Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1647 по описа на СГС, ТО, за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25,
ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Образувано е
по жалба на „Б.И.А.“ ЕАД, подадена от
адв. В.В., срещу отказ № 20180713163858/25.07.2018 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление образец А5 с вх. № 20180713163858/13.07.2018
г., за вписване на промени по партидата на „Б.И.А.“ ЕАД, ЕИК *******.
В жалбата са
изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че волята на Е.Т.винаги е била да прехвърли
половината от капитала на дружеството. Твърди, че към заявлението е представено
обезсиленото временно удостоверение и този алонж, който отговаря на
изискванията на Агенция по вписванията. Твърди, че не са давани указания да
бъде сканирано временното удостоверение само с едното джиро към него. Счита, че
изискването за правилното сканиране на приложените документи не следва да е
пречка за нормално протичане на процедурата по вписване на обстоятелствата.
Моли, обжалваният отказ да бъде отменен.
Съдът, като
взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За да
постанови обжалвания отказ № 20180713163858/25.07.2018 г., длъжностното лице е
приело, че към заявлението са приложени две джира за прехвърлянето на по 250
броя поименни акции от Е.Т.на В.И.М., което не съответства на записа в книгата
на акционерите, че на В.М.се прехвърлят само 250 от акциите.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния
случай със заявление А5 с вх. № 20180713163858/13.07.2018 г., е поискано
вписване по партидата на „Б.И.А.“ ЕАД на промяна в обстоятелствата, касаеща прехвърляне
на акции от едноличния собственик на капитала Е.Т.на В.М..
Временното
удостоверение по своята същност представлява ценна книга, която материализира
правото на учредителя на акционерното дружество, който е записал определен брой
акции срещу направени имуществени вноски в капитала му, да ги получи след като
тези акции бъдат издадени от дружеството. Доколкото временните удостоверения
материализират членствени права, то следва да се приеме, че те по своята
същност заместват самите акциите до момента, в който последните бъдат издадени
от дружеството. Същевременно обаче, временното удостоверение не следва да се
отъждествява изцяло с акциите, които то замества, тъй като то има самостоятелна
правна природа предвид на битието му на отделна ценна книга, а и на факта, че
то като ценна книга, различна от акцията, материализира и права, които
последната не удостоверява - правото на собственика му да получи при
представяне определени по вид и брой акции, които дружеството е издало в
момент, следващ неговото учредяване. В този смисъл прехвърлянето на временно
удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, което последното
удостоверява. Временното удостоверение материализира правото на акционера да
получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента
на издаването им от съответното акционерно дружество. Поради това джиросвайки
поименните акции, джирантът прехвърля правото си на собственик да получи
записаните във временното удостоверение акции след тяхното издаване, както и
членствените си права в акционерното дружество до този момент.
С оглед на
предвидения в закона - чл. 187, ал. 2 ТЗ вр. чл. 185, ал. 2 ТЗ, способ за
прехвърляне на временното удостоверение, а именно чрез джиро, следва да се
приеме, че за него важат всички правила за този вид ценни книги, включително
тези за тяхната действителност и за прехвърлянето им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ, прехвърлянето на поименните акции се извършва
с джиро. Съгласно чл. 468, ал. 1 от ТЗ, джирото трябва да бъде написано върху
менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж) и трябва да се подпише
от джиранта. Граматическото тълкуване на разпоредбата води до заключение, че
законът не поставя никакви специални условия относно необходимостта от алонж и
начина на неговото закрепване към ценната книга. Такова тълкуване, обаче, би
било в несъответствие с изискванията за форма на менителницата и с целта на
закона. Строгите изисквания за форма на ценните книги и на всички волеизявления
свързани с тях са резултат от естеството им на заповедни ценни книги,
предназначени за улесняване на търговския оборот, вкл. чрез многократно
прехвърляне от едно лице на друго. Прехвърлянето се извършва с едностранна
сделка - джиро, освен ако върху документа не е вписана изрична забрана за това.
Необходимо е да се извърши и предаване на ценната книга на джиратаря, тъй като
правата, произтичащи от документа не могат да бъдат упражнени без физическото
му представяне от легитимирания приносител. Легитимационното действие на
джирото се предпоставя от непрекъснатост на веригата от джира. От
систематичното тълкуване на разпоредбите, уреждащи менителницата и записа на
заповед следва, че всички произтичащи от ценната книга права следва да са
инкорпорирани в самата нея. По тази причина всички волеизявления на задължени
лица - издател, акцептант, поръчители, джиранти следва да се изпишат върху
самата ценна книга, като в определени случаи законът придава специално значение
на мястото, върху което е направено изявлението (напр. подпис на лицевата
страна, който не е на издателя или на платеца, се смята за авал - чл. 468, ал.
1 от ТЗ). Наличието на алонж, не е правило, а изключение, което позволява при
липса на място върху ценната книга, да се създаде допълнително такова чрез
прикрепяне на нов лист и именно това е целта на закона. От естеството на
документа следва, че това прикрепяне трябва да се направи по сигурен начин,
който да не оставя съмнение, че алонжът е част от конкретната ценна книга. В
настоящия случай, обаче от приложеното към заявлението временно удостоверение,
което е предмет на прехвърляне, е видно, че гърбът на същото е празен. При
липсата на данни и твърдения за извършени каквито и да било отбелязвания на
джира или поръчителства върху гърба на ценната книга, съществуването на алонж е
абсолютно законово неоправдано. Ето защо, изследването на причината, поради която
заявителят е приложил към заявлението две джира се явява правно необосновано, а
наведените в жалбата твърдения неоснователни. Извършването на джиро върху
отделен лист /алонж/, какъвто е настоящият случай, а не върху гърба на
временното удостоверение /ценната книга/, е в нарушение на императивното
изискване за форма, имащо за последица невалидност на същото /в този смисъл
Решение № 133 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 946/2009 г., II т. о., ТК/.
По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ макар и с други мотиви е правилен като краен резултат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.И.А.“ ЕАД, срещу отказ №
20180713163858/25.07.2018 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление
образец А5 с вх. № 20180713163858/13.07.2018 г., за вписване на промени по
партидата на „Б.И.А.“ ЕАД, ЕИК *******.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в 7-дневен срок от връчването му.
Съдия: