№ 12030
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110117450 по описа за 2024 година
„.” АД е предявило срещу Ж. Г. С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
2917.42лева, представляваща стойност на доставени . услуги през периода от 29.11.2017г. до
28.06.2021г. в обект, находящ се в гр. С.., клиентски номер ., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2021г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 460.54 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 29.01.2018г. – 28.07.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69373/2021г., по
описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на . услуги при
публично известни общи условия на „.“ АД, по отношение на които в исковата молба е
посочен и интернет адрес за достъп. Поддържа, че ответникът е потребител на . услуги и че
за процесния период е доставил на ответника . услуги, като купувачът не заплатил
дължимата цена, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Претендира и
присъждане на сторените разноски, като прави при условията на евентуалност и възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ж. С. е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат се подробни
съображение досежно наличието на несъответствие между издадената заповед за изпълнени
на парично задължение и исковата молба. Навеждат се доводи за неяснота относно
клиентския номера и партидата, открити за процесния имот, доколкото в различни искови
производство бил посочен различен клиентски номер и различна договорна сметка.
1
Изреждат се различни съдебни производство образувани във връзка с претенции на ищец
спрямо ответника за потребени Ви К услуги и изхода по тях. Подчертава се, че в исковата
молба не било посочено точно количеството потребена вода и как е било отчетено. Предвид
това се противопоставя установяването на тези обстоятелства да се извърши с допускането
на поисканите от ищеца експертизи. Релевирано е възражение за изтекла погасителна
давност за вземането. Поддържа се,че поради недължимост на главното задължение и
акцесораната претенция за лихви се явява неоснователна. С оглед изложеното се моли
исковете да бъдат отхвърлени.
По допустимостта на предявените искове:
При извършената от съда проверка за допустимост на предявените искове, за която
съдът следи служебно, настоящият състав намери, че част от предявения иск за цена на .
услуги за периода от 29.11.2017г до 28.12.2017г се явява недопустимо, доколкото видно от
представеното по делото влязло в сила решение № 71939/13.04.2020г. по гр.д.№ 36943/2018г
по описа на СРС, 28 състав, вече е налице формирана сила на присъдено нещо досежно
дължимостта на цената на . услуги за същия имот между същите страни за период от
27.03.2012г до 28.12.2017г. Следователно за част от периода на потребление на . услугите,
предмет на настоящото производство, вече е налице произнасяне на съда с влязъл в сила акт.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено за периода от 29.11.2017г до
28.12.2017г. и за сумата от 52.81 лева /съгласно съдебно-счетоводна експертиза/. При
съобразяване на дадените разяснения в т.13 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС с оглед прекратяването на производството за част от
периода, следва да бъде обезсилена и част от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
именно исковият съд е компетентен да стори това. Предвид това производството следва да
продължи за сумата от 2864.61 лева – главница за периода от 29.12.2017г до 28.06.2021г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ:
По иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на . услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял .
услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на . услугите са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Предоставянето на . услуги на потребителите срещу заплащане
2
се осъществява от . оператори, като в границите на една обособена територия само един
оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите . се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата).
По отношение на въпроса за наличието на облигационна връзка между страните
настоящият състав приема следното:
За доказване правото на собственост на ответника С. по делото от „.” АД е
представена справка от С. за осъществени вписвания, отбелязвания и заличавания по
персонална партида на Ж. Г. С. в периода от 01.01.1998г до 06.07.2021г, от която е видно, че
по партидата на ответника е направено отбелязване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.10.2000г., съгласно което С.В., В.В.а и Д.В. са продали притежаваното
от тях жилище – апартамент с адрес в гр.. на .тор К.С. и на ответника Ж. Г. С., като изрично
не е посочено всеки от купувачите каква част от правото на собственост е придобил.
Направените в справката отбелязвания в . за разлика от нотариалния акт и писмения
договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не представлява пряко доказателство за
придобиване на право на собственост, но не може да бъде пренебрегнато, а следва да се
цени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които
се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията,
подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира
разпоредбата на чл. 113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се
противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали
вещни права върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на
противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на
разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е
предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност
и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране
на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот
от един и същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно
действие. И тъй като вписването има това действие по отношение на всички актове,
посочени в чл. 112 ЗС, както и в чл. 4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв
е видът на акта (нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно
волеизявление) е ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между
два такива акта е единствено моментът на вписването. При съобразяване значението на
3
извършеното вписване Софийски районен съд приема, че извършването на вписване на
посочения договор за покупко-продажба на недвижимия имот в Служба по вписвания
следва да се приеме, че има значение на едно официално удостоверяване, че съществува
именно договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът Ж. С. заедно с трето за
спора лице е придобила право на собственост върху водоснабдения имот.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че следва да се отбележи, че от
представената справка от . се установява, че имотът е притежаван в съсобственост между
ответника и трето за спора лице – .тор С., доколкото съгласно вписания договор за покупко-
продажба има двама купувачи, т.е налице са двама съсобственици. Следователно
представените по делото доказателства не са достатъчни да установят, че ответникът Ж. С. е
единствен собственик на имота, като не са ангажирани доказателства жилището да е било
притежаван от нея и .тор С. в режим на ., поради което и съдът приема, че .тор С. и Ж. С. са
притежавали имот при равни квоти от по 1/2. Изрично в доклада по делото съдът е указал на
ищеца, че не е ангажирал доказателства ответникът да е единствен собственик на жилището,
но въпреки това доказателства от „.“ АД не са представени.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на представените доказателства,
Софийски районен съд приема, че по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че Ж. С. е била собственик на 1/2 ид.ч от имот, находящ се в гр.. в периода, за
който са начислявани суми за . услуги – 29.12.2017г до 28.06.2021г., доколкото не са
ангажирани доказателства до края на исковия период ответникът С. да се е разпоредила с
придобитите права върху имота.
С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция Софийски районен съд приема
за доказано, че ответникът С. е потребител на предоставяните от ищцовото дружество
услуги, т.е намира се в облигационна връзка със „.“ АД, но е материално легитимирана да
отговаря само за 1/2 от дължимите суми за предоставените . услуги, натрупани през исковия
период, съобразно квотата си в съсобствеността. Същевременно от ищеца не са ангажирани
доказателства, ответникът С. да е подала изрично заявление с искане партидата за имота да е
открита изцяло на нейно име, с което да изрази желание да встъпи в правоотношение с
ищцовото дружество за целия имот.
Обстоятелството, че от ищцовото дружество са променяли номера на партидата през
различни периоди от време не може да обоснове липса на облигационна връзка. Промяната
в клиентския номер и договорната сметка се дължи на това, че при образуване на съдебно
производство за суми по партидата се извършва прехвръляне на вземането по съдебна
сметка, т.е това е специфика на начина, по който дружеството ищеца организира
деловодната си система, без това обстоятелство да влияе на дължимостта на сумите. Видно
е, че се касае именно за имот с адрес гр.С..
По отношение на обстоятелството дали е доставена реално . услуги съдът намира
следното:
4
В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради -
етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител
поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в
общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните
водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите
части. Същевременно именно съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери
са задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради - етажна собственост се извършват през 10 години. На основание
чл. 34а, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните
водомери в сгради - етажна собственост се извършват по искане и за сметка на
потребителите от . или от лица, оправомощени за това от председателя на Д. по реда на
Закона за измерванията.
Нормата на чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. предвижда, че когато
длъжностно лице на оператора на . услуги установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно предвиденото в 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането
на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
и по същество предвижда, че месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката на
водомерите посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за
всеки обитател.
С оглед така посоченото, следва да се приеме, че именно потребителят отговоря за
поддръжката на водомерите си в изправно състояние и следва да поиска извършването на
периодична проверка на индивидуалните водомери като средство за измерван, като същият
не може да черпи права от пасивното си поведение.
В настоящия случай от приетите по делото заключения по съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК
като изготвени от вещи лица притежаващи необходимата профе.нална компетентност и въз
основа на извършена проверка на всички налични данни при ищцовото дружество, се
установява, че за периода от 29.12.2017г до 28.06.2021г, за който са издадени фактури в
периода от 29.01.2018г до 28.06.2021г, ищцовото дружество е определило количеството
потребена вода „на база“ брой потребители. Това начисляване съгласно посоченото от
5
вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, е начислено в съответствие с
нормативните изисквания, като за да обоснове тази констатация, експертът се е запознал с
всички документи, съхранявани в ищцовото дружество.
Предвид това при извършване на съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, Софийски районен съд намира, че безспорно по делото е установено, че за
периода от 29.12.2017г до 28.06.2021г., начисляването на потребеното количество . услуги в
имота на ответника С. е осъществено именно съобразно нормативните изисквания.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза за целия исков период по
партидата на имот, находящ се в гр.С., е начислено количество . услуги – 1031.27 куб.м.
/1031.27 куб.м – 24.46 куб.м при съобразяване на обстоятелството, че за периода от
29.11.2017г до 28.12.2017г производството по делото е прекратено, а от таблицата към
заключението е видно, че за този месец количеството е 24.46 куб.м/ и 86.56 куб.м за общи
нужди /видно от таблицата приложена към заключението за периода от 29.11.2017г до
28.12.2017г не са начислявани количества за общи нужди/. Същевременно от представените
от вещите лица в експертизите данни в табличен вид се установява и какво е количеството .
услуги начислявани за всеки отделен месец за потребление за имота и за общи нужди
съответно на каква стойност е доставеното количество вода за целия апартамент, а именно
общо за период 29.12.2017г – 28.06.2021г – 2864.61 лева, без включено старо салдо,
съгласно заключението на вещото лице счетоводител /от посочения в заключението размер
от 2917.42 лева е извадена начислената сума от 52.81 лева за периода 29.11.2017г –
28.12.2017г/.
От ответника обаче своевременно в отговора на исковата молба е релевирано
възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано при
съобразяване на дадените в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за предоставена услуга по доставяне на вода са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай
следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Съгласно действалите
през исковия период чл. 31, ал. 2 от Общите условия, одобрени от Д. с решение №
.17.07.2006г и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени от . с решение № .13.07.2016г.,
чието съдържание е идентично, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
6
ползваните от тях . услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Следователно
задълженията за периода 29.12.2017г. до 26.10.2018г., за които видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза е издадена фактура последно на 26.10.2018г., следва да
бъдат заплатени до 26.11.2018г. и от този момент започва да тече три годишния давностен
срок, т.е вземането за периода от 29.12.2017г. до 26.10.2018г. е погасено по давност към
26.11.2021г. Аналогично вземането за периода от 27.10.2018г. до 28.11.2018г., за което е
издадена фактура на 28.11.2018г. е станало изискуемо на 28.12.2018г. и би било погасено по
давност към 28.12.2021г. Преди това обаче на 02.12.2021г от „.“ АД е било пададено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПк, с което е била прекъсната
давността за вземането за 27.10.2018г. до 28.11.2018г.
При съобразяване на изложеното Софийски районен съд намира, че погасени по
давност се явяват задълженията за периода от 29.12.2017г. до 26.10.2018г., поради което
остават дължими и непогасени по давност единствено задължения за потребени услуги в
периода от 27.10.2018г. до 28.06.2021г. Същевременно от представената в табличен вид
информация в заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
стойността на потребените за целия имот в периода от 27.10.2018г. до 28.06.2021г . услуги
при съобразяване на действащите през исковия период цени утвърдени от ., се равнява на
2278.07 лева.
Както обаче бе посочено по-горе ответникът С. е легитимирана да отговаря
единствено за половината от задълженията, поради което искът следва да бъде уважен само
до сумата от 1139.03 лева за периода 27.10.2018г. до 28.06.2021г, а за разликата над така
посочената сума до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, както и за периода от
29.12.2017г. до 26.10.2018г.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за установяване дължимостта на сумата от 460.54 лева .
обезщетение за забава за периода от 29.01.2018г до 28.07.2021г, върху главницата
настоящият състав приема следното:
На първо място доколкото съдебният състав приема, че главницата, начислена във
фактурите издадени за периода от 29.12.2017г. до 26.10.2018г. се явява погасена по давност,
то по аргумент от чл. 119 от ЗЗД погасена по давност се явява и начислената мораторна
лихва върху тази главница.
По отношение на обезщетението за забава, начислено върху непогасената по давност
главница Софийски районен съд приема следното:
Съгласно предвиденото в чл. 44 от ОУ от 2016г., при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителя дължи на . оператора
обезщетение в размера на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на .
оператора. В чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 е предвиден срокът за заплащане на дължимите от
потребителя суми, включени в ежемесечно издаваните от дружеството фактури, а именно 30
7
дневен срок след датата на фактуриране. При съобразяване на горните обстоятелства и
правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че ответникът изпада в забава за
заплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане и именно от този момент
дължи и заплащане на лихва за забава. Същевременно както беше посочено и по-горе върху
погасената по давност главница не се дължи заплащане и на лихва, поради което остава
дължимо заплащането на мораторна лихва единствено върху непогасените по давност
задължения, т.е мораторна лихва изчислена по реда на чл. 162 от ГПК за период от
28.12.2018г. (когато е станала изискуемо вземането по фактура от 28.11.2018г., касаещо
задължения от 27.10.2018г. до 28.11.2018.) до 28.07.2021г., се равнява (при съобразяване и на
посоченото в заключението по съдебно-счетоводната експертиза кредитирана по реда на чл.
202 от ГПК относно изчислените от вещото лице лихви, а не начислените от ищеца) на
410.87 лева. Ответникът обаче дължи само 1/2 от така посочена сума, с оглед квотата и в
съсобствеността.
С оглед изложено предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сума
в размер на 205.43 лева за периода от 28.12.2018г. до 28.07.2021г., а в останалата част
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ АД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 46.78 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски и в исковото
производство. По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на
166.97 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – депозит за изслушване на експертизи.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ АД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба без да се яви
процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита, че
размерът на възнаграждение следва да бъде 50 лева. Предвид това общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 716.97 лева. Следователно следва да
бъдат заплатени от ответника разноски в размер на 285.36 лева – съразмерно с уважената
8
част от исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника С.,
която не претендира разноски и не е представила доказателства за това, че такива са били
сторени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17450/2024г. по описа на СРС, ГО, 153ти
състав, В ЧАСТТА по предявения от „.“ АД ,ЕИК ., срещу Ж. Г. С., ЕГН **********, по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ за
признаване за установено, че Ж. Г. С., ЕГН ********** дължи на „.“ АД ,ЕИК . сумата над
2864.61 лева до пълния размер от 2917.42 лева цена на предоставени . услуги в имот в гр.С.,
за периода от 29.11.2017г до 28.12.2017г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 27982/20.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 69373/2021г в частта относно сумата над 2864.61 лева до пълния
размер от 2917.42 лева, представляваща главница за потребена вода за периода от
29.11.2017г до 28.12.2017г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., срещу Ж. Г. С., ЕГН **********, с
адрес в гр.С., иск с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, че Ж. Г. С., ЕГН
**********, дължи на „.“ АД, ЕИК . сума в размер на 1139.03 лева, представляваща
стойност на потребени . услуги в периода 27.10.2018г. до 28.06.2021г. в имот, находящ се в
гр.С., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.12.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 1139.03 лева до пълния предявен размер от 2864.61 лева и за
периода от 29.12.2017г. до 26.10.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69373/2021г., по описа на СРС, 119 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., срещу Ж. Г. С., ЕГН **********, с
адрес в гр.С., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ж. Г. С., ЕГН **********,
дължи на „.“АД, ЕИК . сума в размер на 205.43 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 28.12.2018г. до 28.07.2021г. върху стойността на потребени .
услуги, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 205.43 лева до пълния
предявен размер от 460.54 и за периода от 29.01.2018г. до 27.12.2018., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
69373/2021г., по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА Ж. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 285.36 лева
9
- разноски в исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 46.78 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението в частта относно прекратяването може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, а в
останалата част може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10