№ 751
гр. Варна, 20.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №5527/02.03.2023г. по описа на ВОС, на
„ФАНТАСТИКО ГРУП” ООД, ЕИК *********, седалище град София, в качеството му
на правоприемник на ищеца „ВАН ХОЛДИНГ” ООД, ЕИК *********, подадена чрез
законен представител – управителя В. Н., срещу решение №62 от 10.02.2023г. на
Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №180/2022г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца искове по чл.92,
ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „Енерго-Про Енергийни Услуги”
ЕАД, ЕИК *********, седалище град Варна, да му заплати сума в общ размер на 191
656,97 лева, представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на Договор за комбинирани услуги №********** от 09.06.2021г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Маркет+”,
уговорена в чл.18 от договора в размер на 50% от произведението на договореното
прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за съответните обекти по
цената от последно издадената от ответника фактура, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението. В съответствие с този резултат ищецът е осъден да
репарира на ответника сторените разноски по делото в общ размер на 6 844 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението се оспорва като нищожно, недопустимо и неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото
1
доказателства и необосновано.
Според въззивника, волята на съда е изцяло неразбираемата, като мотивите на акта са
толкова неясни, че на практика представляват липса на такива, което е съществено
нарушение на съдопроизводствено правило на чл.236 ал.2 от ГПК и води до нищожност на
съдебния акт.
В условие на евентуалност решението се оспорва като недопустимо поради
произнасяне извън пределите на търсената от страната защита. Твърди, че с отговора на
исковата молба, отговора на допълнителната искова молба и развитата защита по иска
насрещната страна не се е позовала на хипотеза на прекратяване на договора на основание
чл.17, ал.1 б. „з)” от договора. Позовавайки се и на константната практика на касационния
съд, въззъвникът счита, че съдът следва да се произнесе само в рамките на търсената защита
като е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин,
който е поискан от съответната страна. И тъй като в случая първоинстанционният съд е
излязъл извън спорния предмет, решението му е недопустимо.
В условие на евентуалност решението е и неправилно като се оспорват изводите на
съда, че договорът е бил прекратен на основание чл. 17, ал. (1), буква ,,з)”, както и че
основанието за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество за
предсрочно прекратяване на договора не е било възникнало.Твърди се, че съдът
едностранно и извън правомощията си разширява смисъла на разпоредбата на чл.16 от
договора, като с това нарушава и действителната воля на страните, приложена при
сключване на договора. Твърди, че хипотезите на прекратяване на договор по реда на чл.16
ал.1 са единствено и само посочените в него предпоставки, които нито са били налице, нито
насрещната страна се е позовала на някоя от тях, нито са представени доказателства в тази
посока. Едностранното и предсрочно прекратяване на договора извън тези три хипотези е в
нарушение на чл.17 ал.1 б. „ж)” от договора и представлява виновно неизпълнение на
договорно задължение. Неправилно, според въззивника, съдът е приел, че изявлението на
насрещната страна от 05.10.2021г. няма характер на предизвестие по смисъла на уговорките
в договора, въпреки изрично изразената воля на ответника в този смисъл. Поддържа се, че
след получаване на предизвестието от ищеца, което е валидно настъпило на 05.10.2021г.,
същото е породило своето действие и не може да бъде оттеглено без съгласието на страната,
на която е противопоставено. Възразява срещу извода на съда, че последващото му
оттегляне е без правно значение. Твърди че от момента, в който е получено, то не може да
бъде валидно оттеглено, тъй като има обвързващ ефект. Неправилно съдът е обсъдил
отправеното на 05.10.2021 г. от ответното дружество „предложение за промяна на условията
по договора”, като е счел посочените съображения за такива с „обективен характер”, които
правят невъзможно продължаване изпълнението на договора от страна на продавача.
Според въззивника, това твърдение („рекордно повишение цените на ел. енергия на пазарите
в Европа и региона”) освен, че не попада в хипотезите на чл. 16, ал. (1) от договора, не е и
подкрепено с нито едно доказателство, като въпреки това съдът го е кредитирал, което
прави решението необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид
2
договорената между страните формула за определяне на размера на цената за срока на
действие на договора, а именно среднопретеглена цена за всеки съответен месец на
платформа „пазар ден напред“ на Българска независима енергийна борса (БНЕБ), изчислена
на база почасовата консумация на купувача и получените сетълмент цени за всеки отделен
час през всеки месец на доставка, при съобразяването на която е видно, че сочените
обективни фактори са напълно неотносими към прекратяването на договора по чл. 16 ал.1 от
същия, тъй като рискът е прехвърлен върху купувача, а не е за продавача. Според
въззивника, обстоятелството, че цената на доставяната активна ел. енергия се е определяла
според платформата „пазар ден напред”, налага категоричният извод, че дори и ищецът да
беше приел направеното от ответника предложение, то това по никакъв начин не би се
отразило на цената, по която закупува доставяната ел. енергия. И обратното - запазването на
договорното правоотношение при действащите между страните условия би било изцяло в
духа на справедливостта и добросъвестността, предвид очевидното наличие на
еквивалентност на престациите при конкретно подписания договор, тъй като изпълнението
му по никакъв начин не е станало обременително за продавача, а рискът е останал изцяло за
купувача. Оспорва се в тази връзка извода на съда, че запазването на договора „е от
естеството да доведе до сериозни загуби за продавача” като абсолютно несъстоятелен, още
повече, че изменението на цените на производителите на електрическа енергия не са в
резултат на промени в нормативната уредба, нито са настъпили по време на действие на
договора, а дори и да се приеме, че са били налице, то е могло да бъдат предвидени към
момента на сключване на договора. Сочи се, че изпълнението на конкретния договор е
започнало на 01.07.2021г., а прекратяването е факт след около два месеца, което е твърде
кратък срок, в който период не е налице нито едно от посочените в чл.16 от договора
основания. При липса на позоваване на която и да е от хипотезите на чл.16 ал.1 от договора,
съдът не би следвало да се произнася с решение, че именно в тази хипотеза попада
отправеното до ищеца на 05.10.2021г. предложение за промяна на условията на договора.
Договорът между страните има силата на закон и в съответствие с нормата на чл.20а, ал.2
ЗЗД същият може да бъде изменен, отменен или прекратен само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в договора или закона. И тъй като в случая,
договорът е прекратен едностранно от ответника, считано от 01.11.2021г., без да бъде спазен
срока на дължимото предизвестие - в нарушение на клаузата на чл.17 б. „ж” от договора,
според която договорът може да бъде едностранно прекратен от всяка една от страните с
отправено 30-дневно писмено предизвестие, считано от първо число на месеца, през който
изтича предизвестието, въззивникът счита, че ответникът дължи уговорената за това
нарушение неустойка.
При тези основни оплаквания и фактически твърдения въззивникът моли
обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде прогласено за нищожно, в
условие на евентуалност – да бъде обезсилено като недопустимо, като делото бъде върнато
на първоинстанционният съд за ново разглеждане на предявения иск. В условие на
евентуалност се иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и
да се постанови ново решение, с което исковете (главен и акцесорен) да бъдат уважени.
3
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги” ЕАД, ЕИК *********, е подал писмен отговор вх.
№7775/28.03.2023г. чрез пълномощника си по делото адвокат А. Т., САК-Варна, в
който са обосновани подробно аргументи за неоснователност на въззивната жалба с
молба обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
С оглед горното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №5527 от 02.03.2023г. на
„ФАНТАСТИКО ГРУП” ООД, ЕИК *********, седалище град София, в качеството му
на правоприемник на ищеца „ВАН ХОЛДИНГ” ООД, ЕИК *********, подадена чрез
законен представител – управителя В. Н., срещу решение №62 от 10.02.2023г. на
Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №180/2022г. по описа на ВОС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.11.2023г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, чрез пълномощници, на посочените по делото
електронни/съдебни адреси, като към призовките се приложат и преписи от
настоящото определение.
На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4