№ 244
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110152430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 7388/11.01.2023г. от „,АЛИ
З,Е“ АД, ЕИК: , 68, с банкова сметка: IBAN: BG79UNCR76301003GNRLIN, представлявано
от Николай Станчев – Главен изпълнителен директор и Р, – Изпълнителен директор, чрез
процесуалния му представител – юрк. ,в, с email адрес: **************@********.***; срещу
„З,НА К,С“ АД, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Студентски“,
бул. ,А, представлявано от Изпълнителните директори – ,иев, чрез процесуалния му
представител – юрк. М. П..
Видно от приетото и приложено като доказателство ч. гр. д. № 39930 по описа на
СРС за 2024г, на 29.06.2024 г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за сума в общ размер от 2306,04 лв. В
закрито разпоредително заседание, проведено на 29.06.2024 г., съдът уважил искането и е
издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на
длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като във връзка с
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и иск с правна
квалификация – чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено вземането на „,али З,е“ за
сумата от 2306,04 лв., представляваща заплатено з,но обезщетение за отстраняване на вреди
по лек автомобил марка „Пежо 206 Плюс“ с рег. № ,В, собственост на М. В. М., настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 12.11.2023г., на изхода на гр. Аксаково, в размер на
2291,04 лв., и обичайни (ликвидационни) разноски за определянето му, в размер на 15лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът – „,АЛИ З,Е“ АД, ЕИК: ,, твърди, че на 12.11.2023г., на изхода на гр.
Аксаково, е настъпило пътнотранспортно произшествие, между з,ото при него МПС – л. а.
„Пежо 206 Плюс“ с рег. № ,В, управлявано от собственика – М. В. М., и л. а. „Пежо 307“ с
рег. № , ТР, управляван от Р. И.. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен
1
протокол за ПТП за удостоверяване на настъпването на процесното з,но събитие, съгласно
който се установявало, че поради неспазване на необходимата дистанция от страна на водача
на л.а. „Пежо 307“, същият ударил отзад спрелия пред него на пътен знак „STOP“ л. а.
„Пежо 206 Плюс“, вследствие на което причинил материални щети на последния.
Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил бил з, по
застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото з,но дружество, като бил сключен з,ен договор
№ 0312230111016816/25.05.2023г, със срок на действие от 04.06.2023 до 03.06.2024г., а
автомобилът на причинилия вредите водач бил з, по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответното з,но дружество, за периода от 08.08.2023 до
07.08.2024.
Във връзка с настъпилото з,но събитие, в „,али З,е“ постъпило искане за оценка на
причинените вреди на собственика на з,ото МПС и била заведена преписка по щета №
*********. Нанесените имуществени вреди били описани в Протокол за оглед и оценка на
щети, изготвен от експерти на Дружеството, като било обявено з,но обезщетение в размер
на 2 291, 04 лв., а в полза на з,ото лице било издадено възлагателно писмо за отстраняване
на щетите от доверен сервиз.
Посочва се, че с преводно нареждане до „,Д от 12.02.2024г. „,АЛИ З,Е“ АД е
изплатило горепосочената сума на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил –
„Артакар“ ООД.
З,ят реализира своето право да се суброгира в правата на своя з, срещу причинителя
на вредата, съответно срещу неговия з, по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – „З,НА К,С“ АД, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
„,АЛИ З,Е“ АД отправило регресна покана за доброволно заплащане на дължимата
сума, ведно с писмо с изх. № *********/15.05.2024г., към „З,НА К,С“ АД, като им
предоставили цялата ликвидационна преписка по щета № *********. Поканата била
получена от ответното дружество на 16.05.2024г., но към момента на предявяване на иска не
било постъпило плащане. Подадено било Заявление за издаване на заповед по чл. 410 от
ГПК за претендираните суми, по което било образувано ч.гр.д. № 39930 по описа на СРС за
2024г. Настоящето производство било заведено вследствие на депозираното от длъжника
възражение по издадената заповед за изпълнение.
Моли се да бъде признато за установено вземането на „,АЛИ З,Е“ АД по издадената
срещу „З,НА К,С“ АД, Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 39930 по описа на СРС, 78 с. за
2024г., за сумата от 2306.04 лв. - главница, представляваща заплатено з,но обезщетение за
отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Пежо 206 Плюс“ с рег. № ,В, собственост на
М. В. М., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 12.11.2023г., на изхода на гр.
Аксаково, в размер на 2291,04 лв., и обичайни (ликвидационни) разноски за определянето
му, в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в производството съдебно-деловодни разноски в настоящето
производство, юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – „З,НА К,С“ АД, ЕИК: ,, е
подало отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените искове – по
основание и по размер.
Изложени са твърдения за недопустимост на иска, поради факта, че в предявената от
ищеца регресна претенция са описани общо 46 щети, като за процесната щета били
уведомени с писмо с изх. №4217/17.05.2024г., че документите не били представени в
оригинал и копията им били върнати в цялост. Посочва се, че представеният Двустранен
протокол е нечетлив.
Наведени са и твърдения за неоснователност на иска, като се оспорва механизмът на
настъпване на пътнотранспортното произшествие между посочените от ищеца автомобили,
2
като се посочва, че не би могло да бъде установено от представените доказателства нито
какъв е механизмът на настъпване, нито да бъде изяснен въпросът за вината на водачите в
процесното ПТП. Представеният двустранен констативен протокол не бил изготвен в
съответствие с нормативните изисквания на Закона за движение по пътищата и Наредба №
I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, и реда
за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и
Информационен център към Гаранционен фонд, тъй като не е налице съгласие между
участниците относно вината на водача, чието поведение е довело до настъпване на
процесния инцидент.
Оспорена е и стойността на причинените вреди, като се твърди, че изплатеното от
ищеца обезщетение надвишава размера на действително претърпените вреди. При условията
на евентуалност, се моли размерът на вредите да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 от
КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното з,е, приложима към момента на
събитието. Изтъква се, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определя съгласно приетата от КФН Наредба №24/2006 за
методиката за уреждане на претенция за обезщетение на вреди, причинени на МПС.
Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание от 03.12.2024г. ищецът, представляван от юрк. Ройдев, поддържа
депозираната искова молба, и моли за уважаване на предявените искове, както и за
присъждане на претендираните разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът,
представляван от юрк. Александрова поддържа отговора на исковата молба и моли исковете
да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията
на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Като доказателства по делото са представени: З,на полица № 0312230111016816 от
25.05.2023г. за застраховка „Каско на МПС“, ведно с приложимите към нея Общи условия;
Свидетелство за регистрация на л. а. „Пежо 206 Плюс“ с рег. № ,В, удостоверение за
технически преглед и свидетелство за управление на МПС на М. М.; Двустранен
констативен протокол за ПТП от 12.11.2023г.; Искане за оценка за вреди по щета №
*********; Анкетна карта на М. М.; Опис – заключение за вреди на МПС; Снимков
материал; Възлагателно писмо; Приемо-предавателен протокол за ремонт на МПС в доверен
сервиз; Фактура № 4593/31.01.2024г.; Калкулация на уврежданията по щета № *********;
Ликвидационен акт № 1134898 от 09.02.2024г.; Платежно нареждане до „,Д от 16.09.2019г.;
Извлечение от електронния регистър на Гаранционен фонд относно наличието/липсата на
застраховка „Гражданска отговорност“ относно л. а. „Пежо 307“ с рег. № , ТР към датата на
настъпване на ПТП; Регресна покана до „,Д; Писмо с изх. № *********/15.05.2024г.
По делото са събрани свидетелските показания на Р. Р. И., ЕГН: **********. Той
потвърждава, че притежава „Пежо 307“ с рег. № , ТР, като мисли, че е претърпял ПТП на
изхода от гр. Аксаково, към летището. При излизането от града бил поставен знак „STOP” и
автомобилът пред него спрял на въпросния знак. Тъй като имало голяма колона от
летището, докато изчаквали, видял, че автомобилът пред него потеглил леко напред и се
заблудил, че е тръгнал. Той също потеглил и тъй като не съобразил, че другият автомобил е
спрял, го ударил. Съставили двустранен протокол, като и двата автомобила имали
материални щети – предният бил огънат в гредата под багажника, а неговият имал леки
щети по бронята. Посочва, че не е заплащал нищо и оттогава нямал контакт с другия
шофьор. Пътнотранспортното произшествие се случило около 10-11ч. сутринта, като
времето било леко облачно и с лека мъгла в горната част на въздуха. Свидетелят, след
предявяване на Двустранния протокол, потвърждава, че положеният подпис е негов, както и
че съдържанието на протокола съответства с изготвения при настъпване на произшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. в цялост, доколкото те са логични,
3
последователни и обективни и не противоречат на събрания по делото доказателствен
материал.
По делото е изслушано и прието без възражения заключението по допуснатата
съдебна-автотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, следва да
бъде кредитирано в цялост, като обективно, обосновано и компетентно изготвено. Вещото
лице е посочило, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 12.11.2023г.,
около 10:30ч., лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № , ТР се движел по пътя от гр. Аксаково и
на кръстовището с път II-29 (гр. Добрич – гр. Варна) спрял зад МПС с рег. № ,В, което било
спряло на пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“). Водачът
на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № , ТР предприел маневра за потегляне, вследствие на
което реализирал ПТП със спрелия пред него, лек автомобил „Пежо 206 Плюс“, с рег. № ,В.
Според заключението на вещото лице, всички увреждания по лек автомобил „Пежо 206
Плюс“, отразени в описа на з,я, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното ПТП, като стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то, възлизала на 2780,27 лв., а
обичайните разноски за ликвидиране на щета били в диапазона между 15 и 25 лева.
Стойността на нормочас - труд към датата на процесното събитие определя като 25 лева без
ДДС, по средни пазарни цени.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411 от КЗ и
чл. 45 ЗЗД, както и иск с правна квалификация – чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на з,, който го е обезщетил в изпълнение
на поети с договор за имуществено з,е задължения, срещу з,я на гражданската отговорност
на делинквента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на
ищеца на три групи факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено з,е с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за
неговото определяне; 2) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от делинквента, с негово виновно
и противоправно поведение и 3) наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът „,АЛИ З,Е“ АД е з, по посочената в исковата молба имуществена застраховка
„Каско на МПС“ № 0312230111016816/25.05.2023г, с предмет уведения автомобил, валиден
към датата на настъпване на ПТП. Безспорно е между страните и съществуването към датата
на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и собственика
на лек автомобил с рег. № , ТР, което се потвърждава и от представеното по делото
Извлечение от електронния регистър на Гаранционен фонд относно наличието/липсата на
застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото се явява установено също така и че в срока на действие на договора за
имуществено з,е, а именно на 12.11.2023г., е настъпило з,но събитие – пътнотранспортно
произшествие в гр. Аксаково, с участието на лек автомобил с рег. № , ТР и лек автомобил с
рег. № ,В, за което пред „,АЛИ З,Е“ АД е постъпило искане за оценка на причинените вреди
на собственика на з,ото МПС и била заведена преписка по щета № *********, а З,ят е
определил з,но обезщетение за нанесените вреди в размер на 2 291, 04 лв., а в полза на з,ото
лице било издадено възлагателно писмо за отстраняване на щетите от доверен сервиз.
Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че на 04.01.2022г. з,ят
ищец по застраховка „Каско на МПС“ е изплатил по банков път претендираната сума в
полза на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил – „Артакар“ ООД.
С регресна покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 16.05.2024г.,
ведно с ликвидационна преписка по щета № *********, ищецът поканил ответника да му
4
възстанови сумата от 2291.04 лв. – заплатено з,но обезщетение, и 15 лв. – обичайни
разноски.
Спорен между страните се явява въпросът за механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и този относно вината. Двустранният констативен протокол е частен
свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства,
подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП
обстоятелства относно механизма на произшествието. Настоящият съдебен състав приема,
че събраните по делото доказателства, в това заключението на вещото лице по допуснатата
и изслушана съдебна автотехническа експертиза и кредитираните от съда свидетелски
показания на водача на автомобила, сочен за причинител на процесното увреждане – Р. И.,
установяват наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на лек
автомобил с рег. № В 7822 ТР, з, при ответника, както и причинната връзка между
противоправното му поведение и настъпването на вредите. Вещото лице е посочило, че
процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ,
ТР се движел по пътя от гр. Аксаково и на кръстовището с път II-29 (гр. Добрич – гр. Варна)
спрял зад МПС с рег. № ,В, което било спряло на пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“). Водачът на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № , ТР
предприел маневра за потегляне, вследствие на което реализирал ПТП със спрелия пред
него, лек автомобил „Пежо 206 Плюс“, с рег. № ,В. Посочено е още, че нанесените щети по
лек автомобил с рег. № ,В се намират в пряка причинно-следствена връзка с посочения
механизъм на ПТП.
Следователно, увреденото лице - М. М., има вземане срещу виновния водач на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. З,ят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право
срещу делинквента, респективно срещу неговия з, по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Що се отнася до размера на обезщетението - съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", з,ят по
имуществената застраховка встъпва в правата на з,ия срещу причинителя на вредата или
неговия з, по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на з,но събитие з,ят е длъжен да плати з,но обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Като относима
следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167/11.05.2016 г.
по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с която по поставения материалноправен въпрос е
отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) з,ното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В съдебната практика, в това
число решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка
се определя в рамките на договорената максимална з,на сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл.
203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по з,ния договор
не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т. е. по пазарната му стойност, която постановка е
обективирана и в чл. 400, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са доводите на ответника, че претендираното и присъдено
обезщетение е в завишен размер. В настоящия случай, съгласно заключението на
5
неоспорената от страните и приета по делото съдебна автотехническа експертиза,
стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 2780,27 лв. Заплатеното обезщетение, респ. претендираната сума е в размер на
2291.04 лв. Тъй като регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми
между действителните вреди и извършеното плащане, именно претендираната от ищеца
сума е и релевантната по делото, която съдът следва да вземе предвид. Към размера на
действително настъпилите вреди, следва да се добави и сумата от 15лв., представляваща
обичайни ликвидационни разноски, като общият размер на регресното вземане е 2 306, 04
лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за з,я по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което при допусната забава в неговото изпълнение, той
дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Доколкото не е предвиден законоустановен срок, в който това задължение трябва
да бъде изпълнено, з,ят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното з,но
обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от адресата ответника
на 16.05.2024г. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази
сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ изтичане на срока за доброволно изпълнение,
който съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, е 30-дневен от уведомяването.
В разглеждания случай обаче, със заявлението по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал
присъждане на законна лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението в съда
- 29.06.2024г. до окончателното плащане. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, което в случая е сторено.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде признато
за установено, че ответникът дължи единствено претендираната част от лихвата за забава –
тази от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед всичко гореизложено, предявените искове се явяват основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски
има ищецът. Претендираните разноски включват сумата от 46.12 лв. (държавна такса), 250
лв. (депозит за съдебна автотехническа експертиза) и 200 лв. (юрисконсултско
възнаграждение), представляващи съдебни разноски в исковото производство, в общ размер
на 496,12 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя, че претендираното
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство следва да бъде намалено до 100
лв. Претендират се и разноски, сторени в заповедното производство, а именно – 46,12 лв.
(държавна такса за Заявление по чл. 410 ГПК) и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „З,НА К,С“ АД, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Студентски“, бул. ,А, дължи на „,АЛИ З,Е“ АД, ЕИК: , 68, за сумата от 2306,04
лв., представляваща заплатено з,но обезщетение в размер на 2291,04 лв. по застраховка
6
„Каско на МПС” за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Пежо 206 Плюс“ с рег.
№ ,В, собственост на М. В. М., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 12.11.2023г.,
на изхода на гр. Аксаково, за което е образувана щета № *********, и обичайни
(ликвидационни) разноски за определянето му, в размер на 15лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 39930/2024 г. по описа на Софийски районен съд – 29.06.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З,НА К,С“ АД, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Студентски“, бул. ,А, да заплати на „,АЛИ З,Е“ АД, ЕИК: , 68, сумата от 96,12 лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 39930/2024 г. по описа на
Софийски районен съд разноски и сумата 396,12 лева, представляваща направени в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7