Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление, предложение обвиняемият М.Ж.Ж., ЕГН **********
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това че на 01.06.2020 г. в с.
Крумово, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, с наказателно постановление № 19- 1030- 002275/ 04.04.2019г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, влязло в
законна сила на 04.06.2019г., е извършил такова деяние- управлявал е МПС- лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******, без съответното
свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура,
предвидена в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа повдигнатото обвинение
и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание „глоба“ в рамките
на предвидения в закона минимум. Акцентира върху обстоятелството, че наложената
глоба в минимален размер би изиграла своята възпитаваща роля върху личността на
обвиняемия.
В рамките на съдебните прения,
защитникът на обвиняемия изтъква, че осъщественото от подзащитния му действително
разкрива признаците на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като моли
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“. Акцентира се върху множеството смекчаващи вината
обстоятелства- семеен е, полага грижи за дете, както и върху обстоятелството,
че обвиняемият е с чисто съдебно минало и че към момента е трудово ангажиран. Допълнително,
сочи се че обв. Ж. е в процес на придобиване на правоспособност за управление
на МПС. Моли се, наложеното административно наказание „глоба“ да бъде в минимално
предвидения в закона размер, а именно 1000 лв.
В правото си на лична защита
обвиняемият поддържа изцяло казаното от своя защитник. Изразява съжаление за
стореното.
С последната си дума, моли да му
бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият М.Ж.Ж. е роден на *** ***, ****, ******,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.
Обвиняемият М.Ж. не притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство / СУМПС / и е неправоспособен водач. На 27.03.2019г. в с.
Крумово, обл. Пловдив, обв. Ж. управлявал и се придвижвал по улица „Гагарин“ с
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № *****. В близост до частен дом № 16, обвиняемият бил
спрян от контролните органи, които установили, че обв. Ж. управлявал лекия
автомобил, като неправоспособен шофьор, без да му е било издавано съответно
свидетелство за управление на МПС. За констатираното нарушение бил съставен
АУАН № Н 5303/27.03.2019г., в който едно от нарушения извършени от обв. Ж. било
по чл. 150 от ЗДвП, а имено: „Управлява ППС, без да е правоспособен водач“. Въз
основа на съставения АУАН, на обв. Ж. било издадено НП № 19-1030-002275/ 04.04.2019г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, като същото
било лично връчено на обв. Ж. на 27.05.2019г. Обвиняемият не обжалвал
наказателното постановление и същото влязло в законна сила на 04.06.2019г.
На 01.06.2020г. св. Д.
С. и св. В. П., **** при 05 РУ на МВР гр. Пловдив, изпълнявали служебните си
задължения със служебен автомобил на територията на с. Крумово, обл. Пловдив.
Около 17:22 часа свидетелите били позиционирани на улица „Хан Крум“, когато
забелязали към тях по улицата да се предвижва лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******, който ги
подминал и завил по ул. „Освобождение“. Полицейските служители решили да
направят проверка на водача на автомобила, като тръгнали след автомобила,
настигнали го, след което подали сигнал на водача на автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № **** да спре, с цел да му бъде извършена проверка. При
извършване на проверката полицейските служители установили самоличността на
водача на автомобила - обв. М.Ж. ***. При проверката същият не представил
СУМПС, а само лична карта и документите на автомобила, като заявил на
полицейските служители, че не притежава СУМПС. След извършена справка в ОДЧ
полицейските служители установили, че действително обв. Ж. не притежава СУМПС,
както и че управлява автомобила в едногодишен срок от влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без СУМПС. Тогава свидетелите . и П.
извикали за съдействие колегата си – св. П. П. – полицай при Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, който за извършеното нарушение по чл. 150 от ЗДвП, съставил на обв. Ж. АУАН с бланков № 220371 от 01.06.2020г. Обвиняемият
се запознал с акта, след което го подписал без възражения. Впоследствие било
образувано ДП № 224/ 2020г., по описа на 05- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, като
с постановление от 02.06.2020г., Ж. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2, вр. чл. 283 НПК
доказателствени материали- показанията на св. С. /л. 6 от
ДП/, св. П. /л. 7 от ДП/, св. П. / л. 8 от ДП/, св. Д. / л. 9 от ДП/,
обективирани в протоколи за разпит на свидетели; Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 220371 от 01.06.2020г. / л. 10/; Наказателно
постановление № 19- 1030- 002275 от 04.04.2019г., издадено от началник група в
с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Пловдив, влязло в законна сила на
04.06.2019г. / л. 14 от ДП/; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030- 000452 от 27.03.2019г. /л. 15 от ДП/, АУАН №
5303 от 27.03.2019г. / л. 16 от ДП/; ксерокопие на талон за регистрация част II,
касаещ МПС с рег. № ****** / л. 11 от ДП/; Справка за нарушител/ водач от
системата на с-р „Пътна полиция“ /л. 13 от ДП/.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно,
безпротиворечиво и с категоричност
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното прокурорско
постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид
изложеното и по аргумент на противното
от чл. 305, ал.3 НПК, то настоящият съдебен състав счита, че не се налага по-детайлното обсъждане на доказателствените материали. Следва да се отбележи и
че установената от гореизброените доказателствени материали фактическа
обстановка, не се оспорва и подлага на съмнение от обвиняемия.
Съдът базира изводите си за характеристичните данни на
обвиняемия въз основа на приобщените поделото справка съдимост, характеристична
справка, Трудов договор № 514 от 22.07.2008г., Удостоверение за сключен
граждански брак № **********, изд. от Община Пловдив и Удостоверение за раждане
№ **********, изд. от Община Пловдив.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед приетата и
изложена по- горе фактическа обстановка се установява, че с поведението си
обвиняемият е реализирал в тяхното единство, всички съставомерни от обективна и
субективна страна признаци на престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 НК.
Престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК е формално такова. За
съставомерността му от обективна страна е достатъчно да са налице в условията
на кумулативност следните предпоставки: 1) деецът да е наказан с влязло в
законна сила наказателно постановление, за това че управлява МПС, без за целта
да разполага със съответно свидетелство за управление 2) в едногодишен срок от
влизането в законна сила на правораздавателния акт да се установи, че деецът
отново управлява МПС, без да разполага със съответната правоспособност.
В конкретния случай, от
приобщената по надлежен ред по делото справка за нарушител/ водач от системата
на с-р „Пътна полиция“ се изяснява, че обвиняемият Ж. никога не е придобивал
правоспособност за управление на МПС. Тоест, за целите на закона той се явява
неправоспособен водач. С Наказателно постановление № 19- 1030- 002275 от
04.04.2019г., издадено от началник сектор в „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.06.2019г., административнонаказателната отговорност
на обвиняемия е била ангажирана за това, че е управлявал МПС, без за целта да
разполага със съответната правоспособност. Същевременно, на дата 01.06.2020г. (
в рамките на едногодишния срок), обвиняемият отново е предприел действия по
управление на МПС ( марка „Фолксваген“, рег. № ***** ), без за целта да е
придобил правоспособност.
При проследяване на
времевата линия, с категоричност се установява, че процесното деяние е
извършено в рамките на едногодишния срок от влизането в законна сила на наказателното
постановление, с което обвиняемият е санкциониран по административен ред за
това, че управлява МПС, без да разполага със съответната правоспособност.
Въпреки това, обвиняемият е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег.
№ РВ 2075 РС. Изяснява се и че посоченият лек автомобил представлява моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно
средство, снабдено с двигател за
придвижване ( видно от приетото по делото свидетелство за регистрация, част
II- ра на МПС с рег. № ****).
От субективна страна,
деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. В трайната практика на
ВКС се приема, че чл. 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви
момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и
при формалните (на просто извършване) престъпления. При формалните престъпления, умисълът може да бъде
само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши ( в този смисъл - Решение № 102 от 23.02.2005
г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС). Престъплението по чл. 343в,
ал. 2 НК, както се спомена и по- горе е формално такова ( на просто извършване).
От изричните признания на обвиняемия следва, че той съзнателно е управлявал МПС
знаейки, че е неправоспособен и че преди по- малко от една година е бил
санкциониран именно за това, че не разполага със съответната правоспособност.
Тези обстоятелства определят и прекия умисъл за извършване на престъплението (
доколкото деецът е имал пълно познание за съставомерните от субективна страна
елементи ).
Доколкото предвижданото за престъплението по смисъла на чл. 343в, ал. 2 НК наказание, е лишаване от
свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева, обвиняемият е неосъждан,
не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а и от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 А НК
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“ на обвиняемия, съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, степента на
засягане на същите, като и данните за личността на Ж. – същият е с добри
характеристични данни, проявява критичност към извършеното, работещ е и активно
полага грижи, както за своята съпруга, така и за общото им дете. Същевременно,
обвиняемият демонстрира отговорно социално поведение и готовност да се поправи,
като това е ярко илюстрирано от факта, че вече е предприел съответните стъпки
за придобиване правоспособност за управление на МПС.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1 000 / хиляда /лв. Този размер на глобата съдът счита, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца , като и преценява, че ефективно ще съдейства
за поправянето на обв. Ж., без да се накърнява принципът на пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Разноски не са сторени в рамките на досъдебната и съдебната фаза от
процеса, не са налице и подлежащи на връщане веществени доказателства, поради
което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п.
Вярно с оригинала.
Т.К.