№ 8417
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110111824 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Н. Ц. Ж. и Ц. Р. Ж. срещу /фирма/
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК с
искане да се признае за установено, че не дължат на ответника при условията на
солидарност, сумата в размер на 3008,00 лева, представляваща разликата над отпуснатата
сума от 2200 лева по Договор за паричен заем № 75910/14.09.2020 г. и претендираната сума
по Споразумение от 11.10.2021г. от 5208,00 лева, поради нищожност на клаузи от договора
за начислени такси за експресно разглеждане на заявката за кредит и за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение.
Ищецът Н. Ц. Ж. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
14.09.2020 г., между нея и /фирма/ е сключен Договор за паричен заем № 75910, по силата
на който и била отпусната в заем сумата в размер на 2200 лева с краен срок на погасяване от
10 месеца, при месечна вноска от 510,00 лева, при ГПР 43,83 % и ГЛП 38,75 %, по който
вторият ищец Ц. Р. Ж. е бил поръчител. Съгласно клаузите на процесния договор на ищцата
били начислени две такси - едната за експресно разглеждане на заявката в размер на 1245,
40 лева, а другата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1245,30
лева. Излагат се доводи, че така уговорените такси противоречат на императивни правни
норми, поради което са нищожни. Посочва се още, че клаузата, която установява годишния
лихвен процент в размер на 38,75% е също е нищожна, поради неравноправие и
накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че така посочените такси следвало да бъдат
включени в ГПР, съобразно чл.19 от ЗПК и невключването им е самостоятелно основание за
нищожност на договора, поради което следва да се счита задължен само за чистата стойност
на кредита. Посочва се, че доколкото /фирма/ е прехвърлило вземанията по договора на
1
ответника, последният не е могъл да придобие повече права отколкото е имал праводателят
му. Доколкото вторият ищец е поръчител, за него се твърди, че не може да отговаря към
кредитора за по-високо по размер задължение от това на главния длъжник Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не оспорва
обстоятелството, че между ищцата и /фирма/ е сключен процесният договор за заем, по
който Ц. Р. Ж. е поръчител. Сочи, че процесната лихва не надхвърляла определения в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК максимален размер. В условията на евентуалност, посочва че нищожността на
отделни клаузи не влече нищожност на процесния договор. Твърди, че ищцата не може да
черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, доколко последната не е
заплатила никакви суми във връзка с погасяване на процесния заем. С оглед изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищците Н. Ц. Ж. и Ц. Р. Ж., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адвокат В.В.Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание, ответникът /фирма/, редовно призован, не се представлява. С молба
с вх. № 62769/26.02.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства, релевантни за
спора: че на 14.09.2020 г. между Н. Ц. Ж. и /фирма/ е сключен Договор за паричен заем №
75910 от 14.09.2020г., по който Ц. Р. Ж. е поръчител, за сумата от 2200 лв., която сума е
усвоена от Н. Ц. Ж., както и че вземанията по посочения договор са прехвърлени на
ответника по силата на договор за цесия от 25.03.2021г., сключен между /фирма/, като
цедент и /фирма/, като цесионер.
По силата на договора за паричен заем № 75910 от 14.09.2020г. заемодателят /фирма/ е
предоставил в заем на заемополучателя Н. Ж. сумата в размер на 2200,00 лева срещу
заплащане на лихвен процент от 38,75 %, при ГПР 43,83%, като заемната сума е следвало да
бъде върната от заемополучателя на 10 месечни вноски, всяка в размер от 510,00 лева,
считано от 14.09.2020г., като крайната сума за заплащане е в размер на 5100,00 лева, която
включва и еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на заема в
размер на 1245,40 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в
размер на 1245,30 лева. Страните са договорили и вариант, при който заемодателят
предоставя отстъпка в размер на 112,00 лева от съответната месечна погасителна вноска в
случай, че заемополучателят заплаща задълженията си преди или на датата на падеж на
погасителната вноска, като при този вариант, заема следва да се върне на десет броя
2
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 398,00 лева, като крайната сума по заема
възлиза на сумата от 3980,00 лева.
Не е спорно също така, че между /фирма/, като кредитор и Н. Ц. Ж., като длъжник и Ц.
Р. Ж., като поръчител е подписано споразумение от 11.10.2021г., в което е посочено, че във
връзка с процесния договор за заем Ж. дължи на ответника изискуемо вземане в размер на
5208,00 лева, а Ц. Ж. е солидарно отговорен с нея за заплащане на сумата, която следвало да
се заплати на 48 месечни вноски, считано от 15.10.2021г. до 15.06.2025г., първите шест от
които в размер на 70,00 лева, а останалите 42 в размер на 114,00 лева.
Горната установена фактология налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР
в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе
коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му
по кредита. Пряк интерес да води иска е налице и за поръчителя, който съгласно сключеното
между страните споразумение е солидарно отговорен с длъжника за заплащане на
задължението. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
3
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Видно е и че в
погасителния план към договора са посочени и двата варианта за погасяване на кредита /с и
без отстъпка от кредитора/, като е видно от споразумението, че крайната дължима сума от
заемополучателя и поръчителя е изчислена съобразно вариант 2, без предоставена от
кредитора отстъпка. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за
кредит възлиза на 2200 лева, а сумата, която е следвало да върне заемополучателя е над два
пъти по-голяма – 3008 лева.
Така уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за изготвяне на кредитно
предложение противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните
по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни
и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал.
2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение
вменява в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата
договорна лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за
услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Изготвянето на кредитно предложение, което на
практика винаги е индивидуално, са присъщи на дейността по кредитирането, извършвана
от търговци, които предоставят заеми по занятие и би следвало да са безплатни за
потребителя. Същото важи и за таксата за експресно разглеждане на заявката. В този смисъл
уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузите също така са
формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са
остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни
действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги. Услугата за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение е пряко свързана с договора за паричен
заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за
4
кредитоспособността на заемополучателя. Известна е на кредитора към момента на
сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на
заем и е уговорена в договора за паричен заем. Следователно дължимото за нея
възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така
реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В случая посоченият в договора размер на ГПР от 43, 83% е неточен и заблуждава
потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита.
Същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително,
дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Така се стига до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям
от петкратния размер на законната лихва.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такива се явяват и
отделните клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрения на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
След като договора е недействителен, то на основание чл. 23 от ЗПК се дължи само
чистата стойност на кредита, тоест в размер на 2200,00 лева, което означава, че така
предявените искови претенции са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищците. Следва да им бъде присъдена заплатената държавна такса в
производството в размер на 120,32 лева. На адвокат Р. К. Р. от САК, ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, следва да и бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
адвокатска помощ, за което по делото е представен договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената
хипотеза. На адвокат Р. на основание чл. 7, ал.1,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да и се определи и присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 600,80 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от Н. Ц.
5
Ж., ЕГН ********** и Ц. Р. Ж., ЕГН ********** срещу /фирма/, ЕИК ************,
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК,
че Н. Ц. Ж. и Ц. Р. Ж. не дължат солидарно на /фирма/, сумата в размер на 3008,00 лева,
представляваща разликата над отпуснатата сума от 2200 лева по Договор за паричен заем №
75910/14.09.2020 г. и претендираната сума по Споразумение от 11.10.2021г. от 5208,00 лева,
поради нищожност на клаузи от договора за начислени такси за експресно разглеждане на
заявката за кредит и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ц. Ж., ЕГН ********** и Ц.
Р. Ж., ЕГН **********, сумата в размер на 120,32 лева, деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. К. Р. от САК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 600,80
лева, адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6