоятелство,
настоящият съдебен състав приема следното:
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., е обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора.
Същевременно в конкретния случай, представените по делото единствено 2 броя фактури, а именно – фактура № 8011/04.09.2017г., от която неплатени са 480 лева с ДДС, и фактура № 8012/04.09.2017г. на стойност 48 лева с ДДС, на които ищецът основава претенцията си, последните неподписани от ответника, представляват едностранно съставени частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за издателя факти, като по аргумент от чл.180 ГПК притежават единствено формална, не и материална обвързваща съда доказателствена сила. С оглед изрично направеното от ответника оспорване на вземането по процесните фактури е следвало ищецът да ангажира допълнителни доказателства, с които да установи, че на ответника са били предоставени счетоводни услуги извън установените в процесния период, за които е получил плащане. Такива доказателства в производството не са ангажирани. Представените 2 бр.фактури, предвид липсата на подпис от ответника и липсата на осчетоводяването им в ответното дружество, ведно с оспорването на вземането и неподкрепеността им с други доказателства, не са годни да удостоверят обема на извършената услуга и нейната цена. Фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане.
При така установеното от фактическа
страна въззивната съдебна инстанция намира, че правилно районният съд е приел,
че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването
на претендираните вземания в посочения размер. Както е било указано с
определението по реда на чл.140 ГПК, в тежест на
ищеца е било да установи факта на предоставяне на процесните услугите, техния
обем и цена. В действителност, установено е по делото, посредством изготвеното
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че същият е извършил счетоводни
услуги за процесния период, изразяващи се в подаване на справка - декларация по ЗЗД на „А.“ ООД, дневници за
покупки и продажби за данъчен период м.август 2017г. с подадени с Уведомление
вх.№ 2217 – 1446702/08.09.2017г., чрез КЕП (квалифициран електронен подпис) на Б.С.П.,
както и предаване на данни за Декл. Обр.1 и 6 за месец август 2017г. с изх.№
22000174044193/08.09.2017г. чрез КЕП (квалифициран електронен подпис) на Б.С.П.
към ТД на НАП. По делото обаче не са ангажирани каквито и да е други доказателства,
от които да се установява, че "Ф." ЕООД е извършвало други счетоводни
услуги в процесния период извън посочените, възложени му от ответника. В този
смисъл въззивният състав на съда намира, че за конкретно извършените услуги
ответникът и ищецът са уредили отношенията си извънсъдебно, предвид
осъщественото и неоспорено по делото плащане от страна на „А.“ ООД в полза на "Ф."
ЕООД на сума в размер на 420,00 лева с ДДС, същата наредена по сметка на ищеца
на 28.12.2017г. Извода за стойността на установените за извършени счетоводни
услуги за процесния период съда гради и въз основа на представената по делото
Фактура № **********/18.07.2017г., видно от която единичната цена за счетоводно
обслужване за м.04.2017г. е в размер на 300,00 лева, а единичната цена за
счетоводно обслужване за м.05.2017г. и м.06.2017г.
е в размер на 350,00 лева. Съотнесено към стойността на заплатените от „А.“ ООД
суми за счетоводно обслужване в предходните периоди, съдът намира, че платената
сума от 420,00 лева, с посоченото в нея основание „окончателно плащане на
счетоводни услуги“ в пълна степен съответства на извършените от ищеца в
производството услуги, а именно - подаване на справка - декларация по ЗЗД на „А.“ ООД, дневници за
покупки и продажби за данъчен период м.август 2017г. и предаване на данни за
Декл. Обр.1 и 6 за месец август 2017г. към ТД на НАП във връзка с дейности по
труд и работни заплати. Различен
извод не следва и от заключението на допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че извършеното от страна на „А.“ ООД плащане е отразено счетоводно
при ищеца, като обстоятелството, че същото е отнесено по фактура №
8011/04.09.2017г., за която се твърди, че са останали неплатени 480 лева с ДДС,
не обосновава извод, че ответника е извършил частично плащане именно по нея, доколкото
основанието на извършеното плащане - „окончателно плащане счетоводни услуги“ следва
да обхваща както извършеното подаване на справка – декларация по
ЗЗД, така и услугите по труд и работна заплата, отразени от ищеца във фактура №
8012/04.09.2017г. на стойност 48 лева с ДДС, представляващи съвкупно счетоводно
обслужване.
В аспекта на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, не се установява по несъмнен начин, че между страните по
делото е възникнало правоотношение по договор за изработка с посоченото в
исковата молба съдържание на правата и задълженията по него, както и че ищецът
е изправна страна по договора – престирал е възложена му от ответника работа, а
последният е приел същата без възражение, поради което да дължи заплащане на
уговорено възнаграждение над платеното такова в размер на 420,00 лева, поради
което и предявеният
иск за реално изпълнение - заплащане на възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване в претендирания размер е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото по иска с
предмет главното парично вземане, неоснователна е и претенцията за акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по чл.
86 от ЗЗД.
Предвид съвпадането на крайните изводи с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор, право
на разноски има въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива
до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, като
е представила и доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено
от страната адвокатско възнаграждение за един адвокат, което се претендира в
размер на 450 лева.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, процесуалният представител на въззивника – адвокат А., е направила
възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски
хонорар. Настоящият съдебен състав, отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, както и процесуалното поведение на процесуалния представител на
въззиваемата страна – адв. С., което се изразява единствено в подаване на
отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание, намира че
претендираното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в
настоящото производство на въззиваемата страна е прекомерно и следва да бъде
намалено до размера от 300 лева.
Предвид горното и на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
"Ф. " ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „А.“ ООД разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112493 от
13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 1011/2018г. по описа на СРС, II ГО, 72
състав.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.