РЕШЕНИЕ
№ 2026
гр. Бургас, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от А. Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120108909 по описа за 2021 година
Повод за образуване на делото е исковата молба на Ц. Н. Г., за осъждане на С.
В. Г., М. А. Е. и А. В. Т., както и на родителите им - В. Г. У., Б. Р. Н. и В. А.
Т., да му заплатят солидарно сумата от 500 лв. – частична претенция, чийто
пълен размер възлиза на 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на
нанесени на 02.04.2021 год., в гр.Бургас, до двора на СОУ****, удари с палка
по главата, ведно със законата лихва, начиная от датата на увреждането до
окончателното плащане.
Така предявени, исковете черпят правното си основание от
чл.45 вр. с чл.48, ал.1 и чл.53 от ЗЗД, както и от чл.84, ал.3 вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В проведеното открито съдебно заседание производството е
прекратено по отношение на ответниците С. Г. и В. У., поради оттегляне на
исковете срещу тях, след постигната извънсъдебна спогодба. В останалата си
част се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който моли за
уважаването им и присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
Особеният представител на ответниците А. Т. и В. Т.
оспорва исковете, считайки ги за неоснователни.
Ответниците М. Е. и Б. Н. не са депозирали отговор в срока
по чл.131 от ГПК, не явяват и не се представляват.
От анализа на събраните по делото доказателства се
установяват следните факти, имащи отношение към правилното решаване на
спора:
Страните не спорят, а и от преписките, изискани от
МКБППМН при Община Б* и Районна прокуратура - гр.Б*, се установява, че
около 18.40 часа на 02.04.2021 год. в ж/к*******, между ищеца и Г., Е. и Т.
(последните трима тогава непълнолетни), е възникнало пререкание,
прерастнало в сбиване, при което ответниците нанесли на ищеца удари в
1
главата с метална палка и твърд предмет.
Установено е също, че ответницата Б. Н. е майка на
ответника М. Е., а ответницата В. Т. - на ответника А. Т..
На мястото на инцидента се отзовали полицейски
служители, които установили участниците. Била образувана полицейска
преписка, която била изпратена на Районна прокуратура - гр.Б*, а оттам - на
МКБППМН при Община Б* с мнение за прилагане на възпитателни мерки по
ЗБППМН само по отношение на ответника А. Т..
На останалите двама ответници - Е. и Г. са съставени
протоколи по чл.65 от ЗМВР.
На 06.04.2021 год. Г. посетил съдебен лекар, който
констатирал наличие на разкъсно-контузна рана на главата му, тилно
разположена, с размер 4 см., обработена хирургично, както и друга рана над
нея, със същата характеристика и размери 1х1 см., а също и кръвонасядания
по гърба и десен лакет, които отговарят да са получени от удари с метална
палка.
Разпитани са св. Д* и С., чиито показания потвърждават, че
на въпросните дата и място, по повод отправена им забележка/реплика,
ответниците Е. и Т. са нанесли удари с метална палка и бокс по главата на
ищеца.
От извършените служебни справки за адресна регистрация
е видно, че адресите на ответниците Е. и Т. съвпадат с тези на техните
известни родители - ответниците Н. и Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за основателни по съображенията, изложени по-долу:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите на фактическия
състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването
на вреди, причинна връзка между тях и вината на причинителя. И докато
наличието на последния от четирите се предполага, то останалите подлежат
на пълно и главно доказване чрез предвидените в ГПК способи, от носещата
доказателствената тежест ищцова страна. Според чл.48, ал.1, вр. и с ал.3 от
ЗЗД, родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях, освен ако не са били в съС.ие да предотвратят настъпването им.
В резултат на извършените от ответниците Е. и Т.
противоправни действия - нанасянето на удари и телесна повреда (рани по
главата и тялото на ищеца), на същия са били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от травмата, които
подлежат на обезщетяване. Тук следва да се посочи, че гражданската
отговорност по чл.48 от ЗЗД е лична отговорност на родителя за неупражнен
контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което то е
причинило вреди другиму. Тази отговорност е отделна и независима от
отговорността на детето-деец по чл.45, ал.1 от ЗЗД, когато то не е навършило
пълнолетие, определя се към момента на извършване на деянието и не отпада,
когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на
процеса, щом като е нанесъл вредите като непълнолетен.
Затова, в случая е осъществен и фактическият състав на
непозволеното увреждане, регламентиран с разпоредбата на чл.48, ал.1 от
ЗЗД, обусловен от противоправното поведение от страна и на родителите,
които са упражнявали родителските права по отношение на непълнолетните и
при когото те са живели, изразяващо се в неизпълнение на задължението да
възпитат и осъществят надзор върху поведението на непълнолетните.
Родителите не носят такава отговорност само когато не са били в съС.ие да
предотвратят настъпилите вреди (ал.3 на същия текст), като гражданската
отговорност на родителя е солидарна (Р-223-2011-III г.о.; Р-581-2010-III г.о.) и
2
презумптивна. Той винаги ще отговаря за вредоносните действия на своето
непълнолетно дете, освен ако не е в съС.ие да предотврати вредите. Това
изключение е неприложимо за казуса - непълнолетните Т. и Е. са били в
пълно съзнание към датата на причиняване на уврежданията и са могли да
преценяват постъпките си, а поведението им е демонстрация на явна липса на
волеви задръжки, които е следвало до бъдат изградени в периода на
израстването и възпитанието. Следователно, деянието им не се дължи на
друго, освен на неупражнен родителски контрол от майките им, които не са
изпълнили дълга си по тяхното възпитание. Грижите на родителите, относно
въздържането на децата от вредоносни действия, се изразяват и в
предварителни мерки, които те са длъжни да вземат. Тъкмо неглижираният
родителски дълг е способствал за извършването на деянието, поради което и
ответниците Н. и Т. следва да понесат гражданска отговорност, редом с
непълнолетните си синове. Те отговарят за всички вредоносни деяния, а не
само за тези, които са станали в тяхно присъствие. Отговорността на
родителите не следва да се изключва само поради отсъствието им от мястото,
където е станало вредоносното събитие, причинено от детето, защото
очевидно не могат да го придружават винаги и навсякъде, а разпоредбата на
чл.48, ал.3 от ЗЗД визира обективната невъзможност за предотвратяване
поведението на непълнолетното дете.
Що се отнася до солидарната отговорност на ответниците
Т. и Е., допълнително следва да се изложи, че хипотезата на чл. 53 от ЗЗД е
налице – увреждането е причинено съвместно от двамата и не е възможно да
бъде отграничен вредоносният принос на всеки от тях.
Съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, възрастта на
пострадалия, характера на травмата, интензитета и обичайната
продължителност болките в подобни случаи, съдът приема, че справедливото
обезщетение, което ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца за
причинените му неимуществени вреди, възлиза на 2000 лв. Това налага
предявените главни искове с правно основание в чл.45 вр. с чл.48, ал.1 и чл.53
от ЗЗД да се уважат за заявения размер от 500 лв.
Основателни са и акцесорните искове по чл.84, ал.3 вр.с
чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва, начислена върху горната главницата,
начиная от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Ответниците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да
заплатят на ищеца сторените деловодни разноски, които при липса на списък
по чл.80 от ГПК, се определят на 365 лв., в т.ч. държавни такси и депозит за
особен представител.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Т. от гр.Ч****, ЕГН - **********, В. А. Т. от гр.Ч****, ЕГН -
**********, М. А. Е. от гр.Б****, ЕГН - ********** и Б. Р. Н. от гр.Б****,
ЕГН - **********, на основание чл.45 вр. с чл.48, ал.1 и чл.53 от ЗЗД, както и
чл.84, ал.3 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Ц. Н. Г. от
гр.Б****, ЕГН - **********, сумата от 500 лв. – частична претенция, чийто
пълен размер възлиза на 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на
нанесени на 02.04.2021 год., в гр.Бургас, до двора на СОУ****, удари с палка
по главата, ведно със законата лихва, начиная от датата на увреждането до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. В. Т., В. А. Т., М. А. Е. и Б. Р. Н. да заплатят
на Ц. Н. Г. деловодни разноски в размер на 365 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
3
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4