Р Е Ш Е Н И Е
№ 260637/25.5.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми
състав
На
седми април година две хиляди двадесети и
първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар
: Петранка П.
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 495
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж.И.П. , ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 548142 - F571122/ 18.11.2020 год. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП - Варна, с което и е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО.
С жалбата се иска отмяна на НП като се
сочи, деянието за което е наложено административно се отличава със своята
малозначителност. Били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като декларацията по чл.92 от ЗКПО била подадена със закъснение и то поради
обективни причини.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея аргументи.
Моли се НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозирала
е писмени бележки. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.08.2020 год. в ТД на НАП-Варна била
извършила проверка в регистъра на подадените данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО . При извършена проверка било установено, че „Джей
Ес Ес Ди Груп“ ЕООД , ЕИК *********, с представляващ
жалбоподателя Ж.И.П. не е подало данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за
2019 год. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на
дружеството - ТД на НАП-Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО,
до 30.06.2020 год., удължен съгласно параграф 25, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Декларацията била подадена на 21.08.2020 год. с вх. №
0300И0830598.
За
това нарушение, на 21.09.2020г., св. С.В. съставила срещу жалбоподателя Ж.П., АУАН № F571122 от 21.09.2020 год. Същият и е
бил предявен и връчен лично на 23.10.2020 год.
Срещу АУАН, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са постъпили писмени възражения, съдържащи същите съображения като тези в
жалбата, които наказващият орган е приел за неоснователни и е издал обжалваното
наказателно постановление.
На
18.11.2020 год. Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- Варна издал
НП № 548142
- F571122/ 18.11.2020 год., от
съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната
в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка.
Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл.92, ал.1 от ЗКПО, той
е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН и приел, че е
осъществен състава на чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 вр.чл.92, ал.1 от ЗКПО,
като посочил, че възраженията направени от въззивника се приемали за
неоснователни. НП било връчено на 14.01.2021 год. на жалбоподателя срещу
обратна разписка.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на
ТД на НАП, справка-декларация по чл.92 от ЗКПО,
покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви..
Като непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира показанията на св. С.В. и св. А.О., депозирани в съдебно заседание.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срок /на 20.01.2021 год. / от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна,
съгласно заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП
–гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното, в конкретния случай, при
цялостна проверка на НП, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквито възражения не са направени в
жалбата на въззивника.
На първо място, в обстоятелствената част
на НП, а и в АУАН не се визират действия на жалбоподателя, в качеството му на
представляващ на дружеството, а се сочи само, че той има такова качество.
Посочено е, че „Джей
Ес Ес Ди Груп“ ЕООД , ЕИК ********* като данъчно
задължено лице, което се облага с корпоративен данък не е изпълнило задължението
си да подаде ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО в законоустановения срок по чл.92, ал.2
от ЗКПО, удължен до 30.06.2020 год.
Видно от АУАН и НП, следва да се предположи,
че отговорността на жалбоподателят е ангажирана в качеството му на
представляващ /макар в АУАН и НП да е вписано само представляващ, видно от
справка в Търговския регистър общодостъпен за всички е видно, че Ж.И.П. е
управител на дружеството/ на „Джей Ес Ес Ди Груп“ ЕООД , ЕИК ********* за това, че дружеството не е подало ГДД в
законоустановения срок, както и че е
осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл.
92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно разпоредбата на чл.92,
ал.2 ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на
следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, като този срок през 2020 год.
е бил удължен до 30.06.2020 год. съгласно параграф 25 от ЗМДИП. Следователно
задължението за подаване на ГДД е за данъчно задължени лица, като в случая
данъчно задълженото лице, съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО е ЮЛ „Джей Ес
Ес Ди Груп“ ЕООД , ЕИК *********.
Безспорно по делото е
установено, че не е спазен срокът за подаване на декларация от чл.92, ал.2 от ЗКПО, т.е допуснато е визираното нарушение. Неизпълнението на задължението
по чл.
92, ал.2 от ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на две
административни нарушения – по чл.
261, ал.1 от ЗКПО и по чл.
264, ал.1 от ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно
задълженото лице – в случая това следва да е дружеството, а във втория случай,
субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението
не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител,
ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263.
Тоест, разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО въвежда самостоятелен състав на
административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на
изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са посочени
никакви факти, относими към състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО.
В случая, описанието на нарушението съответства
на разпоредбата на чл.
261 от ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. на
дружеството. Такава препратка е направена в АУАН и НП, доколкото е посочена привръзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО. В самия АУАН и
НП нарушението е квалифицирано като такова във вр. чл.92,ал.1 от ЗКПО,
субект на което може да е само данъчно-задълженото лице. Както в АУАН,
така и в НП не са посочени никакви факти, които да обосновават състава
на чл.
264, ал.1 от ЗКПО. Вярно е че нарушителят се защитава срещу фактите, но
посочените такива в АУАН и НП недвусмислено сочат на
нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, а не по чл.264, ал.1 от ЗКПО.
Налице е несъответствие
между посочените в АУАН и НП
съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и
приложената санкционна норма по чл.264, ал.1 от ЗКПО, което нарушение е било
преценено от състави на Административен съд - Варна като съществено /в този
смисъл Решение по КАНД № 1350/ 20.07.2015 г. , Решение по КАНД № 541/2014 г., Решение по КАНД № 522/2015 г., Решение по КАНД № 3075/2015 г., Решение по КАНД № 950/2016 г., КНАХД № 1755/16 г., КНАХД № 3359 /2017
г.,КНАХД № 1554/2018 г. и др./
Недопустимо е да е налице несъответствие
между описанието на нарушението от фактическа и правна страна, тъй като горното
съществено ограничава правото на защита на нарушителя, което е видно и от
жалбата срещу НП. Недопустимо е факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението да се установяват едва
в с.з., тъй като същите следва императивно да присъстват в НП. Нещо
повече, самите наказващи органи не са наясно в какво качество е ангажирана
отговорността на Ж.И.П.. В с.з. св. В., която е съставила АУАН срещу възз. твърди, че именно той е данъчно задълженото лице. А
по-нататък на въпроси на защитата отговаря, че не е изпълнил задължението си в
качеството си на представляващ дружеството.
Чл.264 от ЗКПО ангажира отговорността на
представляващия дружеството, като
физическо лице, което води до необходимост от доказване на субективния елемент
на нарушението, а именно, че същото е извършено виновно. Такива доказателства
не са ангажирани от АНО, нито по преписката нито в с.з.
На следващо място нито в АУАН, нито в
НП е посочена конкретна дата на нарушението, задължителен реквизит на
посочените два акта. Посочено е че ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде
ГДД в законоуустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО,
удължен до 30.06.2020г. Не е посочено изрично коя дата АНО е приел за такава на
извършване на нарушението – първата такава от която лицето е в забава
/01.07.2020 год./ или на 02.07.20 год., или пък 03.08.2020 год. - посочена в НП като
датата, на която е установено. Административно-наказателното производство е
формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. Тук следва да се посочи, че
съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като
процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено
процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна
на НП. В този смисъл са Решение по КНАХД № 2075 на АдмС - Варна за 2011
г; Решение по КНАХД № 3344 на АДмС - Варна по описа на съда за
2016 год., Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС
- Варна, Решение по КАНД № 370/2017 г.
на АДмС - Варна, Решение по КАНД
№ 1915/2017 год. на АДмС - Варна и др.
С АУАН и НП се повдига и поддържа
обвинението в административнонаказателното производство и в обстоятелствената и
диспозитивната им част не трябва да остава съмнение
за волята на наказващия орган досежно извършеното нарушение, кога е извършено,
от кого и извършено и извършено ли е виновно то.
По
изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Поради
горното и съдът намира, че не следва да излага аргументи във връзка с
наведените доводи в жалбата за неправилно приложение на материалния закон и
относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 548142
- F571122/ 18.11.2020 год. на Директора
на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на Ж. И. П. , ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на
200.00 /двеста лв. на основание чл.264,
ал.1 от ЗКПО, вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: