РЕШЕНИЕ
гр.София,
18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на
четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Светлана Петкова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора Ралица Мравкова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 15 777 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 79244 от 29.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 29085/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав Административен
съд – София град е осъден да заплати на С.В.Б., ЕГН **********, И.С.Б., ЕГН **********
и Е.С.Б., ЕГН ********** на основание чл.2б ЗОДОВ суми от по 2 000,00 лева на
всеки ищец, представляващи обезщетение за нарушение на правото на разглеждане
на адм. дело № 2246/2011 г. и адм.дело № 3674/2015 г. по описа на
Административен съд – София град в разумен срок, ведно със законната лихва
върху всяка главница, считаното от датата на предявяване на исковете –
09.05.2018 г., до окончателното им изплащане, като за разликите над 2 000,00
лева до пълните предявени размери от по 3 000,00 лева за всеки ищец исковете са
отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт Върховен
административен съд е осъден да заплати на С.В.Б., ЕГН **********, И.С.Б., ЕГН **********
и Е.С.Б., ЕГН ********** на основание чл.2б ЗОДОВ суми от по 800,00 лева за
всеки ищец, представляващи обезщетение за нарушение на правото на разглеждане
на адм.д. № 9200/2013 г. и адм.д.№ 12555/2016 г. по описа на Върховен административен съд в разумен срок,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считаното от датата на предя-вяване
на исковете – 09.05.2018 г., до окончателно й изплащане, като за разликите над сумите
от 800,00 лева до пълните предявени размери от по 3 000,00 лева за всеки ищец
исковете са отхвърлени като неоснователни.
С решението от 29.03.2019 г. Административен
съд – София град и Върховен административен съд са осъдени на
основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.1 ГПК да зап-латят на С.В.Б., ЕГН **********, И.С.Б., ЕГН ****-016916
и Е.С.Б., ЕГН ********** суми от по 10,00 лева на всеки ищец за съдебно-деловодни
разноски.
Срещу така постановеното решение в частта, в
която са отхвърлени исковете за запла-щане на обезщетения за неимуществени
вреди, е депозирана въззивна жалба от ищците С.В.Б., И.С.Б. и Е.С.Б.. В
въззивната ич жалба се поддържа, че решението в обжалваните от тях части е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Изложени са доводи, че при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди не са съобразени: защитимия интерес на ищците по
забавеното администритивно производство, който се отнася до смъртен случай;
обстоятелството, че с поведението си ищците не са допринесли за забава-та,
както и че през цялата продължителност на делото са преживявали многократно
стрес, притеснения и безпокойство. В тази връзка релевират оплаквания за
занижен размер на при-съдените от първата инстанция обезщетения, който не
съответства на принципа на справедли-востта, установен с чл.52 ЗЗД.
Молят съда да отмени решението на
СРС в обжалваните отхвърлителни части и вмес-
то това да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от тях искове за пре-тендираните
обезщетения за неимуществени вреди срещу всеки един от двамата ответници, както
и да им се присъдят направените по делото разноски. Представят писмена защита.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на тази въззивна жалба от насрещните
страни по нея – ответниците Административен съд – София град и Върховен
административен съд.
Срещу решението от 29.03.2019 г. в
частта, в която са уважени исковете по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и са присъдени обезщетения
за неимуществени вреди в размери от по 2 000,00 лева за всеки ищец, е
депозирана въззивна жалба от ответника Административен съд – София град /АССГ/. В жалбата се инвокирани съображения
за неправилност на решението в тези му части поради допуснато нарушение на
материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че от решаващия състав на СРС не
е съобразен периодът на висящност на производството по адм. дело № 2246/2011
г., която е 2 г. и 2 м. и по адм.дело № 3674/2015 г., който е 1 г. и 4 м., като
са изложени твърдения, че визираните периоди не са прекомерни, а върху
продължителността на едно съдебно производство въздействие оказват множество
фактори, които първоинстан-ционният съд е следвало да вземе предвид, като: брой
страни, фактическа и правна сложност, брой и естество на доказателствените
искания, свръхнатовареност на АССГ, битово осигуря-ване на АССГ и др. Сочи се и
че независимо от приетото от решаващия състав на СРС досеж-но наличието на
процесуална активност на съдиите – докладчици по административните дела, в
противоречие с тази установеност същият е отразил в решението си, че делата са
отлагани прекалено много поради замяна на вещи лица, като с оглед последното е
наведено становище, че АССГ не следва да носи неблагоприятните последици от
събирането на това доказателст-вено средство, след като е проявил активност за това.
В жалбата се поддържа и че е допустано нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД, като
са излажени доводи за прекомерност на присъде-ните обезщетения поради
несъответствието им с конкренто установените по делото обстоя-телства.
Моли съда да отмени
решението в обжалваните от АССГ части, като вместо това да постанови друго
такова, с което да отхвърли в цялост предявените срещу него искове. Претен-дира
присъждането на разноски по делото.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на тази въззивна
жалба от ищците С.Б., И.Б. и Е.Б..
Срещу решението от
29.03.2019 г. в часта му, с която са уважени заявените претенции по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 800,00 лева за всеки ищец, е
депозирана въззивна жалба от ответника Върховен админист-ративен съд /ВАС/. В
жалбата на този ответник се твърди, че съдебният акт в атакуваната от него част
е постановен при съществени процесуални нарушения, тъй като СРС неправилно е
приел, че е обвързан от констативения протокол на ИВСС без да изложи собствени
факти-чески констатации, съотв. поради това, че първоистанционният съд не се е
произнесъл по направеното от ВАС искане по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Наведени са
и оплаквания, че обезщетение за неимуществени вреди на ищците вече е било
присъдено с окончателния съде-бен акт, постановен по адм.дело № 12 555/2016 г.
по описа на ВАС, предвид на което искът по чл.2б ЗОДОВ се явява само привидно
предявен на друго основание, във връзка с което поддържа аргументи за
недопустимост на решението в обжалваните от него части, вкл. и относно присъденото
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за липса на
установеност по делото на елементите от фактическия състав на специалния деликт
по чл.2б ЗОДОВ, както и за нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ
досежно причинно-следствената връзка.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното
решението в обжалваните от ВАС части и да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло предявените срещу него искове, като му се присъдят и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на въззивната жалба на ВАС от страна на
ищците С.Б., И.Б. и Е.Б..
В проведеното на 14.07.2020
г. открито съдебно заседание представителят на СГП – в
качеството си на контролираща страна по чл.10, ал.1 ЗОДОВ е изразил становище
за неосно-вателност на исковете, поради липса на установеност на всички
съставомерни елементи на
обективната отговорност на Държавата по чл.2б ЗОДОВ.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са
допустими – същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпро-си той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части, както и
че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението по релевираните в жалбите доводи.
Съдебният състав
намира за неоснователни, наведените от въззивника-ответник ВАС доводи за
недопустимост на исковете. Предмет на процесните административни дела по описа
на АССГ и ВАС са претенции на ищците Б. за обезвреда от бездействие на админист-ративен
орган – Министерство на здравеопазването, с правна квалификация чл.1 ЗОДОВ. Накърнените
и предявени за защита по съдебен ред права – предмет на адм.дело № 2246/2011 г.
по описа на АССГ, ведно с производствата по инстанционен контрол, са различни
от тези - предмет на гр.д.№ 29 085/2018 г. по описа на СРС, които са засегнати от различен по вид държавна дейност.
В първия случай – административна, осъществявана от орган на изпълни-телната
власт със съответните властнически правомощия, а в другия случай – от
праворазда-вателна дейност, осъществявана от орган на съдебната власт. Ето защо
са правилни изло-жените от първата инстанция мотиви досежно липсата на
обективен и субективен идентитет между делата, наличието на какъвто евентуално
би могло да обуслави недопустимост на пре-тенциите за обезщетения от нарушение
на правото по чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС.
Първоинстанционният съд е сезиран
със субективно съединени искове с правно осно-вание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.
В подадената искова молба ищците
С.Б., И.Б. и Е.Б. твърдят, че на
23.03.2011 г. по тяхна искова молба е образувано адм.дело № 2246/ 2011 г. по
описа на АССГ, II отд., 31 състав, като по делото били проведени множество
съдебни заседания до приключването му с решение № 2 966/07.05. 2013 г., а
след подадена от тях касационна жалба срещу него – и адм.дело № 9200/2013 г. по
описа на ВАС, III отд., първото и единствено съдебно заседание, по което е
проведено на 10.03.2014 г. – 8 месеца след образуването му. Поради
откомандироване на съдия – член на съдебния състав, с опре-деление от
01.04.2014 г. е бил отменен ходът по същество, а делото – изпратено на Предсе-дателя
на ВАС за разпределение на друг съдебен състав, след което същото е било
насрочено за 10.11.2014 г. – 7 месеца след преразпределението му. Поддържа се,
че съставът на ВАС се е произнесъл с решение на 08.04.2015 г. – 5 месеца след обявяване
на делото за решаване, като е отменил първоинстанционото решение и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на АССГ. След връщане на делото в АССГ на
20.04.2015 г. е образувано адм.дело № 3 674/ 2015 г., решението по което е постановено
на 29.08.2016 г. – след 3 месеца. По подадени касационни жалби е образувано
адм.дело № 12 555/2016 г. по описа на ВАС, по което първото съдебно заседание
било насрочено след 7 месеца на 05.06.2017 г. Посочено е и че производст-вото е
приключило окончателно на 06.07.2017 г. – с постановяване на съдебното решение
от ВАС по това дело. Наведени са доводи и че забавата, допусната от ответниците
при разглеж-дане на делата, е констатирана и от ИВСС по подаденото от ищците заявление
по чл.60а ЗСВ, като от министъра на правосъдието им е предложено обезщетение от
общо 1 800,00 лева, с който размер С.Б., И.Б. и Е.Б. не били съгласни. Ищците
основават искането си за обезвреда на причинените им неимуществени вреди на
твърдения за забавено разглеждане и решаване на цитираните административни дела,
като всеки ищец претендира да бъде осъден всеки един ответник да му заплати сумаи от по 3 000,00 лева на
основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 09.05.2018 г., до окончателното изплащане на вземанията.Заявено
е и искане за репариране на сторените в производството разноски.
В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ответникът АССГ
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията, че следва да
отговаря за цялата про-дължителност на производството, като излага съображения,
че релевантна е единствено ви-сящността на делото пред АССГ; че отлагането на
съдебните заседания се дължало незави-сещи от съда и страните причини, заключаващи
се до необходимостта от замяна на назнача-ваните вещи лица, както и от
поведението на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” във връзка с разпита на свидетеля д-р
К.. Релевират се доводи и че административните дела се отли-чават с голяма
фактическа и правна сложност и всички действия на съда били насочени към
изясняване на спора и произнасяне на акт по същество. В писмения отговор се
оспорва и наличието на и останалите елементи от фактическия състав на деликта
по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, а именно: причинно-следвената връзка и вредите, както и
че констатациите на ИВСС не обвързват съда относно преценката дали делото е
разгледано в разумен срок. Моли съда да отхвърли предявените срещу АССГ искове.
Ответникът ВАС в депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор
оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Инвокира възражения
за недо-пустимост на исковете, като сочи, че липса общност на факти и
задължения по смисъла на чл.215 ГПК между двамата ответници, поради което същите
не следва да отговарят при условията на пасивна солидарност. Релевира възражения, че обезщетение
за неимуществени вреди на ищците е присъдено вече с окончателния съдебен акт,
постановен по адм.дело № 12555/2016 г. по описа на ВАС, предвид което искът по
чл.2б ЗОДОВ се явява само привидно предявен на друго основание – това по чл.2б ЗОДОВ. Следователно, според този ответник,
компенсация за забавяне вече е присъдено и заплатено на ищците Б.,
поради което последните не могат да претендират такова по реда на чл.2б ЗОДОВ.
По същество, също като другия ответник по делото, поддържа, че не са налице елементите
от фактическия състав, обосноваващ ангажиране на отговорността на Държавата
чрез нейните процесуални субсти-туенти и че констатациите
на ИВСС в развилото се производство по искането за присъждане на обезщетение
нямат обвързващо значение. Заявява искане предявените срещу претенции да бъдат
отхвърлени изцяло.
От материалите, съдържащи се в приобщените
към доказателствения материал по делото административни дела, а именно: адм.дело № 2 246/2011 г., адм.дело № 3 674/2015
г. по описа на АССГ, адм.дело № 9 200/2013 г. и адм.дело № 12 555/2016 г. по
описа на ВАС, се установява следното:
Производството по адм.дело № 2 246/2011 г.
по описа на АССГ, II отделение, 31 състав е образувано на 25.03.2011 г. по
подадена от С.В. Б., И. С.Б. и Е.С.Б. искова молба по реда на чл.203 АПК и на
основание чл.1 ЗОДОВ срещу ответника Министерство на здравеопазването. По адм.дело
№ 2 246/2011 г. по описа на АССГ, II
отделение, 31 състав са проведени общо 12 открити съдебни заседания – първото на
30.05.2011 г., а последното – на 01.04.2013 г. В заседанието от 30.05.2011 г. е
даден ход на делото, същото е докладвано, страните са заявили становищата си и
съдът се е произнесъл по доказателствените им искания, като във връзка с
предоставена възможност за становище на ищците по отговорите на исковата молба
на ответниците е отложил делото за 20.06.2011 г., когато се е произнесъл и по
искането на ищците за допускане на
съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза и е оставил без
уваже-ние искането на същите за събиране на гласни доказателства – разпит като
свидетел по делото на лекуващия онколог на починалата им наследодателка д-р Р. К..
Делото е отло-жено за 03.10.2011 г. /първата възможна дата след официалната
съдебна ваканция/. След назначаване на допуснатите съдебни експертизи до
последното заседание по адм.дело № 2 246/2011 г. по описа на АССГ са извършени 12
замени на назначените вещи лица. Първото вещо лице-психиатър подава молба /л.342/, с която иска да бъде освободено,
тъй като работи на 2 трудови договора и физически ще й е невъзможно да изготви
експертизата. Заменена е с рзапореждане от 24.10.2011 г. При призоваването на
новоназначеното вещо лице се установя-ва, че д-р Б.от 2004 г. живее и работи в
Италия. Съдът отново заменя вещото лице по СПЕ – разпореждане, находящо се на
л.346. С протоколно определение от 28.11.2011 г. е допусната последваща замяна
на вещото лице по СПЕ, като делото е отложено за 30.01.2012 г. Междувременно съставът
на АССГ изпраща писма до лечебни заведения поради необхо-димост да се намери вещо лице – онколог, което да изготви втората
експертиза: съдебно-медицинската. По делото е подадена нова молба от вещото
лице по СПЕ, в която е посочено, че определеният депозит е в твърде нисък
размер, във връзка с което е направило искане депозитът да бъде увеличен или експертът да
бъде освободен от изготвяне на задачите. С про-токолно определение от
30.01.2012 г. решаващият състав е заменил това вещо лице с друго /за четвърти път/, като делото отново е отложено за
изясняването му от фактическа страна – за изготвяне на заключенията по допуснатите
СПЕ и СМЕ. За следващото съдебно заседание от 26.03.2012 г. експертизите не са
изготвени – и двете вещи лица - онколог и с психиатър са нередовно призовани. В
същото съдебно заседание е открито и производство по реда на чл.193 ГПК – по проверка
на истинността на оспореното удостоверение
от Клиника по медицинска онкология по ИЗ № 2316/03.02.2010 г., пердсатвено по
делото. С молба от 04.04. 2012 г. назначеното вещо лице-онколог е заявила
искане да бъде освободена като експерт в производството поради служебна
ангажираност. С разпореждане от 18.04.2012 г. е назначено ново вещо лице-онколог.
Поради това, че вещото лице по СПЕ не може да бъде открито, с разпореждане от
18.05.2012 г. за пореден път – шести, последното е заменено и е назначен друг
експерт, който е изложило твърдения, че не работи като вещо лице от 2006 г. и е
подал молба да бъде заличен от списъка с вещи лица. Съдебно-медицинската
експертиза от вещото лице-онколог е изготвена и депозирана по делото за откритото
съдебно заседание на 11.06. 2012 г., когато вещото лице е изслушано. С протоколно
определение от 11.06.2012 г. съдът отново заменя вещото лице по СПЕ, оставил е
без уважение искането на ищеца Б. за разпит като свидетел на д-р Р. К. и е отложил
делото за 17.09.2012 г. /след съдебната ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ/. С
разпореждане от 14.08.2012 г. съдът е указал на назначеното вещо лице, че при
неизготвяне на експертизата в срок ще му бъде наложена глоба. Със заявление от
05.09.2012 г. вещото лице д-р Л.Ц.е посочила, че е служебно ангажирана по 2 трудови
договора и че е подала молба за залича-ване от списъка на вещите лица.
Доказателства за тези изявления на това вещото лице, както и за тези на предходното,
не са представени по делото. С протоколно определение от 17.09.2012 г. съдът
уважава молбата на вещото лице и за седми път в рамките на първоинстанционното
разглеждане на процесното административно дело е заменил същото, като делото е
отложено за 12.11.2012 г. Предвид данни, отразени на гърба на призовка на л.409
относно това, че вещото лице е починало, съдът с ново разапореждане от
01.10.2012 г. е назначил ново вещо лице. Новоназначеното вещо лице е заявил при
призоваването му, че е подало молба и не е в списъка, за което по делото не се
съдържат никакви данни, но въпреки това с разпореждане от 18.10.2012 г. това
вещо лице е земенено с ново – д-р Е.В.. Последната подава молба – л.417, с която
иска да бъде освободена като вещо лице поради служебна ангажираност. За пореден
съставът на АССГ уважава искането, като заменя вещото лице с друго – разпореждане
на л.417 от адм. дело № 2 246/2011 г. по
описа на АССГ. В откритото съдебно заседание, проведено на 26.11.2012 г. е разпоредено
призоваването на новоназначеното вещо лице и делото е отложено за 04.02.2013 г.
При призоваването й вещото лице е посочила, че няма да бъде в България и е
заявила искане да бъде заменена с друго вещо лице, което е било уважано и като
експерт по делото и бил назначен д-р Б.Щ./разпореждане на гърба на л.426/,
който е отказал да работи по административни дела. Вследствие на това като вещо
лице отново е назначена д-р В.. При
призоваването й последната отново е заявила, че е ангажирана по 12 часа в
спешно отделение и няма възможност да изготви експертизата, след което с разпореждане
от 15.12.2012 г. е заменена, като за експерт по делото е назначено вещо лице д-р
Л.К.. От същата са депозирани заключения на СПЕ по делото и в откритото съдебно
заседание от 04.02.2013 г. последните са приети и съдът е дал ход по същество
на спора. На 04.03.2013 г. от АССГ, II отделение, 31 състав е постановено определение
№ 2367, с което е отменен ходът по същество и делото е насрочено в съдебно
заседание за събиране на гласни доказателства – показанията на д-р Р. К.. Делото
е насрочено за 01.04.2013 г., когато е обявено за решаване. Съдебният акт – решение
№ 2 966 е постановен на 07.05.2013 г. Висящността на адм.дело № 2 246/2011 г.
по описа на АССГ, II отделение, 31 състав е 2 г., 1 м. и 22 дни.
По подадена от ищците касационна жалба на
28.06.2013 г. е образувано адм.дело № 9 200/2013
г. по описа на ВАС, III отделение. По делото е проведено едно открито съдебно
заседание, насрочено за 10.03.2014 г. – след 8 месеца и 10 дни след
образуването му, като в същото е даден ход по същество и решаващият състав е обявил
делото за решаване. С опреде-ление от 01.04.2014 г. /л.67/ е отменено
протоколното определение, с което е даден ход по същество на делото и последното
е изпратено на Председателя на III отделение за насрочване в открито съдебно
заседание, тъй като член от състава на съдебния състав – съдия Петър Стоянов е
откомандирован със Заповед от 20.03.2014 г. Делото е преразпределено на друг
състав и е насрочването в открито заседание на 10.11.2014 г. – 5 м. и 25 дни
след постано-вяване на определението от 01.04.2013 г., който период обхваща и съдебната
ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ от 15.07.2013 г. до 01.09.2013 г. В съдебно
заседание от 10.11.2014 г. делото е обявено за решаване, като съдебният акт е
постановен на 08.04.2015 г. – почти 5 месеца след обявяването му за решаване. С
решението му ВАС е отменил изцяло обжалвания акт на АССГ и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на АССГ, поради непълнота на доказа-телствения
материал. Продължителността на адм.дело № 9 200/2013 г. по описа на ВАС е 1 г. 9 м. и 11 дни.
След връщането му в АССГ на 20.04.2015 г. е
образувано адм.дело № 3 674/2015 г. по описа на АССГ, II отделение, 27 състав, което е насрочено в
съдебно заседание едва с раз-пореждане от 24.07.2015 г. – за 29.09.2015 г.
Назначена е допълнителна СМЕ и е призована за разпит като свидетел д-р Р. К..
Проведени са общо 5 открити съдебни зседания, когато на 17.05.2016 г.
делото е обявено за решаване. Решението е постановено на 29.08.2016 г. Неколкократното
отлагане на делото е свързано с бездействието на УМБАЛ „Царица Йоан-на – ИСУЛ”
ЕАД да представи релевантни за предмета на делото доказателства, като съдът с
протоколно разпореждане, постановено в откритото съдебно заседание от
26.01.2016 г. – третото по ред, е предупредил
това неучастващо в производството лице, че при неоказване на дължимото съдействие
във връзка с предоставяне на изисканата информация ще му бъде наложена глоба. Такава
имуществена санкция е била наложена с влязло в сила определение от 29.01.2016
г. Общата продължителност на производството по адм.дело № 3674/2015 г. по описа
на АССГ е 1 г. 4 м. и 9 дни.
Във връзка с подадени от ищците и ответниците
касационни жалби срещу решението по адм.дело № 3674/2015 г. по описа на АССГ – на
08.11.2016 г. е образувано адм.дело № 12 555/2016 г. по описа на ВАС, III
отделение. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
05.06.2017 г. – почти 7 месеца след образуването му, в което е обявено за решаване.
Окончателният съдебен акт е постановен на 06.07.2017 г.
В производството
пред СРС по искане на ищците са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите
В.И.Н.и Е.И.Й., които еднозначно установяват, че по време на висящността на
процесните административни дела ищците Б. са били нервни и гневни, а воденето
на процеса ги е засегнало емоцио-нално, като са преживявали забавата.
Притеснявали са се кога ще приключи производството и как ще приключи.
Въззивният съд кредитира тези
показания в псочените им части, тъй като същите са непосредствени, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от останалия събран по де-лото доказателствен
материал.
Не следва да се дава вяра на
показнаията на посочените свидетели в частта им, ка-саеща успокоителните медикаменти.
Наличието на състояние, обуславящо необходимост от приемането на такива
медикаменти и тяхното предписване може да се установи надлежно единствено от
компетентни медицински органи, каквито доказателства по делото не са анга-жирати,
а свидетелите не твърдят, че са лица с медицинско образование.
Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причи-нени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. С нормата на чл.2б ЗОДОВ е създаден национален компенсаторен механизъм за
бавно правосъдие, като с нея е предвидено вътрешноправно средство за защита,
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
физическите и юридически лица, като тази отговорност е обективна и се носи от
държавата без значение, кой орган я представлява.
Настоящият съдебен състав като прецени
събраните по делото доказателства и из-искванията на закона, намира, че правилно
и законосъобразно от първата инстанция е прието, че исковите претенции са
доказани по своето основание и дължимите се на ищците обезщете-ния за
претърпени от тях неимуществени вреди възлизат на суми от по 2 000,00 лева – за
забавата при разглеждане на процесните административни дела по описа на
ответника АССГ и на суми от по 800,00 лева – за забавата при разглеждане и
решаване на адинистративните дела по описа на ответника ВАС, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. В допълнение
на същите и във връзка с доводите, наведе-ни с въззивните жалби, въззивният съд
приема следното:
Неоснователни са възраженията,
изложени от въззивниците АССГ и ВАС досежно неправилност на изводите на първата
инстанция за наличието на забава при разглеждане и решаване на
административните дела по техния опис. Съгласно константната съдебна прак-тика,
обективирана например в решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д.№ 2 125/2018 г. на ВКС,
III ГО, Държавата
– чрез своите процесуални субституенти, отговаря за всички забавяния, извън
тези, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна, в т.ч. за
тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото,
защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъ-вестно упражняване на права и недобросъвестно
изпълняване на задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно
забавяне. Такава причина може да бъде: действия и бездействия на съда, на
другите участници в производството, на съдебни служители, прена-товареност на
съда и др., които имат значение единствено за анализа, който компетентните
държавни органи следва да извършат, за да определят всеки според
компетентността си, мер-ките, които държавата следва да предприеме за
недопускането на други нарушения. Съгласно константната практика на ЕСПЧ,
Конвенцията възлага в задължение на всяка от договарящи-те държави, в т.ч. и
Република България, независимо от разходите, да организира съдебната си система
по такъв начин, който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в
разумен срок – в т.см. решения: Airey v Irland A 32/1979/; 2 ЕГИИ 305 и
Sussmann v Germany 1996-ІV; 25 EHRR 64§55. В случаите на доказана „хронична“
натовареност на съда, държавата носи отговорност за непредприетите или
недостатъчната ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този
проблем /решение Zimmermann and Steiner срещу Швейцария /А 66/1983/; 6 EHRR 17
и Guincho срещу Португалия /A 81/ 1984/; 7 EHRR 233/, Pammel срещу
Германия /1997-ІV; 26 EHRR 100/ и др./.
В конкретния случай при първото
разглеждане на адм.дело пред АССГ са проведени множество открити съдебни
заседания, причина за което е и неоснователното уважаване на искания на
назначени по делото вещи лица да бъдат освобождавани като експерти, вследствие
на което допуснатата съдебно-психиатрична експертиза е изготвена и депозирана
по делото едва в последното съдебно заседание. От друга страна, на 04.03.2013 г. от АССГ, II
отделение, 31 състав е постановено спределение № 2367, с което е отменил ходът
по същество и е възоб-новено съдебното дирене, като делото е насрочено в
съдебно заседание за събиране на доказа-телства – разпит на д-р Р. К., при
положение, че в течение на цялото произ-водство по адм.дело № 2 246/2011 г. от
ищците е поддържано това доказателствено искане.
При
повторното разглеждане на адм.дело пред АССГ – под № 3 674/2015 г., първото окрито заседание е насрочено с разпореждане
три месеца след образуването му за датата, следваща официалната съдебна
ваканция, като едва в третото съдебно заседание третото неу-частващо в процеса
лице е предупредено за последиците от неоснователното неизпълнение на
задължението му по чл.192 ГПК. Ето защо макар и отделните процесуални действия
на съда да не се разглеждат изолирано, конкретиката на случая сочи, че са
довели до увеличаване на продължителността на производството по посочените по-горе
административни дела по описа на АССГ, надхвърляща разумната такава.
Забава е допусната и при
насрочване на първото по делото заседание и по адм.дело № 9200/2013 г. по описа
на ВАС, III отделение, а именно: от 8 месеца и 10 дни. Отмяната на хода по
същество с определението от 01.04.2014 г. също е довела до увеличаване на
общата про-дължителност на производството по това дело до 1 г., 9 м. и 11 дни. Тази
отмяна, поради откомандироване на член от съдебния състав, е извършена contra
lege – в противоречие с нормата на
чл.236, ал.3 ГПК, намираща субсидиарно приложение на основание чл.144 АПК в административното
съдопроизводство. С визираната разпоредба е предвидено, че решението се
подписва от всички съдии, взели участие при постановяването му, като когато
някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия
отбелязва върху решение-то причините за това. Продължителност на това дело е
следствие и на постановяването на акта по същество по него извън установения
инструктивен едномесечен срок.
Неразумна се явява и
продължителността на адм.дело № 12 555/2016 г. по описа на ВАС, III отделение,
по което първото и единствено по делото заседание е насрочено почти 7 месеца след образуването
му.
Предвид изложените обстоятелства в
дадения казус е допуснато неприемливо забавя-не при разглеждането на визираните
дела по описа на ответниците, произтичащо от несвоев-ременно извършени дължими
от тези съдилища процесуални действия по движението на делото или техни
бездействия, а по адм.дело № 9200/2013 г. – и от несвоевременно извършени
действия относно постановяване на акта по същество. Посочените забавяния, както правилно
е прието от първоинстанционния съд, не могат да се противопоставят на ищците и
за тях отговарят ответниците, тъй като отговорността за нарушение на
изискването за разумен срок, установено с чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС е обективна.
Гаранцията за разумен срок по чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС има за цел да осигури общественото
доверие в правораздаването.
В задължителна практика на ЕСПЧ
са изведени приложимите критерии за това какво представлява „разумен срок“ по смисъла
на чл.6, § 1 от Конвенцията. Преценката за спазва-нето на
„разумния срок“ следва да се извършва с оглед конкретните обстоятелства по
дадения казус, съгласно установените стандарти в практика на ЕСПЧ и примерно
изброените обстоя-телства в ал.2 от чл.2б ЗОДОВ – общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетент-ните органи, както и всички други
факти, които са от значение за спора. Законосъобразно и аргументирано първоинстанционният
съд е преценил обстоятелствата, свързани с конкрет-ните обективни и субективни
причини, довели до забавянето в разглеждането на процесните дела, образувани по
реда на чл.1 ЗОДОВ /които с оглед техния предмет се ползват с по-висока степен
на обществена значимост/, и съобразно на тях обосновано е приел, че
констатираната забава надхвърля „разумния срок“.
Не могат да се споделят изложените от въззивниците – ищци и ответници по
делото оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон от първата
инстанция при опре-деляне размера на дължимите се обезщтения за вреди от
нарушение на правото, установено с чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът определя обезщетението за
неимуществе-ни вреди по справедливост. Въпросът за съдържанието на критерия
„справедливост“ по сми-съла на чл.52 ЗЗД и за начина на определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е предмет на
изобилна и непротиворечива практика на ВКС. В тази съдебна практика се
преутвърждават постановките на ППВС № 4/1968 г., като се отчита спецификата на всеки
отделен случай и индивидуалните преживявания на всеки пострадал. Съдът има
задължение да обсъди и съобрази доказателствата, които са относими към тези
правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на
анализа на фактите по де-лото. Такъв е извършен от първата инстанция. За да
определи обезщетения в размери от по 2 000,00 лева за всеки ищец, дължими от
ответника АССГ, първата инстанция е взела предвид фактическата и правна
сложност на делото, продължителността на производствата пред този съд, развилото
се повторно производство след отмяна на първото решение по делото, многок-ратните
отлагания и причините за това, предмета на търсената защита, добросъвестността
на увредените, както и установените от гласните доказателства конкретни
негативни преживява-ния на ищците. При
определяне размера на дължимите се от ответника ВАС обезщетения, освен горните
обстоятелства са отчетени и фактите, свързани с отменения ход по същество и възобновяване
на съдебното дирене на делото, които са довели до увеличаване на продължи-телността
на първото образувано пред тази съдебна инстанция производството.
Съобразени са и безспорно установените притеснения на ищците как ще
приключи делото и състоянието на загуба на доверие в съда от тяхна страна и
неговото времетраене – в периода на разглеждането на двете дела от първия
ответник – общо 3 г., 6 месеца и на тези при втория ответник – общо 2 г. и 4 м.
Съгласно практиката на ЕСПЧ /Скордино
с/у Италия, № 36813/97 от 29.03.2006 г./, както и тази на ВКС /решение № 272/27.01.2020 г. по гр.д.№ 924/19 г.
на ВКС, IV ГО, поста-новено по чл.290 ГПК/, относно неимуществените
вреди съществува силна, но оборима пре-зумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради кое-то поначало не е необходимо ищците
да доказват обичайните, типични неимуществени вреди. Последните винаги се
търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на
разумния срок, какъвто е и процесният случай. Посочените обичайни вреди се
изразяват в притеснения за развитието на процеса, както и за евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството на страната за справедливост и
на доверието й в държав-ността поради забавянето на делото. Предвид горното
въззивната инстанция счита за неосно-вателни релевираните в жалбите на
ответниците възражения
за липса на доказателства за причинно-следствена връзка между вредите на ищците и забавата на съдилищата при разг-леждането
на
процесните дела.
При определянето на размера на обезщетенията на ищците са съобразени и
моментът на настъпване на увреждането; социално-икономическата обстановка в
страната към същия момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на
този етап от нейното раз-витие, възрастта на пострадалите към посочения период;
факта, че по
делото не е установено в пряка връзка с продължителността на процесните
административни дела от въззивниците-ищци да са претърпени морални болки и
страдания извън обичайните такива. Не е устано-вено и наличието на трайни и невъзстановими последици от увреждането. Твърденията за психическо състояние,
налагащо употреба на медикаменти, са останали недоказани по делото посредством
надлежни доказателства – медицински документи и/или съдебни експертизи. Засягането
на личността на въззивниците Б. не се отличава с особена интензивност, каквато
би била налице при едно евентуално влошаване на здравословното и/или психи-ческото
им състояние, като не са налице и доказателства неразумната продължителност на
процесните административни дела да се е отразила на друга сфера от личния,
социален и про-фесионален живот на същите.
От решаващия състав на първата
инстанция неправилно е прието, че съдът е обвързан
от предложения от МП конкретен размер на обезщетение, изведен въз основа на представения
по делото констативен протокол на ИВСС с
изх.№ РС–17–491 от 20.12.2017 г., но това обстоя-телство не се отразява на
крайните изводи на съда досежно частичната основателност на пре-дявените от
ищците искове в определените стойности. Съгласно възприетото в решение №
272/27.01.2020 г. по гр.д.№ 924/2019 г. на ВКС, IV ГО, чийто съображения въззивният
съд напълно споделя, предложението на Министъра на правосъдието би могло да се
разглежда от съда единствено като извънсъдебно признание, което съгласно чл.175 ГПК и трайно устано-вената практика по приложението му, следва да се преценява
с оглед всички останали обстоя-телства по конкретното дело. В настоящия случай
от първоинстанционния съд са установени фактически периодите на висящност на
процесните административни дела, както и общата продължителност на
производството от образуването му до постановяването на окончателния съдебен
акт по него, като са отчетени и тези, обхванати от предмета на доказване
конкретни обстоятелства при определяне размерите на дължимите се от ответниците
обезщетения за неимуществени вреди, предвид което допуснатото от този съд
процесуално нарушение при преценката на това писмено доказателство не влече
неправилност на обжалвания съдебен акт, която да налага неговата отмяна.
Заявените от жалбоподателите-ищци и
ответници искания за присъждане на обезще-тения в по-големи, съотв. в по-малки размери
от приетите за дължими стойности, са неоснова-телни, тъй като това би довело до
противоречие с нормативното изискване за определянето на същите по
справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус конкретни
обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера на тези вземания,
в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г.
Предназначението на инс-титута по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира
действително причинените вреди на постра-далия, в т.ч. чрез определянето на
точен паричен еквивалент на моралните такива.
Възраженията на въззивника ВАС
досежно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността му наред с тази
на другия ответник по делото – АССГ, при условията на пасив-на солидарност, са
неотносими към предмета на спора. В исковата молба не е заявено такова
съединяване на исковете, като отговорността на двамата ответница с първоинстанционното
решение е ангажирана разделно.
Тъй като крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, решението в обжал-ваните части като правилно следва
да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора, при
който подадените от ищците Б. и от ответ-ниците АССГ и ВАС въззивни жалби се
явяват неоснователни, разноските не се дължат на никоя от страните по спора.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 79244 от 29.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 29 085/2018 г. по описа на СРС,
I ГО, 42 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.