№ 708
гр. Пловдив , 29.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул.
"***" №*, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. М.К. против Електронен фиш серия К
№ 4407344 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се
явява, представлява се от адв. М.К., който поддържа жалбата. Взема
становище по делото да не е доказано авторството на деянието от страна на
жалбоподателката, а изводът на административнонаказващия орган
нарушението да е извършено от собственика на автомобила да почива на
предложения. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира
обезвреда на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2-3 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Счита, че е направено надлежно
описание на нарушението и ясно е посочено мястото на извършването му.
1
Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване и при отчитане на максимално допустима грешка в полза на
водача. Поддържа електронният фиш да съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В. А. С., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 15.02.2021 г., а жалбата е подадена на 23.02.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.01.2021 г. в 12:07 часа на път II-64, км 34 в посока на движение от
с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателката В. А. С. управлявала
собствения си лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. № *** със скорост на
движение от 113 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26. Движението на
жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 116 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на
движение от 113 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 53 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
против жалбоподателката С. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4407344, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 600 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
2
От Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 511 е
преминало последваща проверка на 26.10.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 273р-903/20.01.2021 г. се установява, че на дата 19.01.2021 г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични
изображения с номера от 15213 до 15272, с начален час на работа 09:50 ч. и
краен час на работа 13:20 ч. и с място на контрол път II-64, км 34 в посока от
с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, където е действало ограничение на
скоростта на движение от 60 км/ч, за което е бил поставен пътен знак В26.
От клип № 15254 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 116 км/ч, а
заснемането е извършено на 19.01.2021 г. в 12:07 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката В. А. С..
От писмо от директор на ОПУ – Пловдив (лист 10 от делото) се изяснява,
че на път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово са поставени пътни
знаци В26, указващи на водачите на МПС максимално допустима скорост на
движение от 60 км/ч, на км 34+605 и на км 32+600.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 34 в
посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен; датата – 19.01.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението – 12:07 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство – жалбоподателката В. А. С.; описание на нарушението – управление
на лек автомобил с превишена скорост от 113 км/ч при максимално
разрешена скорост от 60 км/ч; нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
3
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 15254 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 273р-903/20.01.2021 г. се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 19.01.2021 г. в 09:50 часа и е
приключила в 13:20 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 15213, а последното - с № 15272.
Процесният клип е с № 15254 и следователно е заснет от техническо средство
TFR1-M с фабр. № 511 на дата 19.01.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.01.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението електронният фиш да не е връчван на
жалбоподателката, както и да не е доказано авторството на деянието. По
делото е приложен екземпляр от обжалвания ЕФ серия К № 4407344, върху
който жалбоподателката С. саморъчно е изписала текста: „получих лично
15.02.2021 г.“ и е изпълнила подписа си. Авторството на подписа не е
оспорено нито с жалбата, нито до приключване на съдебното следствие, а
така също и в хода на пренията. Този екземпляр от ЕФ изпълнява функцията
на разписка и доказва датата на връчване на атакувания фиш на
жалбоподателката. От този момент е започнал да тече и 14-дневният срок по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за деклариране от собственика на
фактическия водач на автомобила към момента на извършване на
нарушението. Законът за движението по пътищата регламентира законова
презумпция относно субекта на отговорността с разпоредбата на чл. 188 –
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН относно
4
личната отговорност за извършване на административното нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които въвеждат презумпция
за отговорност на собственика на МПС. Последният е могъл да обори
презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в
случай че друго лице е извършило нарушението. Следователно създаден е
механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на
отговорността за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се
установява жалбоподателката С. да е подала писмена декларация с данни за
друго лице, което да е извършило нарушението, в териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи. След като тя не се е възползвала
от предвидената в закона възможност за посочване на самоличността на
водача, то законосъобразно е ангажирана отговорността й като собственик на
превозното средство – така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. №
2036/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2694/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив. Самите твърдения в хода на пренията са и
вътрешно противоречиви, като от една страна се твърди електронният фиш да
не бил връчен, но същевременно е подадена жалба пред съда, в която
подробно са описани номерът и серията на ЕФ, видът, размерът на
наказанието, правната квалификация на нарушението и приложената
санкционна норма, датата на деянието. Тези факти затвърждават извода, че
жалбоподателката, получавайки екземпляр от ЕФ на 15.02.2021 г., е решила
да подаде жалба пред съда вместо декларация в ОД на МВР – Пловдив с
данни на друго лице като водач и следователно се е съгласила с твърдението в
електронния фиш относно авторството. По тези съображения направеното
възражение е неоснователно.
За пълнота на изложението, доколкото липсва възражение в този смисъл,
то все пак следва да се посочи, че с обжалвания ЕФ е направена надлежна
правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. По
този начин ясно е посочено, че стойността на скоростта, която не е трябвало
да се превишава, е била различна от посочената в ал. 1 и е сигнализирана с
пътен знак. Привръзката с ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП е направена, тъй като
именно в тази разпоредба е разписано конкретното задължение за водачите на
пътни превозни средства за определено поведение, чието неизпълнение на
свой ред ще осъществява състав на административно нарушение. Забраната за
водач на пътно превозно средство за движение със скорост над максимално
разрешената без всякакво съмнение е предвидена с разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП. В случая препращането към първата алинея се прави, тъй като
именно там е разписано изпълнителното деяние на нарушението,
задължението за съблюдаване на определено поведение, там е посочен и
субектът на нарушението - водач на ППС. Без подобно препращане
нарушението би останало безадресно. Същевременно субектът на
нарушенията по чл. 21, ал. 1 и по ал. 2 от ЗДвП е един и същи - водач на ППС,
както и поведението, което му се вменява в задължение, е едно и също - да
5
избира такава скорост на движение, която да съответства на нормативно
предвидено в различните хипотези по ал. 1 и ал. 2. В процесния случай
препращането е направено именно към тези общи за двете нарушения
обстоятелства, което е видно от изписването на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП на второ място, т.е. основният състав препраща към нея, но е прието
в конкретния случай жалбоподателят при избиране на скоростта си на
движение да е превишил скорост, различна от посочената в таблицата по ал.1,
а е сигнализирана с пътен знак. Съдебната практиката също последователно
приема, че правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП е допустима и процесуално нарушение не е допуснато - така Решение №
378 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3239/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2819/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1835 от 06.08.2013 г. по к.а.н.д. № 1572/2013 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1485 от 20.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1279/2015 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2015 от 23.09.2013 г. по к.а.н.д.
№ 1927/2013 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2013 от 18.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1962/2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 266 от 31.01.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3685/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Съдът обръща внимание, че макар от удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобрения тип на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба към 19.01.2021 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 9-33-20 за извършена последваща
проверка на средството за измерване на дата 26.10.2020 г. Заключението е, че
то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, публично
достъпна на интернет страницата на ДАМТН, на адрес:
https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 616
от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 19.02.2009 г.
по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 5472
от 02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на Административен съд – София;
6
Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. № 594/2010 г. на
Административен съд София – област; Решение № 336 от 05.06.2009 г. по
к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката С. е осъществила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за което е
издаден ЕФ. От обективна страна на 19.01.2021 г. в 12:07 часа на път II-64,
км 34 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателката e
управлявала лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. № ***, като се е движила със
скорост от 113 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч.
Доказа се по делото и че в конкретния пътен участък разрешената
стойност на скоростта е 60 км/ч. От постъпилата справка от Областно пътно
управление – Пловдив се установява наличието на поставен пътен знак В26,
който е указвал на водачите максимално разрешена стойност на скоростта на
движение именно от 60 км/ч. Процесният автомобил с рег. № *** се е движил
по път II-64 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, т.е. от гр.
Пловдив към гр. Карлово. От тази страна са били поставени пътни знаци В26,
сигнализиращи ограничение от 60 км/ч, на км 34+605 и на км 32+600.
Установява се и че знаците са поставени заедно с табелка Т2, указваща
дължината на сигнализирания участък. Тъй като нарастването на
километража е в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив, т.е. обратната на
движението на процесния автомобил, то мястото на извършване на
нарушението – км 34 на път II-64, се явява попадащо в обхвата на пътен знак
В26, поставен на км 34+605, указващ максимално допустима скорост от 60
км/ч и с установена по делото зона на действие съгласно табелка Т2.
Автомобилът първо е преминал през км 34+605, където е бил поставен
знакът, след което е продължил движението си, достигайки до мястото,
където е заснет от техническото средство тип TFR1-M с № 511. От
протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се
установява, че АТСС е разположено на разстояние от 300 метра до пътния
знак, поради което категорично се доказва по делото, че на мястото, на което
процесният автомобил е бил заснет, той се е движил в зоната на действия на
пътния знак В26, указващ максимална скорост от 60 км/ч.
Изрично се обръща внимание, че макар в писмото от директора на ОПУ -
Пловдив да се сочи, че проверка за наличието на знаците не е извършвана на
дата 19.01.2021 г., то това обстоятелство не е оставило делото неизяснено от
фактическа страна. Няма как и да се изисква от ОПУ – Пловдив да извършва
такава проверка всеки календарен ден. В случая доказателствена информация
за това дали знакът е бил наличен и към датата на проверката следва да се
черпи от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а не
от ОПУ – Пловдив. В протокола за използване на мобилно АТСС, приет като
писмено доказателство по делото, изрично е удостоверено, че на дата
19.01.2021 г. е извършена проверка от полицейския служител И. С. на
7
наличните пътни знаци преди и след измерването. От протокола се
установява още, че контролният орган е констатирал поставен пътен знак
В26, а сигнализираната с него максимално допустима скорост е била 60 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за това, че управлява моторно превозно средство,
съзнавала е с каква скорост се движи, както и какво е действащото
ограничение при движение в процесния пътен участък, следователно в
съзнанието й се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен
размер на разрешената максимална скорост на движение.
За така извършеното административно нарушение съгласно разпоредбата
на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е предвидено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба, тъй като превишаването на разрешената максимална
скорост от една страна е над 50 км/ч, но същевременно не е повече от 55 км/ч.
При определянето на наказуемата стойност на скоростта следва да бъде
приспадната максимално допустимата грешка на радара (т.нар. толеранс в
полза на водача). В случая това е сторено, като е приспадната грешка от 3
км/ч. Съгласно протокол № 9-33-20 от 26.10.2020 г. за проверка на мобилната
система за видеоконтрол при движение със скорост над 100 км/ч максимално
допустимата грешка е 3 %. Доказа се по делото, че стойността на измерената
от техническото средство скорост на процесния лек автомобил с рег. № *** е
116 км/ч. Следователно е трябвало да бъде приспаднат толеранс от 3 %. Три
процента от 116 км/ч представляват 3,48 км/ч, като след приспадането им от
измерената скорост от 116 км/ч се установява, че действителната стойност на
скоростта на движение на процесния автомобил е 113 км/ч (с точност 112,52
км/ч). Именно такава стойност на установената скорост е посочена в
обжалвания ЕФ. По тези съображения съдът приема, че дори и да не е била
изчислена по правилен начин, то стойността на скоростта на движение на
жалбоподателката, която е вписана в ЕФ, отговаря на обективната
действителност. Все в тази връзка налага се извод, че в хода на целия процес
жалбоподателката се е защитавала срещу обвинение по правилно установени
факти, т.е. срещу действителната си скорост на движение. Така по никакъв
начин не се вменяват нови факти относно съставомерните признаци.
Процесуално нарушение от категорията на съществените не е допуснато, тъй
като фактическата обстановка е коректно описана в електронния фиш,
включително и установената стойност на скоростта на движение. В този
смисъл е и последователната съдебна практика, като касационната инстанция
вече е имала повод да се произнесе по този въпрос. Съгласно Решение № 418
от 22.02.2019 г. по к.а.н.д. № 98/2019 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2125/2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив в случаите, когато е
допусната грешка при отчитането на толеранса в полза на водача или
неправилно е определена наказуемата стойност на скоростта, но това не води
8
до промяна на санкционната норма, вида и размера на наказанието, то не е
налице основание за отмяна на електронния фиш, нито е допуснато
съществено процесуално нарушение. Посочената съдебна практика изцяло се
споделя от настоящия състав. В конкретния казус тя е приложима на още по-
силно основание, тъй като макар да е допуснато отклонение от коректния ред
за приспадане на максимално допустимата грешка, то все пак в електронния
фиш е посочена правилната стойност на скоростта.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателката е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2-3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно
чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е
от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че
доколкото делото е разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на
съдебното следствие не са разпитвани свидетели, то справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
9
страна в процеса – жалбоподателката В. А. С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4407344 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В. А. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. А., ул. "***" №*, вх. *, ет. *, ап. ** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. "***" №*, вх. *,
ет. *, ап. ** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10