Р Е Ш
Е Н И Е №
260249
гр. Бургас, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на 14.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2769 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба Е.Й.М. срещу Наказателно
постановление № 20-0769-001919/23.06.2020 г., издадено от началник група към ОД
на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП, му е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2020 г., около 19:25 часа, в гр. Бургас, по бул.
"Тодор Александров", в посока ПВ Юг, жалбоподателят управлявал лек автомобил
"Пежо 307 2.0 д", с рег. № *******, собственост на Й.Е.М.. Едновременно
с това жалбоподателят използвал мобилен телефон без да използва устройство, позволяващо
използване на телефона без участие на ръцете. Нарушението било констатирано от свидетеля
И.Е.Г., на длъжност младши автоконтрольор при сектор "ПП" при ОД на МВР
– Бургас.
На жалбоподателя бил съставен АУАН за установеното нарушение
по ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
Г. са логични, последователни и безпротиворечиви, и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП, вмененото на
жалбоподателя нарушение е достатъчно индивидуализирано по място, дата на
извършване, в какво се състои самото противоправно поведение, а именно по време
на движение с л.а. е използвал мобилен телефон без наличие на устройство,
освобождаващо ръцете му.
Изложените факти правилно са били квалифицирани от АНО като нарушение по чл.
104а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство
е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
му.
От събраните по делото доказателства
по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на вмененото му нарушение. От показанията на свидетеля
И.Г. се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, като едновременно с
това е разговарял и по мобилен телефон, без да използва устройство, освобождаващо
ръцете. Срещу въпросните факти не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или поне да разколебаят изложеното от свидетеля, поради което съдът
не намира причина да не кредитира изцяло показанията на актосъставителя.
Неоснователни са и твърденията, изложени в жалбата, а именно, че деянието е
извършено при условията на крайна необходимост. В случая не са налице всички кумулативно
необходими предпоставки, очертани в разпоредбата на чл. 13 от НК, за позоваване
на крайна необходимост. За да се намира деецът в положението на крайна необходимост
е необходимо да съществува непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне
по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес при
условие причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели
да бъдат предотвратени. От една страна, съдът намира, че посочените от жалбоподателя
фактически обстоятелства, че е отразил спешно обаждане на сина си, не могат да бъдат
квалифицирани като непосредствена опасност по смисъла на чл. 13 от НК, още
повече жалбоподателят да не е могъл да избегне по друг начин, доколкото е имал
пред себе си и възможността да спре МПС и да проведе разговора. А от друга
страна, по делото не се ангажираха никакви доказателства в подкрепа на защитната
теза. При тези факти съдът счита, че деянието на жалбоподателя не е извършено при
наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 1 НК.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 104а от ЗДвП законодателят
е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП наказание „глоба” от 50
лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на
настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на
наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима
и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието
на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното деяние не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което
и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001919/23.06.2020 г., издадено от началник на група
към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя Е.Й.М., ЕГН **********,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 104а
от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС