Решение по дело №2201/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на П. П. К., срещу решение № 785/30.09.2024г., постановено по АНД № 3510/2024г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 777123-[рег. номер]/02.07.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като конкретни отменителни основания по чл.348 от НПК не се сочат. Не се оспорва съставомерността на вмененото с НП нарушение, но се излагат подробни доводи за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсвали настъпили вредни последици от нарушението, тъй като не била налице вреда за фиска – за периода, за който не е подадена справка – декларация, не били извършвани облагаеми сделки и затова ДДС не се дължал. Нарушението било първо за жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е потвърдил НП № 777123-[рег. номер]/02.07.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500.00 лева, затова че като регистрирано по ЗДДС лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не е подало в срок до 14.02.2024г. справка-декларация (СД) по ЗДДС за данъчен период месец януари 2024г. Такава е била подадена по електронен път с квалифициран електронен подпис с вх. № 02004097992/03.04.2024г. За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер]/04.04.2024г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материални закон, като НП е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. По същество е обосновал извод, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който в качеството на данъчнозадължено лице е бездействал и не е подал справка - декларация за период м. януари 2024г. в ТД на НАП – Бургас в срок до 14.02.2024г. За неприложим бил приет институтът на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, по съображения, че нарушението касае отчетността на задължените лица и пряко засяга фиска, както и че липсват доказателства същото да се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид, поради което РС потвърдил НП.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред първата инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗДДС лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС установява задължение за търговците, регистрирани по ЗДДС, да подадат справка-декларация до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Фактът на забавеното подаване не се оспорва от жалбоподателя, като доводите му се свеждат неправилност на обжалвания съдебен акт, в който в нарушение на закона не бил приложен институтът на маловажния случай. Случаят обаче не разкрива белезите на маловажност с оглед дефиницията на това понятие, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като вредите последици нито липсват, нито са незначителни, нито пък са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, заради които деянието да представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Без значение е дали жалбоподателят е извършвал през месец януари 2024г. облагаеми сделки и дали е бил дължим ДДС и това е така, защото нарушената норма е насочена към спазване на финансова дисциплина, вкл. и с оглед превенция на фиска, поради което установените задължения не могат да бъдат заобикаляни посредством института на маловажния случай.

Към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице и е следвало да подаде в срок изискуемата информация от отчетните регистри към съответната справка-декларация за цитирания данъчен период. Това задължение се отнася за всички данъчнозадължени лица, които са регистрирани по ЗДДС. В този смисъл, деянието разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност, в противовес на поддържания в жалбата довод за по- ниската му степен на обществена опасност.

Нарушението е формално – на просто извършване, което означава, че вредата не е част от състава на нарушението. Ако ДДС беше дължим, но не беше внесен, жалбоподателят би извършил друго административно нарушение.

Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път също не обосновава приложение на чл.28 от ЗАНН, а може да обоснове единствено налагане на наказанието към най-ниския размер предвиден в закона, както е и в настоящия случай.

Освен бланкетни доводи защо деянието е маловажно, касаторът не сочи други конкретни доводи и доказателства за тях, които да са относими към преценката за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Именно и затова е неоснователен упрекът му към първоинстанционния съд, че служебно не били събрани доказателства, посредством които да се установи, че деянието е маловажно.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от наведените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 785/30.09.2024г., постановено по АНД № 3510/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.