Р Е Ш Е Н И Е
08.12.2010г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на девети
ноември, две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
В исковата си молба против Р.С.Т. и
Г.Л.Т.,*** ищецът С.А.Г., ЕГН********** *** твърди, че бил собственик на 1/2
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.504.640, представляващ по
предходния план на гр.П. ПИ 5821 в кв.436, попадащ в УПИ І-жилищно
строителство, магазини и подземни гаражи.
В имота имал построен гараж, който от шест години не можел да ползва поради
отказа на ответниците да го допуснат до него. На пътеката в дворното място, по
която се достигало до гаража, те били направили бордюри и по този начин
достъпът му до гаража бил възпрепятстван.
По заведен от него иск по чл.109 от ЗС за премахване на бордюра ВКС се
произнесъл, че при липса на разпределено реално ползване не би могло да се търси
премахване на пречките, създадени от ответниците за ползване на гаража. Тъй
като страните не могли да постигнат съгласие за реалното ползване на поземления
имот, предвид изцяло възпрепятстването на ищеца да ползва гаража си, то моли
съдът да постановите решение, с което да
определите начин за реално разпределение на ползването. Сочи доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл.131
от ГПК в писмено становище ответниците оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че всъщност спорът се свеждал до това ищецът да
преминавал с автомобила си през прохода, образуващ се между жилищната сграда в
съсобствения им поземлен имот и оградния зид със съседния имот. Твърдят, че прохода
в дворното място, ограничен между къщата и оградния зид със съседния парцел, не
може да се ползва за преминаване на лек автомобил, тъй като е широк само
Предявяват насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС. Твърдят, че ищецът по първоначалния иск като си
присвоявал правото да преминава с лек автомобил през описания проход им пречел
да ползват нормално тяхната част от сградата – когато преминавал с лекия
автомобил им пречел да влизат и излизат в сградата и създавал неудобства от
недопустимо силния шум при преминаване освен на автомобила и на прикачено
ремарке. Поради това молят съдът да осъди ответника по насрещния иск да преустанови
ползването на прохода за преминаване на автомобил. Сочат доказателства. Претендират
разноски.
Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, от
фактическа и правна страна съдът приема следното:
Предявеният
иск по чл.32,ал.2 от ЗС е ДОПУСТИМ, като разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Не се спори между
страните, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 55155.504.640, представляващ по предходния план на гр.Пазарджик
ПИ №5821 в кв.436, попадащ в УПИ І-жилищно строителство, магазини и подземни
гаражи. Двамата ответници също притежават 1/4ид.ч. от гореописания имот.
Останалата 1/2ид.ч. е собственост на трето лице, като при създаване на
кадастралната карта на гр.Пазарджик така определените две части на ПИ №5821 в
кв.436 са заснети като самостоятелни имоти, всеки със свой идентификатор.
Горното с оглед установяване на надлежните страни в настоящото производство.
Страните имат спор относно начина на ползване на съсобствения имот и
по-конкретно относно ползването на построения в имота гараж . По предявен в
тази връзка от ищеца иск по чл.109 от ЗС ВКС е отменил решението на ПОС, с
което е уважен този иск, като е указал, че следва да защитава правата си по реда
на настоящото производство – чрез определяне начина на реално ползване на
дворното място, в което е построен гаража.
Изслушана е по делото СТЕ, като в основното и допълнителното заключение ВЛ
е изготвило четири варианта за ползване на дворното място. По същество
пълномощникът на ищеца поддържа, че следва съдът да възприеме трети вариант.
Пълномощникът на ответниците поддържа, че вариантите почти се припокриват,
поради което е без значение кой вариант съдът ще възприеме.
Съдът, като обсъди предложените от ВЛ варианти относно начина на ползване
на дворното място, намира, че следва да бъде възприет трети вариант, отразен на
скица №3 към допълнителното заключение от 03.05.2010г. предвижда се общо
ползване на източната част от двора между източната фасада на жилищната сграда
и оградата на имота от изток и на ивица от север с ширина от 1,3м по контур
3,2,8,10,11,12,5,4 – с площ о 48,5кв.м., като входът към дворното място е между
т.10 и т.11. Предвидено е ищецът да ползва площта, ограничена от контур
5,12,13,14,7,6,5 в северната част от имота, а ответниците да ползват частта по
контур 1,2,8,10,9,1 в южната част на имота. Площта, която е предвидена за
ползване от ищецът е 78,3кв.м., а площта, предвидена за ответниците е 50,4кв.м.
при права съответно по 64,35кв.м. за всеки от тях. При този вариант ВЛ уточнява
в с.з., че се осигурява достъп на ищеца до построения в имота гараж, а на
ответниците се осигурява достъп до подпокривното пространство. Именно
задължението на съда при възприемане на съответен вариант да съобрази както
правата на страните, така и възможността всеки от съсобствениците да ползва самостоятелните си обекти.
По насрещния иск с
правно основание чл.109 от ЗС.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че в процесното дворно място има построени два гаража,
като този в дъното на имота в североизточната част не се спори, че е построен
от ищеца. Прието е удостоверение №31 от 06.02.2004г. на Община Пазарджик,
според което гаражът е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за
ползване. По смисъла на пар.16 от ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. В случая по делото няма ангажирани други доказателства за търпимостта на
строежа освен посоченото удостоверение, но съдът изцяло възприема
удостовереното в него – след като законодателят е свързал с него възможността
такъв строеж да бъде предмет на прехвърлителна сделка, то с още по-голяма сила
следва да се цени в производството по чл.109 от ЗС.
Отделно от това уважаването на негаторния иск не е обусловено
единствено от незаконността на строителството, а и от обективното смущаване
правото на ищеца. Неоснователно действие по смисъла на закона може да е налице дори и тогава, когато един строеж е
съобразен с одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение, но
въпреки това пречи на съсобственика – в случая - да упражнява своето право. Ищецът, обаче, носи доказателствената
тежест да установи, че ползването на строеж му
пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният
иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до
накърняване, засягане, застрашаване
или увреждане на притежаваното от него вещно право. /Решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр. д. №
2746/2003 г., IV г. о., Определение № 44 от
13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., II г. о., ГК и др./
В настоящия процес
няма ангажирани доказателства за това, че като преминава с автомобила през
прохода – определен по-горе за общо ползване на страните - им пречел да ползват
нормално тяхната част от сградата –да влизат и излизат от нея и създавал
неудобства от недопустимо силния шум при преминаване освен на автомобила и на
прикачено ремарке. Нещо повече, от заключението на СТЕ се установява, че на
място северната част на приземния етаж на сградата, построена в имота, се
ползва от ищеца, а южната – от ответниците. Източната граница на имота е
материализирана на място с масивна ограда, а теренът непосредствено до нея е
ограден с бордюри. Разстоянието между първото стъпало към частта от приземния
етаж, ползвана от ответниците и бордюрите в източната част на имота е 1,6м –
недостатъчни за преминаване с автомобил, без да бъдат използвани помощни
средства – в случая метален капак от ламарина за покриване на стъпалото, в
какъвто смисъл са твърденията в насрещния иск. Не се спори по делото, че тези
бордюри са поставени от ищците по насрещната претенция.
С оглед гореприетото съдът счита, че искът по чл.109 от ЗС е недоказан – не
се установи наличие на всички кумулативни предпоставки, обуславящи
основателността му – и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В тежест на Р. и Г.Т.
следва да се възложат сторените от С.Г. разноски в размер на 294лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И :
ПО ИСКА на С.А.Г., ЕГН********** *** против Р.С.Т. и Г.Л.Т.,*** по чл.32, ал.2 от ЗС определя начин на реално
ползване на поземлен имот с идентификатор 55155.504.640, представляващ
по предходния план на гр.П. ПИ №5821 в кв.436, попадащ в УПИ І-жилищно
строителство, магазини и подземни гаражи съгласно вариант трети, отразен на
скица №3 към допълнителното заключение на СТЕ от 03.05.2010г., именно: страните
следва да ползват общо източната част от двора между източната фасада на
жилищната сграда и оградата на имота от изток и на ивица от север с ширина от
1,3м по контур 3,2,8,10,11,12,5,4 – с площ о 48,5кв.м., като входът към
дворното място е между т.10 и т.11., ищецът следва да ползва площта, ограничена
от контур 5,12,13,14,7,6,5 в северната част от имота, а ответниците следва да
ползват частта по контур 1,2,8,10,9,1 в южната част на имота.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.С.Т. и Г.Л.Т.,*** против С.А.Г., ЕГН********** *** иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустанови ползването на прохода - източната част от двора между източната фасада на жилищната сграда и оградата на имота от изток и на ивица от север с ширина от 1,3м по контур 3,2,8,10,11,12,5,4 - за преминаване на автомобил.
ОСЪЖДА Р. и Г.Т. да заплатят на С.Г. сторените от него разноски
в размер на 294лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: