Решение по дело №685/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 447
Дата: 16 ноември 2018 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20184400500685
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

              Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…16…ноември.….2018г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на  двадесет  и  трети ОКТОМВРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ОСЕМНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:    РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                                   ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря...В.…П.,…като…разгледа…….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…685..…

по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба на въззивната жалбоподателка Е.П.А. с постоянен адрес *** – ищца в първоинстанционното  производство по гр.д.№9086/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез   пълномощника адв. И.Н. ***, срещу постановеното по делото Решение №1034/29.06.2018г.,  с което е  отхвърлена като неоснователна молбата й за допълване на основание чл.250 от ГПК на съдебно Решение №635/04.05.2018г,постановено по същото дело, като се посочи, че първоначалната ищца е имала право на развод, както и основателността на исковата й претенция по чл.49 от СК.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се допълни  диспозитива на постановеното по делото решение, по посочения в молбата начин.  Излагат се съображения от правната теория, според които предмет на установителното решение, постановено по продължения процес от наследниците на починалия ищец по иск за развод, е установяване на основанията за развод, към минал момент.

Ответникът по въззивната жалба – П.А.Т., който е и ответник по молбата за допълване на съдебното решение, не е подал писмен отговор на  същата.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв. И Н., въззивната жалбоподателка поддържа изразеното становище.

Ответникът по въззивната жалба П.А.Т., не е участвал във въззивното производство .

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от Е.П.А. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№9086/2017г. по описа на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1034/29.06.2018г, постановено по същото дело, с което е отказано допълване на постановено по реда на чл.52 от СК Решение №635/04.05.2018г., е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  частично ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№9086/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на 01.12.2017г. на основание иск за развод с правно основание чл.49 от СК, предявен от първоначалната ищца Г.К.Т. против ответника П.А.Т. (понастоящем ответник по въззивната жалба).Петитумът на исковата молба е да бъде прекратен гражданския брак между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.

По време на висящия бракоразводен процес, на 29.12.2017г., ищцата Г.К.Т. е починала и е оставила наследници по закон следните лица: Ответникът П.А.Т. като преживял съпруг, настоящата въззивница Е.П.А. и неучастващо в делото лице П.П.Т., като деца.(Удостоверение за наследници на л.11 от първоинстанционното дело)

По реда на чл.52 от СК делото за развод е продължено от един от наследниците на починалата ищца – нейната дъщеря Е.П.А..(въззивна жалбоподателка)

По трансформирания от конститутивен брачен иск за развод, предявен от съпругата, в установителен небрачен иск, продължен от един от наследниците й, съдът се е произнесъл с Решение №635/04.05.2018г., с което е постановил следното: Приел е  за установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на прекратения брак със смъртта на ищеца Г.К.Т., починала на 29.12.2017г., имат и двамата съпрузи – Г.К.Т. и П.А.Т..

Горното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В едномесечния срок по чл.250,ал.1 от ГПК,  ищцата Е.П.А., чрез пълномощника адв. И.Н. *** е подала молба за допълване диспозитива на съдебното решение, чрез посочване,че ищцата е имала право на развод, както и основателността на исковата претенция по чл.49 от СК.

Ответникът по молбата П.А.Т.       чрез пълномощника адв. Н.Д. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на молбата за допълване на съдебното решение.

Съдът се е произнесъл с обжалваното понастоящем съдебно Решение №1034/29.06.2018г., с което е отхвърлил молбата за допълване с правно основание чл.250 от ГПК, като неоснователна. За да постанови този резултат е посочил, че бракът е прекратен със смъртта на ищцата, поради което не може да бъде прекратен на друго основание като развод.

Въззивният съд намира, че  постановеното  РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО , но частично НЕПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.52,ал.2 от СК, призованите към наследяване низходящи или родители, могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг. Следователно, предмет на установяване в това производство е основателността на брачния иск за развод, предявен от починалия съпруг само на основанията, посочени  от него в исковата молба, без да се изтъкват нови факти, тъй като брачният иск е строго личен. За да бъде основателен иск за развод е необходимо да се установи съгласно чл.49  от СК, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Тъй като в случая,  бракът е прекратен със смъртта на съпруга-ищец, предмет на  установяване в продълженото от наследника му производство по реда на чл.52 от СК, е обстоятелството, че бракът  е бил дълбоко и непоправимо разстроен приживе на починалия ищец. Т.е. наличието на дълбоко и непоправимо разстройство се установява към един минал момент, предшестващ  смъртта на ищеца. Затова в правната теория се приема, че решението по чл.52 от СК има  обратно действие.

Пред вид на изложените съображения,  диспозитивът на  съдебното решение по чл.52,ал.2 от СК следва да съответства на фактическите предпоставки, визирани в тази разпоредба, като съдържа текст, че бракът, прекратен със смъртта на ищеца е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на  ответника или и на двамата съпрузи, както е установено в процесния случай.

Мотивиран от горното, настоящият въззивен състав намира, че   обжалваното съдебно решение, с което е отказано допълване по чл.250 от ГПК, следва да бъде частично отменено и вместо него постановено друго, с което на основание чл.250 от ГПК да се допълни  установителното решение по чл.52,ал.2 от СК като се запише, че  гражданският брак, сключен между П.А.Т. и Г.К.Т.  на 20.10.1968г. в гр.С., Област-П., прекратен със смъртта на последната на 29.12.2017г. е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Подобно произнасяне е в съответствие със смисъла на  разпоредбата на чл.52 от СК, даваща право на определени наследници  да продължат делото за развод, при наличие на предпоставките на ал.2.Същото дава отговор на поставения от въззивника въпрос дали искът за развод по чл.49 от СК, предявен от починалата ищца Г. Т., е бил основателен.

Въззивният съд намира, че текстът на чл.52,ал.2 от СК не предполага постановяване на диспозитив със съдържание, посочено от въззивника в молбата по чл.250 от ГПК и във въззивната жалба.Поради това обжалваното решение следва да бъде частично потвърдено.

Установителният иск на наследниците на починалия ищец по  дело за развод, не е брачен, поради което установителното решение по чл.52 от СК подлежи на касационно обжалване.

Въззивният съд не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като не установи такива да са претендирани.

                         По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

 

            Р    Е   Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ частично като неправилно РЕШЕНИЕ №1034/29.06.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№9086/2017г., с което е отхвърлена молба за допълване на решение с правно основание чл.250 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл.250 от ГПК Решение №635/04.05.2018г., постановено по гр.д.№9086/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, както следва:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.52,ал.2 от СК, че гражданският брак, сключен между П.А.Т. и Г.К.Т. на 20.10.1968г. в гр.С., Област-П., прекратен със смъртта на последната на 29.12.2017г. е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно решението в останалата част.

 РЕШЕНИЕТО    подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: