Решение по дело №15997/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 12.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15997 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от Р.И.Е., гражданин на ***, роден на 30,05.1978 г., в гр. ***, постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, срещу К.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 238 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2345 лв. /две хиляди триста четиридесет пет/ лева, представляващи левовата равностойност на сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста евро);/, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание - прекратен на 30.11.2018г. Договор за наем от 11.08.2017г., а именно даден съгласно чл. 2.5 от договора депозит, ведно със законната лихва върху сумата от датата, следваща датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноските по делото.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че на 28.11.2016 г. е сключен договор за наем между ищеца като наемател и К.В.И. като наемодател за временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ етаж от къща, находящ се в гр. ******. При предаване на имота на 01.12.2016 г. в изпълнение на чл. 2.5 от договора за наем превел по банков път сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) евро от които 600 - наем за м.декември и 1200 (хиляда и двеста) евро депозит по договора.

Договорът за наем е прекратен с предизвестие от ищеца на 30.11.2018 г., когато със знанието и съгласието на ответника, ищеца и семейството му преустановили неговото ползване. В периода 01-05 декември 2018 г., съгласувано с наемодателя, ищецът направил ремонт в имота, включващ боядисване на стени, подмяна на термоглави на радиатори, подмяна на смесители, меки връзки, ремонт на первази и др., след което на 05.12.2018 г. му предал ключовете за имота. Приемо-предавателен протокол за извършените ремонтни работи не бил съставен.

Съгласно чл. 2.5 от Договора за наем, депозитът се връща по посочена банкова сметка *** /три/- дневен срок, след представянето на необходимите документи, доказващи, че са изпълнени всички задължения към наемодателя (вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота и др), произтичащи от договора.

Ищецът твърди, че при предаване ключовете за имота на наемодателя, му представил и съответните платежни документи, покриващи задълженията му. Въпреки това депозита не му бил възстановен в изискуемия тридневен срок. На 01.02.2019 г. изпратил по имейл чрез адв. Б.Г. покана за доброволно изпълнение, а на 15.03.2019 г. изпратил и Нотариална покана, която била връчена на 01.04.2019 г. До настоящия момент даденият от него депозит не е възстановен.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. В същия се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

Не оспорва, че между страните е било налице валидно наемно правоотношение по твърдения Договор за наем на посочения имот, както и заплащането на депозит от страна на ищеца 1200 евро при сключване на договора. Сочи, че за предаването на фактическата власт върху имота бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан между страните, който прилага.

Оспорва обаче, че договорът за наем е прекратен на 30.11.2018 г. с предизвестие на наемателя, както и че на посочената дата ищеца и семейството му преустановили ползването на имота. Твърди, че предизвестие, което би следвало да е в писмена форма, не му е отправяно, както и че напускането на имота се е осъществило малко преди 31.01.2019г. Сочи, че няма как да са му предадени ключовете за имота на 05.12.2018г., тъй като в този период бил извън страната. Сочи, че му се дължи наемна цена в размер на 1200 евро за ползването на имота за периода 01.12.2018г. до 31.01.2019г. Твърди още, че е уведомил ищеца, че прави извънсъдебно прихващане на двете насрещни задължения, като е отказал на ищеца да му върне депозита. В случай, че ищецът оспори сочените факти, прави възражение за съдебно прихващане на двете вземания.

Твърди че, на 31.01.2019 г., когато установил, че е изоставена фактическата власт върху имота констатирал, че същият е в изключително лошо цялостно състояние, като отделни вещи от него са повредени, изцяло разрушени или просто липсват.

Твърди, че е не са извършвани ремонти, както и че ищецът съгласно чл. 5.1, б."з" от Договора, има право да извършва такива само след писмено съгласие на наемодателя, а такова никога не му е давано.

Прието е по делото за съвместно разглеждане с предявения иск възражението за прихващане на ответника със сумата от 1200 евро, представляваща наемна цена за периода 01.12.2018г. до 31.01.2019г.

С.з. ищеца чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответника поддържа становището си в отговора за неоснователност на исковете.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 238 от ЗЗД за връщане на сума на отпаднало основание по прекратен на 30.11.2018г. Договор за наем от 11.08.2017г., а именно даден съгласно чл. 2.5 от договора депозит.

         В тежест на ищеца по делото е да докаже положителните факти, на които основава иска си, а именно:  че е сключен валиден договор за наем, че е прекратен валидно на сочената дата и соченото основание, че е налице изпълнение на всички задължения на наемателя по договора за наем към датата на прекратяване на договора, вкл. изпълнение на задължението на ищеца да върне имота в състоянието, в което е предаден. В тежест на ответника е да установи, че договорът е прекратен на по-късна дата - 31.01.2019г., както и че е предаден с налични вреди.

         По делото не се спори, че на 28.11.2016 г. е сключен договор за наем между ищеца като наемател и К.В.И. като наемодател за временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ етаж от къща, находящ се в гр. ******. Не се спори още, че на 01.12.2016 г. в изпълнение на чл. 2.5 от договора за наем ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) евро от които 600 - наем за м.декември и 1200 (хиляда и двеста) евро депозит по договора.

Спори се, че договорът за наем е бил прекратен на сочената от ищеца дата /30.11.2018г./ и начин /с едностранно предизвестие/. Не се спори, че наемът и консумативните разходи до тази дата са били заплатени от ищеца на ответника.

В този случай в тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на прекратяването на договора по указаното време и начин.

От представеното на л. 73 от делото електронно писмо, изпратено от електронната поща на ищеца на тази на ответника /и двете указани в договора за наем/, се установява, че на датата 10.07.2018г. ищецът е уведомил ответника чрез електронно съобщение за намерението си да се мести в София, като е посочил вероятните месеци, в които това ще стане. Поканил го е да поговорят за подробностите във връзка с уреждане на отношенията им по договора за наем. Не се оспорва, че писмото е получено от ответника.

Съдът намира, че изпратеното писмо не представлява надлежно изявление за прекратяване на договора за наем, доколкото липса изрично изявление за прекратяване и точна дата на прекратяването. Изразява бъдещо намерение за прекратяване, както и покана за преговори по приключване на отношенията им. Поради това съдът намира, че наемното правоотношение не е прекратено чрез едностранно волеизявление, както и на сочената от ищеца дата - 30.11.2018г

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие, считано от 05.12.2018г., като взаимното съгласие е изразено чрез конклудентни действия, а именно предаване на владението на наетия недвижим имот.

Предаването на владението се установява от разпитаните по делото свидетели на ищеца М.П.Е.: съпруга на ищеца и  В.Г.К.: без дела и родство. Дори и да се приеме, че съпругата на ищеца е заинтересована от изхода на делото, то са налице показанията и незаинтересован свидетел, а именно В.Г.К.. Свидетелите на ответника Георги Славов Татаров и Кирил Великов Киров не са били свидетели на предаването на имота. Същите сочат, че ответникът е намерил ключовете за имота в пощенската си кутия, но не са били очевидци на този факт, а преразказват само думи на ответника. И двамата свидетели на ищеца от своя страна се явяват очевидци на и свидетелстват за изнасянето на наемателите /вкл. багажа им/ на датата 05.12.2018г. и предаването на ключовете за имота лично на наемодателя в момента на изнасянето. Представените от ответната страна писмени доказателства – копие от задграничен паспорт и превод, че на датата 07.12.2018г. ответникът е влязъл на територията на Китайската народна република, не могат да оборят свидетелските показания. Не са представени доказателства за местоположението на ответника на датата 05.12.2018г. /билет за транспорт или друго/, а същото не може да бъде доказано с предположения.

Факта на предаване и приемане на ключовете, означава както предаване на владението на имота, така и говори за наличието на взаимно съгласие на страните по договора за наем да прекратят същия. За прекратяване на договора за наем не се изисква писмена форма, доколкото същият е неформален, поради което съдът приема, че същият е прекратен чрез конклудентни действия на 05.12.2018г.  

Видно от т. 2.5   от Договора за наем. при предаване на имота, НАЕМАТЕЛЯТ ще внесе по банков пьт като депозит сума равна на 1200 евро до 01.12.2106. Сумата на депозита се предава на НАЕМОДАТЕЛЯ. Депозитът се възстановява на НАЕМАТЕЛЯ при прекратяване на настоящия договор или се прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения. Депозитът се връща по посочена от НАЕМАТЕЛЯ банкова сметка ***, в 3/грв7-дневен срок след като същият представи всички необходими документи, доказващи, че е изпълнил всички свои задължения към НАЕМОДАТЕЛЯ (вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота и др), произтичащи от този договор. Предадената сума /депозит/, не служи като последен месечен наем.

При тълкуване на общата воля на страните при сключване на конкретния договор съдът установи, че депозитът, уговорен между страните, не служи за обезщетяване на вреди в имота. Това произтича от езиковото тълкуване на договора, съгласно което страните са уговорили, че депозитът се връща при изпълнение на всички задължения по договора, които се доказват със съответни документи, т.е. паричните задължения, възникнали на основание договора за наем – наемна цена, консумативни разходи. Макар да е посочено и други, съдът намира, че става въпрос за други парични задължения по договора /както изрично е посочено/, но не и за обезщетения за вреди /доколкото не е изрично посочено, че депозитът служи за обезщетение за вреди, както и те не се доказват чрез представяне на документи/. Поради това показанията на свидетелите във връзка със състоянието на имота към момента на предаването му са ирелевантни по делото.

Не се оспорва, че задълженията на наемателя /наем и консумативи/ са заплатени до датата 30.11.2018г.

Доколкото е налице прекратяване на договора за наем, считано от 05.12.2018г., то ищецът дължи наемна цена за периода 01.12.2018.-05.12.2018г. или в размер на сумата от 189.27лв., доколкото месечната наемна цена е в размер на 600 евро, съгласно т. 2.1. от Договора. До тази стойност възражението за прихващане се явява основателно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се дължат разноските за производството, съразмерно на уважената част от иска, или сумата от  545.87лв., представляващи съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списъка по чл. 80 от ГПК /няма данни за допуснато обезпечение по конкретния иск/.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се дължат разноските за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Няма представени обаче доказателства за сторени от ответника разноски /представено е само пълномощно за процесуалния представител на ответника – л. 30 от делото, но не и договор за правна защита и съдействие/.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА К.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.Е., гражданин на ***, роден на 30,05.1978 г., в гр. ***, постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 2155.73 лв. /две хиляди сто петдесет и пет лева и 73ст./, представляващи левовата равностойност на сумата в размер на 1102.20 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание - прекратен на 05.12.2018г. Договор за наем от 11.08.2017г., а именно даден съгласно чл. 2.5 от договора депозит, ведно със законната лихва върху сумата от датата, следваща датата на предявяване на настоящата искова молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 189.27лв. /сто осемдесет и девет лева и 27ст./, представляваща разликата между претендираната сума от 2345лв. /пълната стойност на депозита от 1200 евро/ и присъдената сума от 2155.73 лв., КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника спрямо ищеца за заплащане на наемна цена по Договор за наем от 11.08.2017г.  за периода от 01.12.2018. до 05.12.2018г., на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 238 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА К.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.Е., гражданин на ***, роден на 30,05.1978 г., в гр. ***, постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 545.87лв. /петстотин четиридесет и пет лева и 87ст./, представляваща сторени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: