Производството е по реда на чл.66, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 и чл.161 от Административно-процесуалния кодекс АПК).

Делото е образувано по жалба от М. С. М. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица],  подадена чрез пълномощник , против Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В жалбата е обективирано искане по чл.161, ал.1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че пропускането на срока за обжалване на горепосочената заповед се дължи на особени, непредвидени обстоятелства и на поведение на администрацията, въвело го в заблуждение. Твърди, че е налице събитие и действие на трети лица, което обективно е възпрепятствало оспорването в рамките на срока по чл.149 от АПК. Позовава се на Удостоверение от 15.11.2023г. от д-р Л. М., от което било видно, че при получаване на заповедта за уволнение е страдал от психично разстройство с депресивно състояние, а след 21.06.2023г. – и депресивна симптоматика, бил е много подтиснат, напрегнат, отчаян, с идеи за безперспективност и безизходица, затруднена концентрация, не можел да организира ежедневието си, с хаотично поведение, като на 27.06.2023г. била установена депресивна симптоматика, реактивна на събитието, психомоторно забавяне, подтиснат т.е. „напълно неадекватен“ на случващото се през този период, което състояние е довело до пропускане на законовия срок за обжалване в периода, в който е могъл да обжалва. Твърди,че в момента е с умерено тежка депресия и на медицинска терапия, което е довело до „прояснение“ и до осъзнаване какво се е случило и, че е пропуснал срока за обжалване, което не е направил до момента, поради тежкото си психично разстройство и депресия. По изложените съображения счита, че са налице основанията на чл.161 от АПК като пропускането на срока за обжалване се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, поради което моли за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Ответникът - Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за възстановяване срока за обжалване на заповедта и моли да бъде отхвърлено по подробно изложени съображения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.203, ал.1, т.13 и чл197, ал.3, т.2 от ЗМВР, на мл. инспектор М. С. М. – старши пожарникар в РС“ПБЗН“ – Симеоновград към РД „ПБЗН“ – Хасково при ГД „ПБЗН“ - МВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена срещу подпис на служителя на 22.06.2023г.ч. като последният изрично е отбелязал, че не е в законоустановен отпуск или болничен. Срокът за обжалване на заповедта е изтекъл на 06.07. 2023г., а жалбата срещу същата е подадена на 27.11.2023г.

Видно от Удостоверение от 15.11.2023г. на АИПСМПП д-р Л. М. ЕООД, издадено от д-р Л. М., М. С. М. провежда амбулаторно лечение като периодично посещава психиатричната практика от м.05.2022г. В удостоверението е описано състоянието на лицето и причините за настъпването му, както и проведената терапия. По отношение на дисциплинарното му уволнение в удостоверението е посочено, че след това събитие се почувствал много подтиснат, напрегнат, отчаян, с идеи за безперспективност и безизходица, затруднена концентрация, не можел да организира ежедневието си, поведението му било хаотично. Посочено е, че е прегледан на 27.06.2023г. – с депресивна симтоматика, реактивна на събитието, психомоторно забавен, подтиснат. Удостоверено е, че към настоящия момент е с персистираща депресивна симптоматика в контекста на травматичните житейски събития, довели до качествена промяна в живота му – загуба на семейство /развод/, загуба на работа, която обича /уволнение/, негативно обществено мнение /живее в малък град, станал обект на подигравки, не можел да си намери работа/, финансови затруднения и задължения, зависимост от родители и пр. Посочено е, че понастоящем е с умерено тежка депресия, на терапия с венлафакоин и миртазапин.

Видно от медицинската документация, представена от личния лекар на жалбоподателя, за периода м.май 2022г. – м. юли 2023г. , на последния са издавани амбулаторни листове: от 25.03.2022г. – с диагноза „Алергичен контактен дерматит от неуточнена причина“; от 19.10.2022г. – с диагноза „ Увреждания на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“; от 12.01.2023г. с диагноза „Неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен“ ; от 14.07.2023г. с диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“. Издаден е и амбулаторен лист от 06.10.2023г. с диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“.

Видно от Удостоверение от 15.11.2023г. на АИПСМПП д-р Л. М. ЕООД, издадено от д-р Л. М., за случая, касаещ М. С. М. има издадени 2 амбулаторни листа за посещения в практиката – на 10.10.2023г. и на 01.11.2023г. , намиращи се у лицето. За останалите посещения не е издавана медицинска документация, тъй като консултациите не са извършвани в рамката на НЗО система – лицето е било частен пациент. Удостоверява се, че консултации на лицето са били извършвани на 10.05.2022г., 19.05.2022г., 30.05.2022г., 27.06.2022г, 04.01.2023г., 27.01.2023г., 27.06.2023г., 15.11.2023г. и 23.01.2024г. Представени са амбулаторните листове от 10.10.2023г. и от 01.11.2023г. с вписана в същите диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза.

Видно от заключението по същата, изготвено вкл. след извършен преглед на жалбоподателя, в периода от връчване на оспорената заповед – 22.06.2023г. до датата на подаване на жалбата – 27.11.2023г. , няма обективни данни жалбоподателят да е страдал от психично заболяване или разстройство. Психичното състояние на лицето му е позволявало да извършва правилна преценка на обстоятелствата, да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да участва в съдебни процеси.

В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения.

Експертизата е приета при оспорване от страна на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира искането за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на ГД „ПБЗН“ за неоснователно.

Хипотезите, при които съдът може да уважи молба за възстановяване на пропуснат срок за обжалване са посочени в чл. 161, ал.1 от АПК, а именно: пропускането да се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение като в случая се претендира да са налице и двете такива.

Съдът счита, че от събраните в производството доказателства не се установява наличие на никоя от визираните чл.161, ал.1 от АПК хипотези.

С оглед трайно установената съдебна практика, под "особени непредвидени" обстоятелства по смисъла, вложен в посочената разпоредба, се имат предвид такива събития, действия или обстоятелства, които са настъпили извънредно и които обективно са възпрепятствали страната от възможността да извърши съответното процесуално действие, в случая да подаде жалбата си срещу административния акт в законовоустановения срок т. е. касае се за такива събития или действия на трето лице, които страната не е могла да предвиди или ако ги е предвидила, обективно не е била в състояние да предотврати.

В случая не се установява да са налице внезапно възникнали, обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства, настъпили в срока за обжалване на административния акт, довели до пропускането му. Обстоятелството, че жалбоподателят е

посещавал амбулатория за специализирана медицинска помощ по психиатрия, както и представените амбулаторни листове, издадени от личния лекар и от психиатър, не са достатъчни да обосноват наличие на хипотезата на чл.161, ал.1, предл.1 от АПК. В подкрепа на този извод е и заключението по допуснатата психиатрична експертиза. След подробен анализ и обсъждане на събраните по делото доказателствата, вещото лице категорично сочи, че в периода от връчване на оспорената заповед – 22.06.2023г. до датата на подаване на жалбата – 27.11.2023г. , няма обективни данни оспорващият да е страдал от психично заболяване или разстройство. Тези му твърдения не се подкрепят от представените медицински документи.

Видно е от заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, че представените медицински документи са крайно неубедителни и противоречиви. В тази връзка вещото лице разяснява в съдебно заседание, че рекурентното /т.е. рецидивиращо/ депресивно разстройство, каквато диагноза е посочена в издадените амбулаторни листове от общопрактикуващ лекар, е хронично психично заболяване, протичащо на пристъпи , чиято симптоматика е тежка и в повечето случаи налага хоспитализация или поне системно контролирано лечение, но такова състояние не е описано нито в представеното Удостоверение от 15.11.2023г. , издадено от д-р Л. М., нито в представените амбулаторни листове. Сочи, че рекурентното депресивно разстройство като тежко състояние обуславя и неработоспособност, като в случая няма данни да е ползван продължителен отпуск по болест заради депресивни състояния. Видно е и от представеното експертно заключение, че в нито един момент от началото на провежданото амбулаторно лечение, отразено в Удостоверение от 15.11.2023г., издадено от д-р Л. М., не се е налагало настаняване на жалбоподателя в стационар, а поставената диагноза е немотивирана.

Вещото лице разяснява разликата между депресивни симптоми и заболяването „депресия“. Сочи, че е възможно жалбоподателят да е показал депресивни симптоми след връчване на заповедта за уволнение, доколкото се касае за едно нежелано, неприятно за него събитие, свързано с множество негативни емоции – да е подтиснат, тъжен , ядосан, разгневен, обиден, но уточнява, че тези симптоми са реактивни т.е. реакция са на конкретно събитие, а не на заболяване и не са свързани с качествено нарушение на мисленето и на волята – признаци на рекурентното депресивно разстройство и каквото нарушение последният е нямал. От заключението по експертизата и от разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание става ясно, че жалбоподателят има определени характерови особености, но те не могат да се обвържат с болестно състояние, респ. не обуславят невъзможност да се погрижи за интересите си. Вещото лице е категорично, че психичното състояние на жалбоподателя му е позволявало да извършва правилна преценка на обстоятелствата, да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да участва в съдебни процеси.

Заключението на вещото лице е обективно, базирано е на подробен анализ на събраните доказателства, вкл. и основано на извършен преглед на жалбоподателя, и се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. При преценка на същото, наред с останалите събрани в хода на настоящото производство доказателства, се налага извод, че макар след връчване на заповедта за уволнение жалбоподателят да е проявил депресивни симптоми, те са нормална реакция на това събитие /уволнението/ и не дават основание да се заключи, че са довели до невъзможност да разбере и осъзнае ситуацията, респ. че са го възпрепятствали да оспори заповедта в законоустановения срок.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят нито са особени, нито са непреодолими, а и не са извънредно настъпили.

Не се установява да е налице и хипотезата на чл.161, ал.1, предл.2 от АПК, а именно поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Обстоятелства в тази връзка не се излагат от жалбоподателя, вкл. и в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че оспорената заповед съдържа ясно указание относно срока за съдебно оспорване и компетентния съд, пред който да се подаде жалба.

Разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК визира хипотези, при които пропускането на срока се дължи на обстоятелства, стоящи извън волята на оспорващия, а наличието на такива в случая не се установява.

По изложените съображения искането за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на ГД „ПБЗН“ е неоснователно и следва да се отхвърли.

С оглед така приетото, жалбата в частта й относно твърдяната незаконосъобразност на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на ГД „ПБЗН“ се явява недопустима по смисъла на чл.159, т.5 от АПК, поради просрочие и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. В частта й относно твърдяната нищожност на оспорената заповед жалбата е допустима с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

По искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, по аргумент от разпоредбата на чл.81 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът ще се произнесе с крайния, приключващ делото съдебен акт.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. М. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. С. М. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], в частта й относно твърдяната незаконосъобразност на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по адм.д.№1276/2023г. по описа на Административен съд Хасково.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.10. 2024г. от 11.15ч. за разглеждане на жалбата на М. С. М. срещу Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в частта й относно твърдяната нищожност на заповедта.

Определението, в частта на отхвърленото искане по чл.161, ал.1 от АПК и в прекратителната му част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.