Определение по дело №980/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /        .06.2020г.,  гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско отделение, II-ри състав,  в закрито съдебно заседание, проведено на 05.06.2020 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                        Насуф ИСМАЛ -мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

ч. гр. дело №980 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на А.Т.А. срещу определение, постановено в с.з. на 14.02.2020 г. по гр. дело №1027/2019 г. на ВРС, 39 състав, с което съдът е прекратил производството по делото, в частта по предявения от ищеца иск по сметките с правно основание чл. 127 от ЗЗД за заплащане на сумата 3869 лева, представляваща ½ от заплатените от него с лични средства в общ размер на 7738 лева за погасяване на заем, взет по време на брака през 2003 г. за заплащане на цената на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването им - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и направени разноски по делото във връзка с претенцията и възнаграждение за адвокат, поради недопустимост на предявения иск. Според жалбоподателя, определението е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдо-производствените правила, материалния закон и е необосновано. Счита, че ВРС се е позовал на практика на ВКС, касаеща казус различен от процесния, поради което изводът за недопустимост на претенцията се явява незаконосъобразен и необоснован, и определението за прекратяване следва да бъде отменено. От своя страна се позовава на практика на ВКС, според която претенцията по чл. 127, ал.2 ЗЗД между бивши съпрузи е допустима и може да се разгледа във втора фаза на делбата, тъй като тази претенция е свързана с увреждането на имуществените отношения между бивши съпрузи след прекратяването на брака, и ако е предявена в производството по делба, тя представлява претенция по сметки, която съгласно чл. 346 ГПК може да се разглежда във втората фаза на делбата. Твърди, че предявената по делото претенция е облигационна такава, свързана е с общия имот, който е бил СИО, превърнат в обикновена съсобственост след развода; същата е родово подсъдна на районния съд и предявена своевременно поради което е допустимо да бъде разгледана заедно с останалите облигационни претенции между страните за окончателно уреждане на отношенията им. По изложените съображения, моли обжалваното определение да бъде отменено, и делото върнато на ВРС за разглеждане на предявения иск.

Ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, чрез който я оспорва. Счита, че изводът на ВРС за недопустимост на претенцията е правилен, предвид което моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението –потвърдено.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В първото о.с.з., след влизане на решението за допускане на делбата, проведено на 13.12.2019г., А. Т. А. чрез своя пълномощник е предявил искове по сметки, сред които и този за заплащане на сумата от 3869 лв., представляваща ½ от заплатените от него с лични средства общо 7738 лева за погасяване на заем, взет по време на брака през 2003г., послужил за заплащане на цената на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването ѝ - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е  открил производство по сметките, като е приел за съвместно разглеждане така предявения иск с правно  чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 2 СК, но в следващо съдебно заседание, проведено на 14.02.2020г. съдът е прекратил поради недопустимост производството по тази претенция, след като е съобразил, че е недопустимо иск с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД да бъде приет за съвместно разглеждане в делбеното производство. Изложил е съображения, че заявената претенция за заплащане на 1/2 от покупната цена на имота не е във връзка със запазването, съхранението и или увеличаването на стойността на съсобствената вещ, поради което и не подлежи на разглеждане в делбата, като се е позовал на Определение № 172/ 29.03.2018г. по гр.д.№ 3494/2017г. по описа на ВКС, II г.о.

Във връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на обжалвания акт, настоящият състав  установи следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 346, ал.1 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Своевременно А. Т. А. чрез своя пълномощник е предявил иска си за заплащане на сумата от 3869 лв., представляваща ½ от заплатените от него с лични средства общо 7738 лева за погасяване на заем, взет по време на брака през 2003г., послужил за заплащане на цената на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването ѝ - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочва, че заемът е взет от негов братовчед пред 2003г., и в последствие – през 2014г. върнат единствено и само от него след продажбата на негов наследствен имот в гр. Карлово, придобит по дарение от преди брака.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Според приетото в т. 4, б. "а" от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, в срока о чл. 286 от ГПК /1951 г./, идентичен с чл. 346 от ГПК съделителите могат да предявят искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност, т.е. свързани със запазването, съхранението или увеличение на нейната стойност. Тъй като основният предмет на производството е прекратяване на съществуващата съсобственост, съделителите могат да представят исканията си само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата и са уредени в разпоредбите на чл. 30-ЗЗ ЗС, както и за извършени подобрения в съсобствения имот.

Доколкото претенцията е във връзка със средства, за които жалбоподателят твърди, че имат извън-семеен произход, вложени в закупуването на делбения имот, а не във връзка с неговото запазване/увеличаване на стойността му, то съвместното разглеждане в делбеното производство е недопустимо, като няма пречка тази претенция да бъде предявена в отделно исково производство.

Решението №139/24.10.2018г. на ВКС, на което се позовава жалбоподателя касае друга хипотеза досежно изтеглен заем от двамата съпрузи, но погасена в периода на фактическата раздяла само от единия, докато в случая жалбоподателят твърди, че е вложил в закупуването на имота личен заем, който в последствие сам и лично върнал на заемодателя. В Тълкувателно постановление №7/1973г. изрично се приема, че „Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Затова не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем“.

По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено като правилно и законосъобразно.

Доколкото сумата на претенцията е под 5000лв., определението не подлежи на обжалване, а от друга страна -с настоящото определение по никакъв начин не се засяга правото на жалбоподателя да предяви претенцията си в отделно исково производство.

 

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от о.з.с., проведено на 14.02.2020г по гр. дело №1027/2019г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по претенцията на А. Т. А. за заплащане на сумата от 3869 лв., представляваща ½ от заплатените от него с лични средства общо 7738 лева за погасяване на заем, взет по време на брака през 2003г., послужил за заплащане на цената на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването ѝ - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Определението не подлежи обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: