ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
гр. Варна, 28.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000334 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез
адв.Н.Л. от САК, срещу решение №119/28.03.2025 година, постановено по т.дело №526/2023
година на ВОС, в осъдителната му част, за присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева както и за присъдените имуществени вреди в размер на
2630.27 лева изцяло, претърпени от ищеца Я. Д. Н., водач на мотоциклет ******, модел ** с
ДК №*********, в резултат на ПТП на 28.07.2022г. в гр.Варна, бул.Княз Борис I, виновно
причинено от М.Н. като водач на товарен автомобил ******* с ДК №*********, застрахован
при ответното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 13.05.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.432 КЗ.
В отхвърлителната част решението на ВОС не е предмет на обжалване.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение на първостепенния съд е неправилно,
тъй като съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и като
резултат не е определил справедливо и адекватно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на ищеца. Счита, че нито правно, нито фактически последният има
право да претендира обезщетение по реда на чл.432 КЗ, но ако съдът приеме, че са налице
предпоставките за уважаване на иска, моли размерите на присъдените суми да бъдат
значително намалени, при отчитане и на същественото съпричиняване на вредите от
пострадалия.
При обосноваване на направените с жалбата оплаквания въззивникът посочва, че
съдът не е изследвал задълбочено значението на пътното поведение на водача на
1
мотоциклета Я. Н., което е обусловило изключителната му вина за реализиране на пътния
инцидент. В условие на евентуалност страната счита, че съдът е определил неправилно
процент съпричиняване на вредите от пострадалия като е занижил същия. Твърди се, че с
поведението си като водач на мотоциклета ищецът има съществен /изключителен/ принос за
настъпването на ПТП, така и за вредите от него, като въззивникът счита, че този принос е в
размер от поне 70%. Твърди, че пострадалият е управлявал превозното средство с превишена
съобразно пътните условия, скорост, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.2 ЗДвП. Отделно от това, въззивникът твърди, че съдът е определил прекомерно завишен
размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да се съобрази с изискванията на
чл.52 ЗЗД и постановената по приложението му практика на съдилищата. Счита, че в
конкретния случай съдът е следвало да съобрази както търпените от пострадалия болки и
страдания, така и икономическите условия в страната към датата на деликта – да вземе
предвид доходите на пострадалия и конкретните нива на икономически условия към датата
на увреждането. Твърди, че съдът не е направил тази преценка. Обжалва решението и в
частта по акцесорните искове за законната лихва върху двете главници, считано от
уведомяването на застрахователя до изплащане на дълга, като обусловени от произнасянето
на жалбата срещу уважените искове. Претендира отмяната на решението, а в условие на
евентуалност – намаляване размера на присъдените обезщетения, ведно с присъждане на
въззивника на сторените разноски за адв./ю.к.възнаграждение. /приложено е пълномощно за
адв.Л. с жалбата/
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна Я. Н. чрез адв.Т.
П. от САК, за неоснователността й. Претендира се отхвърлянето й ведно с потвърждаване на
съдебното решение и присъждане на адв.възнаграждение.
Счита, че въпреки оплакванията за неправилност на съдебното решение въззивникът
не е посочил наличие на принципно противоречие при прилагането на правен институт или
правна норма, нито отклонение на съда от критериите при приложението на чл.52 ЗЗД.
Счита изложените в жалбата аргументи за неоснователни. Твърди, че вината на водача на
товарния камион не е била спорна и конкретно обстоятелството, че камионът е бил спрян на
неразрешено за това място, без поставяне на триъгълници и конуси, което не е позволило на
мотоциклетиста да го възприеме като паркирало превозно средство. Правилно счита, че
съдът не е кредитирал заключението на САТЕ, тъй като страната счита същото за непълно,
неточно и неотговарящо на доказателствата по делото. Категорично ЗДвП забранява
паркирането/спирането/ на територията на кръстовища. Поради това, страната счита, че
основна причина за ПТП на 28.07.2022г. е именно водачът на товарния автомобил. Срещу
коректността на експертизата страната посочва и факта, че същата е била изготвена въз
основа на видеозапис с друга дата и час, а така също заснет от друг ъгъл, различен от този
на мотоциклетиста. Позовава се на събраните по делото доказателства, които установяват
настъпилите сериозни увреждания, продължителен период на възстановяване от поне 6
месеца, социалното отдръпване на пострадалия и нуждата от ползване на чужда грижа.
Твърди, че с оглед на събраните свидетелски показания и медицинска експертиза се
2
установявал в достатъчна степен определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди се, че страната е доказала главно и пълно и претърпените
психически вреди.
Независимо от изложеното, с оглед очертания предмет на въззивната жалба, страната
претендира, на основание чл.266, ал.3 ГПК допускане на повторна съдебна видео АТЕ,
изготвена от двама експерти, вкл. един видеоексперт, която да отговори на следните
въпроси:
Има ли поставени обезопасителни и предупредителни светлоотразителни
триъгълници и конуси на разстояние от поне 30 м. преди спрелия камион;
На какво разстояние камионът е станал видим за мотоциклетиста при наличните
атмосферни условия, наклон на терена и замърсеност на превозното средство; Разрешено ли
е било спирането на процесния камион съгласно действаща на място пътна маркировка и
законови изисквания;
Да се направи анализ на изображението от видеозаписа като се установи дали същият
е пълен и автентичен, от какъв ъгъл и височина е заснет, дали условията за заснемане
съответстват на реалните условия на инцидента;
Дали е възможно от този запис да бъдат направени категорични заключения за
видимостта и възприятието на спрелия автомобил от гледна точна на мотоциклетиста?.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените от въззиваемата
страна разноски, вкл.адв.възнаграждение. При преценка допустимостта на производството
настоящият състав констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна – подадена от
надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивните
срокове и при интерес от обжалването. Същата е надлежно администрирана.
По направеното с жалбата допълнително доказателствено искане на основание
чл.266, ал.3 ГПК:
Съгласно чл.266, ал.3 ГПК, във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушения. Съгласно т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да
събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед,
освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени
в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Доколкото в жалбата се съдържа оплакване именно по приетото за установено
съпричиняване от пострадалия и процентът на приноса му за произшествието и вредите,
макар доказателственото искане да е направено с отговора на въззивната жалба, съдът
дължи произнасяне по основателността му. Съдът отчита, че въззивникът не е оспорвал
заключението и не е правил искане за експертиза, а такава е поискана в отговора от
3
насрещната страна -ищеца. Тежестта за установяване на съпричиняването е на въззивника,
но същият нито е оспорвал заключението, нито прави искане за изслушване на ново
заключение с жалбата си. Същевременно, насрещната страна, макар да е оспорвала
заключението, в отговора на въззивната жалба не е аргументирала доказателственото си
искане по никакъв начин, освен с позоваване на чл.266, ал.3 ГПК. Не е въвела в подкрепа на
искането си твърдения и доводи за допуснати от първостепенния съд процесуални
нарушения. Упражняване правомощието по допускане на доказателствени средства от
въззивния съд не е предоставена на свободната му преценка, а е обусловено от характера на
въззивното производство. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си в
съответствие с изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК като изложи
самостоятелни фактически и правни изводи по същество на спора и се произнесе по
защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и от
отговора по чл.263 ГПК. Никоя от страните не твърди процесуално нарушение на съда с
оглед произнасяне по доказателственото искане за повторна САТЕ, а и същото не е
мотивирано със становището на вещото лице по приетата експертиза. С оглед на
изложеното, съставът на АС намира, че следва да отложи произнасянето си по направеното
док. искане, като предостави възможност на страните да уточнят позициите си по спора /с
оглед липсата на спор относно съпричиняването и спор единствено относно размера му/,
едва след което да се постанови определение по чл.197 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът на осн.267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№13087/08.05.2025г. на ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД срещу решение рег.№119/28.03.2025г., постановено по
т.дело №526/2023г. по описа на ОС-Варна, в осъдителната му част, за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева както и за присъдените
имуществени вреди в размер на 2 630.27 лева изцяло, претърпени от ищеца Я. Д. Н. като
водач на мотоциклет ******, модел ** с ДК №*********, в резултат на ПТП на 28.07.2022г.
в гр.Варна, бул.Княз Борис I, виновно причинено от М.Н. като водач на товарен автомобил
******* с ДК №*********, застрахован при ответното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.05.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ.
УКАЗВА на въззиваемата страна, чрез адв.Т.П., в 1 седмичен срок от уведомяването й
с прептис от определението по чл.267 ГПК, да мотивира направено с отговора на въззивната
жалба доказателствено искане за допускане на повторна САТЕ, като обоснове искането си,
посочи дали твърди допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с
приетата САТЕ или твърди необоснованост на съдебното решение и в коя негова част, която
налага изслушването на повторно заключение, доколкото тази страна не е обжалвала
решението.
ОТЛАГА произнасяне си по доказателственото искане на Я. Н., чрез адв.П., след
уточняване на искането и становището на въззивника.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 08.10.2025г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
4
настоящото определение, а на въззивника и препис от постъпилия отговор.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5