№ 78
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100900903 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Г. К., гр. Варна, действаща чрез
процесуален представител, с която е предявен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ против
Застрахователно дружество "Бул инс” АД, за осъждане на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, следствие от причинената смърт на
С.Е.Д.в /син/ от ПТП на 22.06.2018 г., допуснато по вина на П. П. П., признат за виновен с
Присъда № 33 от 15.06.2020 г., постановена по НОХД № 177/2020 г. по описа на ВОС,
влязла в законна сила на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на застрахователната претенция – 12.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищцата М.К. твърди, че на 22.06.2018 година е настъпило ПТП с участници л.а.
„Ситроен-Саксо“ с ДК№ *********, управляван от неправоспособен водач П.П. и
велосипедист – С.Д., син на ищцата, следствие на което е настъпила смъртта на Д.. С влязла
в законна сила на 01.07.2020 г. присъда № 33/15.06.2020 г. по НОХД № 177/2020 г. по описа
на ОС Варна П. е признат за виновен за това, че на горепосочената дата, при управлението
на МПС без да има необходимата правоспособност и движение със скорост над допустимата
за населено място, по непредпазливост е причинил смъртта на С.Д. и средна телесна
повреда на друго физическо лице.
Твърди ищцата, че за нея е настъпила внезапна празнота от загубата на един млад
човек и нейн син, когото е отгледала с много любов, отдаденост, а синът е бил нейната
голяма гордост и подкрепа в живота. Заявява, че болката от загубата е непреодолима,
1
особено и поради силната емоционална връзка между майка и син. След смъртта му се е
затворила в себе си, а в първите моменти е било необходимо и вземане на успокоителни
медикаменти. Начинът на живот се е променил необратимо, а претърпеният стрес е
отключил и негативни психични изживявания, които не са отшумели и към момента. Счита,
че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи овъзмездяване на
претърпените болки и страдания в заявения с настоящата претенция размер. Счита всички
възражения по отговора на ответника за необосновани.
Застрахователното дружество „БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидна
застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесното МПС „Ситроен-Саксо“, валидна и към датата на ПТП.
Другите релевантни твърдения по отговора са за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия поради управление на велосипед без поставени знаци и светлоотразители, без
светлоотразителна жилетка и при неспазване изискването за движение по пътното платно
възможно най-вдясно /чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП/. Настоява и, че търсеното обезщетение като
размер е прекомерно завишено и не съответства на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения на този род вреди.
Останалите твърдения относно механизма на ПТП и другите елементи от
фактическия състав на деликта, съдът не възпроизвежда, доколкото е налице влязла в сила
присъда.
Третото лице помагач на страна на ответника - П.П. счита предявените искове за
допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва се механизма на ПТП, като се твърди, че към
исковата молба не са представени доказателства, установяващи начина на настъпване. Без да
се оспорва влязлата в сила присъда, се настоява, че ищецът е пропуснал да представи
мотивите към присъдата, в които безспорно е отразено, че починалият в значителна степен е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат със собственото си неправомерно
поведение на пътя. В тази връзка помагачът твърди съпричиняване на вредоносния резултат
от С.Д. в размер на 50%, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се изключителната
отговорност на помагача за реализиране на произшествието, като се твърди, че ПТП е било
предотвратимо за сина на ищцата ако е спазвал правилата за движение по пътищата.
Същият, видно и от автотехническата експертиза, изготвена в досъдебното производство, е
предприел неправилно перпендикулярно пресичане на най-натоварения варненски булевард
в пиков час. Оспорва се смъртта да е в пряка причинно[1]следствена връзка с ПТП както и
твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес
и душевни страдания, като се твърди, че формалната родствена връзка между ищцата и
пострадалия не е основание за присъждане на обезщетение. Искът се оспорва и по размер.
Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429 от КЗ.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по
същество на спора. От страна на ответника доводи са развити в писмени становища преди
2
съответното заседание, а помагачът допълнително представя и писмена защита по делото.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след съвкупен
анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване е приет факта, че л.а. марка „Ситроен-
Саксо“ с ДК№ ********* е бил валидно застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответното дружество с валидност към датата
на ПТП – 22.06.2018 година.
На осн. чл. 300 от ГПК е указано на страните, че влязлата в сила на 01.07.2020 г.
Присъда № 33 от 15.06.2020 г., постановена по НОХД № 177/2020 г. на ВОС е задължителна
за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината
на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.
С присъдата състава на ОС Варна е признал за виновен П. П. П. в това, че на
22.06.2018 година в гр. Варна като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние, и да ръководи постъпките си при управление на лек
автомобил без необходимата правоспособност и със скорост над допустимата за градски
условия, по непредпазливост е причинил смъртта на С.Е.Д.в, настъпила на 27.06.2018
година и средна телесна повреда на друго лице. Наложено е наказание, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно справедливия
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване
и ако да – в каква степен както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.
1. По размера:
Ищцата съобразно разпределената доказателствена тежест е ангажирала гласни
доказателства и експертиза за установяване интензитета на претърпените болки и страдания.
От гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелката М.П. – майка на
ищцата се установява, че починалият е единствен син на М.К., отгледан е от нея и до
смъртта са били непрекъснато заедно. Между двамата е съществувала огромна привързаност
и обич. Смъртта е била шок за майката. Според свидетелката и до момента дъщеря й заявява
„живея, храня се, дишам, обаче просто ме няма тук на земята“ /край на цитата/. Допълва
свидетелката, че ищцата чувства огромна празнота. В момента живее в чужбина най-вече
поради факта, че престой в България и предвид местоживеенето би напомнял постоянно за
инцидента. Съдът счита, че свидетелските показания, въпреки родствената връзка с ищцата
следва да бъдат зачетени изцяло, тъй като кореспондират със заключението по СПЕ.
Според заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
3
дадено се установява, че смъртта на С.Д. е стресиращо събитие, което се съпътства от
невротични и личностни реакции като получените психологични данни от направените
тестове на ищцата показват невротична и личностова реакция на дистрес с очертани
отклонения от нормата – тревожност, депресия, недоверие, съмнение, по-дълбока
личностова дестабилизация и дезадаптация. Настъпили са разстройства и промяна в
социалното и емоционално функциониране. И към момента на освидетелстването на ищцата
у нея са налични психологични маркери за капсулираните стресови разстройства. Загубата
на сина е оказала траен ефект върху емоционалното и социалното функциониране. Етапите
на загуба и скръб не са отминали, налице е социална изолация и се споделят суицидни
нагласи.
При горното съдът по размера намира следното: при претендирани обезщетения за
неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните
обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, и последиците от тях
за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и
съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на
обезщетенията, момент. След определяне размера на обезщетението следва да се даде
отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е.
съпричиняването/.
Касае се за смърт на млад човек, единствен син на ищцата при доказана близост,
основана на обич и привързаност приживе – детето е било отгледано изключително от
майката до възраст, в която същата вече да се радва на постигнатото от младия човек и
предстоящото му в живота. Безспорно загубата на сина е силно стресово събитие, в
конкретния случай обезмислила живота на ищцата, сведен като че ли единствено до
физическо съществуване. Състоянието на преживелия родител се характеризира с
изключителна социална изолация и подчертана интровертна нагласа. Както заяви и
експертът в съдебно заседание, през продължилото 2-3 часа събеседване с
освидетелстваната, тя през цялото време е плакала като вещото лице изключи каквато и да е
симулация. Освен това се установи, че въпреки проведените терапевтични сеанси – 10
доброволчески консултации в Англия, подобрение в състоянието на ищцата не е налице и
същата споделя мисли за самоубийство. Към момента личностовата структура е
дисхармонична като този процес според заключението по СПЕ е необратим и ще бъде
съпътстващ през целия жизнен цикъл на М.К.. Касае се според съда за по-висок от
обичайния за този вид травми, интензитет на претърпените болки и страдания като следва да
се отчете, че въпреки проведените сеанси при психотерапевт, повече от две години след
инцидента няма видимо подобрение.
При горното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението следва да се
определи на 200 000 лева.
4
2. По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат.
Всъщност следва да се подчертае, че ищцата не оспорва обстоятелството, че
поведението на синът й не е било съобразено с правилата за движение на велосипедистите,
така че по-скоро центърът на въпроса се измества около процента, който следва да се
определи за съпричиняване. Според помагача трябва да се определи на 50%, докато ищцата
чрез процесуален представител поддържа, че той е много по-нисък с оглед поведението на
водача на МПС, включително защото е предприел маневра в посока велодипедистите, за да
избегне удар с друго МПС и предвид установеният механизъм на ПТП.
Трябва да се настои, че ако изобщо може да се говори за степен на вина на водача, то
той си е понесъл последиците както от това, че е управлявал МПС без да е правоспособен
водач, така и от това, че е управлявал със скорост очевидно доста по-висока от разрешената
в града, чрез определения му размер на наложеното с присъдата по НОХД наказание при
отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи вината фактори извън квалифициращите
признаци на деянието.
Затова тук съдът се концентрира единствено върху поведението на велодипедиста и
да – както и заключението по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено сочи, починалият към момента на ПТП се е намирал на място на пътя, което законът
не му отрежда. Пресичането на платното е в нарушение на Закона за движение по пътищата,
на неопределено за целта място и при отнемане предимството на автомобила. Както и
експертът заявява, в близост до мястото на удара има подлез, същият е широк, удобен и не е
имало конкретни възпиращи фактори за ползването му по предназначение – в случая за
пресичане на булеварда. Друг безопасен начин, при който би се избегнало ПТП според
експертизата е участие в движението по пътното платно със заемане на пътна лента /чл. 80
т.2 от ЗДвП/. Починалият към датата на ПТП е бил пълнолетен, което предполага и
достигната зрялост да съобразява собственото си поведение изцяло с пътната обстановка и
правилата за движение.
Ползването на светлоотразителна жилетка, предвид настъпване на ПТП в светлата
част на денонощието и при много добра видимост на пътя е ирелевантно за
съпричиняването.
Показанията на свидетелката П. не променят изводите на съда относно спорното
съпричиняване и не се коментират.
Съдът счита, че следва да определи процент на съпричиняването 40% и намали
определеното обезщетение на 120 000 лева, които ще присъди, а за горницата ще отхвърли
иска като недоказан по размер.
3. По претенцията за лихва и началния момент на дължимост:
5
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ,
която от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието,
а застрахователят от горепосочените дати, в случая от уведомяването му по чл. 380 от КЗ.
Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 12.07.2018 г.
/претенция л.10 по делото/, от която дата се присъжда и лихвата за забава. Към момента на
завеждане на иска е изтекъл и срокът по чл. 496 от КЗ като отсъства престация, дори
произнасяне. Насрещното възражение, отправено в отговора по исковата молба за отсъствие
на сезиране по чл. 380 от КЗ се опровергава от представеното доказателство от ищеца.
Необосновано се сочи в отговора и липса на посочена банкова сметка за изплащане на
обезщетението, тъй като такава фигурира в претенцията към застрахователя.
4. По разноските:
При изхода от спора разноски се следват както на ищеца, така и на ответника.
От ищеца се представя договор за правна защита и съдействие по чл. 38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата като при заявен материален интерес минималното възнаграждение е
5530 лева /чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, респективно за присъдената сума възнаграждението е в размер на 3318
лева.
От ответната страна е направен разход за процесуално представителство в размер на
5600 лева /л. 31 по делото/. Искането да се присъди и ДДС върху сумата, т.е. общо 6720
лева, е основателно при представено доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС.
Върху материален интерес в отхвърлената част 80 000 лева, съдът присъжда сума от
2688 лева, платима от ищцата. Не е отправено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В полза на ОС Варна застрахователят дължи заплащане върху уваженият иск
държавна такса и разноски за СПЕ в общ размер на 5112 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на М. Г. К.,
ЕГН **********, гр. Варна сумата от 120 000.00 /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания,
следствие от причинената смърт на С.Е.Д.в /син/ от ПТП на 22.06.2018 г., допуснато по вина
на П. П. П., признат за виновен с Присъда № 33 от 15.06.2020 г., постановена по НОХД №
177/2020 г. по описа на ВОС, влязла в законна сила на 01.07.2020 г. и при наличие на
валидно застрахователно правоотношение за л.а. марка „Ситроен-Саксо“ с ДК№ *********
по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на осн. чл. 432
ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 12.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 86 от ЗЗД вр. чл.
429 от КЗ като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата до 200 000 лева като
неоснователен по размер.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на адв. С. Б. С.,
ЕГН **********, гр. Варна сумата от 3318.00/ три хиляди триста и осемнадесет/ лева
разноски за осъществено процесуално представителство на ищцата на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗАдв и чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, гр. Варна да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, гр. София сумата от 2688.00 /две хиляди шестстотин осемдесет и осем/
лева разноски за процесуално представителство, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, сметка държавни такси Окръжен съд Варна сумата от 5112.00
/пет хиляди сто и дванадесет/ лева държавна такса върху уважения иск и разходи за СПЕ,
на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на помагач на страната на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, П. П. П., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7