Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).

Производството по делото е образувано по Искова молба на П. М. И., депозирана чрез процесуален представител и насочена срещу Националния осигурителен институт. С нея е предявен иск за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени на ищеца от незаконосъобразен административен акт – Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, отменено с Решение №2153-15-91/07.04.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив.

В исковата молба се описва подробно фактическата обстановка съгласно която при извършване на проверка на „Бързанова груп“ЕООД, приключила с констативен протокол №КВ-5-15-00863256/11.01.2021г. е установено от органите на НОИ, че има налице редица несъответствия и липса на достатъчно факти и обстоятелства, доказващи основание за подаване на данни, съгласно Наредба №Н-13/17.12.2019г. за наетите лица от осигурителя. Липсвали достатъчно безспорни доказателства, относно правното основание за осигуряване на лицата, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и на §1, т. 3 от КСО.

С Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив на осн. чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО било постановено П. М. И. да възстанови добросъвестно получените суми, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода 28.05.2019г.- 16.11.2020г. в размер на 4734.04лв.- главница. След подадена жалба от П. И. Р. №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, отменено с Решение №2153-15-91/07.04.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив.

В Исковата молба се излагат подробни мотиви за това, че били налице всички предвидени кумулативно предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и присъждане на обезщетение в полза на П. И. за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й от отменения административен акт- Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив.

Ищцата твърди, че в периода след постановяване на процесното разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив до момента на отмяната му претърпяла отрицателни емоции, изразяващи се в стрес, безпокойство и напрежение, които били породени от факта, че била затруднена финансово. Тя отглеждала само двете си деца, нямала пари за да полага адекватни грижи за тях и за домакинството си, а мисълта че НОИ ще претендира възстановяване на надплатената сума, която била в непосилен за нея размер- 4734, 04, я депресирала.

Твърди се, че П. И. изпитвала психическо напрежение и чувство на проявена спрямо нея несправедливост. Твърди още, че описаните неимуществени вреди са пряк резултат от незаконосъобразния и отменен административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът– Националният осигурителен институт, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в съдебна зала и в писмени бележки, оспорва предявения иск. Счита, че обстоятелството, че административният акт е отменен не води автоматично до извода, че са настъпили вреди за ищеца и то в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт. Счита така предявения иск за присъждане на неимуществени вреди за неоснователен и недоказан. При положение, че съда приеме че същия е основателен, то да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение. Възразява срещу размера на поисканите разноски и претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република България счита, че искът е основателен.

След като извърши пълен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка на тези, събрани по административното дело, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно процесуално легитимиран ответник (чл. 205, ал. 1 от АПК, чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ), след отмяната на административния акт- Разпореждане №РВ-3-15-00929694 от 02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, от които се претендират да са настъпили вредите, поради което е допустим.

В случая незаконосъобразността на административният акт, от който се претендират вредите, е установена с влязлото в сила решение № 2153-15-91/07.04.2023г. на директор на ТП на НОИ Пловдив, с което той е отменен, което обстоятелство, от своя страна, е условие и за допустимост на иска – арг. от чл. 204, ал. 1 от АПК.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че след отмяната на Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив с решение №2153-15-91/07.04.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив е разпоредено с разпореждане №ВР-3-15-01343236/27.04.2023г. удържаната от НОИ сума в размер на 624, 73 да се възстанови на ищцата П. И., като сумата е получена от нея на 22.05.2023г. Също така е отпаднало основанието да се твърди, че на П. И. неоснователно са изплатени сума в размер на 4734, 04 лева, които същата следва да възстанови.

Въз основа на показанията на св. К. Х., Х. К. и Ц. С. се установява, че П. И. след като узнала чрез въпросното Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, че следва да възстанови посоченото в него като недължимо платена сума, която за нея представлявала значителна по размер изпаднала в паника и депресивно състояние, поради факта, че не разполагала със средства. Към него момент И. не работела, отглеждала сама двете си деца, като с техния баща били в недобри отношения и живеели разделени. Били й необходими значителни финансови средства за отглеждане на децата и за да посреща своите ежедневни нужди. С разпореждане й била удържана и сума пари. Тя често споделяла на посочените свидетели с които била приятелка и колежка за проблемите си, като изразявала своите притеснения от случилото се. Според свидетелите след като разбрала за проблема с НОИ и цитираното разпореждане тя преживявала душевен дискомфорт, притеснения че дължи значителна сума пари на НОИ, затворила се и не излизала извън вкъщи, тъй като нямала пари. Често някой от свидетелите заплащал сметката й когато са в заведение, на кафе.

И тримата свидетели заявяват, че ищцата И. била потисната, защото семейството й изпитвало финансови затруднения.

Именно с оглед на това свое депресивно състояние, влошените семейни отношения и изпитаните притеснения, П. И. претендира обезщетение от НОИ чрез присъждането й от съда за причинените от ответника неимуществени вреди.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Габрово, твърдяното увреждане е настъпило в гр. Габрово, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска за неимуществени вреди, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено като незаконосъобразно Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив с решение №2153-15-91/07.04.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Безспорно в случая е налице първата материално правна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди и претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателните психически изживявания от отмененото Разпореждане. За такава промяна свидетелстват разпитаните по делото трима свидетели- св. Х., св. К. и св. С.. Тримата са познати на ищцата, в приятелски и колегиално отношения са с нея и и пряко са придобили впечатления от състоянието на П. И. във времето, докато е чакал да бъде отменено процесното Разпореждане.

През исковия период е налице безспорно влошено емоционално състояние на ищеца, същият е преживял страдания и негативни чувства, стрес, потиснатост, напрегнатост, тревога, социален дискомфорт. През определен период от време той е имал финансови затруднения, съгласно показанията на св. Х., К. и С., несигурност относно издръжката семейството си.

Безспорно е, че вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените и отменени като незаконосъобразно Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, отменено с решение №2153-15-91/07.04.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, но отражението не е в степента, каквото се твърди.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване на причинната връзка. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването, което следва да се прецени конкретно.

Ищецът твърди, че в периода след узнаване за Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив и до произнасянето на директор на ТП на НОИ Пловдив с отменителното решение №2153-15-91/07.04.2023г., станал унил, бил притеснен и нервен. Основна тема на разговор с негови близки било това, че дължи голяма сума пари, както и че е затруднена финансово в отглеждането на децата си. Започнала да страда от безсъние и депресия, изпитвал психическо напрежение и чувство на проявена спрямо него несправедливост.

От доказателствата по делото обаче не може да се стигне до извода, че са налице данни за продължителни със засилен интензитет отрицателни емоционални преживявания, които да са продължили и след отмяната на административните актове.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира за частично основателна (досежно основанието, но не и относно размера) и доказана претенцията на ищеца за причинени му от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни усещания и емоции, стрес, безпокойство.

Съгласно § 1 от ДР ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. По силата на тази препращаща норма, при определяне на размера на претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която сочи, че този вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС № 4/1968 г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, "понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да даде заключение какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди".

Времето, за което се претендират неимуществените вреди е реално според записаното в ИМ е от узнаване за Разпореждане №РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив и до произнасянето на директор на ТП на НОИ Пловдив с отменителното решение №2153-15-91/07.04.2023г.

Това време се оценява от съда като един сравнително продължителен период, не толкова кратък, като през голяма част от това време П. И. е била на практика безработна. По данни на св. Х. К., в края на м. август 2021г. ищцата П. И. започнала работа.

Съобразно всичко изложено по-горе, при така установените факти и обстоятелства, оценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на претендираното обезщетение:

Ищцата претендира неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на ИМ до нейното окончателно изплащане.

Отчитайки периода от време, през който П. И. е била в състояние на стрес, напрежение и дискомфорт, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер от 1000 лева. Над този размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху исковата претенция /в определения от съда размер/ от датата на депозиране на ИМ до нейното окончателно изплащане.

Определяйки по справедливост посочения по- горе размер на обезщетение, съдът отчита характера на понесените от ищцата неимуществени вреди, като същият е свързан с малко над обичайното усещане за дължимост на сума, която ищцата приема че е несправедливо определена и недължима и която в крайна сметка е оспорена от нея по административен ред. Отчита се и факта, че административното производство е продължило сравнително продължително- почти две години което е засилило негативните усещания и преживявания у ищцата. Следва да се вземе предвид и интензитета на засягане на неимуществената сфера на ищцата И., като същата предвид факта, че отглежда сама двете си деца, не разполага през част от периода с доходи и живее с възприятието че дължи посочената в административния акт- разпореждане от 02.06.2021г. сума, но същевременно съзнава че е налице възможност оспорения от нея административен акт да бъде отменен, от която възможност тя се е възползвала.

По изложените съображения настоящият съдебен състав на Административен съд Габрово счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лева. Така присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на отмяна на оспорения административен акт- 07.04.2023г. до момента на окончателното изплащане на присъдената като обезщетение сума.

По отношение на претенциите за разноски:

В съдебно заседание адвокатът на ищеца претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски по представен списък. Такива са доказани за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лева и ДТ в размер на 10 лева.

Претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение има и ответникът по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според ал. 4 на същата норма "Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ".

Изхождайки от изложеното по-горе, съобразно частично уважения иск за неимуществени вреди /в размер на 1000 лева/ и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ съдът приема, че следва да присъдят в полза на ищеца суми, изчислени по следния начин:

Исковата претенция е 20 000 лева. Доказаните разноски са адвокатският хонорар, в размер на 2000 лева, платени по адм. дело № 95/2024г. по описа на АС Габрово. Заплатена е и държавната такса – 10 лева за завеждане на делото - по адм. дело № 95/2024г. по описа на съда. Тя също е дължима, тъй като изявлението на адвоката на ищеца е за заплащане на разноските по делото. Толкова е адвокатския хонорар и по настоящото дело – 2000 лева.

Математическите изчисления, съобразно уважената част на претенцията за неимуществени вреди - 1000 лева /от 20000/, дават следните резултати- 100 лева е сумата за адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция в съдебното производство общо.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, другите разноски, дори и при частично уважен иск, се дължат от ответника в пълен размер. Тук под други разноски се разбира платените държавни такси в размер на 10 лева. На ищеца П. И. се дължи общо сумата от 110 лева, представляваща разноски по делото.

На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, не се сочи размер. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед частично отхвърления иск, тази сума се редуцира до размер от 90 лева.

Водим от горното, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, [улица], представляван от управителя да заплати на П. М. И., от гр. Габрово сумата от 1000 (хиляда) лева – обезщетение за неимуществени вреди по отменени с влязъл в сила съдебен акт разпореждане № РВ-3-15-00929694/02.06.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. И. от гр. Габрово срещу Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, [улица] иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер над 1000 лева до пълно предявения размер от 20 000 лева.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, [улица], представляван от управителя да заплати на П. М. И. от гр. Габрово сумата общо от 110 /сто и десет/ лева, представляваща съдебни разноски по делото.

ОСЪЖДА П. М. И. да заплати на Национален осигурителен институт гр. София сума в размер на 90 /деветдесет/ лева, представляваща разноски по делото

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.