О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№3
гр.Силистра 06.01.2020
год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на шести януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при секретаря и в
присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №271
по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е протест от М.Х.-младши
прокурор в Районна прокуратура-Силистра, против определение №336 от
29.11.2019г., постановено по ЧНД №836/2019г. на Силистренски районен съд, с
което е отменено постановление на РП-Силистра от 13.11.2019г. за прекратяване
на ДП №277/2019г. по описа на РУМВР-Силистра.
Прокурорът счита определението за
неправилно и незаконосъобразно, и намира, че вследствие на правилно
установената фактическа обстановка не могат да се направят изводи, различни от
този, че в случая се касае за случайно деяние. Според прокурора липсват всички
елементи на престъплението, визирани в чл.9, ал.1 НК, а също така не става ясно
и какви конкретно указания е дал първоинстанционният съд, и кое ги налага.
Предвид на това, прокурорът предлага, въззивната инстанция да отмени изцяло
определението на Силистренски районен съд и постанови ново, с което да потвърди
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
По протеста е депозирано становище от
„Централ Парк“ АД гр.Силистра, чрез адв.Й., които считат, че протеста е
неоснователен, като се оспорва извода в протеста, че „детското поведение“ може
да се третира като случайно, още повече, че в случая се касае за
наказателноотговорни лица. С оглед на това, адв.Й. предлага да не бъде уважаван
протеста, а определението на СРС да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция, като прецени
посочените в протеста доводи, съображенията изложени в писменото становище и
взе предвид събраните по делото доказателства констатира следното:
От фактическа страна се е установило,
че на 03.06.2019г. в около 19.30ч. в гр.Силистра, свидетелите Б., Н., Б., И., А.и
П. посетили кафе „Роял“, намиращо се в сградата на „Централ Парк“, по ул.“Гено
Чолаков“ №1. При напускане на кафето те използвали асансьора водещ директно от
заведението до партера, като преминава през няколко етажа. Шестимата влезли
заедно в асансьора, като не са сигурни кой къде със сигурност е застанал вътре.
Малко след като задвижили асансьора в посока надолу, св.А. на шега бутнал св.П.,
който залитнал и се ударил с тяло във вратите на асансьора. Вследствие на това
съприкосновение, вратите на асансьора се откачили и изместили, поради което
веднага последвало спиране на асансьора.
Свидетелите натиснали паник бутона и започнали да викат, че са
заседнали.
На място пристигнали св.И.-техник и
свидетелите Й. и А., които помогнали на заседналите да излязат от асансьора.
След извършения оглед се установило, че освен на вратите са нанесени повреди на
отключваща отбивачка, ролка на ел.двигател на вратите, наранен ремък чрез
нацепване, ролките на вратите, контакт на вратите и др.
По делото е представена фактура, от
която е видно, че извършения ремонт и подмяната на увредените части възлиза на
стойност от 2 643,60 лева.
Според въззивната инстанция
подаденият протест е процесуално допустим, а по същество неоснователен.
При осъществяване на контролните си
функции по отношение на прокурорското постановление, първоинстанционният съд е
приел, че то е необосновано, поради което и достигнатите изводи са
незаконосъборазни. Изложени са подробни аргументи в тази връзка, които се
споделят и от настоящата инстанция.
Неразбираемо е недоумението на
прокурора, досежно приетото от първоинстанционния съд становище, от
необходимостта за допълнителен разпит на свидетелите ползващи асансьора,
предвид наличните противоречия касаещи механизма на извършване на деянието, по
отношение на който е установена единствено крайната му фаза, а
именно:съприкосновението на тялото на св.П. с вратите на асансьора. Както
правилно е отбелязал първоинстанционият съд, не е установено по категоричен
начин кое е провокирало движението на тялото на св.П., движение извършено с
достатъчна сила и интензитет за да причини установените увреждания.
Така например св.Б. е заявил, че св.А.
е бутнал св.П. и „вратата беше на хикс“.
Св.Б. твърди, че св.А. е ощипал или
бутнал св.П., който „мина между нас и се опря на вратата“, която „направо се
откачи и увисна“.
Св.Н. не е видял кой е блъснал св.П.,
само е възприел удара му с „лице и тяло във вратата“.
Св.П. твърди, че св.А. го е бутнал на
майтап, и той не се е ударил силно.
Св.А. пък от своя страна твърди, че
не е бутал никого, а само се е облегнал на св.П., който се е спънал на нечий
крак, и така е залитнал назад, като се е опрял на вратата.
Желанието на тези свидетели, чрез
използваните изразни средства да изтъкнат незначителността и безобидността на
действията си в асансьора, категорично контрастира с характера и тежестта на
уврежданията нанесени на отделните части и механизми на това съоръжение.
Дали с повторен разпит, дали посредством
очна ставка, тези противоречия следва да бъдат отстранени. Още повече предвид
смущаващото обстоятелство, че заключителните
части от показанията на тези свидетели са съмнително идентични,
включвайки еднакви изрази и структура на изреченията.
Обосновавайки извода си за наличието
на случайно деяние, прокурорът се позовава на установения категорично от
фактическа страна факт, че бутането е било на шега, т.е. безобидно. О друга
страна, прокурорът сочи, че следствен
експеримент се извършва само ако той не застрашава живота и здравето на човек,
т.е. прокурорът допуска, че при безобидната
ситуация, която се е развила, би могло не само да се нанесат увреждания
върху съоръжението, но и да последват телесни увреждания.
Преценявайки обстоятелствата
формиращи и влияещи на преценката за субективната страна на деянието, а оттам и
за наличието или не на случайно деяние, не следва да се пропуска и
обстоятелството, че в случая се касае за ползването на съоръжение с повишена
опасност /наред с асансьорите такива са и съдовете работещи под налягане,
газовите съоръжения, въжените линии и ски влекове, повдигателните съоръжения и
редица други/, чието функциониране и използване се регулира от нормативни
актове, каквато е Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на
асансьори. Очевидно е, че ползването на асансьора не е извършено нормално, след
като на съоръжението е нанесена щета покриваща признаците на „авария“, съгласно
Правилника за организацията, задачите и функциите на специализирания орган на
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
технически надзор на съоръженията с повишена опасност, чиято формулировка
гласи: „Авария“ е внезапно разрушаване, деформиране или значително повреждане
на съоръжения с повишена опасност в процес на тяхната експлоатация, съпроводено
с материални щети и трайни изменения, непозволяващи по-нататъшното безопасно
използване на съоръжението“.
Именно с оглед на възникналата
авария, следва да се прецени не е ли целесъобразно да бъде назначена и техническа
експертиза, която да установи, с каква сила и интензитет е въздействано върху
асансьора, за да се причинят установените поражения.
Поради естеството на съоръжението,
ползването му се извършва при определени условия, а именно, че се забранява
ползването на асансьора от лица до 7 години без придружител; Превишаване на
отбелязания товар /брой лица и тегло/; Ползването на асансьора в случай на
пожар и природни бедствия; Превоз на леснозапалими и взривоопасни материали;
Хвърляне на отпадъци в шахтата. От проведеното разследване не става ясно била
ли е налична табела в асансьора, указваща условията за ползването му, освен
посочената максимално допустимата маса и брой лица, и съществува ли ангажимент и на кого /обслужващата
техническото състояние на асансьора фирма или „Централ парк“/, да поставят
такива указания.
Едва след прецизното изясняване на
всички относими към основания факт на доказване обстоятелства, би следвало да
се преценяват обективните и субективните измерения на деянието, в това число
формата на вината, а оттам насетне и предпоставките по чл.15 НК.
Въз основа на горното, настоящата
инстанция счита, че първоинстанционият съдебен акт е обоснован и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №336 от
29.11.2019г., постановено по ЧНД №836/2019г. на Силистренски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.