№ 816
гр. София, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5611/02.12.2021 г., подадена от адвокат М.К. от АК –
Перник като особен представител на ответника Л. Г. Л. срещу определение № 925/24.11.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 510/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е оставена без
разглеждане жалба вх. № 274930/02.08.2021 г., подадена от частния жалбоподател (особеният
представител на ответника) против решение № 260916/28.07.2021 г. по гр.д. № 5551/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник; прекратено е въззивното производство и делото е върнато на
първоинстанционния съд, същия състав на Районен съд - Перник за осъществяване на процедурата
по връчване на ответника Л. Г. Л. на съдебното решение на РС – Перник, съобразно изложеното в
мотивите на определението.
Жалбоподателят счита определението за постановено при извършване на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не се бил произнесъл по предмета
на въззивната жалба, а извършвал по стандартите на ГПК инстанционен контрол; контрол върху
невлезлите в сила съдебни актове. Окръжният съд, без да имало влязло в сила решение или
определение, по своята правна същност произнасял и постановявал определение, сякаш извършвал
инстанционен контрол като изследвал имало ли основание за назначаване на особен представител
при положение, че това било предмет на дейност на съда, извършващ извънинстанционен контрол
по реда на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.
Поради това моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и върне делото на
Окръжен съд – Перник за произнасяне по въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
1
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
Производството пред Окръжен съд – Перник е образувано по въззивна жалба на адвокат
М.К. от АК – Перник в качеството й на особен представител на ответника Л. Г. Л. против решение
№ 260916/28.07.2021 г. по гр. дело № 5551/2020 г. по описа на РС – Перник.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с негово определение
от 03.09.2021 г. констатирал, че районният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 6
ГПК и не били налице предпоставките за назначаване на особен представител на ответника, в
резултат на което последният бил лишен от възможността да участва в първоинстанцинното
производството и да реализира защитата си лично или чрез упълномощен от него представител. По
този начин районният съд допуснал процесуално нарушение, тъй като при назначен в
първоинстанционното производство в нарушение на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 6 ГПК особен
представител, продължил да призовава ответника чрез особения представител, съответно
ответникът не бил представляван надлежно от адв. К., назначена за особен представител,
включително и действията по подаване на въззивната жалба от особения представител. Със
същото определение била предоставена възможност на ответника изрично да потвърди
действията, извършени от особения представител без представителна власт, като било указано, че
при неизпълнение на дадените указания производството по жалбата ще бъде прекратено. В
указания му срок ответникът не потвърдил изрично действията, извършени от особения
представител адв. К., поради което и доколкото ответникът Л. не бил представляван надлежно от
адв. К., назначена за особен представител в разрез с изискванията на процесуалния закон, то
подадената от особения представител адв. К. въззивна жалба била подадена без представителна
власт и следвало де се остави без разглеждане, а въззивното производство – прекратено. Делото
следвало да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да изпрати за връчване
първоинстанционното решение на ответника Л. Г. Л. на постоянния и настоящия му адрес,
посочен в справката от НБД „Население”, както и по месторабота (но не и чрез особения
представител адв. К.), като му бъдат дадени и съответните указния за възможността да упражни
правото си по чл. 258 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира следното:
Производство пред първоинстанционния съд - РС–Перник е образувано по искова молба на
„Топлофикация-Перник“ АД срещу Л. Г. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 946.60 лв., представляваща стойността за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. ***, кв. „***“ бл. 57, ет. 4, ап. 15, от която сума: главница
в размер на 819.75 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 126.85 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г.;
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
Съобщението до ответника по реда на чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и
приложенията й е изпратено до ответника на посочения от ищеца адрес, като видно от обратната
разписка не е налице редовно връчване с отбелязване от длъжностното лице-призовкар, че адресът
2
бил посетен на 22.10.2020 г., но лицето не живеело на адреса по данни на новия собственик на
жилището Б. Н. Б.. Поради това, по разпореждане на съда била осъществена процедурата по чл. 47
ГПК, а впоследствие след извършена и предоставена справка, съобщението било връчено на
ответника по местоработата му, като в обратната разписка е отбелязано, че съобщението е
получено от управителя на дружеството-работодател на ответника. По същия начин и в същата
последователност било извършено призоваването на ответника за насроченото първо по делото
открито съдебно заседание на 11.05.2021 г., на което съдът е приел, че поради нередовното
призоваване на ответника освен, че не следва да се дава ход на делото, то и е указал на ищеца да
внесе депозит в размер на 300 лв. за особен представител на ответника, какъвто впоследствие е бил
назначен с определение на съда № 261767/18.05.2021 г., а именно адвокат К., след което всички
съобщения и книжа по делото били връчвани на ответника чрез така назначения му особен
представител.
Производство пред първоинстанционния съд е приключило с решение по същество на спора
- № 260916/28.07.2021 г., с което искът е бил уважен като основателен и срещу което решение е
подадена въззивната жалба от особения представител на ответника, въз основа на която е
образувано производство пред Окръжен съд – Перник.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено, а делото върнато на съда за разглеждане по същество на въззивната жалба, с която е
сезиран, тъй като същата е редовна, надлежно администрирана и процесуално допустима –
депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд, обосноваващи
недопустимост на въззивната жалба поради това, че ответникът Л. не бил представляван надлежно
от адв. К., назначена за особен представител в разрез с изискванията на процесуалния закон.
Особеният представител се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата
представителна власт – в случая с определение на първоинстанционния съд № 261767/18.05.2021
г. Съгласно практиката на ВКС, която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, изразена
в решение № 203/21.10.2015 г. по гр. д. № 2973/2015 г. на І-во г. о.; определение № 534/11.11.2016
г. по ч. гр. д. № 4691/2016 г. на ІV-то г. о. и др., съдебният акт (определението) за назначаване на
особен представител на ответника на разноски на ищеца в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, каквато
е и настоящата, е охранителен акт, който учредява надлежна представителна власт, само ако са
спазени законовите изисквания за неговото постановяване. В рамките на висящото дело тяхното
нарушаване е въпрос, за който съдът е длъжен да следи служебно (чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК).
Въпросът може да постави и ответникът, който е узнал за разглеждането на делото, включително
чрез обжалване на постановеното решение. Представителната власт е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на процесуалните действия, а решението, при нейната липса е
недопустимо, а в случай, че макар и недопустимо, решението влезе в сила, то тогава защитата на
ответника се реализира чрез извънредния способ за контрол за неговата отмяна при основанието на
чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК. Следователно, определението за назначаване на особен представител
на разноски на ищеца е охранителен акт с особен режим. Въпросът за неговата законосъобразност
не се решава по общите правила на глава 49-та ГПК. Докато делото е висящо,
незаконосъобразното определение по чл. 47, ал. 6 ГПК може да бъде оттеглено от съда, който го е
3
постановил, може да причини обезсилване на постановеното решение/решения, а след влизането
на решението в сила - осъществява основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК на извънредния
способ за контрол в глава ХІV-та ГПК. Също така се приема, че съдебният акт за назначаване на
особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, предвид нормите на чл. 274, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване и законосъобразността му се проверява по
повод крайния акт, с който приключва делото (в настоящата хипотеза – решение, разрешаващо по
същество правния спор) или по повод обжалване на определението за осъждане на ищеца да
заплати разноските за особен представител.
В случая е видно, че в противоречие с гореизложеното, въззивният съд е осъществил
самостоятелен съдебен контрол относно законосъобразността на определението на
първоинстанционния съд за назначаване на особен представител на ответника (който съдебен акт
не подлежи на самостоятелно обжалване), т. е. без тази проверка да е в контекста на проверка
допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение. След като определението на съда
за назначаване на особен представител поради необжалваемост е влязло в сила и същото не
подлежи на самостоятелно обжалване, то и проверката относно неговата законосъобразност следва
да бъде извършена само и единствено по повод проверка крайния акт, с който приключва делото (в
настоящата хипотеза – решение, разрешаващо по същество правния спор) и в зависимост от
изводите на въззивния съд относно наличието или не надлежно учредена представителна власт на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в първоинстанционното производство, то и ще се произнесе
по допустимостта на атакуваното решение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 925/24.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 510/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Перник и връща делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия – разглеждане по същество на въззивна жалба вх. №
274930/02.08.2021 г., подадена от адвокат М.К. от АК – Перник като особен представител на
ответника Л. Г. Л. против решение № 260916/28.07.2021 г. по гр. д. № 5551/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4