РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Бургас, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20242100101966 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Х. В.,
ЕГН ********** ****, Х. Х. В., ЕГН ********** *****, Н. И. В., ЕГН
********** *****, чрез адв. Б. М. Хаджолян - гр. Варна, ул. ”Цар Асен” №11
А, с която са предявени против ЕКО КЛИМА 11 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №20, ет.2,
при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
сключения между наследодателя на ищците Х.К. В., бивш жител на гр. Бургас,
починал на ****** и ответното дружество договор за прехвърляне на терен и
учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт №142, том VI, per.
№7175, дело №1054/2005 г. от 23.12.2005 г. на Бинка Кирова - нотариус с per.
№290 на НК, поради противоречието му с добрите нрави чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, при условията на евентуалност поради липса на основание - чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са наследници - син, дъщеря и преживяла съпруга на
Х.К. В., ЕГН **********, бивш жител на гр.Бургас, починал на *****
Посочват, че през 1975 г. общият им наследодател е придобил чрез договор за
дарение правото на собственост върху празно дворно място с площ от 313,90
кв.м., находящо се в гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ №51, понастоящем
представляващо ПИ с идентификатор 07079.69.220 по КККР на гр. Бургас, с
площ в размер на 313 кв.м. по КККР. Излагат, че с разрешение за строеж
№152/10.08.1993 г., издадено на Х.К. В., в дворното място е построена сграда
„Временен базар“ с площ от 197 кв. м. , представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 07079.69.220.1 по КККР на гр. Бургас. Впоследствие в
дворното място била изградена допълнителна пристройка към сградата с
площ от 39 кв. , с кадастрален идентификатор 07079.69.220.2 и трафопост с
площ от 11 кв. м., с кадастрален идентификатор 07079.69.220.3 . След
построяването на търговския обект през 1994 г., той бил отдаван под наем на
ЕТ „Венус 11 - Г.И.“. През 2007 г. предприятието на едноличния търговец
1
било прехвърлено на Еко Клима 11 ЕООД, с управител и едноличен
собственик на капитала Г.И. И..
Поддържат, че през годините между Х.К. В. и Г.И. И. били създадени
приятелски отношения, които станали повод на 21.12.2004 г. двамата да
сключат нотариално заверен предварителен договор за покупко-продажба и
учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
строителство и проектиране. По силата на чл. 1 от посочениядоговор Х.К. В.,
като продавач- учредител, се задължил да прехвърли 72% от собствеността на
дворното място на купувача Г.И. И., както и да му учреди право на строеж за
построяването на смесена сграда с жилищни и обслужващи функции, със
сутеренен, партерен, четири жилищни и офисни етажа и подпокривен етаж, с
РЗП съгласно допустимото по ПУП (приблизително около 1881 кв. м.), срещу
задължението на купувача Г.И. И. да изготви идеен проект за строителството
на описаната сграда, да извърши строителството й, както и да изпълни
другите условия на договора. Излагат, че съгласно чл. 3.5 от договора
продавачът -учредител си запазва правото на собственост върху 28% от
дворното място - предмет на договора, и правото на строеж върху съответна
част от партерния етаж, жилищните етажи и мансардния етаж. Предвидено
било, че индивидуализацията на конкретните обекти ще се извърши съгласно
Приложение №1 - неразделна част от договора, като продавачът получава в
дял обособената в източната част на сградата по ул. „Богориди“ застройка,
състояща се от партерен и три жилищни етажа, съответно купувачът получава
в дял останалата част от сградата.
Твърди се, че в изпълнение на поетите с предварителния договор
задължения, на 23.12.2005 г., Х.К. В. сключил окончателен договор с
търговско дружество Еко Клима 11 ЕООД, представлявано от управителя Г.И.
И.. Нотариусът, изповядал сделката, бил избран от Г.И., а нотариалният акт
изготвен предварително, без на Х. В. да му е предоставен за запознаване
преди сделката. Според ищцата Н. В. - съпруга на покойния Х. В. той не е
имал никакви юридически познания, и поради прекомерното си доверие в Г.И.
не счел за необходимо да се консултира с адвокат преди да подпише както
предварителния, така и окончателния договор.
Посочва се, че с нотариален акт за прехвърляне на терен и учредяване
право на строеж Х.К. В. прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на Еко
Клима - 11 ЕООД 208.304/303.20 кв. м. ид. части и учредил право на строеж на
Еко Клима 11 ЕООД, представлявано от управителя Г.И. И., върху дворно
място, находящо се в гр. Бургас, бул. Алеко Богориди №51 с площ от 303.20
кв. м., представляващо УПИ 1-1957, 1958, парцел I в кв.25 по плана на ЦГЧ на
гр. Бургас, за изграждане на масивна шестетажна смесена сграда със сутерен,
партер, терасовиден етаж и подпокривно пространство, с РЗП 1823.36 кв.м.,
която приобретателят Еко Клима -11 ЕООД да построи със свои средства,
материали и труд, в определените в договора срокове и степен на
завършеност, така че прехвърлителят да придобие в своя изключителна
собственост - като насрещна престация съответните обекти. В чл.2 от
договора от страните било учредено взаимно право на строеж за придобиване
на подробно описаните ви исковата молба обекти на правото на собственост.
Според изложеното от ищците в чл. 4 от договора е уговорено, че срокът
за предаване на сградата е 18 месеца, считано от датата на издаване на
строителното разрешение за обекта, като този срок може да бъде продължаван
само чрез взаимно писмено съгласие - анекс към договора. Въпреки че в чл. 1
от окончателния договор било посочено, че Х.К. В. продава на „Еко клима 11“
ООД 218.304/303.20 кв. м. ид. части от собствения си поземлен имот, при
тълкуване волята на страните било безспорно, че страните са обвързани от
2
договор за замяна на идеални части от дворното място и правото на строеж
върху останалата в собственост на Х.К. В. идеална част от имота, срещу
задължението на ответното дружество да построи за своя сметка описаната в
чл. 1 от договора сграда, след което прехвърлителят да получи подробно
индивидуализираните в чл. 2.1 самостоятелни обекти в нея.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по договора ответното
дружество се снабдило с разрешение за строеж №П-36/10.03.2008 г. на Еко
Клима 11 ЕООД и Х.К. В. за „сграда със смесено предназначение"- сутерен,
обслужващи помещения на Бирария №2, първо ниво на Бирария №1 със
складови помещения за жилищата/партер/второ ниво на Бирария №1 и №2
(втори, трети, четвърти, пети етаж и подпокривно пространство) 11 бр. офиси
и 4 бр. апартаменти, сградни ВиК и Ел. отклонения. След получаване на
разрешението за строеж ответното дружество не предприело каквито и да
било последващи действия по изпълнение на поетите с предварителния и
окончателния договор задължения за извършване на строителните дейности.
Ищците заявяват, че до смъртта на Х.К. В. през 2019 г., ответното дружество е
ползвало под наем съществуващата в поземления имот сграда „Временен
базар“, като през всички години от сключване на договора до смъртта на Х. В.,
Г.И. И. намирал най-различни оправдания за бездействието си и поддържал у
Х. В. заблуждението, че не се е отказал от договора и сградата ще бъде
построена.
С нотариален акт №49, т.1, per. №850, hot. д. №22/2009 година на нотариус
Виктория Дралчева наследодателят на ищците Х. В. дарил на дъщеря си Х. В.
и на сина си К. Х. В. следния недвижим имот, представляващ 84.896/303.20
кв. м. идеални части от УПИ 1-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр.
Бургас, при граници на парцела: север - булевард „Богориди”, югозапад -
улица „Цар Симеон I”, изток и югоизток - УПИ II-1956, както и учреденото си
съгласно акт №195, том 50, дело №122 от 2005 г., вх. per. №19078 от
27.12.2005 г. на СВ - гр. Бургас право на строеж за изграждане и придобиване
в собственост на следните самостоятелни обекти в масивна шестетажна
смесена сграда със сутерен, партер, терасовиден етаж и подокривно
пространство, с разгърната застроена площ РЗП от 1823.36 кв. м.
Твърди се, че след смъртта на Х.К. В. през 2019 г. наследниците му
узнали, че с декларация, рег.№7679 от 24.07.2014 г., вписана в Служба по
вписванията при БРС, Г.И. И., в качеството му на управител на „Еко Клима 11“
ЕООД, направил отказ от учреденото право на строеж с нотариален акт №142,
том VI, per. №7175, дело №1054/2005 г. от 23.12.2005 г. на нотариус с per.
№290 на НК, за изграждане на шестетажната масивна смесена сграда на ул.
„Алеко Богориди“ 51 в гр. Бургас. Според ищците отказът се отнася само за
учреденото право на строеж, но не и за получените от дружеството идеални
части от дворното място, в резултат на което към настоящия момент Еко
Клима 11 ЕООД се легитимира пред всички трети лица като техен собственик.
Ищците считат договора за прехвърляне на терен и учредяване право на
строеж, обективиран в нотариален акт №142, том VI, per. №7175, дело
№1054/2005 г. от 23.12.2005 г. на Бинка Кирова - нотариус с per. №290 на НК
за нищожен поради накърняване на добрите нрави като сключен при
значителна нееквивалентност на престациите. При разместването на
имуществени блага, направено с договора във формата на нотариален акт от
2005 г., ответното дружество получавало право на собственост върху идеални
части от дворното място, собственост на прехвърлителя, а срещу тях
прехвърлителят не получавал уговорена насрещна престация. Намират, че при
тълкуване волята на страните в договора можело да се заключи, че целта на Х.
В. не била да прехвърли част от имота си безвъзмездно, а целял да получи
3
насрещна имуществена престация, уговорена между страните и
индивидуализирана подробно в чл. 2.1 от договора. Твърдят, че както към
момента на сключване на договора, така и към настоящия момент
самостоятелните обекти, които е следвало да получи Х.К. В. като насрещна
престация, не съществуват в правния мир. Налице бил и изричен отказ на
ответното дружество да изпълни задълженията, които поело, както и
намерението му да задържи за себе си полученото без основание. С исковата
молба се ангажират доказателсва. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор на исковата молба в срок от ответника чрез
адв. М. Б., който оспорва исковете като недопустими, а по същество като
неоснователни, като развива подробни доводи. Посочва се, че с настоящото
производство от ищците се цели да се заобиколи силата на присъдено нещо на
влязлото в сила решение, от което страните са обвързани по гр.д.№1091/2022г.
на БРС, с което е отхвърлен предявеният иск от ищците за разваляне на
процесния договор по съдебен ред спрямо ответника Еко Клима 11 ЕООД.
Ищците се опитвали да поставят под съмнение валидността на договора, който
вече бил предмет на разваляне и по който имало постановено решение. В
предходното съдебно производство изрично признали договора за валиден и
поискали развалянето му поради неизпълнение, а не поради порок при
сключването му. Липсва според ответника правен интерес от търсената с
исковете защита, с оглед обстоятелството, че ответното дружество се
намирало във фактическо и правно владение на имота от датата на сключване
на договора-23.12.2005г. и без прекъсване, считано от този момент го е
стопанисвало, ползвало и давало под наем, както и е извършвало действия по
управление и поддръжка. Липсвало противопоставяне от страна на ищците на
фактическото ползване на имота от ответника, който не е отстраняван от тях и
те не са демонстрирали изключително намерение за своене. Твърдят, че в
нотариална покана от 11.01.2009г. ищците са признали, че имотът се владее от
ответника, който го отдава под наем. Прави възражение за придобивна
давност, като владее имота на годно правно основание-нотариален акт,
считано от 2005г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
БОС намира, че исковете за прогласяване на нищожност на процесния
договор са евентуално съединени, като съдът следва да ги разгледа в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като първо
разгледа твърденията за по-тежкия порок на договора, каквото е
противоречието с добрите нрави, а след това по-лекия порок – липса на
съгласие. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е
дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. След като определянето
на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то
4
съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се
намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението
на ищеца относно обективното съединяване на исковете.
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на производството по следните съображения: По принцип
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване
на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. С оглед въведените пороци на сделката от ищците по
гр.д.№1091/2022г. на БРС, които не са свързани с противоречие на договора с
императивните правни норми е нямало служебно задължение за съда по това
дело да изследва валидността на договора. Предвид това БОС счете за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
производството поради сила на присъдено нещо по гр.д.№1091/2022г. на БРС.
На следващо място въпрос по същество на делото, а не по допустимост на
производството е дали ответното дружество се е намирало във фактическо и
правно владение на имота от датата на сключване на договора-23.12.2005г.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот, сключен
с нотариален акт по нотариално дело №4516/1975г. на нотариус Тодор Томов
при РС-Бургас, видно от който на 23.05.1975г. общият наследодател на ищците
Х. К. В. е придобил правото на собственост върху празно дворно място с площ
от 313,90 кв.м., находящо се в гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ №51.
Не е спорно между страните, че посоченият в договора за дарение
недвижим имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор
07079.69.220 по КККР на гр. Бургас, както и, че въз основа на приложеното
по делото разрешение за строеж №152/10.08.1993 г., от Х.К. В., в дворното
място е била построена сграда „Временен базар“ с площ от 197 кв. м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 07079.69.220.1 по
КККР на гр. Бургас.
С предварителен договор от 21.12.2004 г. с нотариална заверка на
подписите на страните Х.К. В. се задължил да прехвърли на купувача Г.И. И.
чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху 72 идеални
части от собственото му дворно място, находящо се в гр. Бургас, ул. „Алеко
Богориди“ , както и да учреди право на строеж върху недвижимия имот за
построяването на смесена сграда с жилищни и обслужващи функции, със
сутеренен, партерен, четири жилищни и офисни етажа и подпокривен етаж, с
РЗП съгласно допустимото по ПУП, срещу задължението на купувача за
строителство. От своя страна Г.И. И. в чл.1 от предварителния договор се
задължил да изготви идеен проект за строителството на описаната сграда, да
извърши строителството й, както и да изпълни другите условия на договора.
5
Съгласно уговорките в чл. 3.5 от договора продавачът -учредител си запазва
правото на собственост върху 28% от дворното място - предмет на договора, и
правото на строеж върху съответна част от партерния етаж, жилищните етажи
и мансардния етаж. Индивидуализацията на конкретните обекти следва да се
извърши съгласно Приложение №1 - неразделна част от договора, продавачът
следва да получи в дял обособената в източната част на сградата по ул.
„Богориди“ застройка, състояща се от партерен и три жилищни етажа,
съответно купувачът да получи в дял останалата част от сградата.
На 23.12.2005 г. е сключен договор за прехвърляне на прехвърляне на
терен и учредяване на право на строеж между Х.К. В. и Еко Клима 11 ЕООД,
представлявано от неговия управител Г.И. И., оформен с нотариален акт №142
по нот.дело №1054/2005г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290.
Съгласно посочения нотариален акт Х.К. В. е прехвърлил на Еко Клима -
11 ЕООД правото на собственост и му учредил право на строеж върху
208.304/303.20 кв. м. ид. части от дворно място, находящо се в гр. Бургас, бул.
Алеко Богориди №51 с площ от 303.20 кв. м., представляващо УПИ 1-1957,
1958, парцел I в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, за изграждане на
масивна шестетажна смесена сграда със сутерен, партер, терасовиден етаж и
подпокривно пространство, с РЗП 1823.36 кв.м. Ответникът Еко Клима -11
ЕООД се задължил да построи със свои средства, материали и труд сградата,
в определените в договора срокове и степен на завършеност, така че
прехвърлителят да придобие в своя изключителна собственост обектите,
описани в чл.2, т.1 от нотариалния акт, представляващи 2 броя бирарии и 3
броя апартаменти.
На 10.03.2008г. е издадено разрешение от Община Бургас за строеж на
Еко Клима 11 ЕООД на жилищната сграда, която е следвало да се изгради в
терена от ответното дружество съгласно нотариалния акт и учреденото от
наследодателя на ищците право на строеж.
В чл. 4 от окончателния договор за учредяване право на строеж е
уговорено, че срокът за предаване на сградата е 18 месеца, считано от датата
на издаване на строителното разрешение за обекта, като този срок може да
бъде продължаван само чрез взаимно писмено съгласие - анекс към договора.
Ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора, като
не е предприело действия по построяване на сградата във връзка с издаденото
му разрешение за строеж.
С нотариален акт №49, т.1, per. №850, hot. д. №22/2009 година на
нотариус Виктория Дралчева, рег.№491, Х. В. дарил на дъщеря си Х. В. и на
сина си К. Х. В. следния недвижим имот, представляващ 84.896/303.20 кв. м.
идеални части от УПИ 1-1957, 1958 в кв.25 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, при
граници на парцела: север - булевард „Богориди”, югозапад - улица „Цар
Симеон I”, изток и югоизток - УПИ II-1956, както и учреденото си съгласно
нот. акт №195, том 50, дело №122 от 2005 г. право на строеж за изграждане и
придобиване в собственост на самостоятелните обекти, които е следвало да
придобие в собственост.
С декларация, рег.№7679 от 24.07.2014 г., вписана в Служба по
вписванията при БРС, Г.И. И., в качеството му на управител на „Еко Клима 11“
ЕООД, е направил отказ от учреденото право на строеж с нотариален акт
№1054/2005 г. за изграждане на шестетажна масивна смесена сграда на ул.
„Алеко Богориди“ № 51 в гр. Бургас.
Пред БРС е било образувано гр.д.№1091/2022г., по което е постановено
влязло в сила решение № 2832/08.12.2022 г., потвърдено от БОС с решение по
6
в.гр.д.№407/2023г. и недопуснато до касационно обжалване с определение
№3065 от 18.06.2024г. по кас.гр.д.№3284/2023г. на ВКС. С посоченото
решение е отхвърлен иска на ищците К. Х. В., Х. Х. В. Н. И. В. против „Еко
Клима 11“ЕООД-гр.Бургас за разваляне на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот. акт № 142 т.6,рег. № 7175 д. № 1054/2005
г- на нотариус Бинка Кирова, с който Х.К. В., починал на *****, е прехвърлил
на „Еко Клима 11“ЕООД собственните си 218,304/303,20 кв.м. ид.части от
дворно място с площ от 303,20 кв.м. ,образуващо УПИ I-1957, 1958 l кв. 25по
плана на ЦГЧ на гр.Бургас , бул. Богориди № 51 поради забава на длъжника
да изпълни насрещната престация, свързана със строителство на сградата
върху имота, което изпълнение е станало безполезно. Прието е, че
неизпълнението на договора поради причини, за които единствено ответникът
отговаря поради неговото бездействие са налице. Счетено е, че основанията
да се иска разваляне на договора са възникнали, считано от 2005 г. и то без да
е необходимо даването на подходящ срок за изпълнение, като искът за
разваляне на договора е отхвърлен като погасен по давност.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна
до следните прави изводи:
Твърденията си за нищожност поради противоречие с добрите нрави на
договора за прехвърляне на терен и учредяване право на строеж, обективиран
в нотариален акт №142по нот. дело №1054/2005 г. ищците основават на
значителна нееквивалентност на насрещните престации.
В съдебната практика противоречието с добрите нрави при сключването
на сделките се свързва с нарушаване на общо възприетите в обществото
нравствено-етични морални правила, които, наред с императивните законови
правила, слагат граница на договорната свобода,предвидена с разпоредбата на
чл.9 ЗЗД. При възмездните сделки, доколкото престацията на едната страна
предполага насрещно задължение, съответстващо на полученото, от значение
за преценката дали сделката не противоречи на добрите нрави е изследването
на еквивалентността при размяната на дължимото. Като се държи сметка за
признатата от законодателя свобода на договаряне и липсата на законова
забрана да се договаря изпълнение на парично задължение в размер под или
над обичайния за подобни случаи, за да се приеме,че е налице съставът на
чл.26 ал.1 т.3 ЗЗД по отношение на конкретната сделка, следва
неравностойността на престациите да е в степен,близка до изобщо липсваща
насрещна такава.
В случая при отчитане на договорната свобода не е налице такава
нееквивалентност на престациите към сключване на договора, която да
обуславя неговото противоречие с добрите нрави. Последващото
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, водещо до
неоснователно разместване на имуществени блага, е неотносимо към
валидността на договора, която следва да се преценява към момента на
постигане на съгласие от страните за сключването му. Съгласно възникналата
между праводателя на ищците и ответното дружество договорна връзка
учреденото право на строеж не е безвъзмездно, а срещу насрещно задължение
да бъде построена от ответника с негови средства, материали и труд
шестетажна сграда, в която суперфициарят да придобие пет броя
самостоятелни обекти –две бирарии и три броя апартаменти. По отношение
на така уговорените престации не е налице съществена нееквивалентност към
7
сключването на договора. Обстоятелството, че впоследствие на учредителя на
правото на строеж не е престирано уговореното изпълнение е относимо към
разваляне на договора поради виновно неизпълнение и бездействие на
длъжника, а не към неговата действителност.
Не се установиха противни на добрите нрави уговорки в атакувания
договор, които да поставят праводателя на ищците в значително
неравностойно материално положение спрямо ответната страна, във връзка с
учреденото от него право на строеж към момента на поемането на насрещните
задълженията по договора. Уговорките срещу учредено право на строеж върху
терена да се придобие правото на собственост върху обекти в построената от
строителя сграда не е ограничена от уредената в чл. 9 от ЗЗД свобода на
договаряне.
При горните мотиви предявеният иск за прогласяване нищожността на
процесния договор поради противоречието му с добрите нрави е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При това положение съдът следва да разгледа евентуално предявения иск
за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие.
Евентуалният иск за нищожност също се основава на твърдения за
неполучаване на насрещната престация.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД, нищожни са
договорите, при които липсва основание.
По делото не се доказва към сключване на договора страните по него да
не са преследвали типичните правни цели за сключване на подобен вид
договори. Основанието на правната сделка е съществен елемент от нейното
съдържание и представлява основната и непосредствена цел на правната
сделката, поради която същата е извършена, и към която са насочени правните
последици от сключването й. Наличието на основание подлежи на преценка
също към момента на сключването на договора, а не в последващ момент.
Предвид това съдът приема, че основанието за сключване на процесния
договор е било налице към момента на постигане на съгласие за поемане на
произтичащите от него задължения, като предявеният евентуален иск по
чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от делото искането на ищците за присъждане на
направените по делото разноски следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника
направените по делото съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 8200лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Х. В., ЕГН ********** ****, Х. Х.
В., ЕГН ********** *****, Н. И. В., ЕГН ********** *****, чрез адв. Б. М.
Хаджолян - гр. Варна, ул. ”Цар Асен” №11 А, против ЕКО КЛИМА 11 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ №20, ет.2, искове за прогласяване нищожността на
сключения между наследодателя на ищците Х.К. В., бивш жител на гр. Бургас,
починал на ****** и ответното дружество договор за прехвърляне на терен и
учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт №142, том VI, per.
№7175, дело №1054/2005 г. от 23.12.2005 г. на Бинка Кирова - нотариус с per.
№290 на НК, поради противоречието му с добрите нрави чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, при условията на евентуалност поради липса на основание - чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Х. В., ЕГН ********** ****, Х. Х. В., ЕГН **********
***** и Н. И. В., ЕГН ********** *****, да заплатят на ЕКО КЛИМА 11
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ №20, ет.2, сумата в размер на 8200лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския Апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9