Р
Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.Варна,
16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№319/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата
на Република България чрез И.Р. - прокурор при ОП-Разград против решение №21/12.04.2018г.,
постановено по гр.д. №285/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Ц.К.Ц. на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 980, 45 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване
на тежко престъпление от общ характер по чл.214 /допусната е очевидна
фактическа грешка в диспозитива, действителната цифра е 219/, ал. 4, вр. ал.3,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан и е признат за
невиновен, ведно със законната лихва върху присъдените суми за обезщетение,
считано от 06.06.2015г. до окончателното изплащане, както и е осъдена да му
заплати сумата от 2 672лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени,
евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения за
претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Вззиваемият Ц.К.Ц. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния му представител адв.С. Д. и в хода на производството поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в обжалваната му
от Прокуратурата на Република България част да бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата молба ищецът Ц.К.Ц.
излага, че през 2009г. работел в Областна администрация Разград на длъжност
„финансов контрольор”.С поста -новление от 04.12.2009г. на прокурор от
ОП-Разград против него и други три лица е образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.212, ал.2 от НК и др.С постановление от 08.09.2010.
на следовател от ОСлО при ОП-Разград е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.26 от НК
и му е взета мярка за неотклонение „подписка”.С внесен на 02.11.2010г.
обвинителен акт от ОП-Разград бил обвинен за това, че в периода
12.06.2009г.-11.08.2009г. в съучастие като съизвършител с други две лица,
въпреки посочените си в акта задължения, в качеството си на длъжностно лице-финансов
контрольор и като член на комисия не е положил достатъчно грижи за възложената
му работа със заповед №168/12.06.2009г. и от това са последвали значителни щети
за държавния бюджет и област Разград в размер на 99 537, 31лв.,
представляващи надактувани СМР за обекти, посочени в акта.С присъда от 03.02.
2015г. по НОХД №305/10 г. по описа на ТОС /след отвод на всички съдии от РОС
делото е гледано от ТОС/ е оправдан по повдигнатото му обвинение.След протест
на ОП-Разград присъдата на ТОС в посочената й част е потвърдена с присъда от
21.05.2015г. по ВНОХД №96/15г. по описа на ВАпС, влязла в сила в тази й част на
06.06.2015г.Наказателното производство против него в двете му фази продължило
около 5 години и 6 месеца.Процесът му причинил изключително тежки психични
страдания.Бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление с предвидено
наказание лишаване от свобода до 12 години и лишаване от право да заема
определена държавна и обществена длъжност, както и да упражнява определена
професия или длъжност.Преди този процес е преживял друга незаконосъобразна
наказателна репресия за времето от 09.01.1991г. до 11.06.2006г., през който
период против него се водил процес за престъпление по чл.331, ал.2, вр. ал.1 от НК /предходна редакция/ за палеж по непредпазливост, от който е последвала
смъртта на двама души, в хода на който и като пряко следствие здравето му се
влошило значително.Несъвзел се от това незаконосъобразно обвинение получил
друго такова.Не виждал перспектива и надежда в живота си, измъчвала го мисълта,
че докато е жив ще бъде изправен пред следователи, прокурори и съдии.Преди
делата имал успешна професионална реализация, ползвал се с авторитет и уважение
сред съгражданите си и в обществото.Дълги години заемал ръководни
длъжности.Едва след приключване на първото дело могъл да започне работа по
специалността си в Областна администрация Разград, но поради повдигнатото ново
обвинение му била поставена от новия областен управител най-ниската оценка за
работата му като държавен служител и бил уволнен от работа на 02.12.
2009г.Получените от него заболявания при първия процес - диабет, хипертония,
общо отслабване на имунната система се обострили в хода на втория.Периодично
получавал алергични шокове и се налагало оказването на спешна медицинска
помощ.Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република
България да бъде осъден да му заплати за претърпените от него неимуществени
вреди - горепосочените психични болки и страдания и физически такива обезщетение
в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.06.2015г. до окончател
ното й изплащане.Претендира и да бъде осъден да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди, а именно 800лв. за заплатено адв.възнаграждение в
хода на наказателното производство и 264лв. заплатени за бензин за пътуванията
му с личния му автомобил за явяванията му в съдебни заседания по наказателното
дело в ТОС и ВАпС или общо сумата от 1 064лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
-06.06.2015г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България
в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството
оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че ищецът не установява твърдените, че са претърпени от
него неимуществени и имуществени вреди, съответно и причинно-следствената
връзка между тях и воденото наказателно производство.Поддържа, че според
представената медицинска документация ос -новните заболявания на ищеца са
възникнали преди да му бъде повдигнато обви -нение по ДП №23/09г. на ОСлО при
ОП-Разград, съответно не стоят в причинна връзка с него, като за тези предходно
възникнали заболявания ищецът вече е бил обезщетен по реда на ЗОДОВ по
гр.д.№79/10г. по описа на РОС.По време на процесното наказателното производство
ищецът се е лекувал от алергични реакции към храни, което също няма връзка с
осъщественото наказателно преследване. Недоказани са и твърденията за вреди в
резултат от освобождаване от работа на 02.12.2009г., т.к. актът на работодателя
е от преди повдигане на обвинението на 08.09.2010г.В медийното отразяване на
последното не се съдържат изявления на органите на Прокуратурата на Република
България, за да бъде ангажирана нейната отговорност, като същевременно
акцентите в медийното отразяване са поставени върху обвинението спрямо бившия
областен управител и не съдържат конкретна злепоставяща информация за ищеца.Последният
е бил с най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка”, която не се е
отразила в значителна степен на начина му на живот.Досъдебната фаза на
наказателното производство спрямо ищеца е продължила само два месеца.В хода на
съдебната фаза Прокуратурата не е инициирала, нито допринесла за многократното
отлагане на делото и съответно продължителността на тази фаза.В условие на
евентуалност възразява, че претен -дираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в изключително завишен размер, несъобразен с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи/вкл. тази на
ЕСПЧ/ и обществено-икономическите условия в страната.Поддържа, че имуществените
вреди са недоказани - липсват доказателства за действителното заплащане на
адв.възнаграждение в хода на наказателното производство, както и липсват
доказателства за заплащане на гориво на датите на пътуванията на ищеца за
съдебни заседания.
С влязло в сила в тази
му част решение предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 980, 45лв. до 1 064лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от приобщеното към доказателствения мате -риал по делото НОХД
№305/10г. по описа на ТОС и приложеното по него ДП №23/ 09г. на ОСлО при
ОП-Разград се установява, че с постановление от 04.12.2009г. на прокурор при
ОП-Разград е било образувано ДП №23/09г. против посочените в същото четири
лица, едно от които Ц.К.Ц., конкретно за него /заедно с Т.Б. и Б.Касимов/ като
длъжностни лица в областна администрация Разград и съизвършители при условията
на продължавано престъпление за престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК.С постановление за привличане на обвиняем и
определяне на мярка за неотклонение от 08.09.2010г., издадено от ОСО в
ОП-Разград по ДП №23/09г., въззиваемият е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за извършване на престъпление по чл.219, ал.4 от НК, вр. ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК с взета мярка за неоткло -нение
„подписка”.На 03.11.2010г. е внесен от ОП-Разград обвинителен акт против Ц.К.Ц.
за това, че в периода 12.06.2009г.-11.08.2009г. в съучастие и като съизвършител
с Т.Б. и Б.К., въпреки посочените си в акта задължения, в качеството си на
длъжностно лице-финансов контрольор в Областна администрация Разград и като
член на комисия не е положил достатъчно грижи за възложената му работа със
заповед №168/12.06.2009г. /да извършва технически и финансов контрол по изпълнение
на СМР за възстановяване на молитвени домове на територията на Община Разград/
и от това са последвали значителни щети за държавния бюджет и област Разград в
размер на 99 537, 31лв., представляващи надактувани СМР за обектите,
посочени в акта, като престъплението е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай.Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение за
извършени престъпления и против други 7 лица.Делото е образувано като НОХД
№319/10г. по описа на РОС и след отвод от всички съдии, изпратено от ВКС за
разглеждане от ТОС и образувано в НОХД №305/10г. по описа на ТОС.В о.с.з. на
18.09.2012г. по реда на чл.287 от НПК по искане на прокурора е допуснато
изменение на обвинението спрямо всички обвиняеми, конкретно за Ц. Ц. е променен
размерът на щетите от 99 537, 31лв. на 70 528, 74лв./без ДДС/ и с ДДС
84 634, 46лв., без да бъде променяна квалификацията на престъплението.С
присъда №3/03.02.2015г., постановена по НОХД №305/10г. по описа на ТОС, Ц.К.Ц.
е оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е била протестирана в
тази й част и потвърдена с присъда №5/21.05.2015г., постановена по ВНОХД
№96/15г. по описа на ВАпС.Против тази част от присъдата на ВАпС не е бил
подаван протест и същата е влязла в сила на 06.06.2015г.
Въззиваемият претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените
психични и физически страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в
обществото, всички резултат от воденото против него наказателното производство.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Ц. Ц. е оправдан по повдигнатото му
обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и
причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и
настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятел -ства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезще- тението.
Съгласно показанията на
св.Р.Воденичаров същият работи като адвокат и е бил защитник на друг подсъдим
по НОХД №305/10г. по описа на ТОС.Познава Ц.Ц. от повече от 35 години като
съгражданин, имал и лични контакти с него извън наказателното дело.Известно му
е, че преди него въззиваемият е имал и друго наказателно дело, по което също
бил оправдан, продължило над 10 години.След преживя- ното от това дело,
настоящото наказателно дело му се отразило крайно неблагоприятно - промяна в
личността, страх и безпокойство с оглед характера на обвинението, депресия,
приемал лекарства.Преди първото дело Ц.Ц. бил човек със самочувствие, заемал
важни обществени постове.След делата бил смачкан, с видима промяна в личността.
Съгласно показанията на
св.Н.Цекова /съпруга на въззиваемия/ в хода на първото наказателно дело се
влошило здравословното състояние на Ц.Ц. -получил диабет, хипертония,
гонартроза.Заболявания се обострили в хода на вто -рото наказателно
дело.Започнал да получава тежки алергични обриви, вкл. водещи до анафилактичен
шок, с посещения на Спешна помощ, без да могат с тестове да установят алергия
към дадена храна.В хода на наказателното дело по цели нощи не спял, слизал в
мазата, не искал да коментира, чувствал се изключително подтиснат.Преди делата
бил открит, весел, комуникативен, в центъра на събитията, лидер, заемал
отговорни постове.След делата станал затворен, отказвал контакти, отказвал
предложения за ръководни длъжности/директор на клон на банка, общински съветник
и др./, защото се притеснявал, че следва да представи документ, че против него
няма образувано наказателно дело.Притеснявал се и от това, че има медийно
разгласяване.
Съгласно показанията на
св.А.Такев същият е работил в Областна администра -ция Разград от 2004г. до
2014г./заемал длъжността директор на дирекция „Административен контрол,
регионално развитие и държавна собственост”/ и познава Ц. Ц., назначен на
работа в края на 2005г.Ц.Ц. осъществявал финансов контрол върху разходваните средства
от Областна администрация, вкл. участвал в комисията, назначена от областния
управител, за контрол върху средства, отпуснати за ремонт на църкви и джамии
през м.04.2009г.Извършвал съвестно и отговорно работата си.След смяната на
областния управител в началото на м.09.2009г. новият такъв обявил, че ще сезира
прокуратурата във връзка с извършените ремонти на църкви и джамии, за да се
провери правомерността на искането за отпускане на средства и изпълнението на
дейностите.Скоро след това се извършило атестиране на служителите, Ц.Ц. получил
най-ниската оценка и бил освободен.Почувствал се изключително подтиснат и
разочарован, защото бил добросъвестен служител. Споделял при срещите им, че
дълго време е без работа и си търси такава.
Съгласно заключението на
изслушаната пред РОС СМЕ от 12.02.2018г., изготвена от в.л. съдебен лекар и
в.л. алерголог, и обясненията на в.л. в о.с.з. от представената по делото
медицинска документация се установява, че
въззиваемият страда от артериална хипертония с давност от 2008г.,
неинсулинозависим захарен диабет с давност от 2004г./с усложненията от това
заболяване-диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия/, идиопатична/т.е.
без да може да се посочи точен и категоричен фактор причинител/ уртикария,
първично документирана на 21.05. 2009г., и идиопатична анафилаксия, също
първично документирана 2009г., рентгенографски доказана горантроза и лумбална
спондилоза, документирани 2008г.За хроничните заболявания - хипертония и диабет
е провеждано системно лечение под наблюдения на специалисти с постигната добра
клинична ремисия, без документирани за периода 04.12.2009г.-21.05.2015г.
хипертонична или диабетна криза. Развилите се усложнения от диабета - диабетна
полиневропатия и диабетна ретинопатия са пряка последица от необратимия ход на
това метаболитно заболяване.За периода 04.12.2009г.-21.05.2015г. представените
медицински документи установяват прегледи при специалисти алерголог,
кардиолози, невролог и ендокринолог, както и е налице документирано изостряне
на хроничната идиопатична урти - кария и идиопатична анафилаксия.С изключение
на анафилактичните и алергични реакции, за които не е налице
причинно-следствена връзка с воденото наказателно дело /протичат с периоди на
изостряне и ремисия без категорична връзка с определен провокиращ фактор или
причинен агент/, няма данни за влошаване на заболяванията му, диагностицирани
пред започване на наказателното дело.
Съгласно заключението на
изслушаната пред РОС СППЕ от 16.02.2018г., изгот -вена от в.л. психиатър и в.л.
психолог, и обясненията на в.л. в о.с.з. воденото против Ц.Ц. наказателно
производство в периода 04.12.2009г.-21.05.2015г. се е отразило на неговото
психично състояние, вкл. предвид утежнения преморбиден терен с нисък
фрустрационен праг/предвид предходното дело и свързаните с него силно негативни
психични преживявания и множеството соматични заболявания/. Развила се е
протрахирана адаптационна тревожно - депресивна реакция, протичаща с високо
ниво на тревожност, снижение в прага на поносимост и издръжливост,
депресивитет, страхове, фобийно поведение с избягване на сигнали, напомнящи на
пострадалия за травмата, социално отдръпване, остри пристъпи на страх, паника,
афективни кризи, съпроводени от вегетативни и соматични симптоми.
При съвкупния анализ на
така събраните гласни доказателства/тези на св.Н. Цекова, ценени при условията
на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка със страната, но едновременно с
това и като непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал/,
СМЕ и СППЕ съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззиваемия
наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в психични страдания - изживени силна тре -вожност, безпокойство,
потиснатост, затваряне в себе си, депресивни състояния. Установено е от
цитираното заключение, че при него е имало утежнен преморбиден терен предвид
предходно воденото в изключително дълъг период наказателно производство/така и
съгласно показанията на всички свидетели/, но интензивните му психични
страдания от процесното наказателно производство са самостоятелни и стоят в
пряка причинно-следствена връзка с него, като те не са отшумели окончателно и
понастоящем.Воденото наказателно преследване е създавало чувство за застрашеност
и на моралния му облик в личната и професионалната му среда.Не се установи,
обаче да е настъпило влошаване при соматичните му заболявания в резултат от
производството.При неговото начало въззиваемият вече е страдал от хипертония и
диабет, двете явяващи се хронични заболявания.За тях, обаче, според СМЕ, е
постигнат много добър контрол, провеждано е необходимото лечение и не са
документирани настъпили кризи.Налице е
изостряне на хроничната идиопатична уртикария и идиопатична анафилаксия.Касае се за
идиопатични алергични реакции т.е.
без да може да се посочи точен и категоричен фактор причинител/въззиваемият ги
е получавал след прием на различни храни, но без да е показал при тестове
алергии към тях/, но не е установено в настоящото производство този фактор да
са преживяваните негативни емоционални състояния по повод воденото наказателно
производство.Факт е, че тези реакции продължават и след приключване на
наказателното производство на 06.06.2015г. - документирани са такива на
15.12.2016г., 29.07.2017г. и 31.12.2017г.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и вида на
повдигнатото обвинение - въззиваемият е обвинен в извършване на прес -тъпление
с предвиденото за него понастоящем/редакция ДВ, бр.26/06.04.2010г./ наказание
лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от права по чл.37,
ал.1, т.6 и 7 от НК, а към момента на извършване на деянието-периода 12.06.2009г.-11.08.2009г./редакция
към ДВ, бр.62/97г./ с предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет
години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, като с оглед нормата
на чл.2 от НК следва да се приеме, че същият е имал очаквания за прилагането на
закона, действащ към момента на извършване на деянието, който е и полагоприятният
за него.И по този закон, обаче въззиваемият е бил обвинен за извършването на
тежко умишлено престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК и най-голямото
наказание, което е можел за очаква да му бъде наложено е лишаване от свобода за
10 години и лишаване от посочените права. Периодът на продължилото наказателно
преследване - от повдигане на обвине -нието на 08.09.2010г. до влизане в сила
на оправдателната присъда - 06.06.2015г. е изминал период от четири години и
девет месеца.Следва да бъде отбелязано, че против въззиваемият е било
образувано досъдебно производство още на 04.12. 2009г. с постановление на
ОП-Разград и е започнало извършването на процесуално-следствени действия, вкл.
са разпитвани като свидетели лица, били колеги на въззиваемия в Областна
администрация Разград, и в тази връзка не би могло да се приеме, че досъдебното
производство не е станало негово достояние до преди издаването на
постановлението от 08.09.2010г.Въззиваемият е бил оправдан още с постановената
от първоинстанционния съд присъда на 03.02.2015г., в мотивите към която е
прието, че от обективна страна не е налице нито един от признаците на състава
по чл.219 от НК за безстопанственост /Ц.Ц. и останалите двама члено ве на
комисията от Областна администрация Разград са осъществили дължимия от тях
технически контрол върху извършваните СМР/ и деянието се явява несъставомерно. Оправдателната
присъда по отношение на Ц.Ц. е била протестирана от ОП-Разград, но във въззивното
производство представителят на АП-Врана е заявил изрично, че не поддържа
подадения протест от ОП-Разград, т.к. споделя фактическите и правни изводи на
РОС относно несъставомерността на деянието, вкл. повдигнатото на Ц.Ц. обвинение
е в разрез със събраните в производството доказателства.Независимо, че
подаденият протест против присъдата на ТОС в тази й част не е бил поддържан от
прокуратурата на въззивна инстанция, то той не е бил и изрично оттеглен от
нея.Действително досъдебното производство от датата на повдигане на обвинението
до датата на внасяне на обвинителния акт е продължило 2 месеца, но в случая е
необходимо да се съобрази цялата продължителност на наказателното производство,
а не само досъдебната му фаза.Неоснователни са възраженията на въззивника, че
не следва да носи отговорност за продължителността на съдебната фаза на
производство, т.к. съдебната фаза се развива, само ако се поддържа повдигнатото
от Прокуратурата обвинение, а то се е поддържало.Пред първа инстанция са
проведени с участието на въззиваемия единадесет о.с.з., пред въззивна едно,
като в никое от тях процесуално му поведение/явявал се е за всяко заседание/ и
това на процесуалния му представител не е ставало самостоятелна причина за
отлагане на производството.
На
следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на
наложената мярка за неотклонение.Наложената такава на въззиваемия е „подпис
-ка”, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в
производството същата да му е създавала някакви необичайни затруднения.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения,
съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния
и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необходимо е да
бъде посочено, че
основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК,
за което впоследствие е било оправдано от съд и проку - ратурата отговаря, т.к.
с действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не е
налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги
щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение.Съгласно
разяснения, дадени във формирана съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК,
когато незаконното обвинение е за извършване на престъпление в област, която е
професионалната реализация на увредения, следва да се прецени как се е отразило
върху възмож -ностите му за професионални изяви и развитие в служебен план,
авторитета и името му на професионалист.
От
показанията на св.А.Такев се установява, че въззиваемият се е ползвал с облика
на отдаден на работата си професионалист в областта си с добри морални качества.Така установеното от цитираните
показания не е опровергано с други доказателства, събрани в
производството.Прекратяване на служебното правоотношение на въззиваемия е
поради получена най-ниска обща оценка при атестиране -чл.107, ал.2 от ЗДС и е
извършено на 02.12.2009г., т.е. преди датата на образуване на наказателното
производство и в тази връзка не би могло да се приеме, че е следствие от
него.Изводите за подобна връзка /новият областен управител сезирал
прокуратурата във връзка с дейността по усвояване и разходване на парични
средства за СМР, част от която са действията на Ц.Ц. като член на комисия,
осъществяваща контрол, и това станало единствената причина за получаване на най-ниска
оценка при атестиране и съответно прекратяване на служебното правоотношение/ не
могат да почиват на предположения.Не са в такава насока и показанията на
св.А.Такев.Същевременно не се установява, че и въпреки наказателното
производство и след прекратяване на служебното му правоотношение въззиваемият е
продължил безпроблемно професионалната си реализация.Напротив, според събраните
гласни доказателства, воденото такова производство е било основание за него да
отказва заемането на отговорни длъжности.
Воденото производство е
станало достояние на професионалния кръг на въззиваемия.Станало е достояние и
на обществената му среда като следствие от разгласата в областния вестник „Екип
7”, начиная от 24.12.2010г., излизал с подробни публикации и информирал
обществеността относно образуваното и водено наказателно производство срещу
бившия областен управител на Разград и други седем души с посочване на имената
и длъжностите им, между които и въззиваемия, като няколкократно, вкл. и на
първите страници, са излагани данни относно предмета на обвинението.Страните не
спорят, че публикуваните материали нямат за свой официален източник органите на
прокуратурата.Не се спори и относно добросъвестността на журналистите, вкл.
правото им да информират обществеността като част от важната роля на средствата
за масова информация в устойчивото развитие на демокрацията, но и не би могло
да се споделя становището, че липсва каквато и да било причинно-следствена
връзка между широката медийна разгласа в един сравнително малък град на
повдигнатото и поддържано от прокуратурата против въззиваемия обвинение/макар и
с акцент в статиите върху обвинението на бившия областен управител/ и
изпитаните от него негативни изживявания по този повод.
Не се установява
воденото наказателно производство да се е отразило на отношенията в семейството
на въззиваемия/продължавал да получава нормалната емоционална подкрепа/, но е
ограничил приятелските си контакти.
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
въззиваемия следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи
се в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в
себе си, както и засягането на доброто му име в обществото, съдът приема, че
справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен
с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде
определен на 12 000лв.Този размер е обусловен от продължителността и
интензитета на търпените психични страдания, който безспорно е бил висок, но е
необходимо да се отчете и, че в дадена степен е резултат от утежненото му
емоционално състояние в резултат от предходно воденото наказателно производство
/за което същият е вече обезщетен по реда на ЗОДОВ/.Съобразяват се данните за
неговата личност и длъжността, която е заемал, притежаваният до този момент
морален и професионален облик, отзвукът в професионалната му и обществена среда
и дискредитирането му в нея, както и продължителността на наказателното
производство.
Исковете
са основателни до размера от 12 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.06.2015г. до
окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени, съответно за
разликата до 30 000лв., ведно със законната лихва, отхвърлени като недоказани.
Претендира
се обезщетение и за претърпени имуществени вреди-заплащане на
адв.възнаграждение в хода на наказателното производство и заплащане на гориво
при използването от въззиваемия на личния му автомобил за явяване в о.с.з. в
ТОС и ВАпС.Съгласно представения по ВНОХД №96/15г. по описа на ВАпС договор за
правна защита и съдействие от 20.05.2015г./л.84/ въззиваемият е заплатил на
процесуалния си представител по него в брой сумата от 800лв. възнаграждение за
въззивното производство.Договорът има характер на разписка и удостоверява
направата на тази разноска за съдебното производство.От своя страна заплащането
на сумата е в пряка причинно-следствена връзка с воденото против Ц.Ц.
наказателно производство.Щетата подлежи на обезвреда в доказания размер от
800лв.От показанията на св.Р.В., базирани на непосредствени възприя -тия, се
установява, че въззиваемият е пътувал с личния си автомобил от гр.Разград до
гр.Търговище за явяванията си пред ТОС и съответно до гр.Варна за явяването си
пред ВАпС.От заключението на СТЕ на в.л.В.Николов от 10.01.2018г. и допълни
-телното такова към него от 30.01.2018г./коригирано при изслушването му в
о.с.з. на 20.02.2018г./ се установява, че направеният разход за гориво за
пътуванията с л.а. на въззиваемия от гр.Разград за явяване на посочените в
заключенията дати в о.с.з. пред ТОС и ВАпС възлизат на 180, 45лв.От своя страна
заплащането на сумите за гориво е в пряка причинно-следствена връзка с воденото
против Ц.Ц. наказателно производство.Щетата подлежи на обезвреда в доказания
размер от 180, 45лв.Общо следва да бъде присъдена сумата от 980, 45лв.
С
оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да отменено в частта му, с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
12 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва и вместо него
постановено друго за отхвърляне на исковете в тези им части.Следва да бъдат
редуцирани съобразно основателната част от исковите претенции и сторените
разноски пред РОС, вкл. при съобразяване нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.Изцяло
следва да се включат сумите за заплатена д.т.-10лв. и за изплатени на в.л.
възнаграждения - 1 000лв. и съразмерно адв.възнаграждение 612, 56лв./от общо по
списък 1 462лв./ или общо сумата от 1 622, 56лв., т.е. решението следва да
се отмени в частта, с която е присъдена сумата, представляваща разликата над
1 622, 56лв. до 2 672лв. Решението следва да бъде потвърдено за
сумата от 12 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 980,
45лв. имуществени вреди, ведно със следващите им се разноски от 1 622,
56лв.
На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски пред настоящата инстанция съразмерно с
уважената част от исковите претенции.Претендирал е и е представил доказателства
за направени разноски в размер на 1 460лв., представляващи адв. възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018г. Направено е от
насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграж -дението.Предвид
минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС с оглед
материалния интерес по настоящото дело размер на възнагражде -нието от
1 459, 41лв., следва да се приеме, че възражението е неоснователно.
Съразмерно с основателната част от исковете следва да се присъди сумата от 611,
72лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №21/12.04.2018г.,
постановено по гр.д.№285/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Ц.К.Ц.: 1/ на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до
30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на повдигане на обвинение в извършване на тежко престъпление от общ
характер по чл.214/допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива,
действителната цифра е 219/, ал. 4, вр. ал.3, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по
което ищецът е бил оправдан и е признат за невиновен, ведно със законната лихва
върху сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 30 000лв.,
считано от 06.06.2015г. до окончателното изплащане; 2/ сумата, представляваща
разликата над 1 622, 56лв. до 2 672лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.К.Ц.,
ЕГН **********, адрес *** против Прокуратурата на Република България искове с
пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в частите им за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за твърдени, че са претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла
в сила в тази й част на 06.06.2015г. присъда №3/03.02.2015г., постановена по
НОХД №305/10г. по описа на ТОС, в размер, представляващ разликата над
12 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 06.06.2015г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21/12.04.2018г.,
постановено по гр.д.№285/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Ц.К.Ц.: 1/ на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, и на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от
980, 45 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на повдигане на обвинение в извършване на тежко престъпление от общ
характер по чл.214 /допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива,
действителната цифра е 219/, ал. 4, вр. ал.3, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по
което ищецът е бил оправдан и е признат за невиновен, ведно със законната лихва
върху присъдените суми за обезщетение, считано от 06.06.2015г. до окончателното
изплащане; 2/ сумата от 1 622,
56лв., представляваща съдебно-деловодни разноски
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Ц.К.Ц., ЕГН **********, адрес *** сумата от
611, 72 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: