№ 1594
гр. Бургас, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120102273 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Л. Д. Г., ЕГН – **********,
против Ж. З. Д., ЕГН – **********, с която са предявени осъдителни искове по чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД за сумата от 7000 лева главница по договор за заем от **** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и за
сумата от 425 лева, представляваща договорна лихва за периода от **** г. до **** г.
С определение № ****/**** г. съдът допусна по искане на ищцата обезпечение на
предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на вземане на ответника
по банкови сметки“, разкрити в изчерпателно посочени банки, до размера на сумата от 7425
лева, но след заплащане на гаранция от ищцата в размер на 750 лева, като няма данни
гаранцията да е платена.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата и ответникът не се явяват и не се представляват. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, ищцата депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между Л. Д. Г., в качеството на заемодател, и Ж. З. Д., в качеството на заемател, е
сключен на **** г. писмен договор за заем (за краткост Договора) за сумата от 7000 лева за
срок до 31.12.2020 г. Според Договора заемодателят се задължава да предостави сумата в
срок до 3 дни от сключването му. Заемодателят има право да получи обратно дадената сума
след изтичане на уговорения срок и да получи годишна лихва в размер на 2 % върху
дадената сума. Заемателят има право да погаси предсрочно заема, като дължи лихва за срока
на ползване на сумата. На същата дата, **** г., е съставена разписка за получена сума в
изпълнение на договора за заем, подписана от двете страни. Падежът на задължението за
връщане на заема е настъпил към момента на предявяване на исковата молба.
1
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два осъдителни иска с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.240 от ЗЗД:
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем.
Установи се, че е сключен писмен договор за заем между страните, като ищцата е
предоставила заемната сума на ответника, като падежът на задължението за връщане на
заемната сума е настъпил. В този смисъл главният иск е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането.
Искът за присъждане на договорна лихва по чл.240, ал.2 от ЗЗД обаче следва да
бъде отхвърлен, като мотивите за това са следните:
Според разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД заемателят дължи лихва само, ако това е
уговорено писмено. Разпоредбата визира възнаградителна лихва, като лихва за забава се
дължи винаги, когато заемателят изпадне в забава – в този смисъл Решение № 645 от
30.III.1995 г. по гр. д. № 674/94 г., V г. о.
От клаузите на Договора следва, че страните са уговорили заемателят да дължи
възнаградителна лихва за ползваните в заем средства. Разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД се
отнася само за периода от получаването на заема до изпадането в забава. Ако денят на
връщането на заетата сума е определен в договора за заем (както е в процесния случай), до
този ден се дължи лихва само при писмена уговорка – в този смисъл Решение № 15 от
13.I.1982 г. по гр. д. № 3168/81 г., I г. о. Това следва и от клаузата в Договора, че ако погаси
заема преди падежа, заемателят ще дължи възнаградителна лихва само за периода, за който е
ползвал средствата.
Ако главницата не бъде върната на падежа, за периода след настъпването му ищцата
има право да претендира лихва за забава, но не и възнаградителна лихва – в този смисъл
Решение № 15 от 13.I.1982 г. по гр. д. № 3168/81 г., I г. о. Тъй като лихва за забава не се
претендира, то искът за присъждане на възнаградителна лихва за период след падежа на
заема, а именно за периода **** г. – **** г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
отправил искане за присъждане на разноски и няма доказателства такива да са направени,
поради което и сума за разноски не следва да му се присъжда.
Ищцата е направила разноски в размер на 330 лева държавна такса и 900 лева
адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие от 20.06.2025
г., ищцата е платила адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство по делото. При липса на други уточнения в този договор следва, че
ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение за всеки един иск по 450 лева. Тъй като е
уважен само искът за главница, ищцата има право на разноски само за него, които са в
размер на 730 лева (450 лева адвокатско възнаграждение и 280 лева държавна такса).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. З. Д., ЕГН – **********, с адрес с. Г., Община Т., ул. ****, ** да
2
заплати на Л. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес гр. В. ***, по банкова сметка в „УниКредит
Булбанк“ АД с титуляр Л. Д. Г. следните суми: 7000 (седем хиляди) лева, представляваща
главница по договор за заем от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на **** г. до окончателното погасяване на вземането; 730 (седемстотин и
тридесет) лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Д. Г., ЕГН – **********, против Ж. З. Д., ЕГН –
**********, осъдителен иск за сумата от 425 (четиристотин двадесет и пет) лева,
представляваща договорна лихва по договор за заем от **** г. за периода от **** г. до ****
г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3