№ 313
гр. Кюстендил, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двА.десети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100264 по описа за 2022 година
БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ *********,адрес на
управление-гр.Париж,бул.“Осман“ № 1, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, е предявило против В. Д. А.,ЕГН
********** от г*******, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника,че съществува вземане на дружеството по договор
CREX-17801452,обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 1896/2021 год. КРС,а в
условията на евентуалност,ако не се приеме,че претендираното вземане е
било надлежно обявено за предсрочно изискуемо от банката осъдителен иск
за претендираните суми
В срока за отговор на исковата молба особеният представител на ответника
оспорва исковете,като прави подробни възражения за нищожност на
процесният договор,при което се дължи само главница,но не и лихви.
1
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски
кредит CREX-17801452/07.04.2020 год./7-13/, ведно с приложени към него
погасителен план /л.14, е че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14 поело ангажимент да предостави на ответника
сума в размер на 1141,28 лв.,за закупуване на стока-аксесоари за мебели на
стойност 1019,00 лв. и за застрахователна декларация CREX-17801452
,групова полица № 5/2008 за сумата от 122,28 лв.,като в процесния договор е
посочено, че общият размер на кредита възлиза на 1141,28 лв.,следвало да се
погасява на 15 месечни погасителни вноски от 95,48 лв. всяка, с лихвен
процент от 34,53 % ,ГПР-40,56%,при общ размер на плащанията от 1432,20
лв.и краен срок за връщане на 15.07.2021 год.От съдържанието на
инкорпорираният в договора и изготвен и отделно Погасителен план е видно,
че първата вноска е дължима на 15.05.2020 год., а последната – на 15.07.2021
г.Не се представят като доказателство застрахователен договор,полица,или
декларация,от която да е видно че сумата от 122,28 лв.,посочена като премия
,се дължи за конкретно застрахователно правоотношение.Няма
доказателства,че горната сума реално е платена от кредитора и/или ответника
на трето лице-застраховател,застрахователен брокер или агент.Установява се
от представената на л.87 по делото справка,както и от експ.з-ние на в.л.Т.,че
сумата от 1019,00 лв. е заплатена на доставчик на услуга на 09.04.2020 год.на
ответникът по делото.
Ищецът признава,че ответникът заплатил само 6-шест погасителни
вноски,последната на 15.10.2020 г.,поради което с писмо от 05.02.2021
г./л.17/го уведомил,че вземането му е предсрочно и изцяло изискуемо,канейки
го да плати задълженията си.Писмото било връчено на 15.02.2021
год./срвн.л.18/,но поради неизпълнение на задължеинята от ответника ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК,въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
1896/2021 год.КРС/приложено като доказателство към настоящото/,било
2
уважено с издаването на ЗИПЗ № 555/25.10.2021 год.,като при усл.на
чл.415,ал.1,т.2 от ГПК се предявяват искове за установяване съществуване на
вземанията на ищеца.От експертно заключение вх.№ 1702/20.02.2023
год./л.104-109/,изп.от в.л.А. Т.,се установява,че към 27.09.2021 год.,когато
ищецът депозирал заявлението по чл.410 ГПК,ответникът дължал 710,14 лв.
по главницата ,90,14 лв. за договорна лихва,както и 56,61 лв.за мораторна
лихва за периода 15.12.2020 г. до 27.09.2021 год.
ОстА.лите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на
чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1896/2021 г. на КРС, а при
условията на евентуалност (в случай на ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост) – осъдителни такива за същите суми и на същото основание.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата
претенция,чрез изискване и прилагане на ч.гр.д.№ 1896/2021 г.КРС се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата
искова молбаукато исковете се предявяват при усл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК в
срок след дадено указание от заповедният съд. Указанията на заповедния съд
3
до заявителя са били съответни на установените обстоятелства, като е спазен
и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
пресъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от
ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и
съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз
основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България и ответника е бил сключен процесния договор за заем, сумата по
който ,по конкретно част в размер на 1019,00 лв. е реално усвоена от
ответника,тъй като ищецът е заплатил в место него закупена стока от
търговец на същата стойност.Предмет на договора за заем е и сума в размер
на 122,28 лв.,представляваща застрахователна премия,но за нея не се
ангажираха никакви доказателства да е платена от ищеца пряко,респ. чрез
отпуснатият заем от ответника по сметка на конкретно лице-
застраховател,респ.застр.агент,поради което съдът счита,че ищецът доказва
вземане по главница по договора само за размер от 1019,00 лв.
При преценка на обстоятелствата и събраните доказателства, съдът счита,
че искът е основателен само за част от главницата,поради следните
съображения:
Преди всичко съдът намира, че ищецът е изпълнил основното си
задължение като е заплатил по сметка на търговски субект закупената от
4
ответника стока за сумата от 1019,00 лв.Както бе отбелязано по-горе няма
никакви доказателства допълнително отпуснатата сума от 122,28 лв.
ответникът да е платил на застраховател като застрахователна
премия,респ.това да е сторено от ищеца,като е включил горната в общият
размер на дълга.
Съгласно погасителният план и експертното заключение на в.л.Т.
ответникът не е изпълнил задължението си да върне уговорената в заем
сума.Противно на твърдението на особеният представител на ответникът
договора за потребителски кредит съдържа в себе си погасителен план
съдържащ падежни дати,размера на вноската и оставащата след нея
главница.Не се ангажират от ответника доказателства,даващи основание на
съда да възприеме друг извод,а негова бе тежеста да стори това.Съдът
кредитира и стореното неизгодно за ищеца признание ,че ответникът е
заплатил само първите шест от общо 15 погасителни вноски.Съгласно
договорките на сключеният договор това поведение е давало на ищеца като
кредитор правото и възможността да обяви цялото си вземане за предсрочно
изискуемо.Съдът приема,че ищецът се е възползвал надлежно от това си
право,като е отправил до ответника писмено изявление,което е получено от
него.В тази част съдът се основава на представените в настоящото и
заповедни производства като доказателства писмо и обратна разписка за
получаването му. Дори и да се приеме извод обратен на посоченият,то още
преди депозирането на заявлението по чл.410 ГПК на 27.09.2021 год. пред
КРС е бил настъпил падежа и на последната погасителна вноска ,което
съобразено в светлината на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, следва да бъде съобразено от съда при
условията на чл. 235, ал.3 от ГПК. Поради това въпросът за предсрочната
изискуемост в настоящия случай се явява и ирелевантен, което обуславя
липсата на необходимост от произнасяне на съда по предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове поради това, че не се е сбъднало
вътрешно-процесуалното условие за разглеждането им.
С оглед приложените и събрани по делото доказателства съдът намира, че
страните са сключили договор за потребителски кредит, който попада под
защитните клаузи, залегнали в ЗПК и ЗЗП,поради което съдът следва и на
осн.чл.7,ал.3 ГПК да провери същият за наличието на неравноправни и
нищожни клаузи.
5
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
Предвид изложената законодателна постановка съдът счита, че в случая не
е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12 във всичките му части.
В конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до
извода, че при съставяне на процесният договор за потребителски кредит са
използвани различни шрифтове,единият от които е Garamond размер 12 в
уводната част и размер 11 в остА.лата, което обстоятелство установи без
необходимост от специални познания в областта.
Предвид изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
процесен договор е недействителен само на посоченото основание и като
такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника
поради невъзможност за отклонение от императивните законодателни
постановки – така ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на остА.лото съдържание на договора ищецът е спазил
изискването на чл.5, ал.2 от ЗПК, а именно за предварително оповестената
съществена за потребителя преддоговорна информация, съдържаща се в
стандартния формуляр, изискуем по чл. 5, ал.2 от ЗПК,защото такова
удостоверяване се съдържа в процесният договор.
Видно от процесния договор е, че кредитополучателят дължи заплащане и
на застрахователна премия в размер на 122,28 лв.,която съгласно извлечение
от погасителния план с отразени плащания от длъжника е включена към
дължимата по договора анюитетна вноска,която е в размер на 95,48 лева
месечно.Както бе отбелязано по-горе по делото липсват доказателства за
сключването на застраховка,респ. за превеждането на горната като дължима
по застрахователен договор.Въпреки това,установи се че в общото
задължение, съответно изцяло на общия брой равни месечни вноски, е
съответно на вписаните в договора за кредит сборни плащания, в които
изрично е посочено и допълнително задължение по посочената
застрахователна премия. Няма съмнение, че месечните вноски, отразени в
6
погасителния план по договора, включват и посочената застрахователна
премия,което обаче не е отразено като разход при формиране на оповестения
ГПР /40,561 %/, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.
19 ал.1 от ЗПК. При това положение кредитополучателят е нямало как да
знае, че вноските му включват и премии, които не са отразени като разход в
ГПР.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът
констатира, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК,вписаните параметри не кореспондират на
изискуемо съдържане по т.10 /годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя) и т. 11 /погасителен план, с указание
как вноската се разпределя за различните видове разходи/. Тази част от
съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирА.
информация за тези реквизити кредитополучателите следва да могат да
съпоставят наличните пазарни предложения и да упражнят избора си
съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите,вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова
висока степен,че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Изложеното по-горе основание за недействителност на процесния договор
по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславя приложението на чл. 23 от с.з. Във връзка с
това обаче съдът счита следното: разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита е приложима в казуса.Ищецът сам признава
неизгодният за него факт,че ответникът е платила първите 6 погасителни
вноски в общ размер на 572,88 лв.Тези плащания следва да се приспаднат
само от сумата от 1019,00 лв.,която е доказаният размер от главницата,което
прави дължим остатък по главницата в размер на 446,12 лв.,за която сума
искът ще се уважи,а за разликата до пълният размер за главница,както и за
акцесорните искове претенцията ще се отхвърли.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора разноски се дължат единствено на ищеца.
Исковете са предявени общо за сумата от 854,74 лв.,а се уважават за 446,12
лв.,или за 52,19 %.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски от 25,00 лв. и му е
присъдено юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв.,или общо 75,00
лв.,от която сума съдът ще му присъди 39,14 лв.
В настоящото исково производство ищецът е заплатил за държавна такса
сумата от 100,00 лв.,за възнаграждение на особен представител на ответника
сумата от 300,00 лв. и за възнаграждение на вещо лице сумата от 300,00-
триста лева,или общо разноски в размер на 700,00 лв.Съдът определя на
ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв.,съобразявайки сравнително ниската правна и фактическа сложност на
делото и реалното участие на юрисконсулт по делото,сведено до депозиране
на писмени изявления без активно участие в двете проведени по делото
съдебни заседания,при което общият размер на разноските се определя на
800,00 лв.,от които съразмерно на уважената част от исковата претенция
съдът ще присъди на ищеца сумата от 417,52 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. З.,ЕГН
********** от *****,че против нея в полза на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14,съществува вземане по договор
CREX-17801452/07.04.2020 год.,обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 1896/2021 г. по
описа на Районен съд Кюстендил, за сумата от 417,52 /четиристотин и
седемнадесет и петдесет и два/лева,представляваща незаплатена част от
главница,ведно със законната лихва върху същата,считано от 27.09.2021 год.
до окончателното й изплащане, като за сумата от 292,62 / двеста и деветдесет
и два и шестдесет и два/ лева,представляваща разликата между уважената
8
част за главницата до пълният предявен размер за сумата от 710,14
/седемстотин и десет и четиринадесет/лева, за сумата от 90,14 /деветдесет
лева и четиринадесет/лева, претендирА. като възнаградителна лихва за
периода от 15.11.2020 год. до 15.07.2021 год. и за сумата от 54,46/петдесет и
четири и четиредесет и шест/ лева,претендирА. като мораторна
лихва,начислена върху главницата за периода от 15.12.2020 год. до 16.09.2021
год.,ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Д. З.,ЕГН ********** от г*******,ДА ЗАПЛАТИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14,сумата
от 39,14/ тридесет и девет и четиринадесет/лева,представляваща сторените по
ч.гр.д.№ 1896/2021 год.по описа на РС-Кюстендил и сумата от 417,52
/четиристотин и седемнадесет и петдесет и два/ лева,представляваща
сторените в настоящото производство разноски,определени съразмерно на
уважената и отхвърлена част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9