Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260841
гр.Бургас, 16.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря К.В., като разгледа НАХД № 684 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Д.Т. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 2813/06.01.2021 г., издадено от Началник на Отдел
„Митническо разузнаване и разследване в Южна морска към Агенция „Митници“, с
което за нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ и на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, а на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е отнет
в полза на държавата предметът на нарушението, подробно описан в
постановлението.
С жалбата се сочи, че тютюнът е закупен
за лични нужди, а не за „бизнес“. Изтъква се, че жалбоподателят е болен и не
може без цигари. Конкретни доводи за незаконосъобразност на постановлението не
се излагат.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените
в нея доводи. Признава, че е купил тютюна за негови нужди и че няма документи
за него, но заявява, че повече няма да се занимава с тази дейност. Моли за отмяна
на НП.
Административнонаказващият
орган се представлява от юрисконсулт *, който оспорва жалбата. Заявява, че от
събраните доказателства се установява както обективната, така и субективната
страна на нарушението, като случаят не може да се квалифицира като маловажен,
поради което и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 19 – НП
е връчено на жалбоподателя на 04.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 05.02.2021
г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 10.07.2020 г. от
служители на РУ-Камено, сред които и св. П.П. – полицай към същото управление,
по сигнал за държане на акцизни стоки без бандерол, била извършена проверка на
частен дом находящ се на ул. „*“ № 16 в с. *, общ. Камено, обл. Бургас. В хода
на проверката бил установен жалбоподателят С.Д.Т., който на въпрос на
полицейските служители, дали държи акцизни стоки без бандерол, отговорил
утвърдително и предал с протокол за доброволно предаване на св. П. два
полиетиленови плика съдържащи светло-кафява суха листна маса, наподобяваща
тютюн. Изрично в протокола Т. записал, че предаваната стока е тютюн и е закупен
от съпругата му за негово ползване. Т. дал и собственоръчно сведение (л.14), в
който пояснил, че тютюнът е закупен предния ден и той не притежава документи за
платен акциз.
По случая била
образувана преписка № 7779 ЗМ - 125/10.07.2020 г. по описа на РУ на МВР–Камено,
в хода на която била назначена експертна справка, която да даде заключение
относно физико-химичната характеристика на предаденото вещество и неговата
точна маса. Видно от Протокол № ОХ-20-55 за извършена физикохимична експертна
справка от 15.07.2020 г. на БНТЛ - при ОД на МВР - Бургас горепосочената листна
маса представлява акцизна стока - тютюн с обща маса от 1546,800 грама.
За държаното
количество тютюн - 1546,800 грама С.Д.Т. не представил документ по ЗАДС или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.
Преписката била
изпратено на РП - Бургас, по компетентност. Наблюдаващият прокурор се
произнесъл с постановление от 24.08.2020 г., като преценил, че няма основание
за образуване на наказателно производство, доколкото случаят е маловажен.
Преценил, че преписката следва да се прекрати, а материалите да се докладват на
Агенция „Митници“ за провеждане на административнонаказателно производство.
След получаване на
материалите по преписката АНО изчислил, че размерът на акциза за тютюн -
1546,800 грама, определен съобразно разпоредбата на чл. 41 от ЗАДС, във вр. с
чл. 29, ал. 2 от ЗАДС и чл. 38, ал. 1 от ЗАДС е 235,11 лева – т.е. случаят не е маловажен по смисъла на чл.126б,
ал. 2 ЗАДС.
С оглед горното
наказващият орган преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил
състав на нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, поради което и на основание
чл. 36, ал. 2 ЗАНН на 06.01.2021 г. издал срещу Т. процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като
цяло жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а признава, че на
процесната дата е държал описания тютюн, без да има документ за платен акциз за
него, но счита, че не следва да понася отговорност за деянието си, защото е
болен и се нуждае от цигари.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 ЗАДС
– Началник Отдел в Агенция „Митници“, който към дата 06.01.2021 г. е бил упълномощен
да издава НП, видно от приложените Заповед № 4202/04.12.2020 г. и Заповед № ЗАМ-43-8734/07.01.2019 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от
получаване на постановлението за отказ за образуване на ДП, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите
съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно в НП, поради което и
не са допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество следва
да се посочи следното.
Според чл. 126,
ал. 1, т. 1 ЗАДС - лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за
физическите лица, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000
лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
В случая няма
спор, че се касае за акцизна стока /тютюн за пушене/, с дължим акциз от 235,11
лева, за която Т. не е притежавал документ за заплатена акциз. Няма спор и че
въпросният тютюн е бил държан от жалбоподателя в дома му в с. *, като в тази
връзка съдът взима предвид и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от
18 декември 2013 година на ВКС на Република България, според което – „Държането“ като изпълнително деяние по
съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана
върху определена вещ. Последното се осъществява независимо от мястото, където
се намират вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да
опосредява упражняването на фактическата власт на дееца. Това означава, че
деянието извършено чрез "държане" на акцизната стока без бандерол,
респ. без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза ще бъде осъществено
независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр.“
При това положение
съдът счита, че нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС е доказано по
безспорен начин от обективна страна.
Налице е и
субективна съставомерност на деянието, доколкото видно от заключението на
приобщената по делото СПЕ – към датата на деянието Т. е можел да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – т.е. бил е
вменянемо и – административнонаказателно отговорно лице. Видно от обясненията
му, дадени както в хода на проверката, така и пред съда – Т. много добре е
разбирал общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е че държи акцизна
стока и че за нея не е заплатен акциз, поради което и не остава никакво
съмнение, че субективната страна на нарушението е налична.
Като цяло
единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това, че не
следва да понася отговорност за извършеното, защото е с ТЕЛК, а тютюнът не е
бил предназначен за „бизнес“. Съдът не възприема тези доводи.
Формата на
изпълнително деяние е „държане“ на акцизните стоки – т.е. без значение е за
какво са предназначени те – дали за лична консумация, дали за продажба или за
друга форма на „бизнес“. Щом Т. е осъществявал фактическа власт върху тютюна,
за който много добре е знаел, че не е придружен с документ за платен акциз, то
и съставът на нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС е осъществен.
Вярно е, че жалбоподателят е с ТЕЛК – 80% трайно намалена работоспособност и водеща диагноза „Шизофрения“. Въпреки това съдът счита, че това му заболяване, доколкото видно от заключението на СПЕ не е било пречка да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не може самостоятелно да извини извършването на процесното нарушение. Дори ако действително Т. е пристрастен към цигарите (който порок, в крайна сметка е негов избор) – това не го оправдава да се снабдява с тютюн без платен акциз и то в толкова голямо количество. Няма никаква пречка жалбоподателят да пуши цигари или тютюн, за които са заплатени дължимите налози, а не да използва състоянието си като предлог за нарушаване на закона.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение,
като на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС законосъобразно е наложено
минималното предвидено наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 126б ЗАДС, доколкото двойният размер на дължимия акциз надхвърля 100 лева.
С оглед доказването на извършеното нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, правилно и законосъобразно на основание чл. 124 ЗАДС е бил отнет в полза на Държавата процесният тютюн.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане
за присъждането им. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт,
като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Съдът съобрази и, че съгласно указанията дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г.
по н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от административнонаказателен
характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят
предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя
от страната възлага разноските по делото, като при потвърждаване или изменение
на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата
направените разноски. В конкретния случай - в съдебното производство има
сторени разноски в размер на 146,40 лева за възнаграждение на вещото лице,
поради което и с оглед изхода на правния спор – същите следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
2813/06.01.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване в Южна морска към Агенция „Митници“, с което за нарушение по чл.
126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и на основание
същата разпоредба на С.Д.Т. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, а на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е отнет в полза на
държавата предметът на нарушението - тютюн с обща маса от 1546,800 грама.
ОСЪЖДА на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН С.Д.Т. с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция
„Митници“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН С.Д.Т. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас сумата от 146,40 лв. /сто четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени в съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
УКАЗВА на основание
чл. 182, ал. 2 ДОПК на С.Д.Т. с ЕГН: **********, че има възможност в седемдневен срок
от влизане в сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на
РС-Бургас сумата от 146,40 лева, като в противен случай ще дължи и 5,00 /пет/
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/М.
Баев/
Вярно с оригинала: К.В.