Р Е
Ш Е Н
И Е № 64
гр. Пловдив, 07.01.2019
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета
година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8614 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК вр. 99 от ЗЗД , вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по
искова молба на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, представлявано
от управителя Н. С. и М. Д. чрез юрисконсулт В. М. против Б.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 1091,18 лв. главница
по договор за кредит от 28.02.2016 г.; 213,39 лв. договорна лихва за периода
17.05.2016-25.04.2017 г.; 48,84 лв. такса за оценка на досие, 927,98 лв.-такса
за услуга-Кредит у дома, 58.91 лв. –обезщетение за забава за периода 19.05.2017
г.-27.11.2017 г., ведно със законната лихва от 28.11.2017 г., до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 18856/17 г. на ПРС. Притендира разноски в настоящето
и заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между
ответницата и „Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за кредит от
28.02.2016 г. за предоставяне на сумата от 1300 лв. в брой при подписване на
договора. Лихвата е в размер на 256,43 лв. Сумите са дължими на 60 седмични
вноски от по 25,94 лв, първата от които платима на 08.03.2016 г. и последна на
25.04.2017 г. За отпускане на кредита е дължима такса за оценка на досие, в
размер от 65 лв. и включена в погасителните вноски с размер от 1,08 лв.
Паричната сума е предоставена по местоживеене, за което се дължи такса от
1108,86 лв., платима на 60 вноски от по 18,48 лв. Задълженията не са изпълнени.
С договор за цесия от 19.05.2017 г. вземането в общ размер то 2730,29 лв. е
прехвърлено на ищеца, който е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне. На последния са изпратени писма с обратни разписки, на
06.06.2017 г. и 15.05.2018 г. които не са получени от него.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията й, са били редовно връчени на ответника на 26.07.2018 г. с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по
делото. Ответника е бил редовно призован за първото съдебно
заседание, но не се е явил и не е
изразил становище. Не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
В писмена молба по повод първото съдебно заседание пълномощникът
на ищеца е направил искане по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На
първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок
за отговор на исковата молба, не е представил
такъв. Не се е явил
или изпратил представител в съдебното заседание, за което е
бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
На
второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до ответника на л. 55 от делото.
И на
последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, исковете са вероятно основателни.
Ето
защо исковете следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по
същество.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноските за настоящето и заповедното производство за
които с поведението си е дал повод в размер от 203,38 лв. за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение -150 лв., поради липса на фактическа и правна
сложност на делото, за иска по чл. 422 от ГПК и 96,50 лв. за заповедното
производство.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт,
представлявано от управителя Н. С. и М. Д. сумата от 1091,18 лв.(хиляда
и деветдесет и един лева и осемнадесет ст.) главница
по договор за кредит от 28.02.2016 г.; 213,39 лв. (двеста и тринадесет лева и
тридесет и девет ст. ) договорна лихва за периода 17.05.2016-25.04.2017 г.;
48,84 лв.(четиридесет и осем лева и осемдесет и четири ст.) такса за оценка на
досие, 927,98 лв.(деветстотин двадесет и седем лева и деветдесет и осем ст.)-такса
за услуга-Кредит у дома, 58.91 лв. (петдесет и осем лева и деветдесет и една
ст.)–обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г.-27.11.2017 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2017 г., до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 18856/17 г. на ПРС
ОСЪЖДА Б.А.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, представлявано от управителя Н. С. и М.
Д. сумата от 96,50 лв. (деветдесет и шест лева и петдесет ст.)
разноски по заповедното производство и 353,38 лв.(триста петдесет и три лева и
тридесет и осем ст.) разноски по настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Същото следва да
се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРГИНАЛА:
Д. Д.