Р Е Ш
Е Н И Е
№ 560/9.4.2020г.
гр.в., 25.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като разгледа докладваното от председателя АНД
№
194 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Р.И.П. чрез адв. Б.при ВАК против Електронен фиш серия К № 3185691 на ОД на МВР- в., с който на основание чл. 189
ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата въззивникът
излага твърдения, че обжалваният фиш е неправилен, незаконосъобразен,
необоснован и съставен при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, отразена в същия. Иска се фишът
да бъде отменен.
В съдебно заседание,
въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Бончев, който поддържа депозираната жалба. В заседание по същество
пледира, че от снимката, изготвена на процесното
техническо средство не се установява датата на която е заснет автомобила. Сочи
се, че от текста на процесният фиш не се изяснява въпросът дали при преценка
размера на превишената скорост е приспаднат дължимия толеранс от +/– 3 км/ч.
Иска се НП
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия
К № 3185691 е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4
от ЗДвП за това, че на 30.09.2019 г. в 09.14 ч.
в обл. в., по път първи клас – 9 , от кк „З.п.“ в посока гр. в., до хотел-ресторант „Т.“ при
въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч, обозначевно
с пътен знак В-26, е управлявал л.а. Ф. Т. с ДК№ *** със скорост от 72 км/ч.
Електронният фиш е съставен на въззивника въз основа на попълнена декларация от
собственика на автомобила Д. К. П., в която на основание чл. 189 ал.5 от ЗДвП
същият е посочил, че на процесната дата и час превозното средство е управлявано
от жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП,
разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за
одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените
доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът, предвид
становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите ,
които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а
именно: „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане” . Посочен е и съответния контролен орган,
издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-в., което кореспондира на
изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените
контролни органи.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в
НП дата и час е установено управление на процесното
МПС, с превишаване на допустимата скорост от 40 км/ч.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП за извършеното нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на
ал.5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да
представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото
е установено, че собственик на превозното средство е Д. К. П., който е
представил декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, в която е посочил, че на 30.09.
2019 г. в 08.00 ч. е преоставил автомобила на въззивника, като превозното средство му е било върнато на
същата дата в 16.00 ч. Поради изложените съображения, правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя именно на посоченото основание въз
основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на
скоростта на управлявания автомобил.
От
приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано
техническо средство „Преносима система за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с № 11743С9, на което е извършена метрологична
проверка на 29.10.2018 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за
проверка
Съгласно
трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване
на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и
с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така ,
доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация
, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от
Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в
това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна
на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването
и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол №
819р-21814/30.09.2019 г.издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10
от Наредбата, в конкретния случай
процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е
било включено в интервала от 08.00 до 10.00
ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя досежно
начина на осъществяване на извършеното измерване. Видно от доказателствения
материал приобщен по делото, нарушението, се установява безспорно от снимката
направена по време на самото измерване на скоростта, като на снимката са налични данни за датата и часа, както и за измерената
скорост на превозното средство и регистрационния номер на техническото
средство, с което е направено изследването, а именно – процесното такова.
Същевременно, идно от
отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно
– от 75 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното
измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 72 км/ч.
Съдът счита , че настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото средство скорост значително
надхвърля въведено ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което
разкрива по-висока обществена опасност на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая
превишаване на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажност.
Съдът намира, че въз основа
на така установената фактическа обстановка правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 182
ал.2 т. 4 от ЗДвП, която предвижда
налагане на административно наказание от 300 /триста/ лева за
превишаване на допустимата от закона скорост от 31 до 40 km/h.
Поради изложеното, съдът
намира, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон, но същият следва да бъде изменен досежно основанието за
налагане на административно наказание и размера на санкцията.
С оглед направеното искане
от процесуалния представител на въззивниваемата
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш серия К К
№ 3185691 на ОД на МВР- в., с който на
основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП на Р.И.П. е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.И.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в. сумата
от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: