Определение по дело №230/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 285
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 10 март 2025 г.)
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20251200500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
гр. Благоевград, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500230 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21/03.01.2025г., подадена от Детска градина
„Еделвайс“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление *, ул. *,
представлявана от директора А. Г., чрез адв. Я. Я., със съдебен адрес ***, срещу Решение №
319/30.12.2024г., постановено по гр.д. № 745/2024г. по описа на РС Гоце Делчев.
Във въззивната жалба са навадени оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, както и за необоснованост на същото от доказателствената съвкупност.
Твърди се в жалбата, че от събраните но делото доказателства се установява, че трудовото
правоотношение па ищцата е било прекратено със Заповед № 185/ 07.06.2024г., считано от
10.06.2024г., като същата е заемала в длъжността „Детегледачка“. Основанието за
освобождаването на ищцата от работното й място е намаляване на обема па работа по реда
на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Сочи се в жалбата, че освобождаването на ищцата не е продиктувано от никакви лични,
политически или други дискриминационни мотиви, доколкото липсват каквито и да е било
основания за подобно твърдение. Не е имало никакви действия на директора на
образователната институция, които биха могли да се считат за продиктувани от такива
мотиви, още повече от работа са освободени две лица, а не е само ищцата. Прекратяването
на трудовия договор е продиктувано само от съображения свързани с намален обем от
работа, поради спаднал брой деца, както общо за градината, така и в конкретния брой деца,
за които ищцата полага грижи при изпълнение на преките си служебни задължения.
Сочи се също, че при прекратяването на трудовия договор са спазени всички законови
изисквания, налице е фактическото основание за прилагането на чл. 328, ал.1, т.З от КТ
1
намален обем от работа. Директорът е спазил всички изисквания за провеждане на
необходимия подбор, били са посочени конкретните критерии в изпълнение на зададените
от чл. 329 от КТ два основни критерия– начина на работа на лицата и квалификацията им,
така, че да остане на работа лицето което е по-квалифицирано и работи по-добре, като
критериите са детайлизирани с участието на синдикалната организация в която членува
ищцата. Въз основа на тези критерии, директорът с извършил подбор, за което има издаден
нарочен протокол.
Сочи се още в жалбата, че в изпълнение на изискванията на КТД директорът е отправил
искане до синдикатите за становище за предприетите структурни промени и за искане на
предварително съгласие за прекратяването на трудовия договор на ищцата. Такова
предварително съгласие е надлежно дадено от синдикалната организация преди да бъде
прекратен трудовия договор на ищцата, за което има представени по делото неоспорени
писмени доказателства, а именно становище от Р. С.– председател на синдикалната
организация на МУС в училището.
В жалбата са изложени твърдения за неоснователност на претенциите на ищцата по повод
на това, че в подбора следва да бъдат обхванати освен детегледачките и помощник-
възпитателите. Функциите на двете длъжности са различни, изискванията към тях са
различни и поради това не може да се приеме, че помощник-възпитателите следва да бъдат
включени в подбора. Фактът, че в някои изолирани случаи един служител поема за кратко да
изпълнява длъжност на друг човек, не означава, че двете длъжности са близки по характер.
Поради това и помощник-възпитателите не могат да бъдат обхванати от подбора, още
повече, че те са част от персонала, работещ в детската градина като функция, а не работят в
детската ясла, там където е работила и ищцата.
Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че след
освобождаването от работа на ищцата не е назначаван нов персонал.
Във връзка с изразените от ищцата възражения но повод на броя на децата и тяхното
отразяване в документацията в детската градина, се изтъква, че въвеждането на
електронните дневници в системата на образованието и попълване на всички важни в
НЕИСПУО данни е налично затруднение за предоставяне на всички материали на хартиен
носител, като това се отнася по-конкретно за дневниците на яслените групи, които в
електронен вариант са 2 /два/ на брой и същите са предоставени.
Посочва се в жалбата, че предоставения хартиен дневник не е официален документ, тъй като
вече четири години тези дневници не се използват, но тъй като медицинските сестри в
детската градина не са имали достъп до системата на същата, за да нанасят отсъствията на
децата за съответния месец и в началото на всеки следващ месец, на базата на това, което са
попълвали в хартиения дневник, медицинската сестра е диктувала на директора, а тя, като
администратор, е нанасяла отсъствията за всеки месец в електронния дневник.
Сочи се в жалбата, че твърдението на ищцата, че по списък са били 40/четиридесет/деца,
видно от хартиения дневник, е невярно, а най-много по списък, са били децата през м. май
2
2024г. – 38 деца, но присъствията, както е видно от дневника, са не повече от 24 и то само за
два дни– на датите 08.05.2024г. и на 10.05.2024г.. В този месец децата са повече, защото са
задържани 6 по-големи деца в яслената трупа, с позволението на родителите, за което по
делото е представен списък на децата и подпис на техните родители. Ако тези деца са били
преместени в градинска група, присъствения брой на децата е щял да бъде по-малък, което
би довело до това детегледачките да бъдат освободени още в по-ранен етап.
Твърди се, че директорът, като ръководител на тази институция, е търсила варианти да има
присъстващи деца в групата, докато изтече периода па предизвестието на двете
детегледачки.
Застъпва се становище, че не списъчния състав е важен, а е важно това колко деца са
посещавали яслената група във времето на предизвестието за освобождаването на двете
детегледачки, а видно и от предоставените дневници на двете групи, не са били повече от 12
деца средна месечна посещаемост. Имало е дни, в които децата са били максимум 24, но те
са били обгрижвани от 5 човека – 2 медицински сестри и 3 детегледачки, дори е имало дни,
в които децата са били разделяни по равен брой и са били съответно в занималните па
групите „Калинки“ и „Детелинки“.
Поддържа се с въззивната жалба, че при така изяснената фактическа обстановка РС Гоце
Делчев неправилно е преценил събраните по делото доказателства и поради това е стигнал
до едно немотивирано, неправилно и незаконосъобразно решение. Неправилно са
интерпретирани представените по делото данни за децата за определен период от време и
поради това е възприет извода, че няма налице намален обем от работа. Изводите на съда за
подбора също не намират подкрепа в доказателствата.
Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване
съдебен акт. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срок
депозира писмен отговор.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от въззиваемата А. Ш.
Г., ЕГН **********, от *, чрез пълномощника и адв. К. Б., с който се оспорва ваззивната
жалба и се иска от съда да я остави без уважение.
Възразява се с писмения отговор на въззиваемата страна, че подадената жалба срещу
първоинстанционното решение, съдържа само съобщаване за някаква порочност, но без да е
посочена тази порочност в какво конкретно се изразява – посочено е, че се иска отмяна на
оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно, като не е посочено никъде в
жалбата в какво се изразява неговата неправилност или незаконосъобразност.
Изразява се становище от въззиваемата страна, че въззивната жалба е бланкетна и не
съдържа посочване на пороците на обжалваното съдебно решение, като това съобразно
установената съдебна практика определя и обхвата на извършваната въззивна проверка.
3
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че атакуваното решение на РС Гоце Делчев е
валидно, допустимо и не нарушава приложим материален закон. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и е достигнал до законосъобразни правни
изводи за незаконност на оспореното уволнение и основателност на искането за присъждане
на обезщетение за оставането без работа и за присъждане на разноските по делото. Сочи се,
че съдът е постановил обоснован съдебен акт, при правилно установена фактическа
обстановка и след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някоя
от страните в производството, предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и др. решения на ВКС.
Предвид липсата на конкретни, каквито и да било, оплаквания във въззивната жалба, се иска
от въззивния съд, да приеме, че съдът не дължи служебна проверка за правилността на
обжалвания съдебен акт. При съобразяване със задължителния характер на указанията по
приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство, се
иска въззивния съд да извърши служебна проверка за правилност на решението само
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата
инстанция и да констатира липсата на такива, в резултат на което да приеме, че атакуваното
решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Иска се въззивния съд да присъди на въззиваемата и сторените от нея разноски в
производството пред въззивната инстанция, съгласно представения списък на разноските.
В жалбата и отговора не са формулирани доказателствени искания. Следва делото да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 230/2025г. по описа на ОС Благоевград,
за 27.03.2025г., от 09.30 часа, за която дата да се призоват редовно страните и техните
пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5