№ 1554
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 20206086 от 24.09.2020 г., постановено по гр. д. №
60330/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 177 състав, е отхвърлен предявения от
„Т. МТ“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимост на сумата от 4 195,
78 лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия
за периода 24.06.2016 г. – 21.09.2016 г. за обект, находящ се в с. Равно Поле,
ул. „Верила“, аб. № 05600106, съгласно извършена корекция по констативен
протокол № 1015131 от 21.09.2016 г. и издадена фактура № ********** от
28.09.2016 г., като неоснователен.
С решение № 262224 от 05.04.2021 г., постановено по в. гр. д. №
12725/2020 г. по описа на СГС, ГО, III Б въззивен състав, е потвърдено
горепосоченото съдебно решение, като „Т. МТ“ ЕООД е осъден да заплати на
„Чез Е.Б.“ АД, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Делото е върнато на СРС, II ГО, 177 състав, за провеждане
на процедурата по чл.247 ГПК, относно името на въззиваемия/ответник, който
е „Чез Е.Б.“ АД, а не „Чез Е.Б.“ АД.
С решение № 2113153 от 11.05.2021 г., постановено по гр. д. №
60330/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 177 състав, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 24.09.2020 г., като навсякъде в
диспозитива му фирмата на ответника вместо „Чез Е.Б.“ ЕАД да се чете „ЧЕЗ
Е.Б.“ ЕАД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от „Т. МТ“ ЕООД. Излага съображения, че обжалваното решение е
1
неправилно, тъй като е нарушена процедурата по чл.247 ГПК. Въззивният съд
още при постъпване на делото на СРС е следвало да върне делото на СРС за
провеждане на процедурата по чл.247 ГПК, а не да стори това след
постановяване на съдебното решение. Поддържа, че силата на пресъдено
нещо не се формира от мотивите, а от диспозитива на съдебното решение.
Счита, че постановяването на решение по реда на чл.247 ГПК след проведено
въззивно производство води до неправилност на постановеното съдебно
решение. Твърди, че неправилно в постановеното съдебно решение е
посочена правно – организационната форма на ответното дружество, което е
АД, а не ЕАД. Моли съда да отмени обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Решението е постановено в изпълнение на задължителни указания на
въззивния съд. С оглед на това счита, че депозираната въззивна жалба е
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Допусната от
СРС грешка при посочване на правно – организационната форма на ответното
дружество, следва да се отстрани от СРС. Неоснователно жалбоподателят
претендира присъждане на разноски за проведено производство по реда на
чл.247 ГПК, като счита, че такива не се дължат. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен
от „Т. МТ“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******, за установяване
недължимост на сумата от 4 195, 78 лв., представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода 24.06.2016 г. – 21.09.2016
г. за обект, находящ се в с. Равно Поле, ул. „Верила“, аб. № 05600106,
съгласно извършена корекция по констативен протокол № 1015131 от
21.09.2016 г. и издадена фактура № ********** от 28.09.2016 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от посочения от ищеца ответника „Чез Е.Б.“ АД.
В изпратените до ответника призовки и съобщения правилно е
посочена фирмата на дружеството, включително правно –организационната
му форма. Същото е представлявано от пълномощник, надлежно
упълномощен от законния представител на ответното дружество.
С решението от 24.09.2020 г. СРС е отхвърлил предявения иск, като
в диспозитивите на съдебния акт фирмата на ответното дружество е посочена
„Чез Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.247, ал.4 ГПК вр. с
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
2
При извършена служебна проверка въззивинят съд установи, че
обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Неоснователен е релевираният от ответника довод, че въззивната
жалба е недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено във
връзка със задължителни указания на въззивния съд.
Правото на жалба на страната произтича от нормата на чл.247, ал.4
ГПК, съгласно която решението за поправка се връчва на страните и може да
се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Правото на
жалба не е обусловено от други условия.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е нарушена
процедурата по чл.247 ГПК, тъй като въззивният съд е следвало първо да
върне делото на СРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка и след
това да разгледа въззивната жалба въззивната жалба, с която е сезиран.
В нормата на чл.247, ал.1 ГПК регламентирано, че съдът по своя
инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки. Тази възможност на постановилия
съдебното решение съд не е ограничена във времето и не въведено изискване
производството по ч.247 ГПК да се развие преди провеждане на въззивния
контрол. Ето защо произнасянето на СРС по реда на чл.247 ГПК след
проведен въззивен контрол не съставлява процесуално нарушение и
съответно не е повлияло върху допустимостта и правилността на обжалвания
съдебен акт.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че неправилно с
обжалваното решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,
тъй като правно – организационната форма на ответното дружество е Ад, а не
ЕАД, както е посочено в обжалваното решение.
Правилността на обжалвания съдебен акт се преценява въз основа на
формираните от решаващя съд изводи във връзка с предмета на спора. В
производството по поправка на очевидна фактическа грешка съдът следва да
извърши проверка дали е налице несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. Допуснатата от решаващия съд техническа грешка
съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на цитираната норма и
подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.
С обжалваното съдебно решение съдът е достигнал до обоснован
извод, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитивите на
съдебното решение от 24.09.2020 г. относно фирмата на ответното дружество.
В съдебното решение от 24.09.2020 г. правилно е посочен ЕИК на
дружеството. По този начин е налице яснота относно фирма на ответното
дружество, спрямо което съдът е формирал изводите си. Действително
неточно е посочена правно – организационната форма на ответното
дружество, кат вместо АД е посочено ЕАД. Доколкото в основното съдебно
решение вярно е посочен ЕИК се налага изводът, че се касае за техническа
грешка, която подлежи на отстраняване по горепосочения процесуален ред,
регламентиран в чл.247 ГПК, а не се касае за неправилност на обжалваното
съдебно решение.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за допусната очевидна
фактическа грешка вдиспозитивите на съдебното решение от 24.09.2020 г.
относно фирмата на ответното дружество съвпадат, обжалваното съдебно
3
решение следва да се потвърди, като следва да се развие производство по
реда на чл.247 ГПК относно обжалваното съдебно решение от 11.05.2021 г.
във връзка с правно – организационната форма на ответното дружество.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20113153 от 11.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 60330/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 177 състав, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
24.09.2020 г., като навсякъде в диспозитива му фирмата на ответника вместо
„Чез Е.Б.“ ЕАД да се чете: „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ******.
ВРЪЩА гр. д. № 60330/2016 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II
ГО, 177 състав, за развитие на производство по реда на чл.247 ГПК за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението от 11.05.2021 г.
относно правно – организационната форма на ответното дружество, която е
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО, неправилно посочена като ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4