Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 13.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                        АНД № 352  по описа

за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Б.Г.Б., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 18 – 0286 - 000779 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съда  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. Б. – АК – С.З., който моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

 

 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Д993491 / 16.09.2018 г., че на 16.09.2018 г. около 18.00 часа в община К., на път втори клас № 81, 10 – ти километър, с посока на движение от гр. М. към гр. С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хюндай Туксон ”, с рег. № С 44 22 ХХ, собственост на Виолета Борисова от гр. С., като същият не се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС, с рег. № СВ 25 73 КМ и не може да избегне удар в него, като го блъска в задната част и по този начин е нарушил чл. 23 ал. 1 от ЗДвП. 

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 18 – 0286 - 000779 / 09.10.2018 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП е наложил на Б.Г.Б., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите М.М.М. и П.М.Г.  - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.10.2018 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия олган с вх. № УРИ 286 000 - 2762 / 18.10.2018 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение  № Д993075 / 29.07.2018 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушениeто.

С оглед на изложеното липсва едно от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „ Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 4  от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. наказателно постановление № 18 – 0286 - 000779 / 09.10.2018 г. се явява незаконосъобразно.

             Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП водачите на ППС са задължени да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Тук е мястото да се каже, че в АУАН не е изяснен въпросът относно поведението на предно стоящия автомобил предвид разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП, която също е императивна и вменява задължение на водачите на ППС да не намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Посочено е че сблъсъкът е настъпил поради неспазване на дистанция от водача на задния автомобил, но не са посочени обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение.  Преценката дали да издаде НП е на наказващият орган и се основава на констатациите в АУАН /които наказващият орган е приел безкритично/, доколкото последните в рамките на производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа на която е наложено административното наказание, остана недоказана от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В хода на административното производство АНО не е проверил обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП, към преписката са приложени 4 протоколи за ПТП, като свид. Г. в показанията си посочи, че са изготвени 3 бр. протоколи, т. е. последният съставен и допълван протокол за ПТП № 1574621 не е връчен на участниците в движението.

      Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка В.Г.Б., която е присъствала на самото ПТП, тъй като полицаите са отишли по – късно, за да констатират ПТП – то. Същата сочи, че първо е усетила и чула удар от колата, която се е намирала зад тях и поради тази причина и тяхната кола, която е била спряла се е преместила напред и е ударила другия автомобил.

       Предвид факта, че в производството не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и именно той е предизвикал ПТП, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 18 – 0286 - 000779 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Д993491 / 16.09.2018 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

         Р     Е     Ш   И :

       

         ОТМЕНЯ  изцяло  наказателно постановление № 18 – 0286 - 000779 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., с което на Б.Г.Б., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание :  „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева, на основание  чл. 179 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :