РЕШЕНИЕ
№ 1812
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110130544 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ. В условията на евентуалност
с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с
правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от {*************] срещу
{*************] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2559,31
лева, представляваща неплатен остатък от регресно вземане по изплатено обезщетение
по имуществена застраховка за вреди на л.а. марка „БМВ“, модел „640i XDRIVE“, с
рег.№ {*************] вследствие ПТП от 15.09.2021 г., причинено от застрахован по
застраховка «Гражданска отговорност» водач на л.а. марка «Фолксваген», модел
«Голф» с рег.№ {*************], ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.06.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.09.2021г., около 11:15 часа в гр.
{*************], на {*************], водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег.№ {*************], застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата,
потегляйки от своето паркомясто, отнел предимството и ударил л.а. марка „БМВ“,
модел „640i XDRIVE“, с рег.№ {*************], реализирал виновно ПТП с
последния, който към датата на ПТП бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско+“ при ищеца, обективирана в полица № 440120231008726. За настъпилото ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол от 15.09.2021 г. За причинените от
1
ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 44012312104681, а за
отремонтирането на автомобила на доверен сервиз на ищеца била заплатена сумата от
5118,61 лева. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция до ответника за
сумата от 5118,61 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски, но била одобрена и
изплатена сума в размер на 2574,30 лева. С оглед предходното, ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на иска за остатъка от 2559,31 лева, които
претендира в настоящото производство. Моли за присъждане и на направените в хода
на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че на процесната дата водачът на застрахования в ответното
дружество лек автомобил не е нарушил разпоредби на ЗДвП и Правилника за
прилагането му, а сочените от ищеца вреди по МПС марка „БМВ“ не са в причинно-
следствена връзка с твърдяното от ищеца поведение на водача Д.. Изразява се и
становище, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, е завишено и не отговаря на действително настъпилите материални щети.
Изразява се становище, че в случая са касае за случайно деяние по смисъла на чл.15
НК. Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение със собственика на МПС „Фолксваген“ по застраховка „Гражданска
отговорност“, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на МПС марка „БМВ“ по имуществена застраховка „Каско“, плащането
на ищеца към доверения сервиз извършил ремонта, както и че ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата от 2574,30 лева, представляваща ½ част от стойността на
ремонта с включени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Ответникът
оспорва съдържанието на приложения към исковата молба двустранен констативен
протокол с доводи, че освен данните на застрахования при ответника лек автомобил,
всички останали данни относно механизма на ПТП, са попълнени от водача на
застрахования при ищеца автомобил. Сочи се още, че в схемата по т.13 от ДКП не е
посочена зона на контакт и тя на отговаря на отбелязаната в т.10. Твърди се и
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лека автомобил, който
нарушил разпоредби на ЗДвП за съобразяване с атмосферните условия, с релефа на
местността, състоянието на пътя и превозното средство, с характера и интензивността
на движението. По отношение на размера на претендираното обезщетение, освен
прекомерност, се излагат и доводи, че автомобилът не е подлежал на гаранционно
обслужване, съответно отремонтирането му в официален сервиз не е резонно и
икономически обосновано. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
л.а. марка „БМВ“, модел „640i XDRIVE“, с рег.№ {*************]; наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане към
сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил, както и че по
предявената регресна претенция ответното дружество е заплатила на ищеца сумата от
2574,30 лева.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица № 440120231008726 от
17.11.2020 г., справка на интернет страницата на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност, уведомление за щета, опис-заключение по щета,
ликвидационен акт, фактури, приемо-предавателен протокол, регресна покана, списък
на извършени плащания по щети.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетелите Т. В. Д. и НлНл Д.а.
В показанията си свидетелят Т. Д. разказва, че на процесната дата се движел по
{*************] в гр.{*************], в посока юг-север, когато преди пряката с
{*************], отдясно излязъл внезапно автомобил, който бил паркиран преди
това. Свидетелят сочи, че улицата по която се движел е еднопосочна, с ограничение на
скоростта 40 км.ч. и има възможност за паркиране от двете страни. Има маркировка и
обособени места за паркиране от ляво и дясно на улицата, а по средата е прекъсната
линия Поддържа, че водачът на автомобила, който го ударил, бил паркирал в забранен
участък, като му обяснил, че искал да паркира в гаража, който се намирал от ляво на
улицата. Улицата, по която се движел имала знак за път с предимство, автомобилите се
движат по средата на пътното платно, тъй като в ляво и в дясно има паркирани
автомобили. Разказва, че водачът на другия автомобил не подал сигнал за маневра,
излязъл внезапно и най-вероятно не го е забелязал. Не са имали спор за вината.
Попълните протокола за ПТП в дома на другия водач.
В показанията си свидетелката Д.а разказва, че на процесната дата била заедно
със съпруга си. Връщали се от лозето и тя отишла да отвори вратата на гаража.
Разказва, че понеже било 15 септември, имало много коли, и съпругът й спрял по-
далеч от къщата, където живеят, в дясно. Тя отворила вратата на гаража и се прибрала
вкъщи, не е присъствала на ПТП-то и не знае подробности, не е видяла и уврежданията
по автомобилите. Разказва, че двамата водачи са били у тях, за да напишат
3
документите, но тя не ги е чела. Според свидетелката {*************] е двупосочна,
има места за паркиране, които са обособени, по средата на улицата линията е
прекъсната, но не е много сигурна.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника, но е прието от
съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, от разчитане на схемата
към ДКП с описания на обстоятелствата при възникване на произшествието,
свидетелските показания на водача на л.а. БМВ и опис-заключението, вещото лице
приема, че най-вероятния механизъм на настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ {*************], който без да се
огледа и подаде светлинен сигнал, предприел маневра за потегляне от паркирано
положение и включване в движението по улицата. Съгласно заключението, нанесените
щети по лек автомобил „БМВ 640 И“ с рег.№ {*************], са в причинно-
следствена връзка и последствие от ПТП-то на 15.09.2021 г. Видно още от
заключението е, че стойността на щетите възлиза на 5215,35 лева, като на основание
ОУ на застрахователя, автомобилът е възстановен в посочен от собственика сервиз.
Издадена е фактура на стойност 3925,38 лева, като при калкулиране на щетата е
направена отстъпка от 10 % на новите части и боята. Възстановяването на увредените
лети алуминиеви джанти, е извършено в специализиран сервиз и е на стойност 1193,23
лева. Според вещото лице, като се вземе предвид стойността на нова джанта,
възстановяването им е икономически целесъобразно. В заключение вещото лице е
посочило, че възстановяването на автомобила е извършено при средни пазарни
условия, като ответното дружество е възстановило доброволно сумата от 2574,30 лева.
При отговор на поставените от ответника въпроси, вещото лице е извършило
необходимите проверки и е посочило, че пътното платно на {*************] в района
на № 105 е от две пътни ленти с широчина по 4,0 м. всяка, отделени с единична
непрекъсната разделителна линия и ограничени с бордюри. Тъй като не е извършван
оглед и не са фиксирани крайните положения на двете МПС, точното място на
настъпване на произшествието не може да бъде определено. Вещото лице е посочило,
че улицата е обозначена като еднопосочна с пътен знак В1 „Забранено е влизането на
пътни превозни средства в посока към {*************]. Вещото лице приема, че
водачът на л.а. „Фолксваген“ е бил паркиран на обозначено за целта безопасно място,
вдясно на пътното платно, а водачът на л.а. „БМВ“ се е движил безопасно по средата
на улицата, предвид наличие на двустранно паркирани автомобили и еднопосочност на
движението. Без да се правят варианти на ситуацията и без данни за видимостта на
водача към навлизащия л.а. „Фолксваген“ в коридора му на движение, вкл. и
внезапността на навлизането му, вещото лице приема, че водачът на л.а. „БМВ“ не е
имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието.
Стойността на ремонта е при средни пазарни условия и без влагане на резервни части.
4
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. марка „БМВ“,
модел „640i XDRIVE“, с рег.№ {*************]; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил
ремонта на застрахования при ищеца автомобил, както и че по предявената регресна
претенция ответното дружество е заплатила на ищеца сумата от 2574,30 лева.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинно-
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на
дължимото обезщетение.
В подадения по делото писмен отговор ответникът е оспорил съдържанието на
представения по двустранен констативен протокол. Действително, този протокол е
частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180
ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между
участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на
застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
(обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е
предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални
щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около
него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от
хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на
МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че
5
представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери
настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от
двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача
на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че механизма на произшествието
е установен от описаните в ДКП обстоятелства, заключението на САТЕ и събраните
гласни доказателства. Видно от показанията и на двамата свидетели е, че водачът на
л.а. Фолксваген е бил паркирал вдясно на пътното платно на {*************], за да
изчака да намалее движението и да прибере автомобила в гаража, който се намирал от
лявата страна на улицата. Ето защо, съдът възприема изцяло описания от вещото лице
като най-вероятен механизъм за настъпване на процесното ПТП, а именно -
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№
{*************], който без да се огледа и подаде светлинен сигнал, предприел
маневра за потегляне от паркирано положение и включване в движението по улицата.
Видно още от заключението е, че поради внезапността на навлизането в коридора на
движение на водача на л.а. „Фолксваген“, водачът на л.а. „БМВ“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на произшествието. По делото е налице
разминаване между свидетелските показания единствено по отношение на
обстоятелството дали улицата е била с еднопосочно движение, но това обстоятелство
не обуславя различен правен извод относно механизма на настъпване на процесното
ПТП. Видно от заключението, което кореспондира със изготвената от двамата водачи
скица на произшествието е, че поради наличие на двустранно паркирани автомобили,
заобикаляне в ляво е било невъзможно, тъй като свободния коридор е бил не повече от
3,0 метра. Въз основа на своите знания и опит вещото лице е посочило, че от
информацията в ДКП, деформациите по двата автомобила и свидетелските показания,
водачът на л.а. „БМВ“ в конкретната ситуация не е допуснал технически неправилни
действия при управление на автомобила в пътния участък. С оглед предходното, съдът
намира за неоснователни изложените в съдебното заседание след изслушване на
вещото лице доводи, че механизмът на ПТП се гради на предположения.
При така установения механизъм, следва да се приеме, че именно водачът на
увреждащото МПС, застраховано в ответното дружество е действал противоправно.
Вината в случая се предполага до доказване на противното, на основание презумцията
по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода на производството от ответника. Нещо
повече, протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то без възражения,
т.е. налице е признание на неизгодни за страната факти. Ето защо протоколът има
материална доказателствена сила и по отношение механизма на настъпване на ПТП-то
и причинно-следствената връзка между него и щетите, тъй като отразява
6
неблагоприятни за ответника обстоятелства /въпреки че в тази част самият протокол е
частен свидетелстващ документ/. Следва да се има предвид още, че съставянето на
този документ е в изпълнение на законовото задължение на участниците в ПТП, при
посочените условия те да удостоверят обстоятелствата, свързани с настъпване на
произшествието. Ето защо, доколкото този документ кореспондира със заключението
на САТЕ, то доказателствената му стойност не е опровергана.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на
застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е.
обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната стойност
на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се
купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи.
Видно от заключението на автотехническата експериза е, че стойността на
щетите, нанесени на л.а. „БМВ“, определена към датата на застрахователното събитие
при средни пазарни условия, възлиза на претендираната от ищеца сума от 5118,61
лева, завишена с 15,00 лева разходи по ликвидация на щетата. Следва да се има
предвид, че средните пазарни цени са обективният критерий за действително
причинените вреди, доколкото по средни пазарни цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество, като увредената вещ. При определяне на средна пазарна
7
цена, която по същество съставлява средна стойност на ремонта, винаги може да бъде
определена както по – висока, така и по- ниска стойност, затова и се приема, че
обективен критерий за действително причинените вреди е именно средната пазарна
стойност. Допустимо е, застрахованият по застраховка “Каско на МПС” да представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне, в който случай застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие,
че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ /в този смисъл е решение №
209/20.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. ІІ т.о. но ВКС/. Нещо повече, видно от
заявеното от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание е, че
цената за ремонт на автомобила в сервиз на официален представител е 55 лв./ч. без
ДДС, а в случая при средни пазарни условия, вещото лице е приела цена от 25 лв./ч.
Изрично в заключението вещото лице при отговор на поставените от ответника
въпроси е посочило, че стойността на ремонта е при средни пазарни условия, без
влагане на резервни части. Видно още от констативно-съобразителната част на
експертизата е, че предвид стойността на нова джанта /предна – 2940,00 лева и задна –
3240,00 лева/, възстановяването им на стойност 1193,23 лева е икономически
целесъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер, като сумата от 2559,31 лева, в т.ч. 15,00 лева
ликвидационни разноски, се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.06.2022 г. до окончателното изплащане. Както
бе посочено по-горе и е констатирано от вещото лице в констативно-съобразителната
част на експертизата, между страните не се спори, че преди завеждане на исковата
молба в съда, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2574,30 лева.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
8
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на водача на увредения автомобил, застрахован в ищцовото дружество,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. Напротив, доводите
на ответника в тази насока бяха опровергани от приетото заключение на
автотехническата експертиза. С оглед предходното, настоящият съд намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък за разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът претендира разноски за държавна такса, депозит за свидетел и САТЕ, както и
адвокатско възнаграждение. Видно от протокола от проведения разпит по делегация на
допуснатия по почин на ищеца свидетел е, че внесеното възнаграждение не е
изплатено, поради което същото не следва да бъде възлагано в тежест на ответника.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
773,35 лева /която не включва сумата от 40,00 лева – депозит за свидетел/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА {*************], ЕИК {*************], със седалище и адрес на
управление:{*************] да заплати на {*************], със седалище и адрес на
управление: {*************] на основание чл.411 КЗ, сумата от 2559,31 лева,
представляваща неплатен остатък от регресно вземане по изплатено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди на л.а. марка „БМВ“, модел „640i XDRIVE“, с рег.№
{*************] вследствие ПТП от 15.09.2021 г., причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег.№ {*************], ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.06.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК {*************], ЕИК
{*************], със седалище и адрес на управление: {*************] да заплати на
{*************] със седалище и адрес на управление: г{*************] сумата от
общо 773,35 лева, представляваща разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9