Решение по дело №1317/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 95
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20211210201317
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Благоевград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
в присъствието на прокурора Елица Георгиева Калпачка (РП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201317 по описа за 2021 година
въз основа на Закона и доказателствата и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК
във връзка с чл.78а ал.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия , роден на **********г. в , неосъждан, с адрес
гр.Благоевград, за ВИНОВЕН за това, че на 24.09.2020г. в гр. Благоевград, в
сградата на сектор „Пътна полиция“, находяща се в гр. Благоевград на ул.
„Димитър Солунски“ 83, е потвърдил неистина в писмена декларация, а
именно Декларация от 24.09.2020г /Приложение № 3 към чл.63, ал.4 от
Инструкция № 1з-417 на МВР от 10 март 2010 г. „За организацията и
технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските
лични документи“/, приложена към Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин вх. № 9193/24.09.2020г, в която
посочил, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца/ е в Р. България, Благоевград, която декларация се
подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:
„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Р. България, за което
обстоятелство подписват декларация“ и се дава пред орган на властта
Цветанка Иванова Лазарова - системен оператор в сектор „Пътна полиция“
1
при ОДМВР Благоевград за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства. - престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на
основание същият законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемия , роден на **********г. в Сърбия, неосъждан, с
адрес гр.Благоевград, да заплати по сметка на ОДМВР - Благоевград сумата в
размер на 90.60 /деветдесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
сторени в хода на досъдебното производство разноски за изготвената
графическа експертиза, както и по сметка на Районен съд – Благоевград
сумата 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение № 95/15.10.2021 г., постановено по НАХД №
1317/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано по
Постановление на Районна прокуратура - Благоевград от 15.09.2021 г.,
материализиращо предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по смисъла на чл.78а
от НК, с което е предложено роден на **********г. в , неосъждан, с адрес
гр.Благоевград, да бъде освободен, от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на
24.09.2020г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция“,
находяща се в гр. Благоевград на ул. „Димитър Солунски“ 83, е потвърдил
неистина в писмена декларация, а именно Декларация от 24.09.2020г
/Приложение № 3 към чл.63, ал.4 от Инструкция № 1з-417 на МВР от 10 март
2010 г. „За организацията и технологията на работа в структурите на МВР
при издаване на българските лични документи"/, приложена към Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. №
9193/24.09.2020г, в която посочил, че обичайното му пребиваване /повече от
185 дни през последните 12 последователни месеца/ е в Р. България,
Благоевград, , която декларация се подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата: "Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Р. България, за което обстоятелство подписват декларация" и се дава пред
орган на властта Ц - системен оператор в сектор „Пътна полиция" ОД МВР
Благоевград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства.
Деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.313,
ал.1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемия , редовно и своевременно призован за
датата и часа на съдебното заседание не се явява и се представлява от
процесуален представител – зоговорен защитник адв.С.В.. Защитник сочи, че
за съдебното заседание е надлежно уведомил подсъдимия, който не желае да
участва в съдебното заседание, и както в хода на досъдебното производство
се признава за виновен, също така признава фактите и обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на предложението и моли събраните в
хода на досъдебното производство доказателства да бъдат приобщени към
материалите по делото, без да бъдат разпитвани повторно пред съда
свидетелите. Моли съдът да наложи на обвиняемия административно
наказание по реда на чл.78а от НК, а именно наказание глоба в минимален
размер.
Районна прокуратура Благоевград чрез прокурор Е.К. поддържа
направеното предложение, сочи доказателства в подкрепа на тезата си и моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да признае обвиняемият за виновен и
1
му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК. Моли съдът
да приеме, че в случая обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин от обективна и субективна страна и признае обвиняемия за виновен,
като му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК в
минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, изявлението на
страните и Закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият . е роден на **********г. в , неосъждан, с двойно
гражданство , с постоянен адрес в Р. България – гр. Благоевград, . Макар, че
обвиняемиябил регистриран на адрес в Благоевград, , същият никога не е
пребивавал и живял на този адрес, но същият имал статут на продължително
пребиваващ в страната гражданин на Европейския съюз до 09.09.2021г.
По данни на Интерпол Стокхолм, обвиняемия . притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС № 19691026-8439А за категории „АМ“,
„В“, издадено на 28.04.2016г. и валидно до 27.04.2026г. Същият от 2015г. бил
регистриран на адрес: С/О CIBIC, Bennets Vag 26, 21366 Malmo, като в
периода 2019г. – 2020г. получавал заплати от две различни автобусни фирми:
„BD Bussresor“ AB /556625-8868/ и „Stefans Buss“ AB /556756-0809/. Освен
това обвиняемия . разполагал и със свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ № *********, издадено от компетентните
полицейски власти на негово име на 20.01.2012г. и валидно до 20.01.2022г.
С нотариално заверена на 04.09.2020г. декларация, свидетелят в
качеството си на собственик на имот, находящ се в Благоевград, дал съгласие
на обвиняемия . да се регистрира на този адрес. В жилищната сграда,
находяща се в Благоевград, имало пет апартамента, като четири от тези
апартаменти били необитаеми, в това число и апартамента, собственост на
свидетеля , а петият апартамент, бил собственост на свидетеля . На този адрес
била регистрирана и свидетелката , но същата фактически живеела в с.Зелен
дол, общ.Благоевград.
През месец септември 2020г., макар, че обвиняемия . установил
обичайното си пребиваване извън пределите на страната, същият пристигнал
в Р. България, за да депозира документи за издаване на валидно и българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Съгласно
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чл. 7д от тази
Директива, отнасящ се до свидетелствата за управление на МПС, СУМПС се
издавало на кандидатите, които взели изпит по умения и поведение и
теоретичен изпит и отговаряли на медицинските стандарти; които са се
установили постоянно на територията на държавата – членка, издаваща
свидетелството. Смисълът на Директива 2006/126/ЕО е инкорпориран след
влизането на Р. България в ЕС и бил в унисон с разпоредбите на
националното ни законодателство и по – конкретно – чл. 13, ал. 1, т. 6 от
2
Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (издадена от Министерството на вътрешните
работи, обн. ДВ. бр. 97 от 15 октомври 2002 год.), чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и §.
1, т. 46 от ДР на ЗДвП. В този смисъл било изискването на законодателя
физическо лице – гражданин на ЕС да притежава само едно СУМПС,
издадено от държава-членка. По този начин държавите – членки гарантирали
правната сигурност във връзка с издаването на документи за самоличност на
граждани на ЕС и тяхното пребиваване и движение на територията на
общността, тъй като не били редки случаите, когато тенденциозно било
възможно за едно и също лице да се издадат валидни два броя лични
документи за самоличност и след това един от тях да бъде използван по един
или друг начин престъпно за създаване на самоличност на лице, което нямало
връзка с Европейския съюз.
Съгласно чл.63, ал.4 от Инструкция № 1з-417 на МВР от 10 март 2010 г.
„За организацията и технологията на работа в структурите на МВР при
издаване на българските лични документи"/, чл. 151, ал. 5 от ЗДвП:
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в
страната не по-малко от 6 месеца“. Предпоставката “обичайно пребиваване“
била специално дефинирана в §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП: “Обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее“.
Обвиняемия бил наясно с посочените разпоредби, касаещи издаване на
СУМПС, в това число съзнавал, че неговото обичайно пребиваване по
смисъла на §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП за периода от 12 месеца преди 24.09.2020
г. се е намирало извън територията на Р. България, както и че е завършил
своето образование и не работи в страната. Въпреки, че не отговарял на
изискванията за придобиване на СУМПС, тъй като не е установил
обичайното си пребиваване в страната, а в друга държава членка на ЕС, на
24.09.2020г. обвиняемия . посетил сградата на сектор „Пътна полиция“
Благоевград, отдел „Отчет водачи“, находяща се в същия град на
бул.“Димитър Солунски“ № 83. Там по това време на работа била свидетелят
. Последната изпълнявала длъжност „Системен оператор“, с предмет на
дейност подготовка и приемане на документи за издаване на свидетелства за
управление на МПС. Пред свидетелката , обвиняемия А. подписал заявление
за издаване на документ за самоличност, което представил пред свидетелката
3
и документът бил регистриран с вх. № 9193/24.09.2020г. Към депозираното
заявление, което обвиняемия . подписал лично, той приложил и
Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, подписано от общо практикуващ
лекар и вносна бележка за платена такса за поискана административна
услуга. Представил и СУМПС № *********, издадено от компетентните
полицейски власти на негово име на 20.01.2012г. и валидно до 20.01.2022г.
Към заявление с вх. № 9193/24.09.2020г., на 24.09.2020г. пред свидетеля
, обвиняемия . представил и подписана от него Декларация, изискуема по
чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 год. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.151, ал.5 от ЗДвП, в
който “декларирал че е установил обичайното си пребиваване в Р. България -
в гр.Благоевград, “, макар, че знаел, че обичайното му пребиваване не е там.
Това обвиняемия . направил знаейки, че попълването и подписването на
такава декларация се изисква по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно
който: “Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация или представят
доказателство, че се обучават във висше училище по чл.17, ал.1 от Закона за
висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко
от 6 месеца“. В декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДвП обвиняемия потвърдил
неистина, а именно - че обичайното му пребиваване е в Р. България,
Благоевград, Информацията, посочена в заявлението била въведена в
информационните масиви на МВР от свидетелката .
Предвид така заявеното от обвиняемия ., че има „обичайно
пребиваване“ в Р. България, на адрес в Благоевград, била извършена
проверка чрез служител от 01 РУ – Благоевград при ОДМВ – Благоевград по
преписка с рег. № 1116р-6639/2020 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВ
– Благоевград, при която е установено, че обвиняемия не живеел и не
пребивавал на този адрес още по-малко 185 дни от последните 12 месеца и
няма „обичайно пребиваване“ в Р.България на посочения адрес в подадената
декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДвП към заявление вх. № 9193/24.09.2020г.,
на 24.09.2020г. и в тази връзка не отговарял на изискванията на §6 т.46 от ДР
на ЗДвП, за да получи свидетелство за управление на МПС, издадено от МВР
– Благоевград. С оглед така потвърдената неистина в посочената декларация,
заявлението, ведно с всички приложени към него документи били разгледани
в административната процедура, след което с решение № 1116р-7741 от
11.11.2020г. на обвиняемия . било отказана подмяна на СУМПС с българско
такова. По този начин в декларацията обвиняемият потвърдил неистина, а
именно - че обичайното му пребиваване не е в друга държава, а в Р. България,
на посоченият в заявлението адрес в Благоевград,
4
С показанията си свидетелката установява, че обвиняемия . е подал
заявлението за издаване на СУМПС лично и тя е приела същите. След като
приела заявлението и приложените към него документи, подадени от
обвиняемия, свидетелката ги завела с вх. № 9193/24.09.2020г., на 24.09.2020г.
по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, и ги
придвижила по реда на административната процедура за издаване на
СУМПС. Същата сочи също, че като изпълняваща длъжността “Системен
администратор“ в Сектор “Пътна полиция“ към Отдел “Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград е пряко подчинена на Началника на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград. Свидетелката сочи,
че в случая е отказано издаването на СУМПС от органа.
Разпитани в хода на досъдебното производство, свидетелите , които
живеели на адрес в Благоевград, установяват, че не познават обвиняемият . и
такова лице никога не е живял и пребивавал на този адрес.
От заключението на изготвената от вещото лице в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза по Протокол № 47/04.03.2021г
по описа на Сектор “НТЛ“ при ОД на МВР – Благоевград се установява, че
подписът в частта „Декларатор“ в Декларация /приложение № 3 към чл.63,
ал.4/ от дата 24.09.2020г. е положен/изпълнен от , както и подписът в частта
„Подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин с вх. № 9193/24.09.2020г. е положен/изпълнен от / .
От приложените по делото справки се установява, че . няма учредени
фирми и не е бил трудовоангажиран на територията на страната и не се е
обучавал на територията на страната.
От справката за съдимост рег. № 199/28.01.2021 год. по описа на
Районен съд – Благоевград на обвиняемия се установява, че същият не е
осъждан за престъпление от общ характер, както и по отношение на него не е
прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното и приобщени
към доказателствения материал в съдебно производства, а именно: , , и
/л.109-л.110, както и обстоятелството, че защитата не отрича фактическата
обстановка отразена в предложението на прокурора, а напротив, със
становището си по същество изцяло я потвърждава. Показанията на
свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се и напълно
кореспондиращи с писмените доказателства и събрания по делото
доказателствен материал, поради което съдът кредитира същите. В подкрепа
на така възприетата фактическа обстановка е и заключението на съдебно-
графическата експертиза, както и приложените към делото писмени
доказателства.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин от правна страна, че обвиняемия . е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
чл.313 ал.1 пр.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата на 24.09.2020г. в гр.
Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Благоевград, находяща се в гр. Благоевград на ул. „Димитър Солунски“ № 83,
обвиняемият / във връзка с подадено Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин вх. № 9193/24.09.2020г. по описа на
ОДМВР – Благоевград, Сектор “Пътна полиция“ е потвърдил неистина, като в
приложената към същото писмена декларация – Декларация по чл. 151, ал. 5
от ЗДвП от 24.09.2020г. /Приложение № 3 към чл.63, ал.4 от Инструкция №
1з-417 на МВР от 10 март 2010 г. „За организацията и технологията на работа
в структурите на МВР при издаване на българските лични документи“/, която
се изисква по силата на закон – чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно който
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в
страната не по-малко от 6 месеца“, дадена пред орган на власт – Началника на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, като декларацията е
подадена пред – системен оператор, пряко подчинена на органа на властта, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че
обичайното му пребиваване е в Р. България, Благоевград, , т.е. че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6,
т. 46 от ДР на ЗДвП (“Обичайно пребиваване в Република България“ е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее.“), след като е имал
обичайно пребиваване извън страната. От обективна страна обвиняемия . е
осъществил състава на визираното престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 от НК,
тъй като е потвърдил неистина в писмена Декларация, която се дава пред
орган на властта, като е декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България на адрес в Благоевград, , въпреки че е
знаел къде е установеното му обичайно пребиваване през последните няколко
години, е извън страната, в страна от Европейския съюз, а именно в Швеция,
на адрес: С/О CIBIC, Bennets Vag 26, 21366 Malmo, където в периода 2019г. –
2020г. получавал заплати от две различни автобусни фирми: „BD Bussresor“
AB /556625-8868/ и „Stefans Buss“ AB /556756-0809/ по данни на Интерпол
Стокхолм. Това обстоятелство безспорно е установено по делото, както с
показанията на свидетеля , така и се подкрепя се от събраните писмени
доказателства, като липсват докозателства, формиращи извод в обратна
6
насока. Подписаната декларация по чл.151, ал. 5 от ЗДвП от 24.09.2020г. е
била необходима на обвиняемия за да му послужи пред Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград при удостоверяване истинността на
факта, че е обичайното му пребиваване е в Република България на адрес в
Благоевград, за да му бъде издадено СУМПС, тъй като такова е изискването
на закона. От заключените на графическа експертиза се установява, че
именно обвиняемия е попълвал текстово въпросната декларация и подписал
същата, както и е попълнил и подписал придружаващото го Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. №
9193/24.09.2020г. по описа на ОДМВР – Благоевград, Сектор “Пътна
полиция“. Обвиняемият . е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за
реализиране на деянието си е съзнавал, че действа противозаконно, че
извършва действия, насочени към потвърждаване пред орган на власт на
неистински факти, въпреки че притежавал СУМПС издадено от компетентни
органи на. За осъществяване на намеренията си е подписал изискващата се
съгласно чл.151 ал.5 от ЗДвП декларация. Фактическият състав на лъжливото
документиране в частен документ, включва отразяване в съдържанието на
същия на неверни факти, т. е. на факти, които не отговарят на обективната
действителност и с намерение този частен документ да бъде представен пред
орган на власт, като е съставен съгласно конкретно действащи нормативни
изисквания. Субект на това престъпление може да бъде всяко физическо
лице. Прие се за установено, че обвиняемия . е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.313 ал.1 пр.1 от НК, като е подписал и
представил въпросната декларация пред Сектор “Пътна полиция“ на ОДМВР
– Благоевград. С последното действие по представяне на същата пред органа
на власт престъплението е довършено.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като обвиняемия . е съзнавал общественоопасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, мотивирани от желанието си да
набави и се ползва от издадения документ за самоличност – свидетелството
за управление на МПС, като средство за удостоверяване и упражняване на
едно придобита право. Обвиняемият е съзнавал, че представя декларация за
потвърждаване на един неистински факт пред съответния орган на власт,
съзнавал е, че по този начин извършва престъпление и целта му е именно да
извърши престъплението, независимо от настъпване на общественоопасният
резултат и засягане на увредените обществени отношения, за да се снабди с
исканото СУМПС, въпреки указаното в самата декларация по образец, че за
невярно деклариране същият носи наказателна отговорност по чл.313 ал.1 от
НК. Обвиняемият макар и да не е български гражданин, е гражданин на
Европейския съюз, което презюмира задължение, същият да познава
установеният в съюза и страната ни правов ред и законодателство,
регламентиращи конкретния случай.
7
Предвид изложеното съдът намира и това, че разглежданото деяние не
попада и в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието на обвиняемия не
е престъпно поради това, че не може да се характеризира като обществено
опасно и същото е малозначинелно и няма причинени вредни последици. В
случая с деянието на обвиняемия . се засягат важни обществени отношения,
свързани с документооборота в страната и в частност с осъществяването на
законосъобразно и регламентирано функциониране на държавните органи
при издаването на СУМПС и съвместната дейност на същите с идентични
държавни органи от другите страни - членки на ЕС, което обуславя и
завишена степен на обществена опасност не само на деянието, но и на деец в
сравнение с обикновените случаи на подобно лъжливо документиране.
Като причина за извършване на престъплението съдът намира в
пренебрежителното отношение на обвиняемия към установения правен ред в
страната и нежеланието му да спазва установения в закона ред, с които
държавата е установила правилата за издаване на български лични документи
на своите граждани и доверието, което държавата оказва на своите граждани
във връзка с установяването на факти в процедурите по издаването на тези
документи.
За така извършеното престъпление чл.313 ал.1 пр.1 от НК законодателят
е предвидил налагане наказание лишаване от свобода до 3 /три/ години или
глоба от сто до триста лева. С оглед обстоятелството, че обвиняемия . не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението
няма нанесени имуществени вреди, които да са и съставомерни, поради което
съдът намира, че е налице основание за прилагане на чл.78а от НК, като
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „глоба“ за извършеното от него престъпление.
При определяне размера на административното наказание, съдът следва да
отчете, като смекчаващи обстоятелства – възрастта и семейното положение на
обвиняемия, същият е неосъждан и мотивите за извършване на деянието, а
именно по-бързо и по по-икономичен начин да се снабди със СУМПС,
валидно в страните на ЕС, макар и по престъпен начин, за да го ползва след
това при трудовата си ангажираност. Отегчаващо обстоятелство съдът не
отчете в случая. При това положение, при превес на смекчаващите
обстоятелства съдът намери, че спрямо обвиняемия . следва да бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, която е в
минималния размер на предвиденото от закона административно наказание.
Именно административно наказание „глоба“ в такъв минимален размер, съдът
намира за най-подходящо, с оглед поправянето на обвиняемия и
осъществяване целите на наказанието предвидени от законодателя в чл.12 от
ЗАНН.
Съдът по аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК възложи на обвиняемия
. да заплати по сметка на ОДМВР - Благоевград и сторените в хода на
8
досъдебното производство разноски в размер 90,60 /деветдесет лева и
шестдесет стотинки/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното
производство разноски за изготвената графическа експертиза, както и по
сметка на Районен съд – Благоевград сумата 5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдебният състав постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни