СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 4272 по описа
на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2020
г., постановено по гр. дело № 51028/2019 г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от "Т.С." ЕАД срещу М.Д.А. и Н.Г.А. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1826,68лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2016
г. до 30.04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к."*********,
абонатен № 297511, сумата от 42,83 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16327/2019
г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в - 21.03.2019 г. и сумата от 85.28 лв., като
исковете са отхвърлени в останалата им част, а предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 377,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия и сумата от 7,37 лв. мораторна лихва върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение са отхвърлени изцяло. С първоинстанционното
решение е разпределена и отговорността за разноски съобразно уважената част от
исковете.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответниците М.Д.А. и Н.Г.А.. Жалбоподателите
поддържат, че по делото липсвали доказателства за дължимостта на претендираните
суми. Считат че е налице неправилно отчитане отстрана на ищеца реално
потребеното количество топлинна енергия за подгряване на топла вода. Според тях,
това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява, че те живеят
в друго жилище. Ищецът трябвало да установи частта от сумата, която дължала
ответницата. Излагат, че месечните сметки за процесния период се явяват
многократно завишени. Не оспорват сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация. молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете - отхвърлени. Претендират и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно и се доказва също така
въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства – нотариален акт
за продажба на недвижим имот, искане за вписване на законна ипотека, нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, че ответниците са
придобили апартамент в гр. София, ж.к."**********по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност. При това положение в настоящата инстанция не се спори и от приетите писмени
доказателства се установява, че задължението на двамата жалбоподатели е
солидарно на основание чл. 32, ал. 2 СК. Следователно ответниците имат качеството
на битови клиенти съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / - виж и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК. Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото, както и от
заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че
през исковия период в процесния имот не е имало отоплителни тела свързани към воднотоплителните
инсталации /ВОИ/ както и един водомер за топла вода; през отоплителният сезон 2015/2016 г. не
е изчислена и начислена топлинна енергия за отопление на имота от отоплителните
тела. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление за сградна инсталация на
база пълен отопляем обем. през отоплителните сезони 2016/2017г., 2017/2018 г. -
поради неосигурен достъп до имота за извършване на отчет не е изчислена и
начислена топлинна енергия за отопление на имота от отоплителните тела ,за
имота е начислен разход на ТЕ за отопление за сградна инсталация на база пълен
отопляем обем. За имота е начислена и изчислена ТЕ за подгряване на топла вода на
база разход за брой ползватели. Разхода бил разпределен по периоди помесечно.
Следователно доказана е по несъмнен и категоричен
начин по делото потребената от ответницата топлоенергия в определено
количество. Следва да се посочи, че според чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода от
отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива
липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за
разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление.
Доказано е също така и извършването на услугата
дялово разпределение през периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., както и че
нейната стойност е в размер на 42,83 лв.
В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е
приел, че реално доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018г.
възлиза на 2 608,22 лв., а с оглед счетеното за основателно своевременно
релевирано възражение за погасителна давност /чл. 120 ЗЗД и чл. 131 ГПК/ - че
ответниците дължат на ищеца стойността на топлинната енергия за периода от 01.02.2016
г. до 30.04.2018 г. в размер на 1826,68лв., както и че дължат цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. в
размер на 42,83 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното им изплащане - чл. 422, ал. 1 ГПК.
Задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия за исковия период е възникнало като срочно съгласно клаузата
на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. и в сила от
11.07.2016 г. / - в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася.
Т.е., за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана
от страна на кредитора. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане за периода от м.юни 2016 г. до м.април 2018 г., то претенцията по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето основание за периода от 14.09.2016
г. до 01.04.2019 г., а нейният размер възлиза на 85.28 лв. - определен от СРС
при правилно приложение на правилото на чл. 162 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС - потвърдено в обжалваната му част, като
правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.11.2020 г., постановено по гр. дело № 51028/2019 г. по описа на СРС, ГО,
25 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.