Решение по дело №417/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 12.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд          първи наказателен състав,

на двадесет и пети август             две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 417 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 51-00-67/23.04.2020 г. на Кмета на О.К. на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.36 ал.1 т.5 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О.К. /НПООРОК/- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.16 ал.1 т.5 от същата наредба.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Твърди да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е констатирано с процесния АУАН нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от НПООРОК, а е наказан за нарушение на чл.16 ал.1 т.5 от НПООРОК.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., която счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Не взема становище по искането за разноски.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Л. като актосъставител, У. и Б. като свидетели по акта, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 51-00-67/23.04.2020 г., разписка за връчването му, АУАН серия АА, бл.№ 286311 от 23.12.2019 г., заповед № 825/27.06.2014 г., съдът намира за установено следното:

         С АУАН от 23.12.2019 г. оправомощено длъжностно лице приело, че жалбоподателят Д. е осъществил нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от НПООРОК, тъй като на 01.12.2019 г., около 16,30 часа, в с. М., ул. „П.“, като собственик на осем броя домашни животни- коне е допуснал свободното им и некронтролируемо движение без придружител по ул. „П.“, като това не е създало предпоставки за ПТП.

         Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който вписал собственоръчно възражение, че конете са излезнали без негово знание.

         Въз основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, административно- наказващият орган приел, че жалбоподателя извършил нарушение на разпоредбата на чл.16 ал.1 т.5 от  НПООРОК, поради което и на основание чл.36 ал.1 т.5 от НПООРОК му наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Атакуваното наказателно постановление била връчено на жалбоподателя на 07.05.2020 г., а жалбата срещу него- депозирана на 13.05.2020 г.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на  служебно извършената проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът намира, че същото страда от съществен порок, касаещ задължителното му съдържание, което се явява достатъчно основание за отмяната му на формално основание. Съдът установи, че между изложените в наказателното постановление обстоятелства, касаещи извършено нарушение и посочената правна квалификация на деянието е налице съществено несъответствие. Като обстоятелства по нарушението, както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че на 01.12.2019 г., около 16,30 часа, в с. М., ул. „П.“, като собственик на осем броя домашни животни- коне е допуснал свободното им и некронтролируемо движение без придружител по ул. „П.“, като това не е създало предпоставки за ПТП. Така изложените обстоятелства са правилно квалифицирани в АУАН като нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от НПООРОК, съгласно която разпоредба „Забранява се неконтролираното движение на животни без придружител по улици, площади и други“. Така изложените констатации от актосъставителя в съставения АУАН се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства. При идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, наказващият орган обаче го е квалифицирал като такова по чл.16 ал.1 т.5 от НПООРОК, съгласно което разпоредба „Забранява се пашата на животни извън определените за това места със заповед на кметовете на населените места на територията на Общината“. Безспорно е налице в атакуваното наказателно постановление несъответствие между описаната деятелност на нарушителя и правната квалификация на деянието, която се явява съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в невъзможност да разбере какво точно нарушение е извършил.

Посоченото несъответствие води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и представлява формално основание за неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

 Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на направените разноски по делото, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство.

Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят Д. е заплатил на процесуалния си представител сумата от 300 лв.  

Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 300 лв. Претендира се сумата от 300 лв., която се явява съответна посочения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела.

Поради изложено и предвид резултата от делото, и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК, О.К. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума, като разноски по делото.

Ето защо е на основание и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 51-00-67/23.04.2020 г. на Кмета на О.К. с което на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.36 ал.1 т.5 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О.К. глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.16 ал.1 т.5 от същата наредба.

ОСЪЖДА О.К. да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********,***  № ** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МТ