Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2721 30.07.2020
година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19706 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно съединени искове на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37, чрез процесуалния представител ******* Р., със съдебен адрес:*** против А.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване на установено, че ответницата
дължи, в качеството ѝ на поръчител, присъдените със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8834/2017 г. на РС-Пловдив,
суми, както следва: 4082,97 евро,
просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от 09.01.2012 г.; 1806,73 евро - просрочена договорна
лихва по т. 4 от договора за кредит за периода от 15.04.2012 г. до 15.12.2016
г.; 2571,82 евро - просрочена
наказателна лихва за периода от 15.04.2012 г. до 14.06.2017 г.; 61,36 лева – разноски за връчване на
нотариални покани; 73,63 лева –
разноски за изготвяне на констативни протоколи, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
15.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
С исковата молба се твърди между
страните е налице договор за поръчителство за обезпечение на вземанията по
сключения между ищеца и Л.А.И. договор за банков кредит от 09.01.2012 г. , по
силата на който е отпусната и усвоена сумата от 4 270 евро, със задължение
за погасяване на кредита по погасителен план на равни месечни вноски, при
договорени възнаградителна лихва и мораторна неустойка за забава на анюитетните
вноски, с краен срок за погасяване на кредита 15.12.2016 г., на която дата е
настъпил неговият падеж. Твърди се, че считано от 15.04.2012 г. длъжникът е преустановил
плащанията по кредита, като поръчителят отговаря за неизпълнението.
В отговора на исковата молба
ответникът
А.Р.А., чрез процесуалния представител адв. А.,
възразява по основателността на предявените искове. Сочи, че не е спазен
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на
поръчителя, който е преклузивен и тече за всяка погасителна вноска. Оспорва и
поддържа, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем много преди
настъпването на крайния му падеж, като на 11.04.2013г. с писмена покана
кредиторът е поискал плащане на цялото задължение от поръчителя. Възразява се
за неравноправност на отделни клаузи от договора, като се обоснова неговата
нищожност и недължимост на вземанията по него.
В производството по делото е
конституирана
Л.А.И. - трето лице помагач на ответника, в качеството ѝ на длъжник
по договора за кредит.
Настоящият съдебен състав намира,
че предявените обективно съединени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
поради следните съображения:
Между страните по делото не е
налице спор относно това, че ответникът е страна по договор за поръчителство за
обезпечение на вземанията по сключения между ищеца и третото лице помагач - Л.А.И.
договор за банков кредит от 09.01.2012 г. Няма спор, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че крайният срок на договора е 15.12.2016г.,
когато настъпва падежът на последната месечна погасителна вноска. Спорен и
ключов за изхода на делото от фактическа страна е въпросът кога и дали е
обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит, както и от кога тече
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя.
Настоящият съдебен състав приема
следното по въпроса за началния момент на течение на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за вземанията по договор банков кредит, чието изпълнение е по приет от
страните погасителен план, в хипотезата, при която не е била обявена
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, но е настъпил
крайният му падеж.
Договорите се делят на два вида -
безсрочни и срочни. При срочните догори срокът може да бъде договорен в полза
на кредитора, на двете страни, или в полза на длъжника, с произтичащите от това
правни последици. В хипотезата на срок в полза на длъжника, кредиторът не би
могъл да иска изпълнение на задължението, респ. на негова част, преди изтичане
срока на договора. Следователно и длъжникът не би могъл да бъде поставен
забава, носейки отговорност за вредите от неизпълнение на цялото или на част
вземането. Преди изтичането договорения в полза на длъжника срок, вземането не
е изискуемо и не тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
В разглежданата хипотеза е
договорен срок за връщане на отпусната в заем/кредит сума, съобразно приет
погасителен план, с който са поети задължения за плащане на месечни погасителни
вноски, с конкретни падежи, представляващи сбор от главница и възнаградителна
лихва, в различно съотношение, като е договорена и неустойка за забава в
изпълнението на вноските.
Началото на срока по чл. 147, ал.
1 ЗЗД се обуславя от изискуемостта на вземането, т.е. от момента, в който
кредиторът успешно може да защити правото си на вземане чрез иск. Ако се
приеме, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тече от изтичане на крайния срок на
договора за кредит, то верен ще се окаже и обратният извод, а именно, че
кредиторът не разполага с иск за непогасените месечни вноски, тъй като вземанията
по договора не биха били изискуеми преди изтичане на неговия краен срок. В тази
връзка следва да се изтъкне, че ако се приеме, че е допустимо отделните
погасителни вноски да бъдат предмет на самостоятелна искова защита, то само по
аргумент от това съображение ще следва, че тези вноски са изискуеми, т. е.
погасяват с отделен преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
С разясненията на ТР № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС се прие, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Настоящият съдебен състав, с
оглед разясненията на посоченото тълкувателно, заключава, че кредиторът може да
предяви иск за всяка една просрочена вноска, чиято изискуемост настъпва по
приетия от страните погасителен план. Отделно, изпълнението по погасителния
план не представлява правна възможност за длъжника, то е скрепено с ангажиране
отговорността му за вреди от забавено изпълнение, обезпечени с мораторна
неустойка, т.нар. "наказателна лихва". Неустойката е допълнителен аргумент
за това, че вноските имат отделна изискуемост. Отговорност за забава се носи
само при неизпълнение, а за да е налице неизпъление
следва задължението да е изискуемо.
Според практика, обективирана в решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т.
д. № 50394/2016 г., IV г. о., ТК - когато дадена вноска не бъде погасена
(чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този
момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу
главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът,
че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя
посочената практиката, като застъпените с нея положения са в синхрон с
разясненията на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Изискуемостта на вземанията по
договора за банков кредит следва структурата на приетия погасителен план и не
се обусловя от крайния срок на договора. Посочената в него дата има за цел да
конкретизира момента, в който облигационното правоотношение ще бъде погасено
при надлежно изпълнение на вноските по погасителния план, т. е. при нормално
развитие на облигационните отношения. В тази връзка не може да се приеме, че
крайният срок на договора за банков кредит е уговорен в полза на длъжника, т.
е. че кредиторът не може да търси изпълнение на вземанията преди изтичането на
срока на договора.
При това положение се налага
извод, че за отделните вноски тече отделен преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Следва да се изтъкне, че по този въпрос е налице висящо тълкувателно дело
на ОСГТК на ВКС, което обаче не е основание за спиране на производството.
В случая всички вноски по договора за кредит
попадат извън рамките на шестмесечния преклузивен срок, с изключение на
последната вноска. Следва да се приеме за основателно обаче възражението на
ответника, че кредита е обявен за предсрочно изискуем много назад във времето
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установява
се от приетата като доказателство покана, че на 11.04.2013г. кредиторът е
поискал плащане от поръчителя на цялото дължимо до този момент задължение, като
в противен случай ще счита кредита за предсрочно изискуем. Така направеното
изявление няма характер на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
тъй като за това е необходимо отправяне на изявление до главния длъжник. Не
може едно вземане да не е изискуемо спрямо главния длъжник, а да бъде изискуемо
спрямо поръчителя, чиято отговорност е акцесорна.
Същевременно обаче отправеното до поръчителя изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост не е без правно значение. Последното следва да бъде
ценено като признание на неизгоден на ищцовата страна факт, а именно, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена
включително и на главния длъжник, преди изпращане на поканата за плащане до
поръчителя. Поканата има характер на уведомително писмо, че поръчителят може
избегне последиците на вече обявената спрямо длъжника предсрочна изискуемост,
ако плати дължимото в определения от кредитора срок. Следователно с приложната
по делото покана е осъществено насрещно доказване, което няма изискване да бъде
пълно и главно, на спорния по делото факт, а именно кога и дали е обявена
предсрочната изискуемост на кредита. Съдът приема, че предсрочната изискуемост
е обявена на неустановена дата, настъпила преди или към датата на получаване на
поканата за плащане от поръчителя – 11.04.2013 г. Следователно срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл най-късно на 11.10.2013 година, поради което исковата
претенция се явява неоснователна в цялост.
При този изход на
спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски от 100 лева за
експертиза, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски на процесуалния представител на ответника в размер
на 1034 лева - за осъществената по чл.
38, ал. 1 ЗА правна помощ.
Така
мотивиран РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове на
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, против А.Р.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за признаване на установено, че ответницата дължи, в качеството
ѝ на поръчител, присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 8834/2017 г. на РС-Пловдив,
суми, както следва: 4082,97 /четири хиляди и осемдесет и две евро и деветдесет и седем
евро цента/ евро - просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от
09.01.2012 г.; 1806,73 / хиляда осемстотин и шест евро и седемдесет и три евро
цента/ евро - просрочена договорна лихва по т. 4 от договора за кредит за
периода от 15.04.2012 г. до 15.12.2016 г.; 2571,82/
две хиляди петстотин седемдесет и едно евро и осемдесет и два евро цента/ евро
- просрочена наказателна лихва за периода от 15.04.2012 г. до 14.06.2017 г.; от
61,36/ шестдесет и един лева и
тридесет и шест стотинки/ лева – разноски за връчване на нотариални покани и 73,63 / седемдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки/ лева – разноски за изготвяне на констативни
протоколи, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на заявление по чл. 417 ГПК - 15.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, да заплати на А.Р.А.,
ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева
- разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА, на основание чл.
38, ал.1 ЗА, Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, да заплати на адв. С.А. *** сумата от 1034 / хиляда и тридесет и четири/
лева разноски за осъществената в полза на ответника правна помощ.
Решението е
постановено при участието на Л.А.И., ЕГН ********** - трето лице помагач на
ответника.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П / ДИЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.