Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Русе, 30 март 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 01 март 2023 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря Наталия Георгиева и в
присъствието на прокурора Георги Манолов като
разгледа докладваното от
съдията Василев административно дело №469 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).
Делото е образувано е по жалба, депозирана от „В.В.М.С.” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова” № 80, вх.1,
ет.3, действащо чрез адвокат И.Г.,***. Жалбата е насочена срещу Ревизионен
акт № P-03001821005473-091-001, издаден
на 18.05.2022г. от Началник на сектор - възложил ревизията и главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 154 от 24.08.2022г. на директора на
Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП.
С ревизионния акт на дружеството са определени задължения на дружеството
по ЗКПО (Закон за корпоративното и
подоходно облагане) и ЗДДС (Закон за данък върху добавената стойност) както
следва : 1. Корпоративен данък за периода 01.01.2017г. 31.12.2020г. в общ
размер от 96 800.77 лева главница и 26 380.69 лихви и 2. Данък върху
добавената стойност за данъчни периоди 01.01.2017г.
- 30.09.2020г. в общ размер от 190 382.66 лева главница и 68 443.13 лева лихви.
Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт, който счита издаден в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди, че неправилно ревизиращия екип е подходил към извършване на ревизията при
особени случаи, по реда на чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК. Според него не са били
налице годни доказателства за наличието на укрити приходи или доходи,
представляващи основанието по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особен ред.
Сочи се още, че неправилно са приети за доказани основни
факти и обстоятелства, въпреки липсата на годни доказателства за тяхното
осъществяване. Според казаното в жалбата и впоследствие в съдебна зала и в допълнителни
писмени бележки по съществото на спора, липсвали данни действията за
обезпечаване на доказателства да са извършени законосъобразно от органи по
приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната
агенция за приходите или упълномощено от него лице. Има се предвид извършеното
от служители на НАП копиране на информацията на оптични носители от програмния
продукт
– ПП „Детелина" за отчитане на продажбите в двата
обекта, който ползва дружеството. В тази връзка се твърди още, че извършеният в
хода на ревизията анализ на данните от работното копие на снетата база данни в
електронен формат, при който е прието за установено наличието неотчетен оборот
от продажби не съответства на приложимите процесуални разпоредби. За
извършването на такъв анализ били необходими специални знания в областта на
информационните технологии, както и информация за подробните технически
спецификации на процесния програмен продукт за отчитане на продажбите. Такъв
вид оплаквания оспорващата страна е изложила още и с възражението срещу
съставения в ревизионното производство ревизионен доклад (РД), това е негова
основна защитна теза и в съдебното производство.
Излага аргументи и досежно тезата си, че са допуснати нарушения при самото
преобразуване на данъчните основи, въз основа на което са определени дължимите
за довнасяне корпоративен данък за конкретните периоди и аналогично - данък
върху добавената стойност.
Претендира присъждане на разноски, като такова изявление липсва в жалбата,
не е предявено и в съдебно заседание, а се прави от ад. Г. само и единствено в
представените след обявяване на делото за решаване писмени бележки.
Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването
за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в
решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по представен списък - в размер на 19 983.98
лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе изразява становище за неоснователност
на жалбата и предлага да бъде отхвърлена.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и като съобрази определение на съда от 13.01.2023г. и последващо
такова от 31.01.2023г. (л.28), намира жалбата за процесуално допустима,
подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока
по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа и правна страна приема следното:
Със заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №
Р-0З00 **********-020001/28.09.2021г. и последваща заповед за изменение, издадени от Началник на сектор при ТД на НАП Варна,
е възложена ревизия на жалбоподателя „В.В.М.С.” ООД, гр. Русе, която обхваща следните видове задължения по периоди:
1. Корпоративен данък от 01.01.2017г. до 31.12.2020
г. – ЗКПО.
2. Данък върху добавената
стойност от 01.01.2017г. до 30.09.2020г. – ЗДДС.
Резултатите от ревизията са обективирани в
ревизионен доклад №P-03001821005473-092-001/18.03.2022 г. По повод на този
ревизионен доклад, връчен на 21.03.2022 г. по електронен път (л.173 от адм.
преписка-приложение) е представено възражение, входирано с №10774/04.05.2022г.
(л.205 от адм. преписка-приложение). Възражението е подадено в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, предвид
продължаване на срока за представянето му до 04.05.2022г., и от надлежна
страна, поради което е било допустимо за разглеждане.
Подробности относно изложените във възражението
доводи, се намират на л. 205-204 от адм. преписка. „В.В.М.С.” ООД, действащо чрез ад. Г. не било съгласно с извода на ревизиращия екип, че спрямо дружеството е
било налице основанието по чл. 122, ал.
1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особен ред. Сочи се, че при
обезпечаване на доказателствата, извършено с протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателствата №0025205/02.10.2020г., при което извършеното от
служители на НАП копиране на информацията на оптични носители от програмния
продукт за отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва дружеството – ПП
„Детелина", не са спазени правилата /без да се сочи точно кои/. Това не
позволявало да се ползват като годно доказателствено средство, съответно няма
как на база на тази информация да се определят задълженията на „В.В.М.С.” ООД за корпоративен данък за довнасяне за процесните години,
съответно и за допълнително начисления ДДС за ревизирания период.
След обсъждане на така депозираните възражения, подробно
и мотивирано, Й.Р.А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.В.Г.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, издават и
оспорения първо по административен ред Ревизионен акт №
Р-03001821005473-091-001 / 18.05.2022 г. Актът е издаден в съответствие с
разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. С РА възраженията, депозирани срещу РД
не са приети за основателни.
С ревизионния акт са установени задължения на
ревизираното дружество „В.В.М.С.” ООД по ЗДДС и ЗКПО, както следва:
1. Корпоративен данък за : 2017г. – главница 24
470,43 лева, лихви 10 258.01 лева; корпоративен
данък за 2018г. – главница 28 617.56 лева, лихви 9 168.21 лева; корпоративен
данък за 2019г. – главница 30 023.63 лева, лихви 5 729.96 лева;
корпоративен данък за 2020г. – главница 13 689.15
лева, лихви 1 224.51 лева или общо задължения по ЗКПО за 2017-2020г. в размер
на 96 800.77 лева главница и лихви 26 380.69 лева.
2. Данък добавена стойност : за данъчни периоди м.01/2017г. – м.12/2017; данъчни периоди м. 01/2018г. –12/2018г.;
данъчни периоди м. 01/2019г. – 12/2019г.; данъчни периоди м. 01/2020г. – 09/2020г.,
определени за всички тези периоди в общ размер на 190 382.66 лева главница
и 68 443.13 лева лихви.
Ревизионният акт е обжалван пред директора на
Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, който го е потвърдил изцяло.
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и
съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
Събраните в хода на ревизионното производство
доказателства /извършени оперативни действия от органи по приходите,
предхождащи ревизионното производство, резултатите от които са послужили за
извършване на анализ и извеждане на основни изводи при ревизията, вследствие на
които са установени укрити приходи от продажби / довели ревизиращия екип до
констатация и данни за укрити приходи или доходи от дружеството. Обстоятелство,
визирано в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Затова и ревизията била извършена по този
ред. Подробности относно така направения извод за извършване на ревизия по реда
на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК откриваме в обстоятелствената част на РА, на
л.216-гръб и л.215 от преписката. Такива мотиви са изложени от ревизиращия екип
и в РД на л.197-189. Причината за извършване на ревизия по особения ред се крие
в получените и анализирани данни след извършена оперативна проверка от органи
по приходите, съвместно с експерти от отдел „Информационни системи" към ТД
на НАП Варна с цел обезпечаване на доказателства по реда на чл.40, ал.1 от ДОПК.
Това станало след копиране от и на технически носители на информация,
съхранявана в компютърна система, намираща се в търговски обект – Ресторант
„Стъпка", гр. Русе, на адрес ул. Николай Здравков № 4, стопанисван от „В.В.М.С.” ООД. Проверката била
документирана с ПИП № 0385975 /02.10.2020г. При проверката било установено още,
че фактическата касова наличност е 1 457,15
лева, а разчетената касова наличност от фискалното устройство – 533,95 лева.
Налице била разлика в размер на 923,20 лева. А от съпоставка на данните, за които
има записвания в програмния продукт в компютърната система – ПП „Детелина"
за отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва дружеството било
установена много сериозна разлика в записванията на продажбите, за които са
налице издадени касови/фискални бележки и за наличието на много такива
продажби, за които липсвало издадени фискални бележки, т.е. данни за неотчетен
оборот от продажби. Неотчетените приходи и неначисления ДДС били за периода от
01.01.2017г. до 30.09.2020г., и са определени от лицата, извършващи ревизията в
размер на 1 171 812.64 лева.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на
доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с корпоративен данък
за периода 01.01.2017г. - 31.12.2020г. в общ размер от 96 800.77 лева главница
и 26 380.69 лихви и 2. Данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.01.2017г. - 30.09.2020г. в общ размер от
190 382.66 лева главница и 68 443.13
лева лихви. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния
акт.
Ревизионното производство е валидно образувано,
проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за
процесния период е определена след извършен анализ и при наличие на основанията
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Останалите, релевантни за спора факти:
През ревизирания период „В.В.М.С.” ООД стопанисва/осъществява
дейност в заведения за обществено хранене, находящи се в гр. Русе, а именно ресторант „Стъпка” на ул. ”Николай
Здравков” №4 и заведение за хранене „Стъпка”
на бул. „Цар Освободител” № 113A .
С ревизионният акт органите по приходите са
констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с прилагане
разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане за 2017 -2020г. и
Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.01.2017г. -
30.09.2020г., описани в съставена за целта нарочна таблица.
А причината се крие именно в неотчетени приходи
и неначислен ДДС за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2020г., поради
неиздаването на фискални касови бележки за извършените продажби в обектите на
дружеството за процесния период.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства /има се предвид и приобщените такива - доказателствата, събрани
при проверката извършена с протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателствата №0025205/02.10.2020г./, при което е извършено от служители на
НАП копиране на информацията на оптични носители от програмния продукт за
отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва дружеството – ПП
„Детелина", органите по приходите са достигнали до извод за неотчетени
приходи и неначислен ДДС от дружеството за периода от 01.01.2017г. до
30.09.2020г. Това е довело до промяна на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък - по ЗКПО по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за 2017, 2018,
2019 и 2020г., със съответните лихви по чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от
ЗЛДТДПДВ.
На следващо място, съобразно събраните
доказателства, предвид укрити приходи от продажби, са установени допълнителни
задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.01/2017г. – м.12/2017; данъчни периоди м. 01/2018г. –12/2018г.;
данъчни периоди м. 01/2019г. – 12/2019г.; данъчни периоди м. 01/2020г. –
09/2020г. Преценили са, че следва да бъде извършено преобразуване на данъчните
основи и определяне на дължим за довнасяне ДДС, както и корекции на данните в подадените справки-декларации по
ДДС за съответните данъчни периоди в обхвата на ревизията. Декларираните
резултати по данъчни периоди били променени от ревизиращия екип, за което в РА
е съставена и нарочна таблица/л.214 гръб-л.211 гръб/.
Изключително важен момент за всички тези
констатации на органите по приходите е начина на получаване на информацията за неотчетени
приходи и неначислен ДДС от дружеството за периода от 01.01.2017г. до
30.09.2020г.. Това е станало благодарение на снетата такава на оптични носители
от програмния продукт за отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва
дружеството – ПП „Детелина", при извършената
на 02.10.2020г. проверка от служители на НАП в обект на дружеството - ресторант
„Стъпка", намиращ се в гр. Русе, на адрес ул. Николай Здравков № 4.
След като е копирал информацията на оптични
носители в архивен файл, именуван „STAPKA.RAR", техническият специалист на
НАП с цел гарантиране автентичността на
информацията извърша и действия по формиране на контролни суми SHA256 r и SHA1,
досежно информацията, подлежаща на копиране. Направени са три идентични копия на
файловете и контролните суми на три оптични носители. Едното от копията е
предоставено на служител на проверяваното лице, второто е предоставено с
приемо-предавателен протокол от 06.10.2020г. на орган по приходите от Дирекция
„Контрол" при ТД НАП Варна, а третото копие – „контролно копие", е
запечатано в плик с подписите на присъствалите при проверката лица.
Такова копие, заедно с приложените към него
доказателства е присъединено към
преписката по извършената ревизия с протокол № 1484655 / 05.11.2021г.
Данните от единия диск, т.нар. работен диск са
анализирани от служители на НАП. Това всъщност са данните от всички записани и
извършени от дружеството продажби за ревизирания период в програмния продукт,
койот се ползва - ПП „Детелина". За да се направи този анализ обаче, на
служителя от НАП е била необходима помощна информация, която е била
предоставена от производителя на програмния продукт - „Елтрейд“ ООД. Така, чрез допълнителната информация от производителя на ПП „Детелина" ревизиращият екип може да направи анализ за
извършените продажби, съответно дали издадената касова бележка е фискална или
не и много други информация може да бъде извлечена от ПП.
Анализът на информацията, копирана на оптични
носители в архивен файл, именуван „STAPKA.RAR" е довел до извод за
множество неотчетени приходи и от дружеството за периода от 01.01.2017г. до
30.09.2020г. Този анализ и подробности за начина на установяване намираме и в
РД на л.197-гръб-л.192 гръб, а така също и на следващите страници от РД. Например,
в РД е налице анализ на записите, съдържащи се в таблица SALES_BON, в която има
информация за дата и час на продажбата (SELL_DATETIME), сума на продажбата/бележката
(SELL_SUM) и флаг дали бележката е фискална (SELL_FISCAL) /стойности „1"
за фискална КБ и „0", ако КБ не е фискална/. За целия период, в таблица
SALES_BON, били отразени общо 211 371 броя продажби, на обща стойност 1 375 547,75
лева, в това число: 1. Продажби, при които променливата в поле (SELL_FISCAL)
има стойност „1" – 29 936 броя продажби на обща стойност 201 004,24 лева и
2. Продажби, при които променливата в поле (SELL_FISCAL) има стойност „0"
– 181 435 броя продажби на обща стойност 1 174 543,51 лева.
Съдът, съобразявайки оплакванията в жалбата, с
която бе сезиран, а именно: 1. Че действията за обезпечаване на доказателства -
копиране на информацията на оптични носители от програмния продукт – ПП
„Детелина" за отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва
дружеството били извършени незаконосъобразно от органи по приходите; 2. Че извършеният
в хода на ревизията анализ на данните от работното копие на снетата база данни
в електронен формат, при който е прието за установено наличието неотчетен
оборот от продажби не съответствал на приложимите процесуални разпоредби/не се
сочи кои/; 3. Че били допуснати нарушения при самото преобразуване на данъчните
основи, въз основа на което са определени дължимите за довнасяне от дружеството
корпоративен данък за конкретните периоди и аналогично – за данък върху
добавената стойност, в проведеното на 07.12.2022г. открито съдебно заседание
указа на дружеството - жалбоподател, че
на основание чл. 170, ал. 3 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК е в негова тежест с
оглед извършената по особения ред на чл.
122 ДОПК ревизия, да докаже своите твърдения, досежно погрешно посочване на
символите в таблиците от ревизиращия екип, както и че погрешно са преобразувани
данъчните основи. Мотивира тези указания с разпоредбата на чл.122 от ДОПК и
нормите на чл.123, ал.1 и чл.124, ал.2 от ДОПК, според които „В случаите по чл.
122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато:“ и „В производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства“.
Това бе и причината с определение от 13 януари
2023 г. съдебният състав, независимо от отказа на дружеството да изпълни
указанията на съда и да формулира задачи по назначаването на
съдебно-техническа-компютърна и съдебно-счетоводна експертиза, да я назначи
служебно, с оглед задълженията на съда за изясняване на обективната истина.
Целта бе да се установи дали възраженията, релевирани в жалбата и в съдебна
зала са основателни или не.
В това определение бе указано още веднъж на „В.В.М.С.”
ООД на основание чл.170, ал.3 от АПК, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и §2 от ДР на ДОПК, че е в негова тежест да докаже твърдението си, че е налице погрешно
посочване на символите в таблиците от ревизиращия екип, както и че погрешно са
преобразувани данъчните основи, довели до определяне на данъчни задължения на
дружеството по ЗКПО и ЗДДС, за съответните данъчни периоди и години, съгласно
Ревизионен акт №
P-03001821005473-091-001, издаден на 18.05.2022г.
Бе дадено и указание, че ако в дадения от съда срок
не внесе дължимия депозит/с оглед доказателствената тежест дружеството бе
определено като задължено да внесе дължимата за комплексната експертиза сума/,
съдът прилагайки разпоредбата на чл.161 от ГПК, вр. с чл.144 АПК ще отмени
определението за назначаване на експертиза и ще приеме за доказани фактите,
такива, каквито ги е приел АО в оспорения АА - Ревизионен акт № P-03001821005473-091-001, издаден на
18.05.2022г., тъй като страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
С уведомление, вх. №409 от 30.01.2023г.,
„В.В.М.С.” ООД, чрез адвокат И.Г.,*** отново твърди, че съдът неправилно е
разпределил доказателствената тежест и отказва да внесе така определения
депозит.
С определение на съда от 31 януари 2023 г., бе отменено
определение на съда от 13.01.2023г., с което бе допусната комплексна
съдебно-техническа и съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът обяви на „В.В.М.С.” ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова” № 80, вх.1, ет.3,
действащо чрез адвокат И.Г.,***, в този случай прилага нормата на чл.161 от ГПК, вр. с чл.144 АПК, според която „С оглед на обстоятелствата по делото съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства“, както бе указал с определението си от
13.01.2023г.
Съответно прие за доказани фактите, такива,
каквито ги е установил ревизиращия екип в Ревизионен акт № P-03001821005473-091-001, издаден на
18.05.2022г., досежно определяне на данъчни задължения на дружеството по ЗКПО и
ЗДДС, за съответните данъчни периоди и години, по таблицата, намираща се на
л.211-209 от РА № P-03001821005473-091-001.
С оглед
на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основни
въпроси, на които следва да се даде отговор в настоящото съдебно производство:
1. Има ли нарушения в процедурата по обезпечаване на доказателствата, извършено
с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателствата
№0025205/02.10.2020г., при което е извършено от служители на НАП копиране на
информацията на оптични носители от програмния продукт – ПП „Детелина" за
отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва дружеството? 2. Правилно ли
е извършена ревизията на „В.В.М.С.” ООД по особения ред
– чл.122 и сл. от ДОПК; 3. Правилно ли са определени
задълженията на „В.В.М.С.” ООД по ЗКПО и ЗДДС за съответните периоди, така,
както са описани и в РА?
С оглед
събраните в ревизионното производство доказателства и допълнителните в
съдебното такова-гласни и писмени, съдебният състав на РАС приема, че няма
нарушения в събирането и обезпечаване на доказателствата, при което е извършено
от служители на НАП копиране на информацията на оптични носители в архивен
файл, именуван „STAPKA.RAR" от програмния продукт – ПП „Детелина" за
отчитане на продажбите в двата обекта, който ползва дружеството. Този извод е
на базата именно на анализ поотделно и в
тяхната съвкупност на писмените и гласни доказателства по делото. Както обясни
разпитания в съдебна зала св. А.П., работещ в ЦУ на НАП като ИТ специалист, налице
е много сериозна процедура, свързана с копиране на такава информация от ползван
от проверяваното лице ПП и обезпечаването й с цел нейната автентичност. Именно
затова се изчислявали двете контролни суми SHA 1 и SHA 256, а целта е всеки
файл има уникално контролно число, което би се променило при каквато и да е
манипулация на този файл. Това се прави, за да са сигурни и двете страни, че
този файл е непроменен. Затова и информацията се записва на три диска, като
единият се предава на проверяваното лице.
Това бе
и причината, съдът да назначи служебно комплексна експертиза, в която вещото
лице компютърен специалист щеше да извърши пълна проверка на всички въпроси
(виж л.24 и сл. от делото), по които са налице възражения от страна на
дружеството-жалбоподател, включително и да сравни информацията на трите диска.
Отказът
на дружеството да внесе определеният от съда депозит за комплексната експертиза
доведе до невъзможност да се извърши тази проверка. От друга страна, с оглед
указанието на съда за приложение на чл.161 от ГПК, и предвид изслушаните
свидетелски показания се приема за доказано, че няма нарушения при копиране на
информацията на оптични носители в архивен файл, именуван „STAPKA.RAR" от
програмния продукт – ПП „Детелина" за отчитане на продажбите в двата
обекта, който ползва дружеството.
Разпитът
на поискания от адвоката на жалбоподателя свидетел, служител към момента на
проверката - С.М. не доказа обратното.
Нищо по-различно не се доказа и от обясненията на единия от управителите на
дружеството.
С оглед
невнасяне на определеният от съда депозит за комплексната експертиза с вещо
лице експерт - икономист-счетоводител, не бяха проверени твърденията на
жалбоподателя дали задълженията на „В.В.М.С.” ООД по ЗКПО, така, както са
разписани в РА : 2017г. – главница 24 470,43 лева, лихви 10 258.01 лева; корпоративен данък за 2018г. – главница 28
617.56 лева, лихви 9 168.21 лева; корпоративен данък за 2019г. – главница 30
023.63 лева, лихви 5 729.96 лева; корпоративен данък за 2020г. – главница 13
689.15 лева, лихви 1 224.51 лева или общо задължения по ЗКПО за 2017-2020г. в
размер на 96 800.77 лева главница и лихви 26 380.69 лева са правилно
определени.
Не бяха
проверени и задълженията на „В.В.М.С.” ООД за ДДС, така, както са разписани в таблицата в РА : за данъчни периоди м.01/2017г. –
м.12/2017; данъчни периоди м. 01/2018г.
–12/2018г.; данъчни периоди м. 01/2019г. – 12/2019г.; данъчни периоди м.
01/2020г. – 09/2020г., определени за всички тези периоди в общ размер на 190
382.66 лева главница и 68 443.13 лева лихви отново по същата причина.
Безспорно
е налице определение на съда от 31.01.2023г.(л.28 от делото) и указание, дадено
в предходното такова, че ако в дадения от съда срок жалбоподателят не внесе
дължимия депозит, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК, вр. с чл.144 АПК и ще отмени определението за назначаване на експертиза, като приеме за
доказани фактите, такива, каквито ги е приел АО в оспорения АА - Ревизионен
акт № P-03001821005473-091-001, издаден
на 18.05.2022г., тъй като страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства. Затова и съдебният състав приема за доказани
фактите, такива, каквито ги е приел ревизиращия екип в Ревизионен акт № P-03001821005473-091-001, издаден на
18.05.2022г., досежно определяне на данъчни задължения на „В.В.М.С.” ООД по
ЗКПО и ЗДДС, за съответните данъчни периоди и години, по таблицата, намираща се
на л.211-209 от РА № P-03001821005473-091-001. В такъв смисъл е и
определението на съда от 31.01.2023г.
Ето
защо, жалбата на „В.В.М.С.” ООД, депозирана чрез ад. Г. се явява изцяло
неоснователна и недоказана.
В
проведеното съдебно дирене не се доказа нито едно от възраженията на
дружеството.
Ревизионен
акт № P-03001821005473-091-001, издаден
на 18.05.2022г. от Началник на сектор - възложил ревизията и главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 154 от 24.08.2022г. на директора на
Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП се явява правилен и законосъобразен и следва да се
остави в сила.
При този изход на спора жалбоподателят - „В.В.М.С.” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Русе дължи на ответника по спора - директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на
НАП направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива се присъждат
в размер на 19 983.98 лева, както са и поискани. Съобразно разпоредбата на
чл.161 от ДОПК, вр. с чл.8, ал. 1, вр. с чл.7, ал.2, т. от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималната
сума която следва да се присъди при материален интерес общо от 382 007.25 лева
(главница и лихви) е в размер 19 930.29 лева, която сума се различава от
минималната по Наредбата само с 53 лева. Затова и възражението за прекомерност на
поисканото възнаграждение не следва да бъде уважено.
Воден
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – град Русе,
трети състав
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „В.В.М.С.” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Борисова” № 80, вх.1, ет.3, действащо чрез адвокат И.Г.,***, срещу Ревизионен акт
№ P-03001821005473-091-001, издаден на 18.05.2022г. от Началник на
сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Варна, потвърден с Решение № 154 от 24.08.2022г. на директора на Дирекция ОДОП
Варна, ЦУ НАП, за определените с РА задължения на дружеството за данък по ЗКПО за
2017-2020г. в размер на 96 800.77 лева главница и лихви 26 380.69 лева и Данък
добавена стойност за данъчни периоди
м.01/2017г. – м.12/2017; данъчни периоди
м. 01/2018г. –12/2018г.; данъчни периоди м. 01/2019г. – 12/2019г.; данъчни
периоди м. 01/2020г. – 09/2020г., определени за всички тези периоди в общ
размер на 190 382.66 лева главница и 68 443.13 лева лихви.
Осъжда „В.В.М.С.” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Борисова” № 80, вх.1, ет.3, представлявано от В.В.В. и М.В.С. да заплати
на Национална агенция по приходите разноски по делото
в размер на 19 983.98 лева (Деветнадесет хиляди, деветстотин осемдесет и три
лева и 98 ст.) – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: