Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против Е.Г.И.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
живущ ***, неосъждан, ***, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
за това, че на 13.07.2012г. в град Видин в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, а именно управител на „А.Е.“ ЕООД с ЕИК ***
присвоил от „А.Е.“ с ЕИК *** с едноличен собственик на капитала Д.С.Б. ***
сумата от 22 230.00 /двадесет и две
хиляди двеста и тридесет / лева, връчени в това му качество да ги пази и
управлява, която сума представлява големи размери-престъпление по чл.202, ал.2,
т.1 във връзка с чл.201, ал.1 от НК и срещу П.Н.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за това, че на 20.08.2012г. в град Видин с цел да
набави за себе си имотна облага въвел в заблуждение З.Г.М. – служителка в
„Инвестбанк“ АД, офис Видин, че е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.“б“ от НК като се представил за управител и едноличен собственик на капитала
на „Е.Т.П.“ ЕООД с ЕИК:*** представяйки неактуален учредителен акт на
дружеството от 12.06.2012г. и копие извлечение от Търговски регистър при
Агенция по вписванията с неизвестна дата в резултат на което на 20.08.2012г.
бил сключен рамков договор за платежни услуги по смисъла на който придобил
правото да се разпорежда с постъпващите по откритата сметка № BG 15 IORT
737310016606 01 парични средства, като на 22.08.2012г. наредил превод на сумата
от 33 500.00 лева към личната си сметка № BG 64 PRCB 92301029467515 в
„Прокредитбанк“ АД, клон Видин и изтеглил касово сумата от 5 000.00 лева, с което причинил имотна
вреда на „Е.Т.П.“ ЕООД с ЕИК:***, представлявано от Д.С.Б. *** в общ размер на
38 500.00 лева /тридесет и осем хиляди и петстотин/ лева, която сума
представлява големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, предложение
първо и т.5, във връзка с чл.209, ал.1 от НК.
Представителят на РП
- Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението, така, както е внесено с
обвинителния акт.
Подсъдимите се явяват
в съд. заседание. Заявяват, че не се признават за виновни и дават обяснения в
тази насока. Искат от съда да бъде постановена оправдателна присъда.
Договорните им защитници
развиват доводи за оправдателни присъди.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка по делото:
На 03.05.2012г. в град Видин между свидетелят Д.С.Б.- собственик и представител на „Е.И.И."
ЕООД, ЕИК: *** и собствениците и представители на „А.Е." ЕООД, ЕИК *** - В.Е.И.
– син на подсъдимия Е.И. и „Е.Т.П." ЕООД, ЕИК: ********* – с едноличен
собственик на капитала П.Н.К. било сключено рамково споразумение с което
последните двама се задължили да
прехвърлят 100% от дяловете на фирмите си на св.Б..
С рамковото
споразумение било договорено, че с покупката на дружествените дялове на двете
фирми се купува и вакумна пиролизна
инсталация за производство на дизелово гориво, находяща се в база на бившата
фирма БКС-Тошевци, гр. Грамада.
Видно от приложения
по делото препис от Рамково споразумение
от 03.05.2012г. с нотариална
заверка на подписите от 12.09.2012г. под рег.номер 3991 на Нотариус Л.Ц. / Том
I, лист 11 / е че страни са свидетелят Д.С.Б. като управител на
„Е.И.И.” ЕООД – Правоприемник и от другата страна като Прехвърлители - В.Е.И., като управител и едноличен собственик на капитала на „А.Е.г.”
ЕООД и П.Н.К., като управител и едноличен собственик на капитала на „Е.Т.П.”
ЕООД.
На 07.06.2012г. в
град Видин бил сключен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове между свидетелят В.Е.И. като едноличен собственик и управител на „А.Е.” с ЕИК:*** като
продавач и Д.С.Б. в качеството му на управител на „Е.И.И.” ЕООД
с ЕИК: *** в качеството му на купувач по
силата на който купувача придобива 100 процента от капитала на дружеството.
След придобиване на
капитала на дружество „А.Е., на 25.07.2012г., свидетелят Д.С.Б. издал пълномощно в полза на подсъдимия Е.Г.И. регистрирано под номер 3044
от 25.07.2012г. от общия регистър на Нотариус Л.Ц. с район на действие РС-Видин
с което го упълномощил
да извършва тегления от сметките на фирмата с ограничение до 500лв.
На 30.08.2012г. бил
сключен договор за възлагане на управление на търговско дружество „А.Е.”
по силата на който Е.Г.И. бил назначен за управител и представляващ
дружеството.
Към този момент
дружеството имало сметка в ОББ – клон
Видин № BG 26 UBBS80021079175230 по която имал право да оперира и управителят
на дружеството Е.Г.И..
От банково
извлечение за периода от 30 юни 2012г. – 31 юли 2012г. се установява, че на
13.07.2012г. Е.Г.И. превел по лична
сметка на П.К. сумата от 22 230.00 лева.
Свидетелят Б.
пребивавал предимно в чужбина и при едно от посещенията си през месец октомври
2012г., разбрал за открита сметка от К. ***
, за която не знаел. След като поискал извлечения от сметките на двете
дружества установил, че сума в размер на
22 230лв., неправомерно е преведена от И. от сметката на „А.Е." ЕООД по личната
сметка на К..
След придобиване на
собствеността на „Е.Т.П.” , избраният нов управител на дружество Е.Т.П. ЕООД, Д.С.Б. сключил трудов договор от
01.08.2012г.с П.Н.К. , за длъжността
„мениджър”, без да му делегира представителна власт по отношение на търговското
дружество.
На 20.08.2012г. К.
се явил в офиса на „Инвестбанк” АД в
град Видин и депозирал искане за откриване на банкова сметка *** „Е.Т.П.” ЕООД.
В искането посочил, че с парите по сметката ще се разпорежда той и приложил
спесимен от своя подпис и отпечатък от печата на дружеството. За удостоверяване
на представителната си власт К. представил пред свидетелката З.Г.М. –служителка
в банката и обработваща документите - учредителен акт на дружеството от
12.06.2012г., в който именно той бил посочен като едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството и копие от извлечение от Търговския
регистър с неизвестна дата в което е посочен също като едноличен собственик и
управител на фирмата. Свидетелката М. извършила формален външен преглед на
представените документи, решила че отразеното в тях отговаря на действителното
фактическо положение и на същата дата
20.08.2012г. бил сключен рамков договор
за платежни услуги по силата, на който
подсъдимият К. единствено придобил правото да се разпорежда с постъпващите
суми.
На 22.08.2012г. по
сметката на фирмата бил получен банков превод – плащане по фактура номер
********** от 20.08.2012г. от дружество
„Пиролиза“ БГ ООД в размер на 57 453. 80 лева. Част от получената сума била използвана
за разплащане на доставки, като на
22.08.2012г. били изтеглени 5 000.00 лева в брой от К., за което не е имал
основание и 33 500.00 лева на същата дата К. прехвърлил в личната си
сметка в Прокредитбанк.
По делото са
разпитани като свидетели- Д.Б., В.С.,М.Р.,Р.А., М. А.-А., З.М.,Ю.П.,И.И.,С.В., М.Д.,
Р.Б. и В.И..
Свидетелите-Д.Б.,В.С.,
М.Р. и Р.А., З.М. дават подробни обяснения
за това как са функционирали дружествата, кога и как е станала смяната
на собствеността на същите, както и за правата и задълженията на подсъдимите
във връзка с работата им, в това число и за разкриването на банкови сметки и
съставянето на платежни нареждания.С показанията си същите потвърждават
възприетата от съда фактическа обстановка.Първите трима от тях са категорични, че имало ограничение до
500 лева на ден да се теглят пари от разкритата сметка в ОББ, а сумите по
фактури са били превеждани едва с разрешението на Б..
Свидетелката С. дава
показания, че за разкритата сметка в ИНВЕСТ БАНК от П.К. на името на фирмата „Е.Т.П.“свидетелят Б. е
разбрал едва когато е постъпила фактура
от „ПИРОЛИЗА“-РУСЕ, която е следвало да бъде осчетоводена за сумата от
57 000 лева.За самата сметка, че е разкрита не знаела дори и тя, въпреки,
че била счетоводител на фирмата.Сигнализирала свидетелят Б. за същата и така и
той разбрал за наличието й.Б. й казал, че не е разкривал такава сметка.Тогава Б.
отишъл в банката, взел извлечение и установили че на 22.08.2012г. сумата от
57 453,60 лева е получена от ПИРОЛИЗА –РУСЕ, съгласно договор и е преведа
на „Е.Т.П.“.Впоследствие по-надолу от извлечението установили, че има
прехвърлена сума в личната сметка на П.К. без да има упоменато основание за
това плащане, както и имало изтеглени 5 000 лева в брой без да има вписано
основание за това нито оправдателен счетоводен документ.Същата дава показания,
че всички платежни нареждания в банката са подписвани от П.К..Заявява, че при
проверка в банката било установено, че сметката е разкрита на 01.08.2012г.,
като ползвания документ за представителство, за да бъде разкрита сметката на
името на дружеството е от преди тази дата, т.е. преди да бъдат прехвърлени
дружествените дялове на свидетеля Б..
Свидетелката З.М.
към онзи момент е работела като счетоводител в ИНВЕСТ БАНК и е обслужвала
клиенти.Именно тя е оформила документите за разкриване на сметката на Е.Т.П. от
П.К..Същата дава показания, че при разкриване на сметка на името на търговско
дружество се представя удостоверение за актуално състояние, за да се види
представителната власт.Заявява обаче, че не си спомня от коя дата е било
представеното от К. удостоверение, както и че „Аз не можех към онзи момент да
видя дали П.К. е собственик или не е собственик“.Факт е обаче, че именно тя е
обработила документите за разкриване на сметката, както и тя е обработила
платежното нареждане и разписката за теглене на парите в брой.
Съдът дава вяра на горните свидетели, тъй като
показанията на същите са непротиворечиви, взаимно се допълват, кореспондират
помежду си и създават цялостна картина на възприетата от съда фактическа
обстановка.
По делото са
разпитани и свидетелите-И.И., ЮЛИ П.,С.В., Р.Б., В.И. и И.К. същите дават
показания относно инсталацията за пиролиза, респективно преработка на
автомобилни гуми, която била инсталирана в гр.Грамада.
Първите двама от тях
дават показания , че били на среща в ресторант“КЛАСИК“ с подсъдимия Е.И., с
когото имали среща за работа на въпросната инсталация, инсталирана в
гр.Грамада.Като първият от тях заявява, че на срещата е присъствал и П.К..По
време на срещата им дошъл възрастен чужд гражданин, на който впоследствие разбрали
името.Според свидетелят И.И. ставало въпрос, че Б. следва да преведе пари на К.
за направени разходи.Според свидетеля П. той сам е отишъл на срещата и то само
с подсъдимия Е.И..Според него Б. наредил на И. да преведе някаква сума пари за
горелки в размер на 22-25 хиляди лева, като заявява, че няма спомен по каква сметка
е следвало да се преведат парите.
Съдът не дава вяра
на тези свидетели и не кредитира показанията им, тъй като същите страдат от
вътрешно противоречие и взаимно си противоречат.Не става ясно двамата ли са
били на срещата, там и двамата подсъдими ли са присъствали, на кого Б. е
наредил да превежда пари и по каква сметка.Още повече, че при повторния разпит
на свидетеля Б. същият е заявил, че не познава и двете лица, както и че никога
не се е срещал с тях,както и чене са имали никакво намерение да назначават
работници.
Свидетелите С.В., Р.Б.,
В.И. и И.К. дават информация относно работата на инсталацията, както и
закупуването на части за същата и пускането й в производство.Техните показания
са подкрепени и съответните писмени доказателства- в т.ч. фактури, платежни
нареждания, банкови извлечения, поради което и съдът им дава вяра.
Свидетелката М.Е. А.-А.
е лицензиран оценител за изготвяне на доклади за оценка на околната
среда.Същата е изготвила доклад за оценка на околната среда, касаещ
инвестиционно предложение за инсталация за обезвреждане на стари гуми.Дава
показания ,че е контактувала с подсъдимия Е.И., като цялата услуга е струвала
8 100 лева и е била изплатена на два пъти срещу разписка от подсъдимия И.
Съдът дава вяра на
показанията на тази свидетелка дотолкова, доколкото се касае за обективно
установени факти със свидетелските показания на другите свидетели, както и от
приложените по делото писмени доказателства, а именно, че са имали договор за
възложената услуга, както и приложените разписки.
По делото е разпитан
като свидетел и М.Д., който работи като разработчик софтуер във фирма „К.“АД.Същият
е представил в полицията поисканите от фирмата счетоводни документи относно
закупени продукти от тяхната фирма.не познава подсъдимите и не е контактувал с
тях.
На практика неговите
показания не допринасят за изясняване на обективната истина в процеса.
Горните факти се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: Рамково споразумение
от 03.05.2012г. с нотариална
заверка на подписите от 12.09.2012г. под рег.№ 3991 на Нотариус Л.Ц., договор за покупко-продажба на дружествени
дялове между свидетелят В.Е.И. като едноличен собственик и управител на „А.Е.” с ЕИК*** като
продавач и Д.С.Б. в качеството му на управител на „Е.И.И.” ЕООД
с ЕИК: ***, пълномощно на Е.Г.И. регистрирано под № 3044 / 25.07.2012г. от Общия
регистър на Нотариус Л.Ц. с район на действие РС-Видин, договор за възлагане на управление на
търговско дружество „А.Е.”от 30.08.2012г., банково извлечение за периода от 30 юни 2012г. – 31 юли
2012г., трудов договор от
01.08.2012г.на П.Н.К.,банкови извлечения, фактури, искания за откриване на
банкови сметки, платежни нареждания, банкови разписки, разписки за плащане на
суми в брой, фирмени документи на двете дружества, съдебно-счетоводна
експертиза, графическа експертиза, свидетелства за съдимост.
Видно от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза е, че на 13.07.2012г.подсъдимият Е.И. е разпоредил превод на сумата
от 22 230 лева от банкова сметка *** „А.Е.“ в ОББ АД по лична сметка на
подсъдимия П.К., както и че на 22.08.2012г. П.К. е разпоредил превод от банкова
сметка ***о своя лична сметка в ПРОКРЕДИТ БАНК в размер на 33 500 лева.
От извършените две графически експертизи
се установява, че изследваните обекти-фактури,както и искания за разкриване на
банкова сметка *** Е.И. и подсъдимия П.К..
Видно от Рамково споразумение от 03.05.2012г. с нотариална заверка на подписите от
12.09.2012г. под рег.номер 3991 на Нотариус Л.Ц. е че
страни са свидетелят Д.С.Б. като управител на „Е.И.И.” ЕООД –
Правоприемник и от другата страна като Прехвърлители - В.Е.И., като управител и едноличен собственик на капитала на „А.Е.г.”
ЕООД и подсъдимия П.Н.К., като управител и едноличен собственик на капитала на
„Е.Т.П.” ЕООД.
Видно от договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 07.06.2012г.между
свидетелят В.Е.И. като едноличен собственик
и управител на „А.Е.” с ЕИК*** като продавач и Д.С.Б.
-управител на „Е.И.И.” ЕООД с ЕИК: ***
в качеството му на купувач по силата на който купувача придобива 100
процента от капитала на дружеството.
Видно от пълномощно в полза на Е.Г.И.
регистрирано под 0 3044 от 25.07.2012г. от Общия регистър на Нотариус Л.Ц. с
район на действие РС-Видин, че Д.Б. го е упълномощил
да извършва тегления от сметките на фирмата с ограничение до 500лв.
Видно от договор за възлагане на управление на
търговско дружество „А.Е.” от 30.08.2012г. подсъдимият Е.Г.И. бил назначен за
управител и представляващ дружеството.
От банково извлечение за периода от 30
юни 2012г. – 31 юли 2012г. се установява, че на 13.07.2012г. Е.Г.И.
превел по лична сметка на П.К. сумата от 22 230.00 лева.
Видно от трудов договор от 01.08.2012г.
Е.Т.П. ЕООД чрез управителя си- Д.С.Б. сключил същия
с П.Н.К. , за длъжността „мениджър”,
без да му делегира представителна власт по отношение на търговското дружество.
Видно от искане за откриване на банкова сметка *** „Е.Т.П.”
ЕООД, спесимен от подпис на подсъдимия К.
и отпечатък от печата на дружеството,учредителен акт на дружеството от
12.06.2012г в който именно той бил посочен като едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството и копие от извлечение от Търговския
регистър с неизвестна дата в което е посочен също като едноличен собственик и
управител на фирмата е, че именно подсъдимия КАПИТНСКИ е представил същите на 20.08.2012г. в офиса
на „Инвестбанк” АД в гр.Видин.
Видно от
банкови извлечения и платежни нареждания е, че на 22.08.2012г. по
сметката на „Е.Т.П.” ЕООД бил получен банков превод – плащане по фактура номер
********** от 20.08.2012г. от дружество
„Пиролиза“ БГ ООД в размер на 57 453. 80 лева. Част от получената сума била
използвана за разплащане на доставки, като
на 22.08.2012г. били изтеглени 5 000.00 лева в брой от К., за което не е
имал основание и 33 500.00 лева на същата дата К. прехвърлил в личната си
сметка в Прокредитбанк.
Подсъдимият Е.И. е дал обяснения в съдебно
заседание на 11.01.2018г. Обяснява, че всички плащания са ставали със знанието
и съгласието на свидетеля Б.. Обяснява
за състояла се среща между него, К., Б. и още две лица- Юли П. и И.И., като на
същата Д.Б. му наредил да плати от сметката на фирмата „А.Е.“ ЕООД фактурите за
закупуване на три броя горелки. Тогава подсъдимият му обяснил, че няма право да нарушава
закона за счетоводството, защото ще го глобят, това трябвало да го направи
другата фирма, с която е подписал договор „Е.Т.П.” ЕООД. Б. му казал, че той е
собственик на двете фирми и ако го глобят той ще плати глобата. Успял да го
разубеди да не плащат от „А.Е.“ ЕООД. След няколко дни Б. се обадил от Израел
по телефона и му казал, че оттам не може
да преведе парите на К., защото е много скъп превода. Затова му наредил да
преведе парите по сметката на П.К.. И. му казал, че в сметката няма пари. Тогава
Б. разговарял с директора на банката ,като я помолил тя да зареди сметката ми и да извърши превода
на горепосочената сума.. По разпореждане на Д.Б. превел на П. парите за плащане
на горелките, след като сметката била заредена.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия И. и не ги кредитира като годно доказателствено средство. Счита, че
същите представляват единствено и само негова защитна теза, тъй като не
кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Липсват
каквито и да било доказателство ,било то и косвени такива, които да
удостоверяват, че твърденията на подсъдимия са част от обективната
действителност.Напротив същите са голословни и неубедителни дори в житейски
порядък, да не говорим за юридически.
Защитникът на подсъдимия моли за
оправдателна присъда, като счита, че са налице гражданско-правни отношения,както
и че към датата на тегленето на сумата същият не е имал качеството на
длъжностно лице.
Видно от повдигнатото обвинение на
подсъдимия Е.И. е , че същото е за присвояване.
Ноторно известно от теорията и
практиката, че субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице по смисъла на
някоя от хипотезите, визирани в чл. 93,т.1 от НК.
В конкретния казус това условие не е
изпълнено от обективна страна на
вмененото на подсъдимия И. престъпление.
Към датата
на деянието-13.07.2012г. подсъдимият И. не имал качеството на длъжностно
лице, тъй като спрямо него не е приложима, която и да е от хипотезите визирани чл.
93,т.1 от НК.
Едва
на 30.08.2012г. същият е придобил това качество по силата на сключен договор за възлагане на управление на
търговското дружество „А.Е.”, когато е назначен
за управител и представляващ дружеството.
Ето защо съдът намира ,че така
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Е.И. се явява несъставомерно, както от
обективна, така и от субективна страна.
Нестоятелни са твърденията на представителя
на РП-ВИДИН, че в правомощията на съда е да осъди подсъдимия за престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК.Единствено и само в прерогативите на прокуратурата е повдигането на конкретно обвинение и
съответно подържането на такова.Още повече, че престъплението обсебване се
различава по своята същност, както от обективна, така и от субективна страна от
престъплението присвояване.
По отношение предявения граждански иск.
Предявения граждански иск от „А.Е.” ЕООД,
с ЕИК *** с управител Д.С.Б. срещу подсъдимия Е.Г.И. за сумата от 22 230
(двадесет и две хиляди и двеста и тридесет) лева, представляващи стойността на
нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
13.07.2012г. до окончателното издължаване на сумата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не е доказано наличието на
деликт.
По отношение подсъдимия П.К.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият
ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за престъпление по чл.210, ал.1, т.1,пр.1-во и т.5 във вр. с чл.209,
ал.1 от НК.
Подсъдимият П. НЕДЕЛКОВ К., Съдът приема, че е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.210,
ал.1, т.1,пр.1-во и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият П.К.
*** с цел да набави за себе си имотна облага въвел в заблуждение З.Г.М. –
служителка в „Инвестбанк“ АД, офис Видин, че е длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК като се представил за управител и едноличен собственик
на капитала на „Е.Т.П.“ ЕООД с ЕИК:*** представяйки неактуален учредителен акт
на дружеството от 12.06.2012г. и копие извлечение от Търговски регистър при
Агенция по вписванията с неизвестна дата в резултат на което на 20.08.2012г.
бил сключен рамков договор за платежни услуги по смисъла на който придобил
правото да се разпорежда с постъпващите по откритата сметка № BG 15 IORT
737310016606 01 парични средства, като на 22.08.2012г. наредил превод на сумата
от 33 500.00 лева към личната си сметка № BG 64 PRCB 92301029467515 в
„Прокредитбанк“ АД, клон Видин и изтеглил касово сумата от 5 000.00 лева, с което причинил имотна
вреда на „Е.Т.П.“ ЕООД с ЕИК:***, представлявано от Д.С.Б. *** в общ размер на
38 500.00 лева /тридесет и осем хиляди и петстотин/ лева, която сума
представлява големи размери
От
субективна страна: У подсъдимия е била
налице специална цел, а именно да набави за себе си имотна облага, като възбудил заблуждение и подържал същото у счетоводителката в банката-З.М., а именно,
че е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК като се представил
за управител и едноличен собственик на капитала на „Е.Т.П.“ ЕООД представяйки неактуален учредителен акт на
дружеството от 12.06.2012г., както и неактуално удостоверение за актуално
състояние на фирмата
Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият – К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието. Видно от възприетата по-горе
фактическа обстановка е, че подсъдимият със завидна упоритост, безскрупулно е
възбудил и подържал у служителката заблуждението, че е
представителна дружеството, че има право да оперира с банковите сметки на
същото.
Предметът на престъплението надвишава 70 пъти минималната работна
заплата към момента на деянието съгл. ТР1/98г. на ВКС, т.е. налице е
квалифициращия белег”големи размери „.
Налице е и квалифициращия белег на т.1,пр.1-во, а именно К. се е
представил за длъжностно лице-управител и представляващ фирмата Е.Т.П., което
към момента на деянието не е отговаряло на обективната действителност.Всъщност
той никога не е имал такива правомощия.
За извършеното престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок от една до осем години.
При определяне наказанието на подсъдимия П.К. съдът
отчете следното:
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства на
подсъдимия – деянието е извършено
преди около шест години, минал е един
дълъг период от време, през който подсъдимия е търпял несгодите на това да бъде
обвиняем, респективно подсъдим, същият е имал безукорно процесуално поведение.
Като отегчаващо вината обстоятелство на подсъдимия съдът
отчете предишно осъждане.
Съдът счита, че при тези обстоятелства наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, за да бъдат постигнати
целите, визирани в чл.36 от НК, като същото бъде определено при превез на
смегчаващите отговорността обстоятелства, а именно ЕДНА ГОДИНА“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“като
изпълнението на същото бъде отложено за срок от три години на основание чл.66,
ал.1 от НК.
Съдът намира, че целите на наказанието ще
бъдат постигнати, без да бъде изтърпявано ефективно наказанието с оглед на факта,
че подсъдимият не разкрива висока обществена опасност.
На основание чл.210, ал.2 от НК съдът
счита, че не следва да налага наказание „конфискация до една втора от
имуществото на виновния”.Подсъдимият е безработен.
Налице са условията на чл.25, ал.1, във
вр.с чл.23, ал.1 от НК, настоящето деяние подсъдимият е извършил преди да има
влязла в сила присъда.
На осн. чл.25, ал.1, във вр.с чл.23, ал.1
от НК следва да бъде определено едно
общо наказание по настоящото дело и по НОХД № 722/2014г. по описа на Районен
съд – Видин на подсъдимия П.Н.К., а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което е най-тежкото из между двете.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наложеното общо наказание следва да бъде отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание следва да
бъде присъединено наказанието „лишаване от право да управлява търговски
дружества” за срок от три години, наложено по НОХД № 722/2014г. по описа на
ВдРС.
Подсъдимият П.Н.К. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 471.16 (четиристотин
седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща разноски за
вещи лица по досъдебното производство, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за вещо лице по съдебното производство.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: