Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 890 09.12.2019г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На петнадесети ноември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Пея Котева
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело №01128 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
19-А-34 от 18.06.2019 г. (НП), издадено от Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите (РИОСВ)-П., с което на „*******” ЕООД, ЕИК *******, с
адрес на управление: гр.П., ул. Св.св. Иван Рилски” № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв (две
хиляди лева) на основание чл.35, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух (ЗЧАВ), за нарушение на чл.35, ал.1, вр. чл. 9, ал.1 и ал.3 от ЗЧАВ и
чл. 70, ал.1, ал.6, т.1, т.5 и т.6 от
Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
(замърсители), изпускани в атмосферата
от обекти и дейности с неподвижни източници и емисии (Наредбата).
Дружеството жалбоподателят моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи, които се поддържат в хода на
съдебните прения от процесуалния му представител ю.к. Н.Т..
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител ю.к. Г.Г., изразява становище, че НП е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
частично основателна.
От фактическо страна:
В изпълнение на предоставена му концесия
за добив на твърди горива дружеството жалбоподател „*******” ЕООД извършвало
такава дейност в открит рудник „Република”, находящ се в землището на с. *******и
кв. Изток в гр. П., като добитият материал се извозвал по вътрешно-обектови
пътища.
На 28.09.2018 г. свидетелите С. Г.и Д.Д.
– експерти в отдел „КОС” при РИОСВ-П. извършили
текуща проверка в открития рудник. На място възприели, че в югоизточната
част на рудника се осъществят разкривни и добивни дейност, като след изземване
на слоеве от кафяви въглища, добивния материал се товари на транспортна техника
и се превозва до приемния бункер, разположен на територията на рудника в
северната му част. Инспекторите констатирали, че по транспортните връзки в
добивния участък има натрупано голямо количество прах. Въпреки, че времето било
тихо и имало безветрие контролните органи възприели, че при преминаването на
транспортната техника по вътрешно-обектовите пътища на рудника, се получавало
вторично повдигане на натрупаната прах, което водело до неорганизираното й
разпръскване и замърсяване на атмосферния въздух в района. Предотвратяването на
това отделяне е можело да бъда сторено чрез омокряне и почистване на вътрешните
пътища в обслужващия вътрешен участък на рудника.
Констатираното при проверката било
обобщено в съставен от служителите на РИОСВ-П. констативен протокол №
538-КОС-СГ-34 от 28.09.2019 г., който бил подписан и от свидетеля Д.С.М.-
ръководител по здравословни и безопасни условия на труд в дружеството
жалбоподател, който присъствал при проверката.
Установеното отделяне от територията на
открит рудник „Република” на „*******” ЕООД на неорганизирани прахови емисии в
атмосферния въздух в района, поради непредприемане на действия от страна на
търговското дружество за омокряне и почистване на обслужващия транспортирането
и дейността на концесионера вътрешен пътен участък (въпреки възможността за
това, предвид показанията в съдебното производство на свидетеля Д.М., че е била
създадена организация чрез оросяване на пътищата от водоноска,
която към датата на проверката е била с технически проблем, поради което не е
била използвана), мотивирало свидетелката С.Т.Г. да състави на дружеството
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 34 от
20.12.2018 г., в отсъствието на негов представител. Препис от акта бил връчен
на 13.03.2019 г. на управителя на „*******” ЕООД, който при предявяване на акта
не направил възражения. Допълнителни писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и събраните писмени
материали по административната преписка административнонаказващият орган (АНО)
издал атакуваното НП, в което възприел изложените обстоятелствата на приетото
за осъществено административно нарушение по чл.35, ал.1 от ЗЧАВ, вр. чл. 9,
ал.1 и ал.3 от ЗЧАВ и чл. 70, ал.1, ал.6, т.1, т.5 и т.6 от Наредба № 1 от
27.06.2005 г., за което на основание чл. 35, ал.1 от ЗЧАВ наложил на „*******”
ЕООД имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Процесното НП било връчено на
дружеството жалбоподател на 21.06.2019 г.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на приетите писмени доказателства, а именно:
констативен протокол № 538-КОС-СГ-34 от 28.09.2019 г., ведно с изготвен снимков
материал, АУАН № 34 от 20.12.2018 г., писмо изх. № 26-00-1792 от 19.06.2019 г.
на РИОСВ-П., ведно с обратна разписка за получаването му, копие на плик, с
който жалбата срещу НП е била депозирана по пощата, заповед № РД-8 от
10.01.2011 г. на Министъра на околната
среда и водите и заповед № РД-26 от 31.03.2015 г. на Директора на РИОСВ-П..
Разпитани в качеството на свидетели С. Г.и Д.Д. изясняват, че натрупаното по
транспортните връзки в добивния участък голямо количество прах се повдига при
преминаване на транспортната техника по вътрешно-обектовите пътища, тъй като
същите са сухи и не се оросяват, което води до неорганизираното й разпръсване в
района. Съдът кредитира техните показания като последователни и логични,
допълващи се взаимно и съответстващи на писмените доказателства. Настоящият
състав изключи като правдиви и обективни показанията на свидетеля Д.М.-
ръководител по здравословни и безопасни условия на труд на обекта, в частта в
която заявява, че по време на проверката не е осъществявана дейност, тъй
като не са работели гумено-транспортните
ленти, защото противоречат на показанията на С. Г.и Д.Д., които непосредствено
са възприели, че в рудника се осъществява добив, който се транспортира с
техника до приемния бункер, находящ се в северната част на добивната площ и на
приетите писмените доказателства по делото, вкл. и на констатациите в
констативния протокол № 538-КОС-СГ-34 от 28.09.2019 г., който той е подписал.
От правна страна:
В хода на административнонаказателното
производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на
съществените, които да засягат правото на защита на санкционираното дружество и
да налагат отмяната на НП, тъй като и при съставянето на АУАН и при издаването
на процесното НП са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН,
като са изложени всички обстоятелства
релевентни към състава на вмененото административно нарушение.
Съгласно чл.35, ал.1 от
ЗЧАВ неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух, когато е
възможно ограничаването му, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция
в размер от 500 до 5000лв, т.е. за да е налице този състав на административно
нарушение следва субектът да не е ограничил, ако това е възможно,
неорганизираното изпускане на емисии и такива да са изпуснати.
Налице е легално определение на понятието
неорганизирано изпускане на емисии, дадено в дадено в §1, т.10 от
Допълнителните разпоредби (ДР) от ЗЧАВ, а именно когато в атмосферния въздух
веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни
площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна
технологична апаратура и други.
Според разпоредбата на чл. 70, ал.6 от Наредба № 1 от
27.06.2005 г. при транспортиране на твърди прахообразни материали се спазват
следните изисквания: т.1. използване на затворени или покрити с платнища
транспортни средства, включително и при вътрешнозаводски транспорт; т.5.
транспортните връзки се почистват редовно и асфалтират в зависимост от степента
на замърсяване; т. 6. местата за товарене и разтоварване на открито се
навлажняват, доколкото това не пречи на последващата обработка на материалите и
не влошава качествата им.
В разглеждания случай се установява по несъмнен и
категоричен начин, че от вътрешно—обектовите пътища на рудник „Република”, по
които добитите въглища се превозват с транспортна техника до приемния бункер,
разположен на неговата територия в северната му част се е натрупало голямо
количество прах, който при преминаване на транспортната техника емитира
неорганизирано в атмосферния въздух, разпространяващ се в района, като не са
били предприети мерки за омокряне и почистване на вътрешния пътен участък
Установеното представлява именно неорганизирано
изпускане на емисии в атмосферния въздух по смисъла на в §1, т.10 от ДР от
ЗЧАВ, а не организирано съобразно § 1, т.9 от ДР на същия закон, като на
дружеството жалбоподател е вменено задължението да предвижда в годишните
работни проекти мерки и средства за опазване компонентите на околната среда и
водите с оглед Решение № 780 от 12.11.2003 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на
твърди горива-кафяви въглища-подземни богатства. Неорганизираното изпускане на
емисии в атмосферния въздух в района е констатирано въз основа възприятията на
длъжностните лица, извършили проверката, които сочат, че наслоената прах се
вдига във въздуха дори и при тихо време,
в резултат на което замърсява атмосферния въздух в района. При тези доказани по
несъмнен начин обстоятелства следва да се приеме, че резултатът –
неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух като елемент от
обективна страна на нарушението по чл.35, ал.1 от ЗЧАВ е установен. Субектът на
нарушението е този, който е следвало да предприеме всички необходими и възможни
мерки за ограничаване на емисиите, а непредприемането на такива е това, в което
се изразява нарушението. В обстоятелствената част на АУАН и НП точно, ясно и
конкретно са изложени именно обстоятелствата, които запълват всички изяснени
елементи от състава на нарушението. Неизпълнените мерки са всички възможни,
които биха ограничили емисиите и те са изброени в цитираните разпоредби на
чл.70, ал.1 и ал.6, т.1, 5 и 6 от Наредбата и
представляват част от състовомернитие обстоятелства в процесния случай в
съответствие със състава на нарушението по чл.35, ал.1 от ЗЧАВ. Налице е
относимост между изложените, попълващи състава на нарушението факти и дадената
им правна квалификация.
Съдът намира за неоснователно възражението на
дружеството жалбоподател, че не било доказано от контролния орган самото
неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух, предвид факта, че не
било извършено съответно замерване, тъй като според Наредба № 6 от 26.03.1999
г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от МОСВ на измервания
на съдържащите се в тях емисии подлежат само организираните газови потоци,
изпускани в атмосферния въздух, а в случая изпускането на емисии е
неорганизирано по смисъла на § 1, т.10
от ДР на ЗЧАВ и съответно по аргумент от чл. 2 на цитираната наредба не подлежи
на измерване. Следователно за установяването му измерване по реда на Наредба №
6 от 26.03.1999 г. не е било необходимо. Нещо повече: дори и да е извършено
измерване, то резултатите от него биха били ирелевантни, тъй като измерването е
изключено като метод за установяване на неорганизираното изпускане на емисии от
приложимия нормативен акт.
За пълнота на изложеното съдът
отбелязва, че установените от АНО обстоятелства не сочат и на маловажност на
нарушението, поради което не може да намери приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.7 от НК за прилагане на хипотезата
на маловажен случай следва нарушението с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да сочи на
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. В настоящия случай обществената опасност на
извършеното нарушение е типична за нарушение от този вид, т.е. не е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на деяния от този вид, поради което и правилно
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на имуществена санкция:
АНО е приложил съответната на административното
нарушение санкционна разпоредба на чл.35, ал.1 от ЗЧАВ, като с оглед субекта на
административната отговорност –
юридическо лице, правилно на същото е била наложена имуществена санкция. По
отношение на определения й размер от 2000 лв, съдът намира, че наказващият
орган не е преценил всички обстоятелства по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Като
смекчаващи отговорността такива настоящият състав отчете факта, че не са били установени обстоятелства, че
неорганизираното запрашаване е било със значителни размери, както и че АНО не
ангажира доказателства концесионерът да е бил вече официално предупреждаван от
РИОСВ П. да предприеме мерки –омокряне и почистване на обслужващия
транспортирането и дейността на дружеството вътрешен пътен участък, за да не
допуска отделянето на неорганизирани прахови емисии в атмосферния въздух при
производствената си дейност, поради което
и прие, че това е първо нарушение от този вид, извършено от „*******” ЕООД. При
така изложените обстоятелства съдът
намира, че определената имуществена
санкция към средния размер по чл. 35, ал.1 от ЗОЧВ следва да бъде намалена от 2000 лв на 700лв
(седемстотин лева), което съдебният състав намира, че в пълна степен
съответства на извършеното нарушение и основно ще изпълни целите на личната
превенция с оглед недопускане на бъдещи нарушения на екологичното
законодателство. Смекчаващите отговорността обстоятелства обаче не следва да се
преекспонират, и в този смисъл същите по никакъв начин не могат да имат такъв
превес при индивидуализация на имуществената санкция, че да бъде тя определена
в минимално предвидения размер.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
НП следва да бъде изменено единствено по отношение на размера на наложената
имуществена санкция.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-А-34 от 18.06.2019 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-П., с което на „*******” ЕООД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.П., ул. Св.св. Иван Рилски” № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв (две хиляди лева) на основание чл.35, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за нарушение на чл.35, ал.1, вр. чл. 9, ал.1 и ал.3 от ЗЧАВ и чл. 70, ал.1, ал.6, т.1 т.5 и т.6 от Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници и емисии, като я НАМАЛЯВА на 700лв (седемстотин лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – П.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИГ