Решение по дело №64/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална дирекция по горите - [област] и на В. Р. Б. срещу Решение № 46/20.10.2023 г. по а.н.дело № 58/2023 г. на Районен съд гр. [община], с което е отменено наказателно постановление /НП/ №191/17.05.2023 г. на Директора на РДГ - [област] и приложен чл. 28 от ЗАНН, като е предупреден касатора В. Р. Б., че при извършване на друго нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на НП, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Подадена е и частна жалба от В. Р. Б. срещу Определение № 48 от 23.11.2023 г. с което се допълва Решението в частта за разноските.

С процесното НП, на В. Р. Б. от [населено място] на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, отнето в полза на държавата ловно оръжие марка „АТА ARMC/Neo Synt“.

В жалбата на Директора на РДГ [населено място] се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с молба да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление. Конкретно се оспорва наличието на съществено нарушение на административно-процесуалните норми при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление.

В жалбата на В. Р. Б. се оспорва прилагането на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН от въззивния съд, при условие, че съдът е приел да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател – Директора на РДГ - [област] не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от гл. юрисконсулт Д.Ш., с което се поддържат съображенията, изложени в касационната жалба.

 

Касационният жалбоподател, В. Р. Б. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област], счита касационната жалба Директора на РДГ - [област] за основателна по изложените в нея съображения. Поддържа, че решението на РС - Д. е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Счита, че въззивният съд, неправилно е приел, че мястото на нарушението не е конкретизирано. Според представителя на прокуратурата, достатъчно ясно и точно е описано извършеното нарушение. На следващо място, прокурорът дава становище, че неправилно е приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай.

Административен съд - [област], в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационните жалба и след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Наказателното постановление, оспорено пред районния съд, е издадено на Директора на РДГ - [област], за това, че ловува като извършва движение извън населено място в поземлен имот в близост до отдел 25, подотдел "б" по горскостопански план на ТП „ДГС М.“ от 2012 г., землище на [населено място], [община], [област], с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие и с редовно заверен билет за лов, където e вписан под № 8 в разрешително за групов лов на дива свиня серия ЮЦ № . за ловуване на 13.11.2022 г., в предоставен ловностопански район М., с място на ловуване ловище № 1 “Д.“ по ловностопански план на ТП „ДГС М.“ от 2012 г., но извън определеното място в разрешителното Серия ЮЦ № ., а именно - ловище № 2 “С.О.“ по ловностопански план на ТП „ДГС М.“ от 2012 г., без да е убил или уловил дивеч.

Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл.84, ал.1, предл.3 във връзка с чл.43 ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). На основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. На основание чл. 94, ал 1 от ЗЛОД е постановено „лишаване от право на ловуване за срок от 3 години“ и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловното оръжие, марка „АТА ARMC/Neo synt“.

За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, на първо място, че в акта и в наказателното постановление не е посочено точно мястото на нарушението. Прието е, че не било ясно, как е установено мястото на нарушението, извършено ли е замерване с джипиес устройство и съпоставка с карта. В НП липсвали данни – карти, данни за устройствата, извадки от тях, от които може да се заключи къде е мястото на нарушението. По този повод, позовавайки се на чл.303 от НПК, въззивният съд прави извод, че не е доказано по безспорен начин вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

На следващо място в оспореното решение на въззивния съд е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН, като е прието, че АНО не е обсъдил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН и като не е приложил посочената норма, АНО е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП.

Независимо от приетото за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57 от ЗАНН, въззивния съд е констатирал, че дори да се приеме, че жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД, налице е основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретно за разглеждания случай се сочи, че административното нарушение от обективна страна се изразява в ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, единствено под формата на движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, за което няма данни и не е твърди фактически да е използвано. Прието е също, че липсват данни за установени други нарушения по ЗЛОД и последващото поведение на наказаното лице било насочено към съдействие при извършването на проверката, от което е направен извод, че се касае по-скоро за инцидентна противоправна проява с ниска обществена опасност.

Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е допустимо, а по същество неправилно, както в частта с която е направен извод за допуснато процесуално нарушение, така и в тази, с която е прието да е налице „маловажен случай“ и предупреден касатора на основание чл.28 от ЗАНН.

Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД: „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“. Като се има предвид, че описанието на мястото следва да бъде индивидуализирано до степен в случая, установяващ такова извън мястото посочено в разрешителното за лов, със сочене на ловище 1“Д.“. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че същото е конкретизирано в достатъчна степен, за да се установи, къде е извършено нарушението, като описанието в случая е достатъчно, за да конкретизира елементите от обективна страна на вмененото административно нарушение, а именно, че констатираното място на ловуване е извън определеното в разрешителното за лов за конкретния ден. Видно от описанието на мястото на нарушението в НП, същото съдържа всички елементи, изискуеми от фактическия състав на нарушението. Изрично е записано в НП: „Място на извършване на нарушението – Отдел 25, подотдел ,,б“ на ТП „ДГС М.“, ловище № 2 „С.О.“, ловностопански район „М.“, землище О., [община], [област]“, при положение, че с разрешителното за групов лов на дива свиня серия ЮЦ . за ловуване на 13.11.2022 г. е определено място на ловуване ловище № 1 “Д.“ по ловностопанския план на ТП „ДГС М.“ от 2012 г.

Незаконосъобразен е и извода, че от доказателствата по делото не се установявало, че жалбоподателят се е намирал извън посоченото в разрешителното за групов лов място. От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на У., А. и Г. категорично се установява, че ловуването на Б. е в района на ловище „С.О.“, което е различно от посоченото в разрешителното за лов от 13.11.2022 г. - ловище „Д.“.

По смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД, ловуване представлява и престоя или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. От събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че вмененото нарушение е доказано.

Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, както неправилно е приел въззивният съд, при което и касационната жалба на Директора на РДГ-[област] е основателна.

На следващо място, незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд за наличие предпоставките на маловажен случай за процесното административно нарушение, който не кореспондира с установеното като незаконосъобразно НП, поради допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон.

Освен това, посочените обстоятелства в решението на РС-[община] – навлизане в друго ловище, липсата на данни за други нарушения по ЗЛОД и последващото поведение на наказаното лице, не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието по чл.84, ал.1, предл. 3 от ЗЛОД.

В случая следва да се изходи от разбирането, че ловуването е дейност, свързана с употреба на ловно оръжие, което от своя страна е източник на повишена опасност за живота и здравето на неопределен кръг от хора. Затова обществените отношения, свързани с предоставяне на ловно оръжие и упражняването на ловуване, са строго регламентирани в закона и е наложително да се спазват в обществен интерес. Като е направил обратния извод и е приложил чл.28 от ЗАНН, районният съд е постановил материално незаконосъобразно решение, което на това основание следва да бъде отменено.

По изложените съображения, касационният състав приема, че решението на районния съд, като постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, ще следва да бъде отменено.

По частната жалба от В. Р. Б. срещу Определение № 48 от 23.11.2023 г. с което се допълва Решението в частта за разноските, съдът намира същата за допустима, но неоснователна. За да остави жалбата без уважение, съдът е приел, че с решението, чието допълване се иска се е произнесъл в частта за разноските, като е конкретизирал, че същите остават за страните, така както са направени. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи по направеното искане за изменение на определението в частта за разноските, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги преповтаря.

Касационният жалбоподател - Директора на РДГ - [област] е претендирал разноски и съдът следва да уважи искането и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

Водим от гореизложеното, Административен съд гр. [област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 46/20.10.2023 г. по а.н.дело № 58/2023 г. на Районен съд гр. [община], с което е отменено наказателно постановление /НП/ №191/17.05.2023 г. на Директора на РДГ - [област] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 191/17.05.2023 г. на Директора на РДГ - [област], с което на В. Р. Б. от [населено място] на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94, ал 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловно оръжие марка ловно оръжие марка „АТА ARMC/Neo synt“, използвано за ловуване при извършване на нарушението.

Оставя в сила Определение № 48 от 23.11.2023 г., с което се допълва Решението в частта за разноските.

Осъжда В. Р. Б. от [населено място] да заплати на Директора на РДГ - [област] юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.