Р Е Ш Е Н И Е
№29
гр. Н.,13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия: СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №373 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по депозирана жалба на
основание чл.59 от ЗАНН от Т.И.С., в качеството му на управител и представляващ
„Айсис“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Македония“ №149, чрез пълномощника му адвокат ***от *
против наказателно постановление №*/* г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр. Ш..
В жалбата се твърди,че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
С него,на дружеството-жалбоподател била
наложена имуществена санкция за нарушение на чл.281, ал.1 от КТ и чл.12, ал.1,
във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд/ДВ бр.102/2009г./.В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление липсвало пълно и
точно описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е
извършено. От обстоятелствената част на акта за административно нарушение не
било ясно защо проверяващите органи са приели,че завареното в обекта на
жалбоподателя лице Е.Ш.Ю.е било прието на работа и е полагало труд; липсвали
посочени елементи на трудово правоотношение. Действително Е.Ю.се намирал в
обекта на жалбоподателя в деня на проверката, но за да пита дали може да бъде
нает на работа, да му бъде обяснено какви документи следва да подготви. Също
така по време на проверката, той не бил на работно място, с работни дрехи, или
в двора на дружеството, а се намирал зад сграда в двора. Отношенията между
дружеството и Ю.не били трудови, поради което и той не попадал сред кръга лица,
на които следвало да бъде проведен начален инструктаж. При липсата на несъмнена
доказаност на трудово правоотношение, спрямо
дружеството не следвало да се съставя акт за административно нарушение.
Подадената декларация от Ю.била съставена в нарушение на ЗЛС, тъй като той бил
непълнолетен, а липсвало изразено съгласие на родител. Поради това декларацията
не удостоверявала валидно волеизявление. При установяване на нарушението и в
хода на събирането на доказателствата административният орган не установил
родители или попечители на лицето,а липсата на участие и съгласие на такова
водела до съществено процесуално нарушение. Декларацията, написана от Е.Ю.била
писана от него под диктовката на служител от Дирекция „Държавна инспекция по
труда“, поради което не следвало да се цени като годно доказателство по делото.
На следващо място наказващият орган не обсъдил наличието или липсата на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая нарушението било първо
поред и липсвали вредоносни последици, поради което следвало да се приеме, че
случаят е маловажен.
Също така наложената санкция била крайно
завишена. По тези съображения, развити подробно в жалбата, представителят на
дружеството моли наказателното постановление да бъде отменено, а в случай, че
съдът счете, че е налице осъществено административно нарушение, то на основание
чл.415в от КТ във вр.чл.3 от ЗАНН ,да намали размера
на наложеното наказание от 1 500 лв. на 100 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява.Представлява се от адв.***–*,който изцяло
поддържа депозираната жалба.
За административно-наказващия орган се
явява ***–И.,юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда „гр.Ш..Оспорва
жалбата.Счита,че от събраните доказателства безспорно се доказва осъществен
състав на административно нарушение. Намира,че наказателното постановление е законосъобразно
и правилно. Поради тези съображения, представителят на въззиваемата
страна моли, постановлението да бъде
потвърдено.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок,от надлежно
легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално
допустима,а разгледана по същество-неоснователна,поради следните съображения:
С акт за установяване на
административно нарушение №27-0000926 от 13.09.2019 г. ,съставен от С.Р.К. ***/,,в присъствието на
свидетелите М.М.М. и Г.П.П.
***/ е
констатирано,че при извършена проверка на ***г. по спазване на трудовото
законодателство в обект на „Айсис“ – ООД – ***в гр. К.,
ул. „М.“, №*, че дружеството-жалбоподател,в качеството си на работодател ,е
допуснал до работа в горецитирания обект лицето Е.Ш.Ю.с
ЕГН:**********,ненавършило * години,без да е поискал и получил предварително
разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ш..
С това нарушил чл.303 ал.3 от КТ.
За извършената проверка е съставен
констативен протокол №*/*г.
АУАН е връчен на визирания в него
нарушител,като в законоустановения срок той е
депозирал срещу него писмени възражения,които не са били уважени от
административно-наказващият орган.
Въз основа на така съставения и връчен акт
за административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш.
С.М.е издала наказателно постановление №*/* г., с което за установеното
нарушение, на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл.414,ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Наказателното постановление е връчено на
посочения нарушител на 4.11.2019г.и в законоустановения
срок той го е обжалвал пред съда.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална,материална и функционална компетентност,като същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в АУАН,така и в НП е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Като съобрази събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите
С.Р.К.,
Г.П.П. ,М.М.М., П.В.Т., , З.С.Ф., Б.Б.Н., Н.С.Г.,
както и писмените доказателства, представени в заверени копия – протокол за
извършена проверка №ПР 1927559, съставен на 13.09.2019 г.; декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ от ***г. и копия на страници от книга за начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, съдът
намира, че безспорно по делото са установени следните факти:
На ***г. в обект на дружеството-жалбоподател – ***, находяща се в гр. К., обл. Ш., ул. „М.“, №*, била извършена съвместна проверка от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. - свидетелите С.Р.К., М.М.М. и Г.П.П. и полицейски служители, сред които свидетелите П.В.Т. и Н.С.Г./инспектор „Детска педагогическа стая“при РУ Н./.
Проверката била по повод наличен сигнал, че във фабриката работят хора без сключени трудови договори. Около 10,00 часа проверяващите били на входа на обекта, където се представили на служителя на портала на дружеството. Те, обаче не били допуснати в обекта, а им било обяснено да изчакат, за да бъде уведомено ръководството на фабриката. Около половин час проверяващите чакали пред обекта, след което управителят на дружеството отворил и заедно, с друг служител на фабриката допуснали проверяващите вътре. Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията. Започнали обход на обекта в различни посоки из производствените помещения.
Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията. Започнали обход на обекта в различни посоки из производствените помещения.При извършения от него обход,на св.П. забелязал,че в помещение ,намиращо се зад складовете,между сградата/производствените помещения / и оградата,в тревната площ се намират около 60-70 души.Повикал на место колегите си и полицейските служители,като започнали да извършват проверка на лицата,които се намирали там.Лицата били с дрехи,видимо работно облекло,имали найлонови ръкавици,шапки,а някои и ботуши.Служителите от полицията съдействали на контролните органи за установяване самоличността на лицата..Сред тях имало и непълнолетни ,един от които бил Е.Ш.Ю.с ЕГН:**********.
В представената му декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която съставил в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ при РУ – Н. – свидетелят Н.С.Г.,Ю.е посочил,че на ***г. е отишъл в 07.00часа.*** с Н.Д.К.от *.Една жена с *** им казала какво да работят.Работното време щяло да бъде до 17.30часа,а заплащането в размер на 25 лева дневно.Нямал трудов договор.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за процесуални нарушения в рамките на административно-наказателното производство е,че декларацията,попълнена от Ю., не следва да се отчита като доказателство по делото, защото тя била съставена, без присъствие на негов родител или настойник.. Съставената от непълнолетния декларация в случая не представлява извършване на правно действие, от категорията на тези,за които се изисква родителско съгласие, а представлява писмено изявление на непълнолетно лице, което в случая е дадено в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ и в случая родителско съгласие не е необходимо.
Доколкото свидетелите З.С.Ф., Б.Б.Н. работят в дружеството-жалбоподател и са в състояние на служебна обвързаност,съдът не цени с нужното доверие показанията им в частта,в която твърдят,че всички лица,които са били намерени в тясното пространство между южната и източната стена,зад работни помещения не работели в предприятието,а били дошли във въпросния ден да си подават документи за назначаване,тъй като тези им твърдения противоречат както на обективираното в подписаната от непълнолетния Ю.декларация,така и от самата масовост на присъствието им в един и същи ден и час и както се установи,за целта са били превозвани до там с организиран транспорт/за което сочат в показанията си св.Николова и Филипова/.
От анализа на установените факти съдът счита, че се доказа по несъмнен начин,че на ***.Е.Ш.Ю.е бил допуснат в обект на жалбоподателя „Айсис „ООД-***,ул.“М.“№*,където е извършвал дейност, която по всичките си характеристики е била съответстваща на задълженията на работник в ***. Същият е имал договорено работно време, трудово възнаграждение,както и място за изпълнение на трудовите си задължения.Доказва се,че към момента на извършване на проверката той не е имал сключен трудов договор с работодателя.Извършваната от непълнолетното лице работа е била със знанието и съгласието на работодателя,защото той е бил допуснат да престира трудови функции на съответното работно място.Работодателят не е поискал предварително разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда „Ш..,с което от обективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.303 ал.3 от КТ.
При издаване на наказателното постановление,административно-наказващият орган е извършил обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му,мотивирал е същото,подвел го е под съответната санкционна норма.Правилно административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ в минималния размер,предвиден от закона/имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000лв./.С оглед характера на обществените отношения,които урежда трудовото законодателство и конкретната правна норма,имаща превантивна функция във връзка с полагането на труд и работна сила от лица,ненавършили пълнолетие,които се ползват с особена закрила от трудовото законодателство и нарушенията на съответните правни норми са с висока степен на обществена опасност,съдът намира,че процесното нарушение не се явява маловажно по смисъла на чл.11 от ЗАНН във вр.чл.93 т.9 от НК,поради което,на нарушителя е наложено справедливо административно наказание..
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,ето защо на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление №*/*г.
,издадено от С.С.М.-Директор на Дирекция ”Инспекция
по труда” - гр.Ш. /въз основа на АУАН №***г.,/, с което на „АЙСИС“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Македония“ №149, представлявано от Т.И.С. с
ЕГН:**********,за адм.нарушение по чл. 303,ал.3 от
Кодекса на труда,на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Ш.ския административен
съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: