№ 780
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501269 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.
Инициирано е с ВЖ от Прокуратурата на Р България представлявана от
Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 срещу Решение
№892 от 15.02.2024г. по гр.д. №8171/2023г. на СГС, с което е осъдена да
заплати на С. Я. С. с ЕГН ********** и адрес ******, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 10723/2017 г. на СРС,
НО, 7 състав, потвърдена с решение № 260292/05.05.2021 г. по ВНОХД №
4583/2020г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до окончателното й изплащане.
Искането на въззивника е да бъде отменено изцяло решението в осъдителната
му част, а ако това не бъде споделено, да бъде намалено присъденото
обезщетение на ищеца. Изложени са оплаквания, че не се доказани
предпоставките за уважаване на иска, а именно търпени вреди от С. от
наказателното производство, както и причинно – следствена връзка между
продължителността на досъдебното производство и неимуществени вреди за
същия. Сочи се, че характеристичните данни за ищец, отнасящи се до негови
осъждания, предхождащи последното наказателно производство, обосновават
много по – малък размер на обезщетението. Възразено е също, че в решението
не е обосновано защо е приет за справедлив конкретният размер на
обезщетението, поради което е неправилно.
1
Отговор на ВЖ е депозиран от пълномощника на ищеца С., в който са
развити съображения за неоснователност на оплакванията в нея. Заявено е
искане за потвърждаване на първонстанционния съдебен акт, подкрепено с
доводи, че увредата на доброто име и засягането на физическото и
психическото здраве са част от обичайните вреди, а не са извънредни вреди.
Пълномощникът на ищеца е депозирал насрещна въззивна жалба срещу
частта от решението, с която е отхвърлен като неоснователен искът за
неимуществени вреди за разликата над 7 000лв. до пълния предявен размер от
26 000лв., както и по отношение на иска за имуществени вреди, който е
отхвърлен изцяло. Счита, че в тези части първоинстанционното решение е
необосновано и неправилно и иска да бъде отменено, а исковете уважени в
пълен размер.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото
и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални
предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за
упражняване на правото на иск. Следва да се посочи, че разглеждания иск не е
по чл. 2б от ЗОДОВ и поради това разглеждането му не е обусловено и от
предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана
административната процедура, установена в глава Трета „а“ от ЗСВ(аргумент
от обратното на чл. 8, ал.2 от закона).
В казуса активната процесуално-правна легитимация по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ принадлежи на С. Я. С. като лице, което
твърди, че е претърпяло вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.
144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Безспорна е пасивната процесуална
легитимация на Прокуратурата по този иск.
Подложеното на въззивна проверка решение е правилно, поради
следното :
От фактическа страна в делото не се спори, а и при съвкупната преценка
на събраните доказателства се установява, че срещу ищеца е водено досъдебно
производство № ЗМ 2015/2016 г. по описа на 05 РУП СДВР и пр. пр. №
37153/2016 г. на СРП, образувано на 02.09.2016г. за престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. с ал. 1 НК. С постановление от 27.04.2017г. на разследващ полицай
при 05 РУ-СДВР С. Я. С. е привлечен като обвиняем и му е повдигнато
обвинение за това, че на 19.07.2016г. около 13.30ч. в гр. София, кв.
„Кремиковци“, бл. № *, ет. *, на стълбищната площадка пред ап. 4 се е заканил
2
с убийство на Р. И. И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което
престъпление се предвижда лишаване от свобода до 6 години.
С постановление от 27.04.2017г. по отношение на ищеца е взета мярка
„Задържане под стража“ от прокурор по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, за срок
от 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на постановлението -
04.05.2017г., след което обвиняемият е бил конвоиран в „Следствен арест“ гр.
София, находящ се ул. „Г.М.Димитров“ № 42.
На 04.05.2017г. досъдебното производство е изпратено на СРС с искане
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия С. Я. С.. По това искане се е развило съдебно производство, в
което с протоколно определение от 07.05.2017г., влязло в законна сила на
11.05.2017г., по НЧД № 7912/2017г. по описа на СРС, НО, 9 състав е оставено
без уважение, като спрямо ищеца С. е взета мярка за неотклонение
„Подписка“ и е разпоредено да бъде освободен незабавно от задържането му
след изтичането на срока от 72 часа.
В СРС е образувано съдебно производство по внесен на 22.06.2017г.
обвинителен акт, с който на ищеца е повдигнато обвинение за описаното
деяние. Производството по делото е разгледано в седем съдебни заседания, в
шест от които се е явил и участвал ищецът, като същият не е създавал пречки
за движение на делото. В това прозводство е постановена присъда от
10.10.2019г. по НОХД № 10723/2017 г. на СРС, НО, 7 състав, с която той е бил
признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. С
окончателно решение № 260292/05.05.2021 г. по ВНОХД № 4583/2020г. на
СГС, НО, ХІІІ въззивен състав е потвърдена и е влязла в законна сила
оправдателната присъда на СРС. Във въззивното производство са проведени
две съдебни заседания, в които С. Я. С. се е явил.
Установено е в делото, че ищецът е бил осъждан за престъпления от общ
характер, както следва: по НОХД № 566/2003 г. на РС-Нови пазар, като със
споразумение за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3,4 и 5 от НК
вр. чл. 26 НК му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.; по НОХД №
7346/2004 г. на СРС със споразумение за престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 2
НК със споразумение му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три
години; по НОХД № И-4457/2010 на СРС със споразумение за престъпление
по чл. 194 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер
на 300 лв. Видно е от представената електронна справка за съдимост, че
последното осъждане на ищеца е по НОХД № 20/2013 г. на СГС, в което с
присъда за престъпление по чл. 115 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от дванадесет години, но с решение на САС по ВНОХД №
534/2013г. присъдата на СГС е изменена, като деянието е преквалифицирано
като такова по чл. 124 ,ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 НК и наложеното наказание е
намалено на три години и шест месеца лишаване от свобода. В справката за
съдимост е отбелязано, че наказанието е изтърпяно на 09.02.2016г.
От показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка
3
Р. А. М., която живее на семейни начала със С. се установява, че той е бил
изплашен и потресен, че ще влезе пак в затвора, поради повдигнатото му
обвинение по процесното наказателно дело. Твърди, че заради делото той да се
е карал без повод с близките си, както и че все още не може да спи и се буди по
никое време през нощта. Свидетелката установява, че се е опитвал да работи
на много места, но са му отказвали, защото е осъждан, както и че защото е
имал повдигнато обвинение, не е можел да работи по трудов договор. Твърди,
че помага на съседите от както е излязъл от затвора през 2016г. и е бил
домоуправител.
Съдът дава вяра на гореизложените показания на свидетелката с
изключение на твърдението й, че по причина на делото все още не може да
спи. Счита, че такава причинна връзка може да бъде установена единствено с
експертиза от лекар със съответна специалност.
Въз основа на изложените факти и с оглед петитума на ИМ, правилно
първоинстанционният съд е приел, че искът за обезщетение е основателен.
Съгласно е чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който урежда хипотеза на
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на този иск предполага кумулативната даденост на
следните юридически факти : образуване на наказателно производство пред
съд по обвинителен акт на прокуратурата, постановяване на оправдателна
присъда или прекратяване на образуваното наказателно производство поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, претърпени вреди от обвиняемия под формата на притеснения
и душевни страдания и причинно- следствена връзка между
незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания.
Спорът пред САС е именно за едновременното наличие на всички
изброените елементи от фактическия състав на отговорността и конкретно
претърпени ли са неимуществени вреди от С. в резултат на предявен и
поддържан срещу него обвинителен акт с обвинение, по което е оправдан и по
което е прекратено наказателното производство. Решаващият състав счита, че
доказателствата установятат твърдените от ищеца факти, които запълват
изброените елементи от ФС на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Доказани са и
спорните елементи неимуществени вреди и причинно- следствена връзка
между незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания.
Приема се в практиката на ЕСПЧ и българските съдилища по защита на
правата по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
че нарушаването на правата по нея от страна на държавата, може да причини
както имуществени, така и неимуществени вреди. Обезщетението за
последните се определя, съгласно препращащата норма на § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Нормата предвижда, че за
неуредените случаи съдът прилага гражданските закони, т.е. чл. 52 от ЗЗД,
4
според който обезщетението се определя по справедливост.
Според настоящия състав е безспорно, че е доказан елементът
претърпени неимуществените вреди от неправилното приложение на закона
от страна на прокуратурата. Заедно с изложеното, категорично е налице
причинно - следствена връзка между вредите - негативни изживявания, страх
от санкция и притеснение и срам от близките и съседите от небоснованите
обвинения на прокуратурата. Свидетелката М. категорично сочи, че след
привличането му като обвиняем ищецът е останал потресен и е изпитал страх,
че е възможно да влезе отново в затвора, предвид предходното си осъждане.
Относно вида и интензитета на преживяванията на незаконосъобразно
обвинения С. С., съдът приема, че те са се изразили в притеснения от
евентуално налагане на наказание лишаване от свобода по Наказателния
кодекс и ефективното му изтърпяване. В практиката си ВКС приема, че тези
вътрешни преживявания е достатъчно да бъдат твърдени от страната, без да е
задължително да бъде даден външен израз на същите и да бъдат доказвани. В
случая обаче, свидетелката установи, че психическото напрежение у ищеца е
намерило израз в раздразнителност и безпричинни караници.
Обосновано е да се приеме в казуса, че С. С. е преживял обичайните за
всеки човек негативни емоции, причинени от привличането му като обвиняем
и участието му в извършване на процесуални действия, респ. в
конституирането му като подсъдим и участието му в съдебни заседания и
очакването да бъдат постановени съдебни актове в съдебните производства.
Търпените вреди обаче не са провокирани от интензивно ограничаване на
изконни човешки права като правото на свободно предвижване. По
отношение на него липсват твърдения и доказателства да е употребено
насилие от разледващите и правораздавателните органи или прилагане на
ограничителна мярка като „задържане под стража“ извън предварителното
прокурорско задържане от 72 часа. Според съда не е установено да се
причинени специфични вреди, различни от обичайните, както и последиците
от негативните психически изживявания, свързани с наказателното дело, да са
с трайни и необратими последици.
По изложените съображения, решаващият състав намира, че искането на
Прокуратурата на Р България за отмяна на решението в атакуваната му
осъдителна част е частично неоснователно.
В казуса се спори за това какъв е справедливият размер на
обезщетението, като искането на ПРБ е да бъде намален размерът на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение, а искането на С. С. в
насрещната му жалба е да бъде присъден пълният претендиран размер от
26 000лв.
Тълкувателно разяснение на понятието справедливост е дадено в т. II на
Постановление на Пленума № 4/1968 г. от 23.12.1968г. на Пленума на ВС.
Според него, понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
обусловено от конкретните обективно съществуващи факти, от значение за
спорното право. Заедно с това следва да се отчита и общественото разбиране
за справедливост към релевантния момент.
5
Относно размера на паричната компенсация на изложените
неимуществени вреди, въззивният състав следва да се съобразени със
задължителната съдебна практика, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр.
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство,
срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража",
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства,
от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа
на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
Обстоятелствата, че общата продължителност на наказателното
производство е почти четири години и обвинението по обвинителния акт е
било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 от НК, следва да се преценят
съвкупно с обстоятелствата, че на С. е била наложена единствено мярка за
неотклонение „подписка“, че същият не е променил семейния и социалния си
бит и не е прекъснал контактите с близките си хора, поради обвинението,
както и че стандартът на живот в страната през периода 2017г. – 2021 г. е
значително по - нисък от този към настоящия момент. Тази съвкупна преценка
на обстоятелствата мотивират решаващия състав да приеме, че размерът на
справедливото, по смисъла на член 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди за ищеца е 2 500лв. Присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 7 000лв. е високо в случая, а претендираното такова
от 26 000лв. е напълно несъразмерно на вредите. Доказателствата в делото не
установяват страха от осъждане да е бил толкова голяма, че да е променил
начина му на живот, да го е отчуждил от семейството му, а още по – малко да
е довело до самоизолация или да е предизвикало развитие на тежки
психически изживявания.
Съдът съобрази и обстоятелството, че процесното наказателно
производство, в което ищецът е имал качеството на обвиняем и подсъдим не е
първото в живота му. Поради това страхът от осъждане не е непозната емоция
за него и е житейски логично да се справи с него с по – малко стрес, отколкото
ако за първи път го грозеше опасност да бъде осъден. Така изложените мотиви
следва да се съобразят в посока на занижаване на обезщетението на ищеца.
Въззивният състав счита, че нито едно от доказателствата в делото не
може да обосновени извод за основателност на иска за обезщетение в пълен
размер, както претендира ищеца.
За първи път в насрещната въззивна жалба той твърди, че реалното
задържане с прокурорско постановление е било 75, 15часа, а не 72 часа, от
което се произлезли вреди за него. Същото е недопустимо и не следва да бъде
обсъждано с оглед нормата на чл. 266, ал.1 от ГПК. В противоречие със
същатата норма е и заявеното отново за първи път във ВЖ, че периода на
търпене на вредите следва да е от образуване на досъдебното производство,
при положение, че в исковата си молба претендира такова от повдигането на
обвинение на на 04.05.2017г.
6
Горното обезщетение се дължи заедно със законната лихва от влизането
в сила на оправдателната присъда – на 05.05.2021г. до окончателното му
изплащане.
На следващо място въззивният състав намира, че не са доказани и
вредите, изразяващи се в нарушаване на правото на труд и невъзможност да
започне работа по трудово правоотношение, поради висящото наказателно
производство. Видно е от справката на НАП за всички трудови договори на С.
Я. С., че в периода м. юни 2017г. – м. май 2021г. е работил по няколко месеца
при трима различни работодатели и според отразеното основание за
прекратяване на договорите код 01 това е ставало по инициатива и със
съгласието на ищеца. Заедно с това, той не представил доказателства, че е
кандидатствал за работа и негова кандидатура е била отхвърлена или изобщо
не е била разглеждана, поради висящото му наказателно производство, а още
по – малко, че му е изискана справка за висящи наказателни производства,
като условие да започне работа и на каква длъжност. Нещо повече,
свидетелката М. изрично заяви, че породи това че е осъждан са му отказвали
работа, а поради повдигнатото обвинениене не е можел да започне работа по
трудов договор. Последното твърдение поради това, че е неконкретно и не се
потвърждава от други доказателства в делото, следва да бъде преценено през
нормата на чл. 172 от ГПК, като дадено от лице заинтересовано от изхода на
делото. В този контекст съдът него кредитира.
Предвид изложените мотиви, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в частта, в която е искът за имуществени вреди е отхвърлен.
С оглед изхода от въззивната проверка на С. Я. С. не се дължат разноски
за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №892 от 15.02.2024г. по гр.д. №8171/2023г. на СГС, в
частта с което Прокуратурата на Р България представлявана от Главния
прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 е осъдена да заплати на С. Я.
С. с ЕГН ********** и адрес ******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ, сумата представляваща разлика над сумата от 2 500лв. до
сумата от 7000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
10723/2017 г. на СРС, НО, 7 състав, потвърдена с решение №
260292/05.05.2021 г. по ВНОХД № 4583/2020г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен
състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до
окончателното й изплащане и ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Я. С. с ЕГН ********** и адрес ****** срещу
Прокуратурата на Р България представлявана от Главния прокурор, с адрес:
гр. София, бул. “Витоша“ №2, предявен на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ, за сумата представляваща разлика над сумата от 2 500лв. до
7
сумата от 7000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
10723/2017 г. на СРС, НО, 7 състав, потвърдена с решение №
260292/05.05.2021 г. по ВНОХД № 4583/2020г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен
състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до
окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може са се обжалва с касационна жалба в 1 – месечен
срок, от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8