Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на шести февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4747 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С протоколно решение от 21.02.2019 г. СРС, 62 с-в, по
гр.д.№ 60888/18 г. е признал за установено, че Г.И.И. и М.Г.И. дължат разделно
в съотношение ¼ за М.И. и ¾ за Г.И. на „Т.С.” ЕАД сумите, както
следва: 2 113,83 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за
периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. за аб.№ 092595 за жилище в гр.София, жк „******със
законната лихва, считано от 08.12.2014 г. до датата на окончателното изплащане
на сумата-229,99 лв. мораторна лихва за посочената сума за периода 31.08.2012
г.-19.11.2014 г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва до останалия
предявен размер от 272,26 лв. Решението е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците-
Г.И.И. и М.Г.И. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, и че по
отношение на М.И. решението е недопустимо поради нарушение на принципа на
подсъдност съгласно чл.105 ГПК, тъй като не е предявен в района, където е постоянния
й адрес.Въззивниците твърдят, че съдът неправилно е приел, че те са собственици
на процесния имот въпреки липсата на доказателства да са приели наследството на
наследодателя си, и че не е доказано приетото от съда съотношение на дълга от
¾ за Г.И. и ¼ за М.И..Твърдят, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че с решение
4777/13.04.2018 г. на ВАС, III отд., адм.д.№ 1372/16 г. методиката за дялово
разпределение е отменена, поради което начисляването на топлинна енергия до
момента е било незаконно.Излагат доводи, че е налице непоръчана доставка
съгласно чл.62 ЗЗП, както и че не са потребители на топлинна енергия за битови
нужди, тъй като не са подали молба-декларация за откриване на партида.Изразяват
становище, че по делото не е установено, че те са изразили съгласие за
прихващане със суми за връщане за период извън процесния, и че не са
представени доказателства за изправност на уредите за измерване на топлинна
енергия.Излагат доводи, че исковете не са доказани и по размер.Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва
същата.Твърди, че същата е неоснователна.Моли съда да потвърди
решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 08.12.2014 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.И.И. и Г.И.И.
за сумата от 2 113,83 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. и 272,26 лв.-лихва за
забава от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г. със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.Твърди, че ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 67891/14 г. на СРС, 62 с-в и на ищеца е
даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че съгласно
& 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 2 в гр.София, жк „******.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с
които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо тях са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в.
„Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г. и ОУ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19
минути“, в сила от 14.03.2014 г.В раздел VII от ОУ /2008 г./, чл.32, ал.1 е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ /2014 г./ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача“.В този
смисъл задължението на ответниците за дължимите от тях суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца
за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на последния ден от месеца
те са в забава.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.”
ЕООД.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците И.И.И. и Г.И.И., че му дължат при условията на
разделна отговорност /по 1/2/ главница в размер на по 1 056,92 лв. всеки
от тях за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. /от която 1047,74 лв.-топлинна
енергия и 9,18 лв.-дялово разпределение/ и лихва за забава в размер на по
136,13 лв. за периода 31.08.2012 г.-19.11.2014 г. /от която 134,94 лв.-лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия и 1,19 лв.-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение/.С молба от 05.11.2020 г. ищецът е уточнил,
че насочва исковата си претенция срещу М.Г.И. и Г.И.И. и моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му
дължат процесните суми при условията на разделна отговорност, както следва: ¼-за
М. Г.И. и ¾-за Г.И.И. от следните суми: 2 095,47 лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2011
г.-30.09.2014 г.; 269,88 лв.-лихва за забава от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г.;
18,36 лв.-сума за дялово разпределение за м.06.2013 г. и 2,38 лв.-лихва за
забава от 31.08.2012 г. до 19.11.2014 г. със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението до окончателното им плащане.
Със заявление вх.№ 3162951/08.12.2014 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.И.И. и Г.И.И.
за сумата от 2 095,47
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г., 18,36 лв.-главница за услуга за дялово
разпределение, 269,88 лв.-лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 31.08.2012 г. до
19.11.2014 г. и 2,38 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането при разделна отговорност-по 1/2 част.На 12.12.2014
г. СРС, 62 с-в, по ч.гр.д.№ 67891/14 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.С определение
от 13.07.2018 г. СГС, I ГО, по ч.гр.д.№ 9183/18 г. е приел възражението по чл.423 ГПК на Г.И.И..По делото липсват данни И.И.И. да е подал възражение по чл.414 ГПК, респ. по чл.423 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 20.08.2018 г.Исковата молба е подадена
на 14.09.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на
сградата на адрес: гр.София, жк „********, на което е взето решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване
на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В приложения списък с етажните
собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на Г.И.И..
На 10.04.2002 г. е подписан договор № 2141 между етажната
собственост /ЕС/ на жк „******** и „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от нотариален акт № 141 по н.д.№ 3653/96 г. Р.С.П.е
продала на И.И.И. и Г.И. ***.
Със заявление-декларация вх.№ 7784/24.04.2002 г. Г.И.И. е
поискал откриване на партида за процесния имот.
От извършената от първоинстанционния съд справка по
Наредба № 14/18.1.2009 г. е установено, че И.И.И. е починал на 17.12.2015 г. и
е оставил за наследници по закон: М.Г.И.-съпруга и Г.И.И.-син.
Пред настоящата инстанция са представени и справка с
отчетни данни на топломера в АС за периода от м.07.2012 г. до м.04.2014 г.,
протоколи и свидетелства за метрологична проверка на топломера и документи за
въвеждане на АС в експлоатация.
От заключението на техническата експертиза на в.л.В.Т.е
установено, че изравнителните сметки за потребената топлинна енергия са
изчислени в съответствие с действащите нормативни документи.За процесния период
начисляваната топлинна енергия за отопление на имот е въз основа на отчетите на
три броя ИРРО, монтирани на три броя отоплителни тела, присъединени към отоплителната
система в СЕС и един брой щранг-лира.Размерът за начислената топлинна енергия
през исковия период възлиза на 2 260,08 лв. /387,09 лв.-за сградна
инсталация; 1 098,97 лв.-отопление за имот и 774,02 лв.-за БГВ/, а след
съобразяване на изравнителните сметки сумата възлиза на 1 923,39 лв., като
в сумата не са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.Технологичните
разходи в абонатната станция /АС/ са приспаднати от топлопреносното
предприятие.Общият топломер в АС е преминал първоначален и последващи
метрологични проверки съгласно ЗИ.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Е.Иванова е установено, че няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период.Начислената сума за дялово разпределение възлиза на
18,36 лв.Размерът на законната лихва върху сумите на месечните главници,
считано от първо число на втория месец, следващ месеца на доставката от
31.08.2012 г. до 19.11.2014 г. възлиза на 229,22 лв.
На основание чл.155 ГПК въззивният
съд е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г., публикувани във в. „Дневник“ на
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., публикувани във вестниците „24 часа“ и
„19 минути“ на 10.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника Г.И.И. за претендираните от него суми в лично качество /т.е. за 1/2/,
тъй като с определение от 13.07.2018 г. е прието възражението му по чл.423 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и искът срещу този ответник се явява
допустим.По делото липсват данни длъжникът И.И.И. да е възразил в срока по
чл.414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д.№ 6789/14 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, нито да е подал възражение по чл.423 ГПК,
поради което по отношение на този ответник /респ. срещу конституираната по реда
на чл.227 ГПК наследница по закон-М.И. и по отношение на претенцията за
¼ от процесните суми срещу Г.И. в качеството му на наследник на И.И./
искът се явява недопустим и решението в тази част следва да се обезсили.Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по
чл.422 ГПК не са налице, когато не е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК в
срок или същото не съдържа оспорване на вземането.Съдът, разглеждащ иска по
чл.422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални
процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в
заповедното производство.Не е предмет
на преценка в настоящото производство дали е налице връчване на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника И.И., респ. дали то е било извършено
надлежно предвид данните по извършената служебна справка за постоянен и настоящ
адрес.Тази преценка следва да се извърши от заповедния съд.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /чл.150, ал.1 ЗЕ/.
Съгласно
чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33,
ал.1 от ОУ, приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача.
Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че въззивникът Г.И. е бил
собственик през исковия период на ½ от процесния топлоснабден имот,
същият е подал и молба-декларация за откриване на партида на имота на мястото
на досегашния потребител-Р.С.П..Липсват данни въззивникът да е възразил срещу клаузите
в ОУ в предвидения срок.Поради изложеното възражението, че няма качеството на
потребител, и че не е доказано наличието на облигационно отношение с ищеца, е
неоснователно.
За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се
изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Поради изложеното неоснователно е оплакването на
въззивника, че е налице непоискана доставка.
Възражението, че
начислението на топлинна енергия е било незаконно, тъй като методиката за дялово
разпределение е отменена, също е неоснователно.Отмяната на методиката за
разпределение с решение на ВАС № 4777/13.04.2018 г. по адм.д.№ 1372/16 г. няма
обратно действие и до отмяната му подзаконовият акт намира приложение /по
аргумент от разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК/.Следва да се добави, че
цитираното решение е обезсилено с решение № 2187/11.02.2020 г. по адм.д.№
1318/19 г. на ВАС, 5-чл. с-в/.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия, изчислен при спазване на
действащата нормативна уредба, е определен от техническата експертиза и възлиза
на 1 923,39 лв.Предвид липсата на данни за извършени плащания за
погасяване на суми от процесния период и при съобразяване на участието на
въззивника Г.И. в съсобствеността върху топлоснабдения имот искът за главница
за топлинна енергия срещу него следва да се уважи за сумата от 961,70 лв.При
определяне на сумата за потребена топлинна енергия съдът кредитира заключението
на техническата експертиза, тъй като вещото лице е работило въз основа на данни
от показанията на измервателните уреди и изравнителните сметки, относими за
процесния период, и е дало размера на реално потребената топлинна енергия за
периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г., като е съобразил и изравнителните сметки за
този период.Поради изложените съображения несъстоятелни са оплакванията на
въззивника, че по делото не е доказан размера на реално потребеното количество
топлинна енергия.По делото са представени и свидетелства за метрологична
проверка на общия топломер и справка с показанията му, които не са оспорени от
въззивниците.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.22, ал.2 от ОУ от 2008 г. /съответно чл.36 от ОУ в
сила от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
както и в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че сумата
за отчитане на уреди за разпределение на топлинната енергия за процесния период
възлиза на 18,36 лв., поради което претенцията спрямо въззивника се явява основателна за сумата
от 9,18 лв.
По отношение на вземанията за периода м.07.2012
г.-м.01.2014 г. намират приложение ОУ за продажба на топлинна енергия от 2008
г.В чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. е предвидено, че купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.Вземанията за периода от м.02.2014
г. до м.04.2014 г. са възникнали при действието на Общите условия за продажба
на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила
от 12.03.2014 г. и падежът за изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1
и ал.2 от ОУ.За вземанията за главница за посочения период въззивникът не е
изпаднал в забава.Според мнозинството от настоящия съдебен състав клаузите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ като неравноправни-противоречащи на
общия принцип за недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потребителя /купувач/-ответник.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача.Така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономическо
положение спрямо търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически
средства и парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения.Поради изложеното за вземанията на ищеца за стойността
на топлинна енергия за посочения период ответникът не е изпаднал в забава, тъй
като липсва уговорен срок за изпълнение на главното задължение, нито е
представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва по отношение на тези вземания е
неоснователен.
Поради изложените съображения
искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за периода 31.08.2012
г.-19.11.2014 г. само върху сумите за топлинна енергия, начислени за периода
м.07.2012 г.-м.01.2014 г.Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза за посочения период размерът на мораторната лихва възлиза на 226,82
лв. С оглед участието на въззивника в съсобствеността искът следва да се уважи
за сумата от 113,41 лв.
Въззивникът не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за плащането
й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на потребителя в
забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото не е
представена.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции в частта,
с която е уважен иска срещу М.Г.И. и ответницата е осъдена да заплати разноски
в полза на ищеца и в частта, с която е уважен иска срещу Г.И.И. за главница за
разликата над 1 056,92 лв. до уважения размер от 1 585,37 лв.
/представляваща разликата над ½ до ¾ / и за мораторна лихва за разликата
над 136,13 лв. за до уважения размер от 171,97 лв. /разликата над ½ до
¾ / решението следва да се обезсили като недопустимо, а производството
по делото в тази част да се прекрати, тъй като въззивниците неправилно са били
конституирани като правоприемници на И.И.И., който не е подал възражение и
спрямо него искът е недопустим.В частта, с която е уважен иска срещу Г.И.И. за
главница за разликата над 970,88 лв. до
1 056,92 лв.-главница за топлинна енергия и над 113,41 лв. до
136,13 лв.-мораторна лихва, както и в частта, с която Г.И. е осъден да заплати
разноски за исковото производство в полза на ищеца за разликата над 245,87 лв.
решението следва да се отмени, а исковете в посочената част следва да се
отхвърлят като неоснователни.В частта, с която е уважен иска на „Т.С.“ ЕАД
срещу Г.И.И. за сумата от 970,88 лв. /от която 961,70 лв.-главница за топлинна
енергия; 9,18 лв.-главница за услугата дялово разпределение/ и 113,41
лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия решението следва да се
потвърди.
Независимо че в частта, с която първоинстанционното решение се обезсилва, а
производството по делото в тази част се прекратява, решението има характер на
определение, мнозинството от настоящия съдебен състав счита, че то не подлежи
на касационно обжалване, тъй като и самото решение е изключено от обхвата на
касационния контрол.С оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на
обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно
обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника Г.И. сумата 13,71 лв.-разноски за
настоящата инстанция за държавна такса.Въззиваемият има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя на
100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за плащане на
правната помощ, като с оглед крайния изход на спора въззивникът Г.И. следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата 61,70 лв.За заповедното
производство въззивникът дължи разноски в размер на 171,69 лв.Доколкото с
решението същият е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 148,29 лв.
/3/4 от 197,72 лв./ с оглед принципа да не се влошава положението на
жалбоподателя и предвид липса на подадена молба по чл.248 ГПК допълнителни
разноски на въззиваемия не следва да се присъждат.На основание чл.78, ал.6 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден за заплати в полза на СГС сумата 25
лв.-разноски за държавна такса, тъй като въззивницата М.И. е била освободена от
заплащане на държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА протоколно решение от
21.02.2019 г. на СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 60888/18 г. в частта, с която са уважени исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД срещу
М.Г.И. и ответницата е осъдена да заплати разноски в полза на ищеца и в частта,
с която са уважени исковете срещу Г.И.И. за главница за разликата над
1 056,92 лв. до 1 585,37 лв. и за мораторна лихва за разликата над
136,13 лв. до уважения размер от 171,97 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в посочената част.
ОТМЕНЯ решението в частта, с
която са уважени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД срещу Г.И.И. за главница за разликата
над 970,88 лв. до 1 056,92
лв.-главница за топлинна енергия и над 113,41 лв. до 136,13 лв.-мораторна
лихва, както и в частта, с която Г.И. е осъден да заплати разноски за исковото
производство в полза на ищеца за разликата над 245,87 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и
адрес на управление:*** срещу Г.И.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** за
разликата над 970,88 лв. до
1 056,92 лв.-главница за топлинна енергия за периода м.07.2012 г.-м.04.2014 г. за аб.№ 092595 за
жилище в гр.София, жк „******и над 113,41 лв. до 136,13
лв.-мораторна лихва, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Г.И.И.
за сумата от 970,88 лв. /от която 961,70 лв.-главница за топлинна енергия; 9,18
лв.-главница за услугата дялово разпределение/ и 113,41 лв.-мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.И.И. с ЕГН ********** и с
адрес: *** сумата 13,71 лв. /тринадесет лева и седемдесет и една стотинки/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН ********** и с адрес: ***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:***
сумата 61,70 лв. /шестдесет и един лева и седемдесет стотинки/ на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на СГС държавна такса в размер на
25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 08.09.2020 г. по гр.д.№ 4747/19
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова