№ 1188
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503531 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 265167 от 30.07.2021г., постановено по гр. д. №
10111/2020 г., СГС, I ГО, 8 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на: 1.
Д. Е. П., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на З. С
.П. при ПТП от 18.11.2018 г., причинено от водача на лек автомобил „БМВ
Х5“, с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на
основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 497 от КЗ, начислена за периода, считано от
20.05.2019 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лв., и
за законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение за периода от 18.11.2018 г. до 19.05.2019 г.; 2.А. З. П., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител - Д. Е. П., на
осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 160 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на З. С .П. при ПТП
от 18.11.2018 г., причинено от водача на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. №
***, заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86
от ЗЗД, вр. чл. 497 от КЗ, начислена за периода, считано от 20.05.2019 г. до
деня на окончателното плащане, като е отхвърлил иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от
160 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лв. и за законната лихва
1
върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение за периода от
18.11.2018 г. до 19.05.2019 г.; С решението СГС, I ГО, 8 състав е осъдил ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на адв. С. Д. сумата от общо 8 260 лева за
процесуално представителство на Д. Е. П. и А. З. П. пред СГС, както и по
сметка на СГС, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 10 700 лв. за такси и
съдебни разноски, които са направени от бюджета на СГС и от чието
заплащане ищците са освободени. С решението СГС, I ГО, 8 състав е осъдил
Д. Е. П. и А. З. П. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, на осн. чл.78, ал. 3, вр. ал.
8 от ГПК, сумата от 7 408 лв. - съдебни разноски, направени пред СГС.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на Д. Е. П. над присъдените 100 000 лв.
до размера на сумата от 150 000 лв., както и в частта, с която са отхвърлени
претенциите за присъждане на законна лихва върху размера на определените
обезщетения, считано от 20.02.2019 г. до 19.05.2019 г., е подадена въззивна
жалба от ищците по делото, с релевирани доводи за неправилност на
решението поради незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се
прави оплакване, че определеният от съда по справедливост размер на
обезщетението за неимуществени вреди на първата от ищците е занижен и не
е съобразен с принципите на справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се твърдение, че съдът не е съобразил в достатъчна степен силната
емоционална и духовна връзка между починалия и неговата съпруга, както и
интензитета на изпитваните от нея болки и страдания от загубата му. Излага
се становище, че размерът на определеното обезщетение не може да репарира
причинените вреди, като същият е определен в разрив със съдебната практика
в подобни случаи. Релевира се възражение относно изводите на
първостепенния съд, свързани с началната дата, от която е присъдена лихвата
за забава върху размера на двете обезщетения. Поддържа се твърдение, че
застрахователят дължи присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
считано от датата, на която е уведомен за настъпилото събитие – 20.02.2019 г.
Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части, вместо което да постанови друго, с което да присъди
допълнително обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв. на Д. Е. П., ведно
със законната лихва, считано от 20.02.2019 г., както и законна лихва върху
размера на присъдените обезщетения на двете ищци с начална дата 20.02.2019
г. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
ответника - ЗД „Бул Инс“ АД с релевирани оплаквания за неправилност,
поради незаконосъобразност и необоснованост. Излага се становище, че
ищците не са успели да докажат в условията на пълно и главно доказване
настъпването на твърдените от тях вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на техния родственик. Сочи се, че единственото доказателство за
установяване основателността на претенцията са събраните свидетелски
показания на свидетелката по делото, която е майка на първата ищца и баба
2
на втората. Твърди се, че тези свидетелски показания са дадени от лице,
визирано в разпоредбата на чл. 172 ГПК, поради което не може единствено от
тях да се направи заключение за основателността на претенцията, особено в
такива големи размери. Релевира се оплакване, че съдът неправилно е
отхвърлил възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, който
макар да е пресичал на обособено за целта място, не е съобразил действията
си със скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил, като по
този начин сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Изразава се
становище, че размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди
е прекомерно завишен и не съответства на практиката на съдилищата по
аналогични дела за процесния период с оглед релвантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД, както на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Прави
се искане въззивният съд да отхвърли изцяло предявените искове или да
намали присъдените обезщетения, ведно със законните лихви. Предявява се
претенция за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка страна
поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва жалбата на
насрещната страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на по 200 000 лв. за претърпените от Д. Е. П. и А. З. П. неимуществени
вреди, получени вследствие смъртта на З. С .П., съпруг на първата и баща на
втората, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от
18.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им
изплащане.
При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение СГС е уважил частично
предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на първата ищца в размер на 100 000 лв. и сумата от
160 000 лв. за втората. Възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия е намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал
категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: наличие на увреждане от управляващия,
застрахован при ответното дружество, лек автомобил, противоправното
поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и
смъртта на родственика на ищците.
Пред въззивната инстанция спорните въпроси са свързани с правилното
приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Във връзка с доводите в жалбата на ответника, че по делото не са
доказани твърдените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания,
свързани със загубата на техния наследодател, настоящият състав намира
следното:
От показанията на свидетелката Г. М. /майка на Д. и баба на А./ се
установява, че свидетелката била непрестанно в контакт с починалия и
семейството му. Тя и съпругът й живеели близо, като полагали грижи за
внучето си и често се разхождали в парка наблизо до тях. Младото семейство
им идвало често и на гости, а лятото заедно ходили на вилата. На празниците
винаги били заедно. За инцидента свидетелката научила от дъщеря си, която
й се обадила по телефона плачейки. Починалият обичал силно дъщеря си,
искал да има момиченце, а името й бил избрал още преди раждането й. Още
от много малка я е водил на походи и на къмпинг. Водил я и на други спортни
занимания всеки ден. Научил я да кара ски и зимни кънки. Освен това я
подготвял и по математика, тъй като й предстоял изпит след седми клас.
Понастоящем ищците живеели при свидетелката. Не намерили сили да се
върнат в семейното жилище след случилото се, още повече, че последното
било близо до мястото на инцидента. Вече и двете не искали да минават от
там. Именно свидетелката била тази, която съобщила на внучката си за
инцидента. А. изпаднала в шок, пищяла и не желаела да говори за случилото
се. В съзнанието си мислила, че баща й е все още жив и не трябвало да се
говори за него като за починал. Непрекъснато разглеждала негови снимки,
затворила се в себе си. Преди била весело, лъчезарно и слънчево дете, а в
момента била в много тежко състояние. Инцидентът имал отрицателно
отражение и върху училищното обучение на момичето. Наложило се да бъде
търсена психологическа помощ, която продължавала и до днес. Психологът
им казал, че детето има тревожно разстройство и ги насочил към психиатър.
А. приемала антидепресанти и медикаменти за състоянието си. Детето
развило тревожност и безпокойство, вкопчило се в майка си. В първите
месеци след трагедията момичето постоянно предупреждавало близките си да
4
внимават къде пресичат, молило се на майка си да не излиза навън и
постоянно се обаждало по телефона да проверява как е. Също така А.
загубила съня си, три месеца спала заедно с майка си и баба си на едно легло.
Искала сигурност, да бъде непрестанно до майка си. Когато майката се
разболяла от „Ковид“ и развила пневмония, детето плачело непрестанно, че
не иска да остане сирак. Дъщерята на свидетелката била заедно със съпруга си
от 2000г. През 2001 година по-малкият му брат загинал също при ПТП, като
ищцата била неотлъчно до съпруга си в тези трудни за него моменти. През
2005 г. заживели заедно, а през 2006 г. сключили брак, като накрая на година
се родила и А.. Ищците не можели да преживеят загубата. Отношенията
между Д. и З. били отлични, те били неразделни, не е имало период, през
който да са били разделени – обичали да ходят по планините, на походи и на
палатки. Преди инцидента семейството излизало непрестанно, имали много
контакти с други хора. Понастоящем ищците са се ограничили в социален
аспект, затворили са се в себе си, вече били повече вкъщи заедно, общували
със свидетелката и мъжа й, докато бил жив. Понастоящем дъщеря й също
била на антидепресанти. Опитвала се да се държи, за да не травмира
допълнително детето. Не им било лесно, като мястото на З. щяло да остане
празно и до края на живота им вероятно щяло да остане такова.
Съдът кредитира изцяло свидетелски показания, които възпроизвеждат
непосредствените впечатления на свидетелката, която е била непрестанно до
ищците преди, по време и след настъпването на инцидента и може най-добре
да опише тяхното състояние и последиците от загубата на техния съпруг и
баща. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че тези
показания са недостатъчни за установяване на вредите, търпени от двете
ищци. Показанията на свидетелката не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото, като няма данни, от които да се направи
извод, че последните не кореспондират на действителността, а именно
връзката и отношенията приживе между ищците и починалия съпруг, респ.
баща, както и състоянието им след загубата му. Напротив, показанията на
свидетелката кореспондират напълно с обичайните отношения в
традиционното българско семейство и пресъздават истинската привързаност,
взаимно уважение и близост межу членовете на семейството, особено след
като ищците са били заедно толкова дълъг период от време. Напълно
нормална и обичайна е и реакцията на ищците от загубата на съпружеска и
бащина фигура, която е била неизменна част от техния живот. Да не се
кредитират тези показания, установяващи голямата тъга и страдания от
настъпилата трагедия, без наличието на други данни и доказателства, които да
са в обратна насока, е напълно лишено от основание както от правна страна,
така и от житейска гледна точка.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищците
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
5
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за частично основателни
оплакванията в жалбата на ищците, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди на Д. Е. П. е в занижен размер и
неоснователно възражението на ответника, че присъдените обезщетения на
двете ищци са в завишен размер.
За да достигне до този извод, настоящият състав съобрази следното: Д.
Е. П. и съпругът й са били изключително близки и неразделни през един
дълъг период от време /близо 18 години/. Те са живеели заедно от 2005г. и са
създали собствено семейство и дом, където впоследствие са отглеждали
заедно своята дъщеря. Отношенията между тях са били сърдечни и изпълнени
с уважение и обич, били са в трудни и хубави моменти един до друг. Загубата
на съпруга, който е бил спътник на ищцата през целия й живот, в
действителност не може да бъде измерена в паричен еквивалент. Ищцата е
приела изключително тежко смъртта на своя съпруг. Не е могла да понесе да
живее сама с дъщеря си и е потърсила утеха в дома на родителите си. Не иска
и няма сили да минава в близост до мястото, където е настъпил инцидента.
Понастоящем целият й живот е коренно променен. Продължава да приема
антидепресанти и въпреки мъката се опитва да се държи заради дъщеря си,
която страда и е приела изключително тежко загубата на своя баща.
Изключително тежка е съдбата на майката, която отглежда без баща детето,
което ще има необходимост от още повече грижи над обичайните заради
травмата, която е преживяло вследствие на инцидента. Съдът съобрази, че
става въпрос за млада жена, чието семейство и живот са непоправимо разбити
от една нелепа трагедия, която е отнела най-близкият й човек.
От своя страна А. З. П. също е приела изключително тежко загубата на
своя баща. Те са били изключително близки, като баща й е бил неизменна
част от нейния живот. Починалият е бил изключително деен човек, като е
полагал изключителни грижи за дъщеря си. Полагал е усилия да я научи на
различни видове спорт, както и да й помага в обучението. Детето не е могло и
не е искало да повярва на случилото се. То се е затворило в себе си и
продължава да не може да преодолее травмата от загубата на своя баща.
Наложило се е на толкова ранна възраст /12 години/ да приема успокоителни
и да търси специализирана психологическа помощ. Детето изпитва страх да
не загуби и другия си родител, като има нужда постоянно да се чувства
закриляна и в безопасност. Това състояние не може да бъде определено като
нормално и естествено страдание, в какъвто смисъл са твърденията в жалбата
на ответника. Напротив детето влиза в една особена възраст, каквато е
тийнейджерството, в която трябва да расте и да се развива, като този
инцидент със сигурност ще има негативно отражение върху целия му живот,
като ще трябва да порасне и да посрещне важни моменти от своя живот без
подкрепата и обичта на баща си. Ето защо, настоящият съдебен състав намира
6
за неоснователни възраженията на ответника, обективирани в жалбата му.
При тези данни, като отчете и стадия на обществено-икономическо
развитие на страната, включително в аспекта на нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
съобразявайки се с принципа на справедливост намира, че справедливият
размер на обезщетението, на което има право Д. Е. П. възлиза на сумата от
130 000 лв., а това на А. З. П. на 160 000 лв.
По възражението на ответника относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, съдът
намира следното:
Наличието на неправомерно поведение от страна на пострадалия, което
да е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, подлежи на пълно
и главно доказване от страна ответника. В случая това не е сторено.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че
поведението на пешеходеца по никакъв начин не е способствало за
настъпването на произшествието. В случая инцидентът е настъпил на
пешеходна пътека в тъмната част от денонощието. Пешеходецът е пресичал
на обозначено за целта място, като с действията си не е нарушил правилата за
движение по пътищата. Действително имал е възможност да забележи
приближаващия се автомобил, но едва ли е могъл да предположи, а и не е бил
длъжен, че водачът на лекия автомобил няма да намали и спре,
приближавайки пешеходна пътека, на която пресичащият е бил с предимство,
бил е видим и към момента на удара е бил изминал разстояние на
пешеходната пътека от 4.50 до 4.80 м. От своя страна, водачът на лекия
автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента.
Той е имал достатъчно време да намали скоростта си на движение и да изчака
пешеходеца да премине, което е бил длъжен да стори, но не е. Ето защо,
настоящият състав намира, че вината за настъпването на произшествието е
изцяло на водача на лекия автомобил.
По възражението на ищците относно началната дата, от която се дължи
законната лихва за забава върху определените по справедливост обезщетения,
съдът намира последното за основателно. Ищците претендират присъждане
на законна лихва върху определените по справедливост обезщетения за
неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят
отговаря за изплащане на лихвите за забава пред увреденото лице, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В настоящият случай, няма нито
твърдения, нито са ангажирани доказателства застрахованият да е уведомил
ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие. Ищците са
предявили претенцията си пред ответното застрахователно дружество на
7
20.02.2019г., което действително следва да се приеме като по-ранната дата на
уведомяване на ответника, като именно от тази дата до окончателно й
изплащане следва да бъде присъдена законната лихва.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Е. П. иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 100 000 лв. до размера на сумата от 130 000
лв., в частта, в която са отхвърлени претенциите за присъждане на законна
лихва считано от 20.02.2019 г. до 19.05.2019 г. върху размера на определените
обезщетения, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер над сумата от 5093 лв. На ищцата Д. Е. П. следва
да бъде присъдено с въззивното решение допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 20.02.2019 г., също така следва да бъде присъдена и законна
лихва върху размера на определените от първоинстанционния съд
обезщетения за неимуществени вреди за периода от 20.02.2019 г. до
19.05.2019 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, допълнително още 1200 лв. – държавна такса по сметка на СГС.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция: Поради
неоснователност на жалбата на ответника на него не се дължат разноски.
Същият има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата на
ищците, а именно сумата от 2080лв. Ответникът дължи адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Д. в размер на 1818 лв., съобразно уважената
част от жалбата на ищцата Д. Е. П. и 600 лв. за изцяло уважената жалба на
ищцата А. З. П. или общо 2418лв. за осъществена безплатна правна помощ и
процесуално представителство, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
По сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното застрахователно
дружество дължи сумата от 600 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265167 от 30.07.2021г., постановено по гр. д. №
10111/2020 г. от СГС, I ГО, 8 състав в частта, в която предявеният от Д. Е.
П., ЕГН: **********, съдебен адресат – адвокат С. Д., гр. ***, ул. „***“ №
***, ет. 2, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, иск по чл.432, ал.1 КЗ
е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й З. С .П. при
ПТП от 18.11.2018 г., както и в частта, в която са отхвърлени претенциите
за заплащане на законна лихва на Д. Е. П., ЕГН: ********** и на А. З. П.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител - Д. Е. П., ЕГН: **********, върху размера на
присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени
8
вреди за периода от 20.02.2019 г. до 19.05.2019 г., както и в частта, в която
Д. Е. П. и А. З. П. са осъдени да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ЗД „Бул Инс“ АД сумата над 5093 лв. – деловодни разноски, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати Д. Е. П., на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на съпруга й З. С
.П. при ПТП от 18.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
20.02.2019г. до окончателното изплащане, както и да заплати на Д. Е. П. и на
А. З. П. законна лихва за периода 20.02.2019г. до 19.05.2019 г. върху размера
на присъденото на всяка една от тях обезщетение за неимуществени вреди
/100 000 лв. за първата и 160 000 лв. за втората/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265167 от 30.07.2021г., постановено по
гр. д. № 10111/2020 г. от СГС, I ГО, 8 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
сумата от още 1200 лв. по бюджетна сметка на СГС и сумата от 600 лв. по
бюджетна сметка на САС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл. 38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв., на адв. С. Д. сумата в общ размер от 2418лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално
представителство на ищците пред САС, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д. Е. П. и А. З. П., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител - Д. Е. П. да заплатят на ЗД „Бул Инс“
АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2080лв. – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9