Решение по дело №236/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 84
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 юни 2019 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20191860100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

       

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                           

 

 

            гр. Пирдоп, 10.06.2019 година 

 

 

 

 

 

          Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                   Председател: Симеон Гюров

                                                       

при участието на съдебния секретар Мария Н., като разгледа докладваното от съдията Гюров гражданско дело  № 236 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

 

Производството по делото е образувано по молба вх.№338/18.04.2019 г. на П.И.П. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: ***, чрез адв.П.Н. от САК -пълномощник, със служебен адрес: гр.Пирдоп, ул."Княз Ал.Батенберг", бл. 37, ап. 11.

В молбата молителят твърди, че при раждането му на ***г., за което бил съставен акт за раждане № 160/12.02.1986г. от длъжностното лице по гражданско състояние при НС, район „Васил Левски" гр. София и бил записан с фамилно име П.. Твърди, че родителите му-Димитриче и Иван носели фамилно име Миндилови.

В молбата молителят твърди, че още от малък хората го познавали като сина на Димитриче и Иван Миндилови. Постепенно фамилията Миндилов му била наложена. Често пъти в училище преподавателите му се обръщали към него с името П. Миндилов, като в съответните документи го записвали с фамилното име „Миндилов". Това било продиктувано от фамилията на родителите му и постепенно всички започнали да се обръщат и към него с фамилията на родителите му-Миндилов. Роднините, приятелите му и познатите му го познавали с фамилното име, което носели и неговите родители. С това фамилно име свикнал и той. Името „П.", като фамилно име му било чуждо, объркващо и му създавало изключителни затруднения в личния и в обществен живот. В молбата молителят твърди, че много хора в района познавали баща му, т.к. имал фирма за строителство и бил известен в града. По тази причина и към него хората се обръщали с неговата фамилия. Неудобствата с различната фамилия от тази, с която хората го познавали се задълбочили със започването му на работа в „ДПМ, с. Челопеч, Софийска област. На работното му място, а и сред хората, занимаващи се със строителство всички го знаели като П. Миндилов или като сина на Иван Миндилов. Никой не го познавал като П.. Фамилията П. му създавала само и единствено неудобства и водела до недоразумения. Многократно, съставени документи е следвало да се изготвят отново, т.к. изписаната в тях негова фамилия била Миндилов, а не П.. Налагало му се било да представя личната си карта, за да доказва, че не това е неговата фамилия. В обществото той не бил известен с фамилията П.. Всички негови колеги го познавали с фамилно му име „Миндилов". При изготвяне на справки го записвали с фамилно име Миндилов, което смятали, че е негово, а не изписаното му такова в документите му за самоличност. Това му влечало неприятности, т.к. се налагало да осъществява съпоставка с фамилното му име по акта за раждане и с притежаваните от него лични документи. В молбата молителят твърди, че счита, че затрудненията, които изпитва като ползва фамилното си име, с което не бил известен в обществото и това име му било чуждо, представлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Молителят моли съда да постанови решение, с което да промени фамилното му име от П. на МИНДИЛОВ, като разпореди препис от решението да се изпрати в Община Столична, гр. София и се извърши поправка в съответния регистър от длъжностното лице по гражданското състояние, относно записването на фамилното му име.

 

В проведеното съдебно заседание молителят личн и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна на фамилното му име.

Община-Столична не изразява становище по молбата.

Представителят на Районна прокуратура-Пирдоп изразява положително становище относно приемане на представени доказателства и уважаване на молбата на молителката.

 

Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от приети по делото писмени доказателства: Копие от акт за раждане; Копие от лична карта; удостоверение от РП Пирдоп и свидетелство за съдимост, е че  молителя е с името „П.И.П.”.

От разпита на свидетеля Иван Вретенаров, се установява, че е приятел на П.. Познават се от 2001 г. Учели в едно училище. Повечето хора го знаят като П. Миндилов. И свидетеля го знае като П. Миндилов. В повечето случаи с „Пешо Миндилов” са се обръщали към него съучениците и приятелите, защото повечето хора го познавали с тази фамилия и е по-известен с нея в обществото. Миндилов е фамилията на баща му. Всички го познавали, известен бил в града. Има фирма, държи бетоновия възел. Има строителен бизнес. П. работел в „Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД, с.Челопеч. И свидетеля работел там. Знае, че по документи е П.П., но повечето хора го знаели с тази фамилия - Пешо Миндилов и така го наричат. В документите го пишат П.П., но всички го знаят като Пешо Миндилов. Това предполагало объркване. Ако го повикали, ще реагира на името П. Миндилов. Със същата фамилия се представял при запознанства - Миндилов. Сред приятели се представял с фамилията Миндилов. Когато се представял пред други хора, не го е чул да се представя с фамилията П..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения:

Молбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

 

І. По характера на съдебното производство.

Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа – арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 –  чл. 541 от ГПК, съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда. Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в производството да вземе участие и прокурор, какъвто е и настоящия случай. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това”. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на  имената си, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд. В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, - задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни” обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни”, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват „важни” такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие  на „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя промяна на носеното от него име.

 

ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.

Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.

В случая се иска промяна на фамилното име на молителя от „П.“  да бъдат променен на „Миндилов“. От представените по делото официални свидетелстващи документи / Копие от акт за раждане; Копие от лична карта/, доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя фигурира в регистрите на населението с фамилно име П., противното не се установи от заинтересованите страни по делото, съобразно и становището на Районна прокуратура Пирдоп. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му професионално и социално общуване, молителя в професионалните си живот и контакти е използвал и е известен с фамилно име Миндилов. С оглед горното, може да се направи извод, че молителя П.И.П., търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при условията на социално общуване е индивидуализиран с различни имена. Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава  и емоционален дискомфорт у молителя П.И.П. и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, че молителя П.И.П. в действителност се идентифицира с фамилно име Миндилов, а не със сегашното си фамилно име, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на  фамилното име на молителя.

Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено фамилното име на молителя от „П.” на „Миндилов”. Налице са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в частта, в която се иска промяна.

 

С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на фамилното име на молителя.

 

Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

                                         Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на лицето П.И.П. с ЕГН: **********, като в документите му за самоличност и в актовите книги, вместо фамилно име „П.“  следва да бъде вписано фамилно име „Миндилов“, като занапред (ex nunc) имената на молителя П.И.П. с ЕГН: ********** следва да се четат: П.И. Миндилов.

 

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско състояние, копие от същото да се изпрати на Териториално звено “ГРАО” – София, Столична община район „Оборище”, за вписване на промененото име, както и на съответната служба “Бюро съдимост”  за сведение.

 

     РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: